Р Е Ш Е Н И Е № 36 гр. София, 27 март 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на шестнадесети февруари, две хиляди и шестнадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Атанасова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Антоанета Данова при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Кирил Иванов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1329 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на подсъдимия К. П. К. срещу решение №287, постановено на 17.11.2016 г. по ВНОХД №293/2016 г. по описа на Апелативен съд- гр. Пловдив. С въззивното решение е изцяло потвърдена присъда №25, постановена на 10.03.2106 г. по НОХД №1092/2015 г. по описа на Окръжен съд- гр. Пловдив, с която подсъдимият К. е признат за виновен в това, че на 15.10.2014 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи на стойност 144 лева от владението на Т. В. К. с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил сила и на основание чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ НК му е наложено наказание лишаване от свобода“ за срок от седем години, което на основание чл.61, т.2, във вр. с чл.60, ал.1 ЗИНЗС е следвало да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим в затвор или затворническо общежитие от „закрит“ тип. С присъдата на основание чл.59, ал.2, във вр. с ал.1 НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на чл.63 ЗМВР и с мярка за неотклонение „задържане под стража“. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати и разноски по водене на делото в размер на общо 815 лева. В касационната жалба се сочат всички касационни основания. Поддържа се, че на досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, тъй като писмото, изпратено от разследващите органи за определяне на служебен защитник на обвиняемия е изготвено след като К. е бил привлечен като обвиняем и е бил проведен негов разпит. Оспорват се и изводите на решаващите съдилища по отношение на част от кредитираните доказателства, като се поддържа, че неправилно е кредитиран протокола за разпознаване, като не е отчетено, че дадените в хода на разпита на свидетелката К. данни за външния вид на извършителя на престъплението не съответстват с тези на подсъдимия. Оспорва се и кредитирането на показанията на свидетелите Н. и О., като се поддържа, че същите не са разпитани на датата, на която са изготвени протоколите за разпит. Оспорват се и изводите на съда за това, че е налице сходство между записаното на видеозаписа лице и К.. Моли се да бъде отчетено, че експертите, изготвили експертизата на този доказателствен източник не правят категоричен извод за идентичност. По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК не се сочат конкретни оплаквания. Оспорват се изводите на предходните съдилища относно наложеното наказание, като се поддържа, че то е несъразмерно тежко, но не се сочат конкретни доводи в подкрепа на тази теза. При условията на алтернативност се предлага въззивният съдебен акт да бъде отменен и бъде постановена нова изцяло оправдателна присъда, или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, или въззивното решение да бъде изменено, като бъде намалено наложеното на подсъдимия наказание. В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба, възпроизвежда отразените в нея оплаквания и моли същата да бъде уважена, като бъде постановена оправдателна присъда или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или да бъде намалено наказанието, наложено на подсъдимия. Представителят на държавното обвинение моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, като поддържа, че правилно въззивния съд е потвърдил постановената осъдителна присъда, като вярно и подробно е преценил, че анализа на събраните доказателства установява факта на извършване на престъплението и авторството на подсъдимия К.. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Касационният съд прецени, че в хода на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да обосноват отмяна и връщане на постановения въззивен съдебен акт. Не може да бъде възприето оплакването, че участвалият в досъдебното производство служебен защитник- адв. Б. С. не е бил назначен към момента на предявяване на обвинението на К. и предявяване на обвинението и снемането на обясненията му (на 27.11.2014 г.) представлява съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК. Видно от материалите по делото всяко едно от посочените действия е осъществено в присъствието на професионален служебен защитник, който е бил назначен като такъв с нарочен документ- постановление, съставено преди извършването им. Обстоятелството, че той не е бил определен за такъв от адвокатската колегия, към която принадлежи преди извършването на действията може да бъде преценено като нарушение на Закона за правната помощ, но не е нарушение, което е засегнало правото на защита на подсъдимия. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че назначеният служебен защитник е участвал във всички действия на досъдебното производство, в които присъствието му е било задължително и в хода на процеса не са релевирани оплаквания за качеството на предоставената защита. Касационният съд прецени, че предходните съдебни състави са направили пълен и верен доказателствения анализ, като вярно са установили фактите по делото. Правилно са кредитирани показанията на свидетелката К., за времето на извършване на престъплението- около 14 часа, като вярно съдилищата са приели, че съществуващите различия в обсъдените показания и отразеното на диска, на който се съдържа видеозаписа, не са съществени и не могат да обосноват извод са неяснота или непълнота на обвинението. В тази връзка следва да се посочи и това, че оплакванията за неточности при установяване на точния момент на извършване на инкриминираното деяние, отразени в касационната жалба, са във връзка с приложени по делото докладни записки и документи, в които е отразен момента на постъпване на оплакването, които не са годни доказателствени източници в процеса. Касационният съд прецени, че вярно са кредитирани показанията на свидетелката К. и протокола за разпознаване на лице, в който е отразено, че пострадалата разпознава като извършител на престъплението именно подсъдимия. При проведените разпити на разпознаващото лице тя е посочила конкретни белези, по които може да различи нападателя и е изразила увереност, че ще го разпознае. Налице е сходство между даденото описание и характеристиките на К., както и на предварително посочените белези и тези, по който последният е разпознат (височина, стойка и телосложение). В подкрепа на тези доказателствени изводи следва да се посочи и заключението на приетата в хода на процеса съдебно- техническа експертиза, в което е отразено, че направения видеозапис, на който е заснет инцидента, не е манипулиран и заснетото на него лице може да е подсъдимия К.. Посочените доказателства и доказателствени средства правилно са обосновали извод за доказаност на обвинението, който се възприема и от този съдебен състав. Предвид изложеното, касационният съд прецени, че в хода на процеса не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила нито при извършване на действията по разследване на досъдебното производство, нито при анализа на доказателствата, направен от решаващите съдилища. Ето защо и атакувания въззивен съдебен акт не следва да бъде отменен на основанието по чл.354, ал.1, т.4 НПК. По оплакването за неправилно приложение на материалния закон: Касационният съд прецени, че това оплакване (макар и посочено цифрово и словно в касационната жалба) не е подкрепено с конкретни доводи. В настоящото производство не съществува служебно начало по отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК, като пределите на касационна проверка са очертани от направените искания и доводите, които ги подкрепят. При липса на конкретни доводи и оплаквания за касационния съд е невъзможно (а и недопустимо) да проверява изцяло правилността на атакуваното въззивно решение по отношение на начина на приложение на материалния закон. Ето защо съдът намира за необходимо да отбележи единствено това, че предходните съдебни състави при вярно установени факти по делото са приложили правилно закона. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: По отношение и на това касационно основание липсват конкретни оплаквания, като единствено в жалбата е отразено, че не са отчетени в достатъчна степен младата възраст на подсъдимия и сравнително ниската стойност на вещите- предмет на престъплението. Касационният съд прие, че тези обстоятелства са оценени в достатъчна степен, като същите наред със съществуващите отегчаващи отговорността на К. такива- множеството предходни осъждания, нанесените телесни увреждания на пострадалата и лошите му характеристични данни са довели до верния извод, че наказанието му е следвало да бъде определено на седем години лишаване от свобода. Същото категорично не е завишено, тъй като е определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства под предвидения в санкционната част на разпоредбата на чл.199, ал.1 НК среден размер. Допълнителното намаляване на отмереното наказание не би било съответно на обществената опасност на извършеното престъпление и данните за личността на подсъдимия и намаляването му не би гарантирало постигане на целите на чл.36 НК. С оглед настъпили изменения в ЗИНЗС (ДВ бр.13 от 2017 г.) съдебният акт трябва да бъде коригиран в частта относно определянето на вида пенитенциарно заведение, в което подсъдимият следва да бъде настанен първоначално, тъй като към този момент съдът определя единствено първоначалния режим на изтърпяване на наказанието (чл.57 ЗИНЗС). Разпределението на осъдения в местата за лишаване от свобода се извършва по реда, определен от ГД „ИН“. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение №287, постановено на 17.11.2016 г. по ВНОХД №293/2016 г. по описа на Апелативен съд- гр. Пловдив, само в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда относно определянето на вида на пенитенциарното заведение, където подсъдимият К. П. К. следва да изтърпи наложеното му наказание. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.