О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 156 София, 15.04.2022 година Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело № 3950/2021 г. по описа на Второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. С въззивното решение № 649 от 14.06.2021г. постановено по гражданско дело № 629/2021г., Софийския апелативен съд, гражданска колегия, 12-ти състав е отменил частично /по размер/ първоинстанционното решение №261066 от 09.11.2020 г., постановено по гражданско дело №14536 /2018г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, I-12 състав, в частта, с която е осъден ответникът Център за спешна медицинска помощ гр. София, на основание чл.49 от ЗЗД да заплати на ищцата А. П. П. сумата над размера от 100 000 лв. до уважения размер от 150 000 лв. и на П. Г. О. за сумата над 80 000лв. до уважения размер 150 000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща Г. В. П., настъпила на 04.08.2018 г., в резултат от осъществено бездействие от служители на Център за спешна медицинска помощ – София да изпълнят задължението си да му осигурят спешна медицинска помощ, ведно със законната лихва върху разликата, за периода от 01.11.2018 г. до окончателното плащане, както и в частта за държавните такси и разноските. Решението е постановено при участието Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД като трето лице – помагач на страната на ответника. Въззивното решение е обжалвано от ответника Център за Спешна медицинска помощ - София и от третото лице-помагач Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД в уважената част от исковете. В двете касационни жалби се правят аналогични доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на закона и процесуалните правила. Тези нарушения според касаторите са свързани с изводите на съда за наличие на причинна връзка между неправомерното поведение на служителите на Центъра за спешна медицинска помощ гр. София и смъртта на наследодателя на ищците по делото и за разпределяне на доказателствената тежест между страните по този въпрос. И двамата касатори оспорват размера на присъденото обезщетение като обосновават неговата прекомерност. В изложенията за допускане на касационното обжалване към двете касационни жалби, са поставени правни въпроси във връзка с разпределяне на доказателствената тежест по иск за непозволено увреждане по отношение на причинната връзка между увреждането и настъпилата вреда. Ответниците П. Г. О. и А. П. П. са подали отговори на двете касационни жалби, в които поддържат, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, защото поставените правни въпроси касаят правилността на решението, а не предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК. Поддържа се, че съдът е формирал своите изводи въз основа на събраните по делото доказателства, а други доказателства, изключващи отговорността на ответника, не са събрани по делото. Изложени са доводи, че т.3 от ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГТК не е приложима в случая поради липса на доводи във въззивните жалби за допуснато процесуално нарушение от първата инстанция. Изложени са и доводи за неотносимост към мотивите на въззивния съд и на останалите правни въпроси, поставени в двете касационни жалби. Касационните жалби са процесуално допустими: подадени са в срок, от заинтересовани страни, отговарят на изискването на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.3 ГПК, тъй като цената на предявените парични искове е над 5000лв. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е приел, че съгласно Раздел I, т.2 от медицински стандарт „Спешна медицина“, основна цел на упражняването на медицинската специалност „Спешна медицина“, е да бъде прекъснато развитието остри или внезапно възникнали животозастрашаващи спешни състояния при пациента. Според въззивния съд по делото е безспорно установено, че в конкретния случай тази цел не е изпълнена, и започналото развитие на животозастрашаващото състояние на пациента не е било прекъснато, и не е бил направен опит да бъде прекъснато / не е изпратен екип на Бърза помощ/, а е продължило своя ход до настъпването на леталния изход. В пряка причинно-следствена връзка с осъщественото бездействие от служителите на ответника, не са осъществени необходимите бързи и квалифицирани диагностично-лечебни действия, които биха могли да прекъснат започналия причинно-следствен процес, водещ до смъртта на пациента. Възражението в отговора на исковата молба на ответника, че смъртта на Г. П., настъпила на 04.08.2018 г., е била неизбежен резултат от онкологичното му заболяване, и не би могла да бъде предотвратена от евентуалните действия, които биха могли да бъдат предприети от служителите на Центъра за спешна медицинска помощ гр. София, е прието за неоснователно. Мотивите на въззивния съд за този извод са, че не са събрани доказателства по делото, че независимо от възможните действия, които биха могли да бъдат осъществени от служителите на ответника, настъпването на смъртта на наследодателя на ищците е била неизбежна, и процесът на развитието на животозастрашаващото състояние до летален изход в този момент не е можело да бъде прекъснат с ресурсите на Центъра за спешна медицинска помощ. Според въззивния съд е установено по делото, че Г. П. е бил с влошено общо състояние, в резултат от множество хронични заболявания, включително и карцином на белия дроб, но те не обосновават извод за предстояща близка смърт. Медицинските документи – епикризи, резултати от образно изследване установяват, че Г. П. е бил изписан от Клиниката по пневмология на Болница Токуда на 17.07.2018 г. с подобрение, в добро общо състояние, като липсва медицински риск при изписването на пациента, и същият е насочен към онколог за започване на лечение. Посочените обстоятелства според въззивния съд опровергават извода за близка и неизбежна смърт на наследодателя на ищците в резултат от онкологичното му заболяване. Доказателствената тежест за установяване по несъмнен начин на релевираното възражение за неизбежност на леталния изход, и невъзможност в този момент да бъде прекъснат процеса с ресурсите на Центъра за спешна медицинска помощ, лежи върху ответника. При неосъществено пълно и главно доказване, че предотвратяването на смъртта на пациента е било невъзможно, възражението се явява неоснователно. При тези мотиви на въззивния съд, е основателен доводът на касаторите, че е налице произнасяне от въззивния съд по правния въпрос за разпределяне на доказателствената тежест между страните по исковете за непозволено увреждане като изводът, че и ответникът носи тежест на доказване на причинната връзка между увреждащото деяние и вредите, е в противоречие с практиката на ВКС - решение № 147 от 19.06.2012г. по гр.д. № 582/2011г. и решение № 142 от 20.06.2017г. по гр.д.№ 3673/2016г. на ВКС, ІV-то г.о. Ето защо са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. За разглеждане на касационната жалба по същество, на основание чл. чл. 18 ал.2 т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от касаторите дължи държавна такса върху обжалваемия интерес в размер на 3600 лв. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, 12-ти състав № 649 от 14.06.2021г., по гражданско дело 629/2021г. в обжалваната част, в която е потвърдено първоинстанционното решение №261066 от 09.11.2020 г., постановено по гражданско дело №14536 /2018г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, I-12 състав, с което са уважени субективно съединените искове с правно основание чл.49 ЗЗД. Указва на касаторите , че следва всеки от тях да внесе държавна такса от 3600лв. по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок и да представи вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: