Р Е Ш Е Н И Е   № 481   София, 03 декември 2009 г     В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на двадесети ноември  двехиляди и девета  година в състав:                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева                         ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева                                             Теодора Стамболова   при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 492/2009 год. Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдените В. И. К. и К. О. К. за проверка по реда на възобновяването на влязлото в сила въззивно решение № 130 от 12.06.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 107/2009 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 12 от 25.03.2009 год. по НОХ дело № 50/2007 год. на Поморийския районен съд. В искането се твърди, че непроверяваното по касационен ред въззивно решение е постановено при особено съществени нарушения по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1-3 НПК, като се излагат съображения за допуснати от двете съдебни инстанции съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата им, неправилно приложение на материалния закон с осъждането им за деяние, което не са осъществили от обективна и субективна страна и за несъответствие на наказанията с целите на наказателната репресия. По същество се иска да бъде отменено изцяло в наказателната и гражданско-осъдителната части и делото върнато за ново разглеждане от друг състав от стадия на досъдебното производство. Гражданската ищца и частна обвинителка не е взела становище по искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 12 от 25.03.2009 год. постановена по НОХ дело № 50/2007 год. Поморийският районен съд е признал подсъдимите К. О. К. и В. И. К. за виновни в това, че на 2.02.2005 год. в гр. П., в съучастие като съизвършители нанесли побой на В. Н. А., при което й причинили средни телесни повреди изразяващи се във фрактура на лява лъчева и лакетна кост, фрактура на малеола на малкия пищял на долен десет крайник и фрактура на ІІІ-та и ІV-та стъпални кости на ляв долен крайник, като пострадалата е майка на подсъдимата К. , поради което ги е осъдил както следва: К. К. по чл. 129 ал.2 във вр. с ал.1, чл. 20 ал.2 НК и чл. 54 НК на една година лишаване от свобода, а В. К. по чл. 131ал.1т.3 във вр. с чл. 129 ал.2 във вр. с ал.1, чл. 20 ал.2 и чл. 54 НК на една година и три месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66 ал.1 НК е отложил изтърпяването на наказанията с изпитателен срок от три години. С присъдата съдът е осъдил подсъдимите да заплатят солидарно на В. Н. А. сумата 12000лв обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане. С въззивно решение № 130 от 12.06.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 107/2009 год. Бургаският окръжен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Искането е процесуално допустимо защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дела, а разгледано по същество е неоснователно. Доводът за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за възобновяване на делото по реда на чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1 т.2 НПК не се подкрепя от данните по делото и е неосноватетелен. Той се мотивира с допуснати съществени нарушения в досъдебното производство и от двете решаващи съдебни инстанции, довели до ограничаване на правата им. В този смисъл са изложените съображения, че още разследващият орган съществено ограничил правата им, като без да има процесуална възможност образувал и провел досъдебно производство по отношение на осъдената К. , а първоинстанционният съд я осъдил за престъпление от частен характер, което се преследва по тъжба на пострадалия, отказал събирането на необходими доказателства за изясняването на обстоятелствата, включени в предмета на доказване и не направил обективна оценка на доказателствата, като дал безрезервна вяра на показанията на свидетелите, подкрепящи обвинителната теза и отхвърлил доказателствата в тяхна защита, а въззивната инстанция не констатирала и отстранила нарушенията. С тези съображения по същество се релевира неизпълнение задълженията на въззивната инстанция по чл. чл.14,чл.191,чл. 107 и чл. 314 НПК. Такива нарушения, довели до осъждането на подсъдимите по обвинение, което не е доказано в съотвествие с изискванията по чл. 303 ал.2 НПК, а подсъдимата К. и по обвинение, което не е предявено по надлежния процесуален ред, по делото не са допуснати. Производството пред Бургаският окръжен съд, образувано по жалби на подсъдимите и на гражданската ищца и частна обвинителка, е проведено при спазване на процесуалните норми, регламентирани в глава двадесет и първа НПК, без да са допуснати съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 348 ал.3 т.1 НПК, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимите. Въззивната проверка за правилността на присъдата е извършена въз основа на събраните в първата инстанция доказателства и допълнително представените от подсъдимите писмени доказателства. Въззивният състав мотивирано е приел, че тези доказателства са достатъчни за изясняването на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по отношение характера на телесната повреда и не са налице предпоставки за назначаване на допълнителна съдебно-медицинска експертиза, в какъвто смисъл е било направено искане в допълнителното писмено изложение на подсъдимите, което е отхвърлил. След като е обсъдил самостоятелно всички доказателствени материали и не е констатирал допуснати нарушения на правилата за формиране волята на решаващия съд при оценката им, не е имал основание да промени вътрешното му убеждение и да направи други изводи за достоверността им и различни фактически констатации и правни изводи. В мотивите на въззивното решение, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК е отговорил на всички оплаквания на жалбоподателите и е посочил основанията, поради които не ги въприема. Правото на подсъдимите на справедлив процес, с неоснователния отказ да бъдат уважени доказателствените им искания, не е нарушено. Съдът не е длъжен да събере всички и всякакви посочени от подсъдимия доказателства и не всеки отказ да бъде уважено доказателствено искане, ограничава процесуалните му права. Те са ограничени само ако в резултат на неоснователния отказ са останали неизяснени важни обстоятелства от значение за правилното решаване на делото. Въпросите за характера на телесните увреждания, времето и механизма на причиняването им са включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК. Те са изследвани в пълнота още от разследващия орган, който в пределите на своята компетентност е назначил съдебно медицинска еспертиза, която е представила две писмени заключения. Изготвилият ги експерт д-р Я е изслушан в съдебно заседание, като с оглед заявеното от него, че при даване на експертното заключение не са му били представени рентгенови снимки, съдът е разширил съдебно мадицинската експертиза с включването на лекар- ортопед и рентгенолог, а след това е назначил и допълнителна експертиза. Своето експертно заключение вещите лица са могли да изготвят само въз основа на наличната медицинска документация и затова съдът е положил максимални усилия да я издири от болничните заведения и да им я предостави. Фактът, че част от рентгеновите снимки не са издирени, не се е отразил на правилността на заключенията им, защото са били разчетени и резултата отразен в наличната документация, за която липсват данни да е била манипулирана в смисъл в нея да са отразени несъществуващи или получени по различно време увреждания на пострадалата. Компетентността и обективността на вещите лица не е оспорена и липсват основания за съмнение в правилността на експертните заключения, в които са посочили множеството телесни увреждания и възможните механизми на получаването им, поради което съдът не е имал основание да ги отхвърли. Мотивирано възивната интанция е отхвърлила довода за липса на категоричност в доказателствения материал за времето и механизма на получаване на телесните увреждания. В тази връзка точно са оценени съобщените от пострадалата факти, които се подкрепят и от други доказателствени източници. Действително тя за първи път е получила възможност за квалифицирана медицинска помощ осем дни след деянието, когато е приета за лечение в МБАЛ- Поморие. Поради краткия престой в това болнично заведение не са били направени всички необходими изследвания и не са констатирани всички телесни увреждания, което е извършено в следващите дни по време на лечението в МБАЛ-Бургас. От този факт не следва извод за вероятност счупванията на костите на краката да са получени по друго време и не от нанесения побой от подсъдимите. В този смисъл са показанията на св. Ц, лекар хирург в МБАЛ-Поморие,както и тези на св. П, личен лекар на пострадалата, които са извършили прегледи в домашни условия преди болничното лечение. И двамата са установили, че колкото и непълноценни да са били тези прегледи, защото не са разполагали с апаратура, която да контатира счупванията, пострадалата имала видими отоци по краката, които породили съмнения за евентуални счупвания и това ги мотивирало да поискат настаняването й на болнично лечение. Въвзивната инстанция без основание е упрекната, че е възприла неправилния подход на първоинстанционния съд при оценката на гласните доказателства, изразяващ се в кредитирането изцяло като достоверни само показанията на свидетелите, подкрепящи обвинителната теза. Нарушения при оцената на доказателствата не са допуснати. Всички събрани по надлежния процесуален ред доказателствени материали внимателно са проверени и оценени поотделно и в логическата им връзка с останалите, а съдържащите се в тях фактически данни не са извратени. С еднаква задълбоченост са обсъдени като обясненията на подсъдимите, така и показанията на пострадалата, които са единствен източник на преки доказателства за авторството. При преценка на достоверността им е отчетето особеното им процесуално положение по осъществяване функциите на защитата и обвинението. Съобразено е обстоятелството, че подсъдимите могат да дадат по свое усмотрение, каквито преценят по съдържание обяснения, без да носят за тях наказателна отговорност, а пострадалата от своя страна, макар и под страх от наказателна отговорност, би могла да има материална, а при съществуващите трайно лоши взаимоотношения и друга изгода, като им припише престъпления, които не са извършили. Затова е проявено изключително внимание и са кредитирани съобщените от тях факти само доколкото се подкрепят от други доказателствени източници. Пострадалата е съобщила достатъчно безпротиворечиви факти относно случилото се непосредствено след като на 2.02.2005 год. се прибрала в жилището си след посещение при своята съседка и действията, в които се е обективирало деянието на двамата подсъдими. Свидетелската и годност не е нарушена, показанията и са логични, последователни и се подкрепят от останалите доказателствени източници, в гова число показанията на свидетелите К, Л. , М. , Д. , П. , Д. и Ц. и събраните писмени доказателства. Като източник на преки доказателства са обсъдени и обясненията на подъдимите и са изложени убедителни съображения за отхвърлянето им. Не са игнорирани като източник на доказателства и показанията на посочените от подсъдимите свидетели К. , Я. и К. Те правилно са преценени като недостоверни и дадени с оглед подпомагане защитната теза на подсъдимите. След като медицинските лица, контактували в пострадалата преди настановянето и в болничното заведение са констатирали, че не може да става от леглото и е необходима чужда помощ за да бъде поставена в седнало положение, мотивирано е преценено като неправдоподобно съобщеното от св. К, че откликнала на позвъняването му на входната врата и се показала на терасата на втория етаж. Правилата за формиране волята на съдилищата при оценката на противоречивите доказателства са спазени, а по същество вътрешното му убеждение кои от тях да кредитира не подлежи на последващ контрол. Неоснователен е и довода за допуснато нарушение по чл. 191 НПК с образуването и провеждането на досъдебно производство по дело от частен характер, което се преследва по тъжба на пострадалия. Той е поддържан още преди даване ход на делото в първоинстанционния съд и като оплакване пред въззивната инстанция. Съдилищата са го обсъдили и отхвърлили като неоснователен. Изложените съображения, че деянието е от общ характер и единствено компетентен да предяви и поддържа обвинението е прокурора, защото престъплението по чл. 131 ал.1 т.3 НПК не е сред изброените в чл. 161 НК, не могат да бъдат споделени. Разпоредбите на чл. 131 НК предвиждат по-тежко наказуеми състави при наличието на различни квалифициращи обстоятелства, а между тях в т. 3 е посочено, че телесната повреда е по-тежко наказуема когато е причинена на баща или майка. С тях не се урежда реда, по който се повдига и поддържа обвинението. Той е определен в чл. 161 НК и там изрично е посочено, че наказателното преследвате за причинена телесна повреда на родители се преследва по тъжба на пострадалия. Само при категорично изразено желание от пострадалия родител, материализирано в съответна тъжба до съда, отговаряща на изискванията по чл. 81 НПК, може да бъде образувано наказателно производство, което е от частен характер и да последва осъждане. Изключение от този принцип е допустимо когато пострадалият не може да защити своите права и законни интереси поради безпомощно състояние или зависимост от извършителя на престъплението. Само при тази хипотеза и при наличието на останалите предпоставки по чл. 81 НПК прокурорът може да образува наказателно производство, което се движи по общия ред. В конкретния случай изисквания за служебна намеса от страна на прокурора не са налице. Пострадалата обаче в шестмесечния срок от извършване на деянието е сигнализирала органите на полицията и прокуратурата за извършеното престъпление и тези молби са приети като законен повод за образуване на досъдебното производство. В тази фаза на процеса се е интересувала от развитието му. В съдебната фаза на процеса е конституирана като частен обвинител и е поддържала обвинението наред с прокурора и против дъщеря си. Това нейно активно процесуално поведение не дава основание за възприемане на довода, че не е упражнила правото си на тъжба и подсъдимата К. е осъдена по обвинение, което прокурорът не е имал процесуална възможност да предяви, с което съществено са нарушени както нейните права, така и правата на подсъдимия. В подкрепа на крайния извод на въззивната инстанция, че правата на подсъдимите не са нарушени, следва да се посочи, че се касае до съучастническа дейност и макар изрично в НПК да не е уредена хипотезата, когато наказателното преследване на съучастниците се възбужда по различен ред, с оглед еднаквото приложение на закона, правилно е прието делото да се движи по общия ред. Оплакването за допуснато съществено нарушение на материалния закон, което е основание за възобновяване на делото по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.2 НПК е неоснователно. Проверката за правилното приложение на материалния закон се извършва въз основа на фактическите констатации на решаващия съд, установени при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата. Както беше посочено във връзка с доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, по делото тези правила не са нарушения. Фактическите констатации, че на 2.02.2005 год. пострадалата била нападната в дома си от двамата посъдими, които и нанесли множество удари с ръце и крака, а подсъдимия К с дърво за огрев във всички части на тялото, в резултат на което й причинили множество травматични увреждания по тялото, главата, шията и крайниците, разположени по начин, който не дава основание да се приеме, че на получени при падане, а между тях фрактура на лява лъчева и лакетна кост в долната трета, фрактура на фибуларния малеол на десния крак, фрастура на ІІІ-та и ІV-та стъпални кости на ляво стъпало и фрактура на VІІІ-мо ребро в ляво, не са лишени от доказателствена основа и не са направени при превратна оценка на доказателствата. При тях е направен законосъобразен извод, че деянията на двамата обективират признаците от състава на престъплението умишлено причиняване на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал.2 във вр. с ал.1НК, която за подсъдимата е квалифиецирана като по-тежко наказуемо престъпление защото пострадалата е нейна майка. Двамата не са били лишени от годност да съзнават, че нанасяйки ударите на пострадалата, могат да й причинят телесните увреждания и са целяли този резултат. Оплакването за постановяване на влязлото в сила решение при наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.5 т.1 НПК също е неоснователно. Наказанията на двамата са индивидуализирани в рамките на закона, предвидени за престъплението, като не е подценена относителната тежест на нито едно от обстоятелствата по чл. 54 НК от значение за определяне обема на наказателната принуда. Степента на обществената опасност на конкретно извършеното е завишена с оглед причинения съставомерен резултат, изразяващ се в причиняване на три средни телесни повреди, който надхвърля необходимото за съставомерност на деянието и начина на извършването му. При приетите по делото факти, че няколко дни държали пострадалата затворена в дома си, отказали й достъп но външния свят, което обезпокоило съседките и и наложило намесата на полицейските органи, които също не били допуснати до нея, че предприели действия за адекватно лечение, като въпреки искането на медицински лица отказали да бъде настанена в болнично заведение, не може да се приеме, че личната им обществена опасност е толкова ниска, че да прави несъразмерно тежки наложените наказания. Намаляването на наказанията би било проява на неоправдан либерализъм и няма да допринесе за постигане целите по чл. 36 НК. Не са допуснати нарушения и в гражданско осъдителната част на възивния съдебен акт. Гражданският иск е своевременно предявен и приет за съвместно разглеждане с наказателния процес. Доказан е по основание и уважен в размер, който в най-пълно степен ще обезщети пострадалата за изживяните болки и страдания., поради което липсват основание да бъде отхвърлен или намалена присъдената сума. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлото в сила въззивно решение № 130 от 8.07.2009 год. по ВНОХ дело № 107/2009 год. по описа на Бургаския окръжен съд не са допуснати поддържаните от осъдените нарушения и искането им за възобновяване на производството по делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл   Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдените В. И. К. и К. О. К. за възобновяване производството по ВНОХ дело № 107/2009 год. по описа на Бургаския окръжен съд и отмяна на постановеното по делото въззивно решение № 130 от 8.07.2009 год., с което е потвърдена присъда № 12 от 25.03.2009 год. по НОХ дело № 50/2007 год. на Поморийския районен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: