О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   № 203   София,  11.03.2010 година     Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и десета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА   БОНКА ЙОНКОВА     изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 15/2010 година     Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “Д” Е. , гр. С. срещу определение от 16.10.2009 г. по ч. гр. д. № 9207/2009 г. на Софийски градски съд, VІ-12 състав. С обжалвания акт е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 67 състав разпореждане от 04.03.2009 г. по гр. д. № 6792/2009 г. в обжалваната му част, с която е отхвърлено подаденото от “Д” Е. , гр. С. заявление вх. № 1* от 03.02.2009 г.за издаване на заповед за изпълнение, допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за законната лихва върху сумата 93 450 лв. по запис на заповед от 26.05.2008 г., считано от датата на подаване на заявлението, както и за направените по делото разноски. Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения срещу приетата от съда недължимост на лихви за забава върху сумата по записа на заповед и на разноски за заповедното производство, като счита, че непредявяването на записа на заповед за плащане е без значение за отговорността по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за законна лихва за забава, както и за отговорността по чл. 78, ал. 1 ГПК за заплащане на направените в заповедното производство разноски. Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че въззивното определение съдържа произнасяне по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона. Като такъв е посочен въпросът: дължи ли се законна лихва върху главницата по записа на заповед за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, когато записът на заповед не е предявен за плащане, респ. дължат ли се разноски за заповедното производство в този случай. Ответникът по частната касационна жалба – „Д” Е. , гр. В. не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - депозирана е от легитимирана страна, в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и срещу подлежащ на обжалване акт. Настоящият състав намира, че касационното обжалване на атакуваното въззивно определение следва да бъде допуснато. С оглед мотивите на обжалвания акт, поставеният от частния жалбоподател въпрос се явява значим за делото, тъй като обуславя частично отхвърляне на заявлението. По отношение на този въпрос са осъществени и допълнителните изисквания, специфични за поддържаните основания за допускане на касационно обжалване. Представените по делото актове на Софийски районен съд, макар някои от тях да не са влезли в сила, представляват доказателство за липсата на единно становище по въпроса в кой момент настъпва забавата на длъжника по записа на заповед с падеж на определен ден, когато записът на заповед не е предявен за плащане и какви са последиците от непредявяването му за плащане. Поради това и с цел еднакво и точно прилагане на закона, което ще допринесе и за развитие на правото, касационното обжалване следва да бъде допуснато.   По основателността на частната касационна жалба:   За да потвърди първоинстанционното разпореждане за отхвърляне на подаденото от “Д” Е. , гр. С. заявление по чл. 417, т. 9 ГПК в частта за законна лихва върху главницата 93 450 лв. по запис на заповед от 26.05.2008 г. за периода от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, както и за присъждане на разноски по заповедното производство, въззивният съд е приел, че доколкото записът на заповед с падеж на определен ден не е бил предявен за плащане, то кредиторът по него не е оказал необходимото съдействие на длъжника и поради това последният не е изпаднал в забава. Тъй като препис от заявлението не се връчва на длъжника, решаващият състав е счел, че депозирането на заявлението в съда също няма за последица изпадане на длъжника в забава. Поради това е направен извод, че липсва основание за присъждане както на обезщетение за забавено плащане на сумата по записа на заповед по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, така и за присъждане на направените от кредитора разноски за заповедното производство. Обжалваното определение е неправилно. Настоящият състав напълно споделя съображенията на въззивния съд по въпроса за значението на предявяването на записа на заповед за плащане. Същите са в съответствие с указанията, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на Общото събрание на Търговска колегия на ВКС, според които предявяването на записа на заповед за плащане представлява по своята същност необходимо съдействие от кредитора за изпълнение на задължението по записа на заповед и предпоставка за поставянето на длъжника в забава, но непредявяването на записа на заповед не се отразява на изпълняемостта на вземането. Неправилно, обаче, въззивната инстанция е приела, че длъжникът не дължи обезщетение за забава по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата по записа на заповед за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното изплащане на сумата. В т. 4 на цитираното Тълкувателно решение, което не е загубило своето значение и при действието на новия Граждански процесуален кодекс от 2007 г., предвид принципно еднаквата същност и цел на заповедното производство и производството по издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по реда на чл. 237 ГПК /отм./, е прието, че не е допустимо издаването на изпълнителен лист и за лихвата върху сумата по записа на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист. Отнесено към заповедното производство, това означава недопустимост за издаване на заповед за изпълнение за лихвите върху сумата по записа на заповед, изтекли до датата на заявлението по чл. 417 ГПК. По аргумент от противното от указанията по т. 4 следва изводът, че присъждането на законна лихва върху сумата по записа на заповед за времето от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане е допустимо. Това е вземане, което не е обективирано в самия документ по чл. 417, т. 9 ГПК, а представлява законна последица от съществуването на неудоволетворено изискуемо вземане по документа, за което взискателят е потърсил съдебна защита. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а заявлението – уважено изцяло. По изложените съображения, не може да бъде споделено и становището за недължимост на направените от кредитора разноски за заповедното производство. Реализирането на предоставеното му от закона право на съдебна защита обуславя правото на заявителя да поиска и възстановяване на съдебните разноски, което е в зависимост единствено от изхода на конкретното дело и от ангажирането на доказателства за действителното им извършване. В случая разноските, които следва да бъдат присъдени, възлизат на сумата 5 607 лв. и включват: 1 869 лв. – платена държавна такса и 3 738 лв. – платено по банков път /с преводно нареждане от 02.02.2009 г. на Р. , Клон София/ адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 0* от 02.02.2009 г. Предвид липсата на изрично искане от страна на частния жалбоподател, на същия не се присъждат разноски за настоящото дело.   Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК   О П Р Е Д Е Л И :     ОТМЕНЯ определение от 16.10.2009 г. по ч. гр. д. № 9207/2009 г. на Софийски градски съд, VІ-12 състав, с което е отхвърлено подаденото от “Д” Е. , гр. С. заявление вх. № 1* от 03.02.2009 г.за издаване на заповед за изпълнение, допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за законната лихва върху сумата 93 450 лв. по запис на заповед от 26.05.2008 г., считано от датата на подаване на заявлението, както и за направените по делото разноски, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Д” Е. , гр. П., ул. „З” № 1* да заплати на “Д” Е. , гр. С., ул. „Г” № 2* законна лихва върху сумата 93 450 лв. по запис на заповед от 25.05.2008 г., считано от датата на подаване на заявлението – 03.02.2009 г. – до окончателното й изплащане, както и сумата 5 607 /пет хиляди шестстотин и седем/ лева – разноски по делото.   ПОСТАНОВЯВА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ и ИЗДАВАНЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛЕ ЛИСТ за посоченото вземане.   ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 67 състав за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.   Определението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: