1 РЕШЕНИЕ В ИМЕТО НА НАРОДА № 39 София, 07.05.2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА Р БЪЛГАРИЯ, СЪСТАВ НА ВТОРО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като взе предвид докладваното от съдия Иванова т.д. 1184 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Б. М. П. обжалва решение по гр.д. 1695/18 г., Апелативен съд - София, ГК, 8 състав, с което е потвърдено изцяло решението на Софийски градски съд за отхвърляне на иска му за горницата над 20 000 лв до напълно предявения размер от 50 000 лв. Иска да му се присъди обезщетение от още 30 000 лв. заедно със законната лихва от 03.09.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, както и да му се присъдят направените по делото разноски и за трите инстанции. Излага съображения за нарушение на чл. 52 от ЗЗД. Счита, че е налице занижаване на присъденото обезщетение. Сочи, че след увреждането са се появили нови промени, усложнения, изразяващи се в развитие на артрозни промени в тазобедрената става, което представлявало късна последица след счупване на бедрената кост, последното, причинено от описаното ПТП. Артрозните промени и скъсяването на крайника водели до ограничаване и затрудняване на движението в ставите, в работоспособна възраст ищецът е останал инвалид за цял живот, пенсионер по болест именно заради получените в резултат на ПТП състояния. Състоянието му било необратимо. Търпял много неимуществени вреди, търпи ги и сега. Излага съображения, че въззивният състав не се е съобразил с тълкуване на нормата на чл. 52 от ЗЗД съгласно ППВС 4/68 г. Счита, че следва да се преценят всички предпоставки, предвидени в закона за определяне на обезщетението Моли да се отмени решението и да му се присъдят още 30 000 лв обезщетение за неимуществени вреди, заявени в процеса. Ответникът оспорва касационната жалба. Счита, че уврежданията на ищеца са обсъдени в предходното съдебно решение между страните. Присъдено е едно обезщетение в значителен размер, отчитащо дефицит при походката, леко накуцване, периодът на възстановяване и са съобразени вредите, които ще се търпят в бъдеще, поради това счита, че не са налице предпоставки за присъждане на обезщетение. Върховният касационен съд , състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Апелативен съд София], за да потвърди решението на Софийски градски съд, с което е определено обезщетение в размер на 20 000 лв, е приел, че ЗК „Лев инс“ АД е застраховател по застраховка гражданска отговорност, сключена за лек автомобил марка ВАЗ 21099“ ДК [рег.номер на МПС] . На 02.09.2011 г. се е състояло ПТП, при което пострадал касаторът и е получил увреждания. С решение на съда в предходен процес № 1484/5.3.2013 г. по гр.д. 1209/12 г., САС, ГО, 10 състав, на Б. М. П. е присъдено обезщетение за причинените му неимуществени вреди, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ отм., както за полученото счупване, преживените болки и страдания непосредствено след ПТП и при операцията, така и за остатъчния дефект при движение, леко накуцваща походка, функционален дефицит при въртеливо движение на десния долен крайник в размер на 60 000 лв. С помощта на вещо лице, специалист ортопедия и травматология, въззивният съд е приел, че една от късните последици от получено счупване на бедрената кост в областта на шийката е развитието на артрозни промени в тазобедрената става и такива са установени при Б. П., като същите ограничават и затрудняват движението в ставата, установено е скъсяване на десния долен крайник с 1 см. Скъсяването на крака и артрозните промени се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП и те представляват качествено ново заболяване, необезщетено при присъждане на обезщетението през 2013 г. Тези болестни промени не са били установени при предходното разглеждане на спор между страните относно същото пътно-транспортно произшествие. С оглед доказателствата въззивният съд е приел, че описаните влошавания на здравето на ищеца са в причинна връзка с претърпяното пътно-транспортно произшествие, установил е промяна и че няма определено обезщетение, както и че е налице пряка причинно-следствена връзка от първоначалното увреждане с влошаването на състоянието на ищеца. Тежестта на усложнението, необратимостта на процеса са преценени и с оглед решението на ТЕЛК от 03.09.2015 г., с което е установена средно тежка степен на посттравматична десностранна коксартроза след оперативно лечение по повод фрактура на дясна бедрена кост. Въззивният съд е приел, че с оглед решението на ТЕЛК са съобразени здравословното състояние на П., което непрекъснато ще се влошава, възрастта му към момента на настъпилите промени, които са нетипични за възрастта, в която ги е претърпял, намалението на работоспособността от невъзможността да полага физически труд, придружен с натоварване на крайниците, съобразил е тежестта на увреждането. Приел е, че съгласно т. 10 от ППВС 4/75 г., ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание. Въззивният съд е приел, че съгласно чл. 52 от ЗЗД, се съобразява характерът на допълнителното влошаване на здравословното състояние на ищеца и последиците от него, страданията, които според решаващия състав дават непрекъснато и непосредствено отражение върху качеството на живот на пострадалия. А също така и прогнозата, че веднъж настъпило това състояние е с траен и необратим характер. Съобразени са страданията от физическата болка и неудобство и психиатричните притеснения във връзка с проявните форми на заболяванията. Ищецът е в трудоспособна възраст, но търпи ограничения, както и че обезщетението следва да отчита икономическите условия и е приел, че справедливият размер на обезщетението е 20 000 лв. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато по правния въпрос относно определяне на обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ отм съобразно принципа за справедливост, определен в чл. 52 от ЗЗД и съответствието на разрешението със задължителната практика на ВКС, изразена в Постановление на Пленума на Върховния съд 4/68 г. , на основание чл. 280, ал.1 т. 1 от ГПК. С оглед правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият съдебен състав намира, че обезщетението при непозволено увреждане съгласно чл. 52 от ЗЗД се определя по справедливост. Съгласно разясненията в задължителната практика на т. II от ППВС 4/68 г. „Справедливост“ не е абстрактно понятие, а е обусловено от множество съществуващи обективно обстоятелства, които съобразени определят размера на обезщетението. В случаите на причинени телесни увреждания от значение за размера на обезщетението са обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, неговият характер, продължителността и интензитета на понесените болки и страдания, както и цялостното негативно отражение на увреждането върху живота и здравето на пострадалия. Въз основа на съвкупна преценка на доказателствата следва да се определи паричен еквивалент на физическите болки и емоционални страдания, както и възприемането от психиката на конкретното лице и битовите неудобства във всеки един ден от живота на пострадалия. Размерът на определеното обезщетение отговаря на критерия за справедливост само тогава когато е определен адекватен паричен еквивалент на претърпените от деликта неимуществени вреди, проявили се в болки, страдания, неудобства и отразяват цялостната негативна промяна в живота на пострадалия. В този смисъл е трайната практика на Върховния касационен съд, израз на която са решение № 172 от 03.12.2012 г. по т.д. 1152/11 г., 2 ТО на ВКС, решение № 749/05.12.2008 г. по т.д. 387/08 г. и решение № 99 от 08.10.2013 г. по т.д. 44/12 г. В създадената при действието на чл. 290 ГПК (редакция преди изменението от ДВ бр. 86/2017 г.) практика на ВКС е възприето разрешението, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) съдът трябва да отчита и нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, които макар да не са самостоятелен критерий при прилагане на принципа за справедливост, служат като ориентир за обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на проявление на вредите (решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ІІ т. о.). С оглед тълкуването на чл. 52 от ЗЗД съобразно действителното й съдържание, така както е разяснено в посочената задължителна и трайна практика на Върховния касационен съд, в конкретния разглеждан случай, действително въззивният съд е направил съвкупна преценка на доказателствата по делото. Вярно е преценено наличието на ексцес, новопроявено увреждане, за което не е присъдено обезщетение. Но въззивният съд не е дооценил посочените критерии на основание чл. 52 от ЗЗД. Преценявайки настъпилите вреди, които не са били обезщетение и не са включени в предмета на делото по гр.д. 1209/12 г., САС, ГО, 10 състав, въззивният съд е приел, че те се изразяват в скъсяване на крака на пострадалия, както и артрозни промени на тазобедрените стави, затрудняващи движението. Но не са преценени съответно при съвкупна преценка на доказателствата. Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза, която е основана на писмени доказателства по делото, включително епикриза от УМБАЛСМ „Пирогов“, секция по ортопедична травматология, в която П. е бил приет на 02.09.2011 г. и изписан на 09.09.2011 г., както и решение на ТЕЛК от 3.9.2015 г., в което са констатирани към този момент 03.09.2015 г. увреждания в здравословното състояние на пострадалия, конкретно описани и е определена трайнонамалена работоспособност - 72 %, вещото лице е посочило, че вследствие на счупването на дясната бедрена кост в областта на шийката и проведеното оперативно лечение са се развили артрозни промени в дясната тазобедрена става, скъсяване на десен долен крайник с 1 см. Решението на ТЕЛК не е обсъдено от въззивния съд конкретно като отразеното в него е, че 50 % от трайнонамалената работоспособност се определя за посттравматичната десностранна коксартроза, среднотежка степен, т.е. голяма част и намалената работоспособност на пострадалия се дължи именно на посочените увреждания на тазобедрената става. Според вещото лице е налице ограничаване и затрудняване движенията на крака. При съвкупната преценка следва да се отчете и обсъденото от въззивния съд обстоятелство, че увреждането е получено в ранна възраст на пострадалия, към момента на разглежданите здравословни проблеми, получени през 2015 г. пострадалият е бил на 41 години. Това увреждане ще продължи през по-голямата част от живота на пострадалия. Именно тази съвкупна преценка на доказателствата, дава основание да се приеме, че установените към 2015 г. здравословни промени при пострадалия, свързани с пътно-транспортното произшествие, претърпяно от него на 02.09.2011 г. и съществуващи понастоящем, представляват сериозно засягане на физическото и психическо здраве на пострадалия. С оглед изложеното и във връзка с уврежданията, както и последиците от тях, променящи живота на пострадалия, както във физически, така и в психически аспект, настоящият състав намира, че справедливо, според посочените критерии, обосновани със задължителна практика е обезщетение в размер на 30 000 лв. Неоснователни са изводите на въззивния съд, че определеното по-високо обезщетение от 20 000 лв би било неоснователно разместване на блага. Съвкупната преценка на доказателствата по делото дава основание да се приеме, че сумата от 30 000 лв е точен еквивалент на неимуществените вреди на ищеца. С оглед посочените критерии следва да се приеме, че при съвкупната преценка на доказателствата и установените факти, следва да се приеме, че справедливият еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди вследствие на усложнения в здравословното и психичното състояние на Б. П. за всички увреждания е в размер на 30 000 лв. Следователно решението следва да се отмени частично за разликата над присъдените 20 000 лв до 30 000 лв. С оглед на този извод решението на Софийски градски съд, с което е прието, че подлежи на потвърждаване решението в отхвърлителната част, следва да бъде отменено само частично за сумата от 10 000 лв. В останалата част следва да се остави в сила. Върху присъдената сума се дължи обезщетение за забава на основание чл. 86 от ЗЗД за периода от проявление на уврежданията, намиращи се в причинна връзка с пътно-транспортното произшествие и проявили се по-късно, 03.09.2015 г. до окончателното изпълнение на задължението. В този смисъл решение 449 от 26.10.2011 г. по т.д. 1629/10 г. ВКС, 4 ГО. При този изход на спора и 38 от ЗАдв на ищеца следва да се възмездят направените по делото разноски пред касационната инстанция. Представеният списък не обвързва съда, тъй като възнаграждението по чл. 38 от ЗАДв дължимо на адвокат се определя съобразно правната и фактическа сложност на делото и минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с Наредба № 1 на ВАдвС. В случая с оглед изхода на производството и частична отмяна на решението на въззивния съд, размерът на дължимото адвокатско възнаграждение е, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 477 лв, съразмерно за уважената част от иска. Няма данни по настоящето дело за регистрация на адвокат Н. по реда на ЗДДС. Поради това следва да се присъди сумата от 477 лв. Съразмерно следва ЗК „Лев инс“ АД като ответник по иска да заплати дължимата държавна такса, от предварителното внасяне, на която ищецът Б. П. е освободен с оглед уважената част от предявения иск и за двете инстанции в размер на 2 % върху уважената част и за Софийски апелативен съд, и за Върховният касационен съд или сумата от 400 лв . Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 6 от 02.01.2019 г. по в.гр.д. № 1695/18 г., Апелативен съд София в частта, с която е отхвърлен искът за разликата над 20 000 лв до 30 000 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД,[ЕИК] [населено място], [улица], на основание чл. 226 от КЗ отм. да заплати на Б. М. П., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от още 10 000 лв, представляваща допълнително обезщетение за неимуществени вреди, в причинна връзка с пътно-транспортно произшествие от 02.09.2011 г. по вина на водача, застрахован от „Гражданска отговорност“ при „Лев инс“ АД за лек автомобил ВАЗ 21099 рег. [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва от 03.09.2015 г. до окончателното изпълнение на задължението над присъдения с решението на Апелативен съд – София размер от 20 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от влошаване здравословното състояние на Б. П. след ПТП на 02.09.2011 г. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6 от 02.01.2019 г. по в.гр.д. № 1695/18 г., Апелативен съд София в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД,[ЕИК] [населено място], [улица] да заплати по сметка на Върховния касационен съд сумата от 400 лв, дължима държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД,[ЕИК] [населено място], [улица] да заплати на К. Н., на основание чл. 38 от ЗАдв сумата от 477 лв. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: