О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                            № 526                                      София, 15.10.2009 г.              Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети октомври през две хиляди и девета година в състав:                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров                                                                      ЧЛЕНОВЕ:  Елеонора Чаначева                                                                                             Емил Марков   при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 443 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:     Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на „Т” А. – гр. Р. с вх. № 5413/22.VІ.2009 г., подадена против въззивното определение № 249 на Русенския ОС, ГК, от 8.VІ.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 492/09 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на това търговско д-во срещу първоинстанционното определение на Районен съд Р. от 14.V.2009 г. по гр. д. № 3571/08 г. – за обезсилване на издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение срещу Л. С. П. с ЕГН **********. С оплакване за неправилност поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 47, ал. 6 ГПК, търговецът частен касатор претендира да бъде отменено обжалваното въззивно определение, както и потвърденото с него определение на първостепенния съд за обезсилване издадената заповед за изпълнение на парично задължение по възражение, направено от особен представител на длъжника. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор „Т” А. – гр. Р. обосновава приложното поле на касационното обжалване с това, че институтът на заповедта за изпълнение на парично задължение бил нов за съвременното ни право и по прилагането му липсвала утвърдена практика на ВКС, което правело произнасянето на последния необходимо, тъй като процесуалноправният въпрос за възможността да бъде назначаван служебно особен представител на длъжника в заповедно пр-во бил от значение не само за точното прилагане на закона, но също така и за развитие на правото въобще. Назначеният от първостепенния съд особен представител на длъжника по обезсилената заповед за изпълнение адв. Г. М. от АК Р. писмено е възразил по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК както по редовността на частната касационна жалба на д-вото, така и по допустимостта на частното касационно обжалване, а също и по основателността на изложеното в жалбата оплакване. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Русенския ОС, надлежно представлявана от юрисконсулта Б. С. с пълномощно по делото, частната касационна жалба на „Т” А. – гр. Р. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните: Относимо към процесния случай развитие на процесуалното право е настъпило непосредствено преди постановяване на атакуваното въззивно определение, тъй като непосредствено след приключване на частното въззивно пр-во пред Русенския ОС е последвало влизането в сила на ЗИДГПК /Обн. ДВ, бр. 42 от 5 юни 2009 г./, по силата на който приложимостта на разпоредбите на ал. 1-5 на чл. 47 ГПК е била разширена и по посока връчването на заповед за изпълнение. Ето защо е налице предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на частното касационно обжалване. По съществото на частната касационната жалба: Прилагането по аналогия на шестата алинея на чл. 47 ГПК, според която разпоредба при установяване редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца, следва да се счита изключено в производството по издаване на заповед за изпълнение: т.е., че вместо назначаване на особен представител „на разноски на ищеца”, в конкретния случай районният съдия е следвало по същество да откаже издаването на исканата от „Т” А. – гр. Р. заповед за изпълнение на парично задължение, след като по делото е било установено, че соченият като длъжник Л. С. П. няма известен постоянен адрес, нито известно обичайно местопребиваване на територията на Република България. Това е въпрос досежно основателността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, но при обезсилване на издадената такава се обективира същия процесуалноправен резултат, какъвто би бил налице при отказ на първостепенния съд за удовлетвори заявлението на настоящия частен касатор. Ето защо жалбата на последния ще следва да бъде оставена без уважение, макар назначаването на особен представител на посочения в заявлението като длъжник да е било незаконосъобразно, така както и противопоставеното от последния възражение по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК, което не подлежи на обосноваване. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 249 на Русенския окръжен съд, ГК, от з.з. на 8.VІ.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 492/09 г. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 249 на Русенския окръжен съд, ГК, от з.з. на 8.VІ.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 492/09 г. Определението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1     2                                       Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. търг. дело № 433 по описа за 2009 г.                                             Диспозитив на определението на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по ч. т. д. № 298 по описа за 2008 г.