О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60448

София, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2140 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 260132 от 29.01.2021 г. по в. гр. д. № 2805/2020 г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено решение № 307 от 29.07.2020 г. по гр. д. № 858/2019 г. на Асеновградския районен съд, с което: 1. е бил уважен предявеният от Г. Е. К., П. К. К., Е. М. Ч., Б. Й. Ч., Г. В. Х., Л. А. Б., В. А. К., В. Р. Д., Р. Р. Г. и Т. И. К. срещу Г. Х. Г. и В. Р. Г. иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на част от ПИ с идентификатор .....по КККР на [населено място] с площ от 8 кв. м., образувана от разликата на границите му с ПИ .....по регулационния план на [населено място] и КК на [населено място], която площ е означена с точки 1, 2 и 4 по скица приложение 4 към заключението на вещото лице Г., неразделна част от решението; 2. е бил отхвърлен предявеният по реда на чл.211 ГПК насрещен иск по чл.108 ЗС за признаване на собствеността на Г. Х. Г. и В. Р. Г. върху същата спорна площ и осъждане на ответниците по този иск да предадат владението ѝ на ищците.
Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Прието е за неоснователно оплакването в жалбата, че решението по главния иск за собственост е недопустимо, тъй като съдът се произнесъл по непредявено придобивно основание. Действително, в първоначалната молба ищците са изложили, че са придобили спорната площ от 8 кв. м. по давност, но в допълнителна молба от 30.04.2019 г. са се позовали на обстоятелството, че тази площ е част от притежавания от тях поземлен имот и са поискали да бъдат признати за собственици на имота на съответното деривативно придобивно основание за всеки от тях, както и на основание давностно владение. Приемайки, че ищците са собственици на основание покупко-продажба, дарение и наследствено правоприемство, районният съд не се е произнесъл по непредявен иск и постановеното от него решение е процесуално допустимо.
Прието е, че ищците по главния иск са собственици въз основа на подробно описани от тях придобивни основания – покупко-продажби, дарения и наследство, на ПИ с идентификатор .....по КККР на [населено място], а ответниците са собственици по силата на дарение и покупко-продажба на съседния ПИ с идентификатор ...... Спорът по делото е част от кой от двата имота е площта от 8 кв. м. с форма на триъгълник, образувана от разликата между границите по регуалционния план и по кадастралната карта. Според кадастралната карта спорната площ е част от имота на първоначалните ищци, като ответниците през м. април 2019 г. са предприели действия по завземане на тази площ чрез частично разрушаване на съществуващата ограда и извършване на изкопни работи за поставяне на нова ограда между имотите.
Прието е, че според заключението на вещото лице Г., в [населено място] има два КРП от 1973 г. и 1993 г. В първия план от 1973 г. процесните имоти са заснети с пл. № .....и пл.№ ...., за които са отредени парцели .... .... по имотни граници. Със заповед № 326/04.11.1983 г. на ОНС Пловдив е одобрено попълване на кадастралната основа с верните имотни граници без изменение на регулацията, при което се образуват придаваеми части по регулация с малки площи, за които няма документи за уреждане на регулационните отношения и за прилагане на регулацията. По КРП от 1993 г. двата имота са заснети с пл. № .....и пл. № .....и за тях са отредени парцел .... и ...... Границата между имотите съвпада с тази, попълнена в кадастралния план съгласно заповед № 326/04.11.1983 г., като в плана е нанесена с топографски знак ограда, която попада навътре в имот № ..... Със заповед № А-185/31.03.1995 г. е одобрено изменение на регулационните граници на парцел ...., като дворищната регулация между парцели .... и .... съвпада с имотната граница между имотите по заповед № 326/04.11.1983 г. Прието е, че в действащата КК на [населено място], одобрена през 2004 г., имотът е заснет с граници съобразно плана от 1973 г., преди изменението му от 1983 г. От изготвената от вещото лице комбинирана скица и от разясненията му, дадени в съдебно заседание, се установява, че съществуващата ограда между имотите съвпада с границата между тях съгласно регулационния план от 1973 г., преди изменението му със заповед № 326/04.11.1983 г.
При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че с КРП от 1973 г. и изменението от 1983 г. спорната площ е била придадена към имота на ищците по главния иск. Съгласно чл.110, ал.1 З. /отм./ дворищнорегулационният план има непосредствено отчуждително действие, но то е условно – ако регулацията е приложена. Като се е позовал на ТР № 3/15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС въззивният съд е приел, че в случая регулацията от 1973 г. е била приложена. По делото действително липсват писмени доказателства за заплащане на собствеността на придаваемите места, но от приетия през 1993 г. КРП, преди изменението му от 1995 г., е видно, че имотната и регулационната граница между двата имота съвпадат, а в плана е нанесена с топографски знак ограда. Според показанията на свидетелите В. П. и Т. П. оградата е изградена от ответниците Г. преди повече от 30 години. Следователно към 1993 г. регулационният план от 1973 г., предвиждащ придаване на спорната площ към имота на ищците, е бил приложен по съгласие на заинтересованите страни и спорната площ е станала част от имота на ищците. Със заповед № А-185/31.03.1995 г. е одобрено изменение на регулационните граници на собствения на ответниците УПИ ...., по силата на което спорната площ се придава от имота на ищците към имота на ответниците. По делото не се твърди и не се ангажират доказателства този план да е бил приложен, следователно спорната площ от 8 кв. м. не е собственост на ответниците и те трябва да бъдат осъдени да предадат владението ѝ на ищците по главния иск.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Г. Х. Г. и В. Р. Г..
Жалбоподателите считат, че въззивният съд е бил длъжен да се произнесе само по въведеното от ищците основание да придобиване на правото на собственост - придобивна давност. Освен това съдът създал права на лица, които не са страни в производството по делото, тъй като то било прекратено по отношение на тях.
Неправилен бил изводът на съда, че КРП от 1973 г. бил приложен чрез т. нар. „доброволно отстъпване“ по чл.111 З. /отм./. На следващо място съдът не съобразил, че според вещото лице е налице съвпадение между имотната и регулационната граница по плана от 1993 г., с изменението от 1995 г., т.е. този план е приложен. Съдът формирал грешен извод относно това кой план е приложен.
В изложението към жалбата се поддържа, че въззивното решение е процесуално недопустимо, тъй като съдът не се е произнесъл по въведеното от ищците основание придобивна давност, а освен това първоинстанционното производство било прекратено по отношение на лица, които са участници във въззивното производство.
Поддържа се и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: построяването на ограда по регулационната граница по плана от 1973 г. представлява ли „доброволно отстъпване“ по смисъла на чл.111 З. /отм./ и съгласно постановеното ТР № 3/15.07.1993 г. по гр. д. № 2/93 г. на ОСГК на ВС, за да се приеме, че регулационният план от 1973 г. е приложен, от което прилагане ищците да се позоват на заемане на придаваемата част от имота и нейното владение в продължение на повече от 10 години. По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с посоченото тълкувателно решение на ОСГК на ВС и решение № 256 от 20.01.2012 г. по гр. д. № 1302/2010 г. на ВКС, II-ро г.о.
Ответниците в производството Г. Е. К., П. К. К., Е. М. Ч., Б. Й. Ч., Г. В. Х., Л. А. Б., В. А. К., В. Р. Д., Р. Р. Г. и Т. И. К. оспорват жалбата. Считат, че не са налице основания за допускането ѝ до разглеждане по същество от ВКС. Изразяват съгласие с извода на въззивния съд, че планът от 1973 г. е приложен, тъй като е налице съвпадение на кадастър и регулация и спорните 8 кв. м. са част от техния имот.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по искове за собственост, което е в обхвата на касационния контрол, независимо от цената на исковете.
Не съществува вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо. Ищците са въвели твърдения за наличие на деривативни основания на правото си на собственост върху ПИ с идентификатор .....и на тези основания съдът е признал правата им. От обстоятелството, че за спорната площ ищците са се позовали и на придобивна давност, не може да се направи извод, че давността е въведена като самостоятелно придобивно основание. По този начин ищците са обосновали единен режим на правото на собственост върху целия свой поземлен имот, включително и на спорните 8 кв. м., които те считат за неразделна част от него. Двете предходни съдебни инстанции са разгледали главния иск по чл.108 ЗС именно на предявените деривативни придобивни основания, т.е. произнесли са се в рамките на заявената претенция и решенията им не са недопустими. Неясни остават твърденията за недопустимост на съдебните решения по отношение на част от ищците. Лицата, изброени като ищци от въззивния съд, фигурират и в диспозитива на първоинстнационното решение, с което главният иск за собственост е уважен.
Поставеният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, уточнен и обобщен от настоящия състав съобразно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, се състои в това следва ли дворищнорегулационният план да се счита за приложен по смисъла на чл.33, ал.1 З. /отм./ и ТР № 3/15.07.1993 г. по гр. д. № 2/93 г. на ОСГК на ВС, в хипотеза, при която първоначално има съвпадение между регулационна и имотна граница /по изградена ограда/ между два имота, но впоследствие е нанесена по законния ред вярната имотна граница, несъвпадаща с регулационната, и собственикът на имота, който владее новообразуваната придаваема реална част от съседния имот, продължи това владение 10 години. Въпросът е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е свързан с решаващия извод на въззивния съд, че в тази хипотеза има прилагане на плана по съгласие на заинтересованите страни. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие между въззивното решение и ТР № 3/15.07.1993 г. по гр. д. № 2/93 г. на ОСГК на ВС и решение № 256 от 20.01.2012 г. по гр. д. № 1302/2010 г. на ВКС, II-ро г.о.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260132 от 29.01.2021 г. по в. гр. д. № 2805/2020 г. на Пловдивския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лв. и в същия срок да представят доказателства за внасяне на таксата, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внасяне на държавната такса делото да бъде докладвано за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: