Ключови фрази
Иск за отмяна на арбитражно решение * отмяна на арбитражно решение- ненадлежно уведомяване на страната или невъзможност за участие * отмяна на арбитражно решение- разрешен спор извън арбитражното споразумение или произнасяне извън предмета на спора

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50132

гр. София, 09.01.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ търговско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
ИВО ДИМИТРОВ

при секретаря Александра Ковачева, като изслуша докладваното от съдията Иво Димитров дело № 759 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 48, вр. с 47, ал. 1 от Закона за международния търговски арбитраж /ЗМТА/.
Образувано е по искова молба, подадена от „ГЛОБАЛ БРАНДС ДИСТРИБЮШЪН“ ООД, ЕИК:[ЕИК] срещу СОФИЙСКА МИТРОПОЛИЯ/СОФИЙСКА ЕПАРХИЯ, местно поделение на БПЦ-БП, код по БУЛСТАТ:[ЕИК], с която е предявен иск с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 28. 03. 2022 г., постановено от Арбитражен съд при Българската търговско-промишлена палата - София по вътрешно арбитражно дело № 90 по описа на арбитражния съд за 2021 г.
С атакуваното по исков ред арбитражно решение е осъден ищеца в настоящото производство „ГЛОБАЛ БРАНДС ДИСТРИБЮШЪН“ ООД да заплати на ответника в производството СОФИЙСКА МИТРОПОЛИЯ/СОФИЙСКА ЕПАРХИЯ сумата 14081.98 лв. представляваща неплатен наем за месец ноември 2020 г. по договор за наем от 01. 07. 2013 г., сумата 66607.76 лв., представляваща неустойка за забавено плащане на наемите за периода януари - декември 2020 г., както и за май 2021 г., за периоди на забава преди датата на исковата молба по същия договор за наем между страните, и сумата 4836.85 лв. разноски в арбитражното производство. Със същото решение са отхвърлени исковете за заплащане на сумите над присъдената от 14081.98 лв. до общо предявеният размер от 29980.99 лева, включваща част от наема за месец април 2020 г. и наема за месец декември 2020 г. по договор за наем от 01. 07. 2013 г., както и за разликата над уваженият размер от 66607.76 лв. до общо предявеният такъв от 100545.34 лв. по иска за заплащане на неустойка.
В исковата молба се излага, че по исковете за заплащане на наемна цена арбитражният състав се е произнесъл по едно възражение на ответника-наемател - за наличие на непреодолима сила за изпълнение на задълженията му за заплащане на наем през процесния период и го е намерил за неоснователно, като не е разгледал възражение за стопанска непоносимост, поради незаявяване на такова. По исковете за заплащане на неустойка, според ищеца арбитражният състав е разгледал и се е произнесъл по едно възражение на ответника-наемател - за нищожност на клаузата за неустойка, поради противоречието ѝ с добрите нрави, без да е уточнено в коя точно хипотеза на такова противоречие е заявено възражението и по коя се е произнесъл арбитражният състав.
Ищецът твърди, че арбитражният съд не е съобразил и изпълнил задължението си на всеки етап от производството, до постановяване на решение по спора, да осигури равното участие на страните и състезателността в процеса, включително да разгледа, обсъди и се произнесе по всеки един наведен фактически и правен довод на всяка от страните, което кореспондира на правото ѝ на участие в разискване на фактическата и правната страна на спора/делото. Твърди се, че по исковете за заплащане на наемна цена арбитражният състав е разгледал и се е произнесъл по възражение на ответника, каквото същият не е заявявал - в нито един момент от своята защита ответникът не бил правил възражение за наличие на непреодолима сила. Вместо посоченото от арбитражния състав ответникът в арбитражното производство бил направил друго възражение - за неизпълнен договор, което останало неразгледано. Наред с това неразгледано възражение, ответникът бил направил при условията на евентуалност още едно такова - за стопанска непоносимост, което също останало неразгледано от арбитражния състав, като в отлика от предходното такова - за неизпълнен договор, което тихомълком било премълчано и неразгледано, по възражението за стопанска непоносимост арбитражният състав изрично изложил, че липсва позоваване на него, поради което не го разглежда. По исковете за заплащане на неустойки арбитражният състав отново разгледал и се произнесъл по възражение, което ответникът не бил заявявал - за нищожност на неустойката поради противоречието ѝ с добрите нрави. Вместо посоченото в решението ответникът в арбитражното производство бил направил друго възражение - за кредиторова забава по чл. 95 и сл. от ЗЗД, но то също останало неразгледано. И по двата иска било допуснато нарушение и на диспозитивното начало в процеса, доколкото при предявени множество искове за неустойки - за несвоевременно неизпълнение на различни задължения и за различни периоди, които въпреки своевременното искане на ответника останали непрецизирани, и така били и уважени с решението - за обща сума и без уточнение по видове, периоди и размери, като според ищеца в резултат от това, упражнената с иска претенция съществено се различавала от уважената такава по своето основание. Твърди се в обобщение, че доколкото арбитражният състав не е разгледал нито едно от направените от ответника в арбитражното производство правоизключващи възражения по предявените искове, с това е лишил ответника от правото му на равно участие и състезателност в производството. Всяко от възраженията на ищеца – ответник в арбитражното производство било такова, че изключва пораждането на упражнените с иска претенции, т.е. всяко едно от възраженията е съществено за спора и е годно да предреши неговия изход. Излага се, че заявените с исковата молба нарушения на арбитражната процедура, извършени според ищеца от арбитражния състав са от такъв характер, че не могат да се преклудират на някакъв по-ранен етап от нейния ход, като в този смисъл ищецът се позовава на чл. 5 ЗМТА, твърди се че са нарушени императивни правила на закона - чл. 22 ЗМТА, определен в доктрината като гръбнак на арбитражното производство, както и на всяко правораздавателно производство, които нарушения могат да бъдат инвокирани без значение кога са открити от страната. Конкретно назованите нарушения според ищеца са извършени в приключващата фаза на арбитражното производство - при постановяване на самото решение, поради което чисто хипотетично такава преклузия няма как да настъпи по-рано, а след това също не би могла да настъпи, поради невъзможност за каквато и да е процесуална активност на страните. Гаранция, според ищеца за спазването на тези повелителни разпоредби, е предвидената възможност за отмяна на арбитражното решение, ако те бъдат нарушени - чл. 47, ал. 1, т. 4, предл. 3 от ЗМТА. Отделно от това ищецът твърди, че арбитражният съд се е произнесъл извън предмета на спора /свръх петитум/, което нарушава диспозитивното начало в процеса и превръща арбитражния състав от безпристрастен орган в съищец, което засяга правото на защита на една от страните до степен, че я лишава напълно от такава - засегнатата от нарушението страна не е имала предвид предмета, по който арбитражният съд се е произнесъл, без да бъде сезиран. Опасността това да се случи, според ищеца е инвокирана още в самото начало на процеса - с отговора на исковата молба и в първото заседание по делото, но въпреки това тя била пренебрегната и се е сбъднала, което е довело до опорочаване на решението, а гаранция за спазването на диспозитивното начало в процеса е предвидената възможност за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, ал. 1, т. 5, предл. второ от ЗМТА.
Иска се отмяната на атакуваното арбитражно решение с всички законни последици, претендират се разноски.
В отговор на исковата молба ответникът в производството, ищец в арбитражното такова оспорва иска и моли за отхвърлянето му, претендира разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Искът, като предявен от легитимирана страна и в преклузивният, законоустановен в чл. 48, ал. 1 ЗМТА срок, е процесуално допустим.
По същество същият е неоснователен.
От представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора на същата, и от наличните, и приети в настоящото производство, съдържащи се в приложеното вътрешно арбитражно дело № 90 по описа за 2021 г. на Арбитражен съд при Българската търговско-промишлена палата – София, писмени доказателства – всички неоспорени от страните, се установява, че соченото арбитражно дело е образувано по искова молба, депозирана от ответника в настоящото производство СОФИЙСКА МИТРОПОЛИЯ/СОФИЙСКА ЕПАРХИЯ срещу ищеца „ГЛОБАЛ БРАНДС ДИСТРИБЮШЪН“ ООД. В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за наем на недвижим имот от 01. 07. 2013 г., по силата на който наемодателят СОФИЙСКА МИТРОПОЛИЯ/СОФИЙСКА ЕПАРХИЯ е предоставил на наемателя „ГЛОБАЛ БРАНДС ДИСТРИБЮШЪН“ ООД за временно възмездно ползване като магазин за модни облекла и аксесоари, свой собствен недвижим имот - магазин, с площ 194 кв.м., при описани в исковата молба граници и съседи, срещу наемна цена, уговорена в приложение към договора и подлежаща на ежегодно актуализиране при уговорени в договора условия. Твърди, се че са издадени от ищеца-наемодател три фактури за дължима наемна цена за по 14081.98 лв. с включен ДДС всяка - за м. април 2020 г., по която със закъснение ответникът-наемател е извършил частично плащане, като е останала неплатена сума в размер на 1817.03 лв., и за месеците ноември и декември 2020 г., по които няма плащане. Твърди се също, че ответникът-наемател многократно е забавил плащанията на месечните наемни цени и не е изпълнявал своите задължения по договора в срок. Описани са поредица от фактури, по които плащанията са извършени със закъснение, със съответстващите им претенции на ищеца-наемодател за дължащи се според него от ответника, поради забавените плащания, договорни неустойки. Твърди се в обобщение, че към 23. 09. 2021 г. общо неплатените суми по договора за наем са 29983.99 лв. - главница, представляваща незаплатена наемна цена и 100545.34 лв. - начислени и неплатени неустойки за забава за неизпълнение на задължения по договора за наем. Приложена е таблица за конкретните неизпълнения по фактури, размери, падежи, период на забавата, брой дни просрочие и стойностно изражение на претендираните неустойки. Претендира се осъждането на ответника да заплати посочените суми, както и неустойка за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
С получено на 29. 09. 2021 г. съобщение с указания, на ответника е връчен препис от исковата молба с приложенията. Същият е депозирал на 12. 10. 2021 г. отговор на исковата молба, с която исковете са оспорени изцяло. По отношение на иска за наемна цена за м. април 2020 г. в отговора си на исковата молба ответникът твърди, позовавайки се на обявеното извънредно положение и въведените противоепидемични мерки, че през този период ищецът-наемодател не е изпълнил задължението си да предостави ползването, съответно - ответникът-наемател е бил лишен от правото си да ползва имота по предназначението, за което е нает. По отношение на наемната цена за месеците ноември и декември 2020 г. в отговора на исковата молба се твърди, че същата е заплатена. По отношение на исковете за неустойки се твърди, че са неоснователни, тъй като вредата от ненавременното плащане на наемната цена, ако има такава вреда, се дължи не на поведението на ответника, а е резултат изцяло от поведението на ищеца-наемодател, тъй като последният бил учредил гаранционен депозит, като парична гаранция за изпълнението на задълженията му по договора, основно от които е заплащането на наемната ценна, поради което и ищецът би могъл да избегне така претендираните вреди, като се удовлетвори от учредената парична гаранция. С отговора си на исковата молба ответникът е посочил арбитър и е ангажирал доказателства.
Със съобщение, получено от ответника на 19. 10. 2021 г., същият е призован за насроченото по делото открито заседание за 08. 11. 2021 г. от 13.00 часа. На така проведеното заседание, видно от протокола от същото, ответникът е представляван лично от управителя му и от упълномощен от него адвокат. Със съобщение, получено на 12. 11. 2021 г., ответникът е призован за второ по делото открито заседание за 14. 12. 2021 г. от 12.00 часа, а с електронно съобщение, получаването на което е потвърдено от процесуалния му представител адв. Г., ответникът е призован за открито заседание по делото на 26. 01. 2022 г. от 14.00 часа, като и на двете така проведени заседания ответникът също е представляван от управителя си лично, и от упълномощен процесуален представител. На ответника са изпращани по електронен път и всички протоколи от заседания, както и заключението на допуснатата по делото ССЕ. В заседанието, в което делото е обявено за решаване, ответникът се е защитавал с аргументи по съществото на спора, изложени и в отговора му на исковата молба - че наемите за ноември и декември 2020 г. са платени, а този за април не се дължи, поради неизпълнение на задължението на наемодателя да му осигури безпрепятствено ползването на обекта по предназначение, за което е нает през процесния период, евентуално - тъй като не е могъл да осъществява реално дейността си, поради здравно-епидемиологичната обстановка, и предприетите във връзка с нея, нормативно установени мерки. По отношение на исковете за неустойки отново се твърди, че вредите от неплащане, ако ги има, са причинени от бездействието на самия ищец, който не е удовлетворил за сметка на предоставената му парична гаранция. Така изложените от процесуалния представител на ищеца твърдения, са подробно конкретизирани от управителя на ответното дружество. Ответникът е депозирал писмена защита и допълнителна такава, изпратена му е и е получена от него тази на ищеца. Постановеното по арбитражното дело и атакувано в настоящото производство арбитражно решение, е връчено на ответника със съобщение, получено от него на 01. 04. 2022 г.
Законоустановеното в разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 4, предл. 3 от ЗМТА основание, заявено от ищеца в конкретният процесен случай, като първо такова основание за отмяна на процесното арбитражно решение, изисква по делото да се установи, че поради независещи от него причини ищецът, като страна в арбитражното производство, приключило с атакуваното арбитражно решение, не е могъл да вземе участие в производството, и нищо от така изложеното, като императивно законоустановено съдържание на това отменително основание, не се установява да е налице по делото в случая.
Видно е от изложеното по-горе в настоящите мотиви досежно установеният по делото начин, по който е инициирано, проведено и приключило арбитражното производство, че ищецът в настоящото производство - ответник в арбитражното такова, е редовно призоваван и уведомяван за всяко, насрочено и извършено в производството процесуално действие, участието му в което би имало значение за осъществяването на защитата му в производството - от получаването на препис от исковата молба с указания за възможността да ангажира отговор на същата, през призоваването му за всички, проведени по делото открити заседания, в които освен че е бил редовно призован за тях, ищецът е и взел реално участие чрез законния си представител, и упълномощен от него адвокат, с изпращане, респ. - и установено по делото редовно получаване по електронен път или препоръчано с обратна разписка по пощата, на всички относими към защитата му книжа, включително заключения на ВЛ и писмени защити на противната страна, с указания за процесуалните възможности за техен отговор и/или предприемането на други процесуални действия в осъществяване защитата на ищеца като страна в производството, включително и до редовното връчване на постановеното по делото арбитражно решение. При така изложеното по делото не се установява да е осъществено заявеното от ищеца основание за отмяна на атакуваното арбитражно решение - това по чл. 47, ал. 1, т. 4, предл. 3 от ЗМТА, изискващо да се установи, че поради независещи от него причини, ищецът не е могъл да вземе участие в арбитражното производство, приключило с атакуваното арбитражно решение. Видно от всичко изложено, освен че на ищеца, вследствие спазването на съответните процесуални правила, възможност за участие в производството е осигурена и му е гарантирана, но също така той е и взел реално, действително участие в производството във всичките му етапи от самото му начало, което за ищеца е поставено с конституирането му в производството, чрез връчването на препис от исковата молба, и до самия край на производството - връчването на ищеца, на препис от постановеното по делото, и процесно в настоящото производство, арбитражно решение.
По-натам, съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 5, предл. 2 ЗМТА арбитражното решение подлежи на отмяна, ако съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора. Хипотезата на чл. 47, ал. 1, т. 5, предл. 2 ЗМТА е налице, когато при постановяването на решението си по спора, с разрешаването на който е сезиран, арбитражният съд е излязъл извън предмета му, схващан като претендираното или отричаното от ищеца спорно субективно материално право, очертано в исковата молба чрез основанието /твърдените факти и обстоятелства, от които произтича правото/ и искането, отправено до решаващия орган /който не е обвързан от дадената от ищеца правна квалификация на иска, а я определя въз основа на твърдените факти и отправеното искане/. С оглед изложеното произнасяне по въпроси извън предмета на спора би било налице, когато в противоречие с диспозитивното начало решението е постановено въз основа на невъведени от ищеца в исковата молба обстоятелства от значение за възникване на спорното материално право или е налице произнасяне по невъведено от ищеца с исковата му молба, като неин петитум, искане.
Отново видно от пресъздаденото и в настоящите мотиви, съдържание на исковата молба, по която е образувано арбитражното производство, и на материалите и изявленията на страните по същото, в конкретният процесен случай ищецът в приключилото арбитражно производство – ответник в настоящото, с исковата си молба, с която е сезирал арбитража, е изложил твърдения относно фактите и съответстващи им правни доводи относно това, че между страните е налице договор за наем, налице е неплащане от страна на наемателя, на дължимия наем - частично за една месечна вноска и изцяло за други две, налице е поредица от забавяне в плащанията на наемната цена, поради което за наемодателя е възникнало правото да претендира неустойки за забава, дължимостта или недължимостта на които неплатени наемна цена и неустойки, е и действителният спорен предмет на арбитражното дело в случая. По настоящото дело не се твърди от ищеца, нито се установява от материалите по същото, арбитражният състав с атакуваното си решение да се е произнесъл по спора, с разрешаването на който е бил сезиран, въз основа на невъведени от ищеца в исковата му молба, с която същият е сезирал арбитражния съд, обстоятелства от значение за възникване на спорното материално право, или по невъведено от ищеца в арбитражното производство с исковата му молба, като неин петитум, искане. В исковата си молба, с която настоящият състав е сезиран ищецът – ответник в приключилото с атакуваното по исков ред арбитражно решение арбитражно производство твърди, че исковете и за заплащане на наемна цена, и на неустойки, са уважени от арбитражния състав вследствие непроизнасяне от страна на същия, по своевременно релевирани от ответника възражения срещу тях, съответно – приемането за неоснователни на възражения срещу исковете, които ответникът не бил релевирал по делото, и това оплакване е неоснователно. Арбитражният състав е разгледал и се е произнесъл по заявените от ищеца в настоящото производство - ответник в арбитражното такова, факти и основани на тях твърдения, сочещи според ответника в арбитражното производство, на неоснователност на предявените срещу него искове. При това присвоената от арбитражния състав квалификация на приетите от него за неоснователни възражения на ответника - като такива за стопанска непоносимост вместо поддържаното от ответника, като възражение за неизпълнен договор такова срещу иска за заплащане на наемна цена, съответно – за /липса на/ противоречие на претендираните неустойки с добрите нрави, вместо заявяваното от ищеца в исковата му молба да е релевирано и поддържано възражение за кредиторова забава по чл. 95 и сл. от ЗЗД, съставлява дейност на арбитражния състав по правната квалификация на твърденията на страните по делото, преценката относно правилността на която квалификация, е извън възможния предмет на настоящата проверка на арбитражното решение по реда, и на основание чл. 47, ал. 1, т. 5, и чл. 48 от ЗМТА.
При така установеното и в обобщение, от правна страна се налага извод, че в случая не са налице и двете претендирани от ищеца по делото, основания за отмяна на процесното арбитражно решение - тези по чл. 47, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗМТА.
При изложеното налага се извод за допустимост, но неоснователност на така предявения иск, който поради това следва да бъде отхвърлен, със законните последици.
Неоснователно е възражението на ищеца за липса на доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение от противната страна - такива са представени по делото, както и при условията на евентуалност - за прекомерност на заплатеното от противната страна адвокатско възнаграждение - съобразно цената на иска заплатеното такова в размер на 3714.96 лв. надвишава минималното по Наредба № 1 на ВАС от 2004 г., което е в размер на 2950.69 лв., с около една четвърт, но съдът намира заплатеното за съобразено с действителната фактическа и правна сложност на делото, поради което и не е налице основание за намаляването му.
Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение
Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ГЛОБАЛ БРАНДС ДИСТРИБЮШЪН“ ООД, ЕИК:[ЕИК] срещу СОФИЙСКА МИТРОПОЛИЯ/СОФИЙСКА ЕПАРХИЯ, местно поделение на БПЦ-БП, код по БУЛСТАТ:[ЕИК], иск с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 28. 03. 2022 г., постановено от Арбитражен съд при Българската търговско-промишлена палата - София, по вътрешно арбитражно дело № 90 по описа на арбитражния съд за 2021 г.
ОСЪЖДА „ГЛОБАЛ БРАНДС ДИСТРИБЮШЪН“ ООД, ЕИК:[ЕИК] да заплати на СОФИЙСКА МИТРОПОЛИЯ/СОФИЙСКА ЕПАРХИЯ, местно поделение на БПЦ-БП, код по БУЛСТАТ:[ЕИК], сумата 3714.96 лв. разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: