7 Р Е Ш Е Н И Е № 79 гр. София, 21.06. 2024 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА при секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА, като изслуша докладваното от съдия Желева т. д. № 2005 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на М. Т. М. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК на влязлото в сила решение № 20203445 от 26.10.2021 г., поправено с решение № 20216087 от 25.11.2021 г., по гр. д. № 61346/2019 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 65 състав, в частта, с която е признато за установено по отношение на М. Т. М., в качеството й на наследник по закон на Т. А. П., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, че съществува вземане на „И. Финанс“ ЕООД, [населено място] по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 202107 от 06.03.2018 г., сключен между „И. Финанс“ ЕООД и Т. А. П., починала на 21.02.2019 г., за сумата от 1322,70 лв., представляваща дължима главница по посочения договор, ведно със законна лихва от 12.10.2018 г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.10.2018 г. по ч. гр. д. № 66053/2018 г. на СРС, 65 състав. В молбата се твърди, че молителката е узнала за решението на 15.08.2023 г., когато й е връчена покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 210/2023 г. на ЧСИ Б. Я.. Молителката поддържа, че не е била надлежна страна в процеса, тъй като се е отказала от наследството на Т. А. П. и не е следвало да бъде конституирана на нейното място в производството по гр. д. № 61346/2019 г. на СРС. Излага доводи, че в нарушение на процесуалните правила – чл. 47 ГПК й е бил назначен особен представител и е била лишена от възможността да участва лично в производството. Твърди, че при връчването на исковата молба и приложенията към нея връчителят не е отразил в съобщението да са правени опити за връчване на книжата на лице, съгласно да ги приеме, както и не е отбелязал на коя входна врата е залепено уведомлението. Счита, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 47, ал. 3 ГПК да извърши проверка за мястото на осъществяване на стопанската дейност на М. посредством справка в ТРРЮЛНЦ. Ответникът по молбата „И. Финанс“ ЕООД изразява становище, че молбата е недопустима и неоснователна. Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение, след като прецени изложените доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК, намира следното: Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу влязло в сила решение в преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, считано от деня на узнаване на решението. Както е посочено и в определение № 164 от 25.01.2024 г. изводът за спазване на срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е обусловен от подаването на молбата на 25.10.2023 г., заявения от молителката момент на узнаване за решението – при връчване на поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, образувано за събиране на вземането към М., на 15.08.2023 г., удостовереното в представената с молбата покана за доброволно изпълнение от 31.07.2023 г. и липсата на данни М. да е узнала за решението в момент, предхождащ визирания. Исковото производство е било образувано по предявен от „И. Финанс“ ЕООД по реда на чл. 422 ГПК иск за признаване за установено, че Т. А. П. дължи на ищеца общата сума от 1 622, 32 лв. по договор № 202107 от 6.03.2018 г. за предоставяне на кредит от разстояние, от които 1 416, 07 лв. главница и 206, 25 лв. възнаградителна лихва за периода 5.04.2018 г. – 2.09.2018 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на главницата, за което вземане ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 66053/2018 г. на СРС, 65 състав. При опит за връчване на исковата молба с приложенията на ответницата е установено, че тя е починала на 21.02.2019 г. и доколкото се касае до исково производство - продължение на заповедното производство, образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение от 12.10.2018 г., съдът е направил извод, че смъртта е настъпила в хода на производството и го е спрял на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК. Производството по делото е било възобновено с определение № 63003 от 10.03.2020 г. по гр. д. № 61346/2019 г. на СРС, като на мястото на починалата ответница Т. А. П. е била конституирана наследницата й по закон М. Т. М. – нейна майка. Препис от исковата молба с приложенията, ведно със съобщение от съда за възможността за подаване на отговор на исковата молба в едномесечен срок и последиците от неупражняване на това право, са изпратени до М. М. на посочения от ищеца адрес – [населено място], ж. к. Младост 1, № 91, вх. В, ап. 25. Същите са върнати с отбелязване от призовкаря при СРС, че адресът е посетен на 7.05.2020 г., 25.05.2020 г., 14.06.2020 г. и 22.06.2020 г., но търсеното лице не е намерено. Отразено е, че при последното посещение А. В. – собственик на жилището от девет години е заявила, че М. М. не живее на адреса. На 24.06.2020 г. СРС е извършил справка за настоящ и постоянен адрес на ответницата М., от която е установено, че адресът, на който са изпратени съдебните книжа до същата, съвпада с постоянния и настоящия й адрес. Съгласно удостовереното в разписките за връчване на книжата и за залепване на уведомление уведомлението по чл. 47, ал. 1 ГПК е залепено на входната врата на ап. 25 на 11.07.2020 г. На 18.09.2020 г. по разпореждане на съдията докладчик е извършена справка за действащи трудови договори на конституираната като ответник М. М., като такива не са установени. Поради неявяване на ответницата да получи книжата, неуспешния опит за връчване на книжата по местоработата й и липсата на данни за други адреси, на които да се връчат книжата, съдът е приложил чл. 47, ал. 6 ГПК и е назначил особен представител на същата – адв. Н. Т., посочен в уведомително писмо на САК. Последният е бил процесуален представител на М. М. в първоинстанционното производство, подал е въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, с което установителният иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, е бил уважен за сумата от 1322, 70 лв. главница и 206, 25 лв. възнаградителна лихва. С постановеното в образуваното по жалбата въззивно производство решение № 2948 от 27.10.20922 г. по в. гр. д. № 14988/2021 г. на Софийски градски съд, ГО, III Б въззивен състав първоинстанционното решение е било отменено в частта за установяване на вземането на ищеца за възнаградителна лихва в размер на 206, 25 лв., като искът в тази част е отхвърлен, и потвърдено в останалата обжалвана част за признаване за установено съществуването на задължението за главница по процесния договор в размер на 1322, 70 лв. Видно от представеното в настоящото производство удостоверение от 17.05.2019 г. по гр. д. № 26067/2019 г. на СРС, 84 състав М. Т. М. е подала молба вх. № 2012077/13.05.2019 г., с която се е отказала от наследството на наследодателя си Т. А. П., починала на 21.02.2019 г., като този отказ е вписан в особената книга на съда под № 781 от 21.05.2019 г. При така установените факти и обстоятелства настоящият състав намира молбата за отмяна за неоснователна по следните съображения. Съгласно задължителните разяснения по Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е съдебно производство /процесуален способ/ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се дължи на изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания. Предметът на молбата по чл. 306, ал. 1 ГПК е съдебен акт /влязло в сила решение/, резултат на приключил спор, който характеризира производството по Глава 24 ГПК като самостоятелно и извънинстанционно, т. е. като процесуален способ, регламентиран извън предвидената в ГПК триинстанционна система за разглеждане на граждански и търговски дела по същество. Както всяко съдебно производство, отмяната е въведена в ГПК с конкретна цел, обуславяща нейната същност - защитата на страните срещу порока на влязлото в сила решение: неправилността на съдебния акт. Целта на отмяната е преодоляване на формираната неправилно сила на пресъдено нещо на съдебния акт, когато този резултат се дължи на изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания, както и възстановяване висящността на исковото производство. Отмяната е неприложима по отношение на недопустимите съдебни решения, защитата срещу които се осъществява по пътя на обжалването преди да влязат в сила, както и по отношение на влезли в сила съдебни решения, които са неправилни, но по причини, различни от визираните в съдържанието на изчерпателно уредените в чл. 303, ал. 1, т. 1 - т. 7 и чл. 304 ГПК отменителни основания. Молителката поддържа, че не е била надлежна страна в процеса, тъй като се е отказала от наследството на Т. А. П. и не е следвало да бъде конституирана на нейното място в производството по гр. д. № 61346/2019 г. на СРС на основание чл. 227 ГПК. Правоприемството в процеса при смърт на страната физическо лице, свързано с изгубването на процесуалната правоспособност /чл. 227 ГПК/, следва да съответства на материалното правоприемство. То е въпрос относим към процесуалната легитимация, съответно към допустимостта на иска и постановеното съдебно решение. В този смисъл позоваването на молителката е на отсъствие на абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск - процесуална легитимация, съответно на недопустимост на съдебния акт, като с оглед на това се иска то да бъде отменено. Недопустимостта не е предвидена в процесуалния закон като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, поради което дори да е недопустимо, влязлото в сила решение на Софийски районен съд не може да бъде отменено по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Основанията за недопустимост на съдебното решение се релевират посредством обжалване на решението по реда на инстанционния контрол. С изтичане на срока за обжалване решението е придобило присъщия на влезлите в сила съдебни решения стабилитет и обвързва страните с последиците по чл. 298 и чл. 299 ГПК, които не могат да бъдат преодолени чрез способа на отмяната по чл. 303 и сл. ГПК. Не са налице въведените основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК и поради опорочаване на процедурата по чл. 47 ГПК и представляването на молителката от особен представител в исковия процес. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК предпоставя допуснато нарушение на съдопроизводствените правила или ненадлежно представляване на страна, лишило я от възможност да участва в делото, или невъзможност страната да се явили лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да отстрани. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК е налице, когато е извършено нарушение на съдопроизводствените правила, гарантиращи надлежно представителство на страната от особен представител, а именно както в случаите на допуснато процесуално представителство от особен представител, въпреки липсата на законовите предпоставки за това, така и в случаите на недопуснато процесуално представителство от особен представител, въпреки наличието на законовите предпоставки за това. При основанието по т. 6 също се касае за нарушено право на участие на страната в производството – лично, чрез упълномощен от нея представител или чрез назначен особен представител. В случая твърденията са за нарушаване на правилата, при които молителката е била представлявано от особен представител, което е основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК. Установените в разпоредбата на чл. 47, ал. 1 – 6 ГПК правила обезпечават правото на участие на ответника в процеса и надлежното му представителство. Съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК след измененията с ДВ, бр. 86/2017 г., когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира с най-малко три посещения на адреса, с интервал поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, ако връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. При съобразяване на установените факти и обстоятелства настоящият състав намира, че наведените в молбата за отмяна твърдения за нарушения на чл. 47 ГПК са неоснователни. При посещението на 22.06.2020 г. на адреса на ответницата М. М. връчителят е получил сведения от лицето - собственик на апартамента от девет години, че М. не живее на адреса, като в съответствие с предписанието на процесуалния закон връчителят е удостоверил горното с посочване на имената на лицето, от което е събрал сведенията. В посочената хипотеза съгласно изр. 4 на чл. 47, ал. 1 ГПК правилото за предпоставките, при които връчването на съобщението става чрез залепване на уведомление, не се прилага. Независимо от това, в случая се установява, че са спазени и изискванията на закона за три посещения на адреса с интервал от поне една седмица между всяко от тях /направени са четири посещения с интервал повече от една седмица между тях – на 7.05., 25.05., 14.06. и 22.06.2020 г., като едно от тях е в неприсъствен ден /14.06.2020 г.//, както и за залепване на уведомлението на входната врата на апартамента по адреса на ответницата. Следва да се изтъкне, че горните обстоятелствата са удостоверени от призовкаря при СРС, като разписките за връчени от съдебни служители съобщения и съдебни книжа представляват официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179 ГПК. Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия, съответно обсъдените разписки доказват извършените от служителя при СРС действия, на посоченото място и дати. Разписката има не само формална, но и материална доказателствена сила, обвързваща съда и задължаваща го да приеме за осъществили се фактите, предмет на удостоверяването, до опровергаването на тази доказателствена сила чрез доказване, че удостоверителното изявление на длъжностното лице обективно не отговаря на действителното фактическо положение. Предвид удостовереното от връчителя се явява неоснователно твърдението на молителката, че липсва яснота къде е залепено уведомлението. С оглед отразеното в текста на изготвения от връчителя документ, че на адреса е намерен нов собственик на имота – А. В., който дава сведения, че ответницата не живее на адреса, следва да се приеме за удостоверена и отрицателната предпоставка по чл. 47, ал. 1 ГПК - да не се намери лице от адреса, съгласно да получи съобщението. Ако намереното на адреса лице се бе съгласило да получи съобщението, удостоверителното изявление би било различно. Направеното отбелязване от връчителя в конкретния случай означава, че далото сведения лице не се е съгласило да получи съобщението. Същевременно, следва да бъде съобразено, че молителката въобще не оспорва, че е напуснала адреса, съвпадащ със заявения от нея към момента на осъществяване на процедурата по чл. 47 ГПК постоянен и настоящ адрес, и не е живяла там. Наред със справката за постоянен и настоящ адрес на ответницата съдът е извършил и служебна проверка относно регистрирани трудови договори на ответницата с цел евентуалното й призоваване по месторабота, но справката е била за липса на такива договори. Що се касае до доводите на молителката, че е налице пропуск на съда за извършване на служебна справка в ТРРЮЛНЦ за мястото на осъществяване на стопанска дейност от нейна страна, то следва да се посочи, че тя въобще не се позовава на осъществяване на такава дейност. При извършената от настоящия състав справка в ТРРЮЛНЦ не се установяват вписани обстоятелства по отношение на молителката. С оглед изложеното не може да се приеме, че съдът е допуснал нарушение на чл. 47, ал. 3, изр. 3 ГПК. По изложените съображения настоящият състав намира, че не е било нарушено правото на молителката на участие в процеса, доколкото са спазени изискванията на чл. 47 ГПК и при наличието на предпоставките на закона на същата е бил назначен особен представител, чрез който е осъществено процесуалното й представителство в производството по делото. Поради това молбата за отмяна като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. С оглед резултата по делото и на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК на ответника по молбата за отмяна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Т. М. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК, на влязло в сила решение № 20203445 от 26.10.2021 г., поправено с решение № 20216087 от 25.11.2021 г., по гр. д. № 61346/2019 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 65 състав, в частта, с която е признато за установено по отношение на М. Т. М., в качеството й на наследник по закон на Т. А. П., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, че съществува вземане на „И. Финанс“ ЕООД, [населено място] по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 202107 от 06.03.2018 г., сключен между „И. Финанс“ ЕООД и Т. А. П., починала на 21.02.2019 г., за сумата от 1322,70 лв., представляваща дължима главница по посочения договор, ведно със законна лихва от 12.10.2018 г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.10.2018 г. по ч. гр. д. № 66053/2018 г. на СРС, 65 състав. ОСЪЖДА М. Т. М., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] да заплати на „И. Финанс“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ж. к. И. В., [улица], ап. 1 юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. /сто лева/. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.