Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 290
[населено място], 30.04.2020 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори март две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 1625 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от „Хидро-Ват“ООД срещу решение № 328/26.11.2018г. по т.д. № 427/2018г. на Пловдивски апелативен съд, с което след отмяна на решение № 463/16.11.2016г. по т.д. № 435/2016г. на ПОС е отхвърлен искът на касатора против „Енергоремонт-Пловдив“АД за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 26 000лв., получена на отпаднало основание, която се явява част от дължимата на отпаднало основание обща сума от 285 353,18лв., представляваща платени от касатора на „Енергоремонт-Пловдив“АД авансови суми по сключен между дружествата на 15.02.2007г. договор за конструиране, производство, доставка, монтаж, наладка и пуск на комплексно оборудване на МВЕЦ „Белви“, който е бил прекратен на 18.09.2015г.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение и за наличие на основания по чл.280, ал.1, и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касацията „Енергоремонт-Пловдив“АД оспорва основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационна инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск с правно осн.чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. С молба-уточнение, след отменително решение на ВКС и указания на новия въззивен състав, ищецът е заявил, че е извършил плащане по договор, който е бил прекратен, а не развален, и счита, че е възнаграждението е дадено на отпаднало основание. Причините за това прекратяване са свързани с: пречки от административен характер, които изключително много забавят изпълнението на проекта; настъпили промени в нормативната база; промени относно реда, начина и остойностяването на електрическата енергия, които в своята съвкупност са довели до отпадане на интереса на възложителя от изпълнение на възложената работа. ПАС е приел, че страните не спорят относно сключването на 15.02.2017г. на договор за изработка на комплексно оборудване за МВЕЦ, като по делото всяка от тях представя свой екземпляр от договора, различаващи се по своето съдържание /по отношение крайния срок на договора, гаранционните срокове, даденото определение за непреодолима сила, относно възможността за прекратяване и начина на разрешаване на спорове между страните/. Тъй като ищецът не е представил оригинала на своя екземпляр от договора, съдът е приложил чл.183 ГПК и е изключил същия от доказателствата по делото. Решаващият състав е счел, че на осн.чл.20а, ал.2 ЗЗД прекратяване на договора може да се извърши на основание предвидено в закона или по взаимно съгласие на страните, т.е при определени от тях условия, като във всички случаи преустановяването на облигационната връзка има действие занапред за разлика от развалянето на договора. Последното винаги се свързва с неизпълнене на задължения по договора и вина. Като е тълкувал волята на страните по процесния договор, въззивният съд е заключил, че уговореното между тях прекратяване e в общия смисъл на преустановяване на действието на договора и има предвид разваляне на същия, доколкото се предпоставя от неизпълнение на задълженията от една от страните по договора. В случая ищецът не твърди облигационната връзка да е прекратена поради неизпълнение на насрещната страна и въведената причина за прекратяване не се основава на вина, а поради отпадане на интереса на възложителя. Такова основание за прекратяване на процесния договор не е уговорено от страните. Съдът е обсъдил възможността съгласно чл.268 ЗЗД за едностранно прекратяване на договора за изработка, но въпреки дадените на ищеца указания за доказване на релевантна основателна причина, е приел, че същата не е била установена и е заключил, че поръчващият не може да се откаже от договора. Не са събрани и доказателства, че поръчаното оборудване е възможно да се използва само на обекта, на който е предвидено да се монтира и който строеж не е могъл да бъде завършен. В заключение съдът е счел, че не се доказва твърдяното прекратяване на договорната връзка и е отхвърлил предявения иск.
В изложението към касационната жалба касаторът поставя следните правни въпроси: 1/ Налице ли е невъзможност за изпълнение на работата по договор за изработка, ако изпълнителят следва да изработи принадлежност, оборудване или част от главна вещ /в случая сграда, представляваща МВЕЦ/, а в последствие се създаде невъзможност за изграждане на самата главна вещ?; 2/ Длъжен ли е съдът да обсъди всички наведени от страните възражения в тяхната съвкупност и взаимовръзка в мотивите на крайния си съдебен акт? Касаторът е въвел допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по първи въпрос и по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по втори въпрос, при твърдение за противоречие на въззивното решение с практика на ВКС, обективирана в Решение № 331/19.05.2010г. по гр.д. № 257/2009г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 65/16.07.2010г. по гр.д. № 4216/2008г. на ВКС, IV г.о. Позовава се и на чл.280, ал.2, пр. 3 ГПК.
Първият поставен правен въпрос не попада в обхвата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд не е приел, че процесното оборудване, което е възложено за изработка с договора, притежава характеристиката на принадлежност към главна вещ, която принадлежност няма самостоятелно съществуване извън главната вещ. Напротив ПАС е изложил съображения, че не е доказано поръчаното оборудване да няма друго приложение извън процесната МВЕЦ, поради което отпадането на интереса на възложителя от завършване на обекта не е основателна причина за прекратяване на договора и връщане на авансово изплатеното възнаграждение.
Вторият правен въпрос не изпълнява изискванията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не е налице противоречие на въззивното решение с цитираната от касатора съдебна практика. От една страна въззивният съд не е нарушил задължението си като съд по съществото на спора да обсъди доводите на страните и доказателствата по делото в тяхната съвкупност и взаимовръзка. От друга страна въпросът е поставен в контекста на довод, че въззивната инстанция не е съобразила, че касаторът е в невъзможност да изгради същото това МВЕЦ при издадено разрешение на друго лице за изграждане на същия обект. Следователно изразява се несъгласие с извода на решаващия състав относно липсата на основателна причина за прекратяване едностранно на договора от възложителя, т.е. наведено е оплакване за необоснованост на въззивното решение, което не кореспондира с процесуалноправния въпрос. Освен това изрично ПАС като е обсъдил въведените в процеса защитни тези на страните и според указанията на ВКС в отменителното решение е приел, че хипотезата на чл.267 ЗЗД – когато изпълнението на работата стане невъзможно по причини, за която никоя от страните не отговаря, не е релевантна за спора.
Не е осъществено и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание, е относимо към преценката за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Предложеното от касатора обосноваване на „очевидната неправилност“ не кореспондира с никоя от гореизложените възможности.
Поради гореизложеното настоящият състав на ВКС намира, че не са изпълнени изискванията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В полза на ответника по касацията следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на 1300лв., на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от което, ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 328/26.11.2018г. по т.д. № 427/2018г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Хидро-Ват“ООД да заплати на „Енергоремонт- Пловдив“АД сумата от 1300лв., представляваща разноски по делото пред касационната инстанция, на осн.ал.78, ал.3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: