1 Р Е Ш Е Н И Е №23 С., 20.02.2012 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 675 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. И. К., С. И. Н., Н. Д. Н., М. Д. Н., И. Д. Н., Ц. Ц. И., К. Л. И., Е. Л. И. и Г. И. И., чрез пълномощника им адвокат И. Ц., против решение от 1.11.2010 г., постановено по гр.д. № 2892 по описа за 2008 г. на Софийски градски съд, ІV-А въззивен състав, с което е оставено в сила решение от 29.04.2008 г. по гр.д. № 8414/2007 г. на Софийски районен съд, 29-ти състав за уважаване на предявения от [фирма], [населено място] против Р.И. К., С. И. Н., Н. Д. Н., М. Н. Д., И. Д. Н., Г. И. И. /починал в хода на въззивното производство, в чиито права са конституирани Г. И. И., Г. А. И. и Б. А. И./, Ц. Ц. И., К. Л. И. и Е. Л. И. установителен иск за собственост на основание влязло в сила конститутивно решение по гр.д. № 4110/2005 г. на СРС, 79-ти състав по отношение на имот пл. № * с площ от * кв.м. в кв.* по плана на [населено място], м.”Ж. г.-М.-2-ра част”, имот пл. № *, идентичен с имоти пл. № * с площ * кв.м. и пл. № * с площ от * кв.м., попадащи в УПИ * „За с.” от кв.* по плана на [населено място], м.”Ж. г.-М.-2-ра част”, имот пл. № * с площ от * кв.м. от кв.* по плана на [населено място], м.”Ж. г.-М.-2-ра част” и имот л. № *, идентичен с имот пл. № * с площ от * кв.м. по плана на [населено място], м.”Ж. г.-М.-2-ра част”. К. са изложили твърдения, които по същество се свеждат до довод за неправилно приложение на материалния закон по отношение изводите на съда за приложимия правен ред за реституция на отчужден недвижим имот по З. без да е определено и изплатено обезщетение на собствениците. Искат отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново за отхвърляне на предявения против тях установителен иск за собственост. Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] оспорва същата. С определение № 910 от 17.10.2011 г., постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса кой е приложимия правен ред за реституция на отчужден недвижим имот по З. в случаите когато не е определено и изплатено обезщетение на собствениците - административната процедура по ЗВСОНИ по З., З. и др. или правния ред на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ в хипотезата на незаконно завзет имот. В. съд е приел, че процесните имоти са били включени от държавата в капитала на [фирма] през 1999 г. и са придобити от ищцовото дружество по покупко-продажби – едната обективирана в нотариален акт от 2003 г., а другата въз основа на обявен за окончателен със съдебно решение от 13.06.2005 г. предварителен договор. Ответниците са наследници на И. Д., който с нотариален акт от 1924 г. е закупил половин неразделна част от ливада от * дка, а половината от * дка /* дка по измерване/ в землището на [населено място], м.”К. б.-М.”, като след смъртта му и сключен на 18.09.1936 г. договор за продажба на наследство, имотът е останал на двамата му сина Н. И. Д. и И. И. Д.. Този имот е отчужден на основание чл.11 ЗОЕГПНС с решения № 1891/19.10.1948 г. и 1892/19.10.1948 г. и е освободен на основание § 22 П. с ПМС № 36/6.04.1949 г. Имотът е отчужден от двамата братя по З. със заповед № 2110/1952 г. за одобряване на регулационния план, по който е предвиден за „М. на Д.”. За неоснователно е прието твърдението на ответниците, че имотът е бил освободен от отчуждаване по ЗОЕГПНС едва с ПМС № 78/22.05.1962 г., с което се изменят ПМС № 17/30.01.1957 г. и № 36/6.04.1949 г., като се освобождават полските имоти по т.2 на раздел ІІ от декларациите по § 22 П., но такива със съответен опис по делото не са представени, поради което се налага извод, че процесния имот попада извън обхвата на постановлението, а същевременно през 1957 г. двамата братя са подали заявление, според което по ½ от имота за всеки от тях е освободена от отчуждаване, а и са водили дело, по което е постановено решение на 14.07.1974 г. по § 70, т.2 П. за установяване на допусната в кадастралната основа на регулационния план, одобрен през 1963 г. грешка, свързана с неозначаване на ищците за собственици на имота. Направен е извод, че след като имота е бил освободен от одържавяването по ЗОЕГПНС още през 1949 г., то именно от братя Д. е бил отчужден по реда на З., поради което е подлежал на възстановяване по З. по З., З. и др., каквато административна процедура не е проведена. Прието е, че неполучаването на обезщетение от братя Д. не води до незаконност на отчуждаването чрез ненадлежно одържавяване въз основа на благоустройствен закон, завземане от държавата или неспазена процедура по отчуждаване, тъй като според чл.39, ал.1 З. /отм., ред. преди изм. ДВ бр.54/1956 г./ отчуждителното действие на регулационния план не зависи от обезщетяването на отчуждения собственик и в този смисъл не е налице хипотезата на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ за възстановяване собствеността върху имущества, отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред в периода 9.09.1949 г. до 1989 г. По основанието за допускане на касационно обжалване: Изводът на въззивния съд относно приложимия правен ред за реституция на отчужден недвижим имот по З. в редакцията на чл.39, ал.1 преди изменението в ДВ бр.54/1956 г. в случаите когато не е определено и изплатено обезщетение на собствениците противоречи на практиката на ВКС, израз на която е постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 459 от 2.07.2010 г. по гр.д. № 754/2009 г., ВКС, І г.о., според което и отчуждени по З. до изменението ДВ бр.54/6.07.1956 г. имоти са незаконно отнети щом имота не е завзет по установения ред до този момент и не е изплатено обезщетение и е приложима нормата на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ. Настоящият състав на ВКС изцяло споделя разрешението в посоченото решение, което следва от нормата на § чл.74а от З., приета с изменението на закона ДВ бр. 54/06.07.1956 г., предвиждаща, че новата редакция на чл.39, ал.1 З. /според която отчуждаването настъпва от датата на обезщетяването/ се прилага и по отношение на одобрените до момента улични регулации, освен ако до влизане в сила на изменението на закона имотът е зает по законния ред или дължимото за него обезщетение е изцяло или отчасти изплатено. Тоест, ако към момента на влизане в сила на З. /обн., Изв., бр. 54 от 1956 г./ уличната регулация не е приложена, имотът не е зает и на собствениците не е изплатено дължимото обезщетение, се счита, че отчуждителният ефект на плана не е настъпил и същият при наличие на отреждане по уличната регулация ще стане държавна собственост само ако на собствениците бъде изплатено съответно обезщетение. ЗВСВОНИ по З., З. и др. намира приложение само ако имотът е бил отчужден по предвидения в закона ред, а следователно когато в нарушение на изискванията не е заплатено дължимото за отчуждавания по З. имот обезщетение и същия не е бил завзет към влизане в сила на З. /обн., Изв., бр. 54 от 1956 г./, то е налице незаконно отнемане на имота и реституцията настъпва при условията на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ. По основателността на касационната жалба: Предмет на иска е имот нов пл. № *, идентичен с имоти № * и № *, включени в парцел * от кв.* по плана на „Ж. г. М. 2 част”, [населено място], одобрен през 1997 г., както и имот нов пл. № *, идентичен с пл. № *, части от който попадат в парцел *-за дом за стари хора и в парцел *-за градски спортен комплекс по посочения план, одобрен през 1997 г. Възраженията на ответниците – настоящи касатори по този иск в писменото им становище от 29.05.2007 г. са, че имотите са тяхна собственост, тъй като са принадлежали на наследодателите им, от които са били незаконно отнети и собствеността им е възстановена на основание чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, като имотите са отписани от актовите книги за държавна собственост със заповед № РД-57-250/19.07.2000 г. на Областния управител-област С.. Поддържат, че за площите, за които мълчаливо е отказано деактуване са предявили иск срещу държавата, както и иск срещу [фирма], [населено място]. С влязло в сила решение от 16.05.2008 г. по гр.д. № 2066/2007 г. на Софийски градски съд, ІІ-Г отделение е оставено в сила първоинстанционното решение от 23.03.2007 г. по гр.д. № 6924/2004 г.на Софийски районен съд, 40 състав за отхвърляне на предявения от настоящите касатори против [фирма], [населено място] установителен иск за собственост върху УПИ *-за спорт и реална част от УПИ *-за градски спортен комплекс от * по плана на „Ж. г. М. 2 част”, [населено място], одобрен през 1997 г. Имотите, по отношение на които между страните е формирана сила на пресъдено нещо, отричаща правото на собственост на основание чл.2, ал.2 ЗВСОНИ на наследниците на Н. И. Д. и И. И. Д., са идентични с имотите, предмет на настоящата искова претенция. Исковата молба, по която е образувано настоящото дело е предявена в хода на висящото съдебно производство по гр.д. № 6924/2004 г. на Софийски районен съд и [фирма], [населено място] е обосновала правния си интерес от установителния иск за собственост с наличието на претенции на наследниците на Н. И. Д. и И. И. Д., че им е реституирано правото на собственост и проведена от тях процедура по изменение и попълване на действащия кадастрален план. Така предявената искова молба е процесуално недопустима, поради липса на правен интерес, тъй като [фирма], [населено място] разполага с документи за собствеността си, а оспорването на претендираните от наследниците на Н. И. Д. и И. И. Д. права на собственост може да се осъществи във вече висящия исков процес по гр.д. № 6924/2004 г. на Софийски районен съд, в който като ответна страна [фирма], [населено място] е следвало да изчерпи всичките си възражения. В случая нито първоинстанционния, нито въззивния съд не са констатирали недопустимостта на исковата молба и са постановили процесуално недопустими решения, които следва да бъдат обезсилени, а производството по делото – прекратено. На основание чл.64, ал.2 ГПК /отм./ ищцовото дружество следва да възстанови направените от ответниците разноски по делото в размер на 6086 лв. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.4 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение от 1.11.2010 г., постановено по гр.д. № 2892 по описа за 2008 г. на Софийски градски съд, ІV-А въззивен състав и оставеното с него в сила решение от 29.04.2008 г. по гр.д. № 8414/2007 г. на Софийски районен съд, 29-ти състав, като ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по искова молба вх. № 16001 от 16.04.2007 г. на [фирма], [населено място], [улица], ет.2 против Р. И. К., [населено място], [улица], вх.В, ап.56, С. И. Н., [населено място], [улица], вх.А, ет.4, ап.12, Н. Д. Н., [населено място],[жк][жилищен адрес] М. Н. Д., [населено място],[жк][жилищен адрес] И. Д. Н., [населено място], [улица], вх.В, ап.9, Г. И. И., [населено място], [улица], вх.В, Г. А. И. [населено място], [улица], вх.В, Б. А. И., [населено място], [улица], вх.В, Ц. Ц. И., [населено място], [улица], К. Л. И., [населено място], [улица], вх.В, ап.51 и Е. Л. И., [населено място], [улица] за признаване правото на собственост на [фирма], [населено място] на основание влязло в сила конститутивно решение по гр.д. № 4110/2005 г. на СРС, 79-ти състав по отношение на имот пл. № * с площ от * кв.м. в кв.* по плана на [населено място], м.”Ж. г.-М.-2-ра част”, имот пл. № *, идентичен с имоти пл. № * с площ * кв.м. и пл. № * с площ от * кв.м., попадащи в УПИ* „За с.” от кв.* по плана на [населено място], м.”Ж. г.-М.-2-ра част”, имот пл. № * с площ от * кв.м. от кв.* по плана на [населено място], м.”Ж. г.-М.-2-ра част” и имот л. № *, идентичен с имот пл. № * с площ от * кв.м. по плана на [населено място], м.”Ж. г.-М.-2-ра част”. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], ет.2 да заплати на Роза И. К., [населено място], [улица], вх.В, ап.56, С. И. Н., [населено място], [улица], вх.А, ет.4, ап.12, Н. Д. Н., [населено място],[жк][жилищен адрес] М. Н. Д., [населено място],[жк][жилищен адрес] И. Д. Н., [населено място], [улица], вх.В, ап.9, Г. И. И., [населено място], [улица], вх.В, Ц. Ц. И., [населено място], [улица], К. Л. И., [населено място], [улица], вх.В, ап.51 и Е. Л. И., [населено място], [улица] разноски по делото в размер на 6086.00 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: