4 Решение по т.д.№ 3597/2013 год. на ВКС-Търговска колегия, І т.о. Р Е Ш Е Н И Е №228 София, 07.01. 2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова при участието на секретаря Петя Кръстева, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 3597 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу тази част от Решение № 124 от 12.04.2013 год. по гр.д.№ 72/2013 год. на Кюстендилски окръжен съд с която е отменено Решение № 825/11.12.2012 год. по гр.д.№ 149/2012 год. на Кюстендилския районен съд и е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ за сумата 12480 лв. В касационната жалба на [фирма] се съдържа позоваване на основанието по чл.281 т.3 ГПК – неправилност на въззивния акт в обжалваната му част, поради противоречие с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. Искането е за касиране на решението в тази част и произнасяне по съществото на спора, като бъде уважен предявеният иск. Чрез представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация [фирма] е изразил становище, че въззивното решение е законосъобразно, тъй като не е доказано реалното изпълнение на договора за продажба – доставката на дървен материал. Касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: “Представлява ли признание на задължението, отразяването на материализиращата го фактура в счетоводството на ответника, включването и в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея?” Противоречие на преценката на въззивния съд с произнасянето по този въпрос от състави на ВКС - Решение № 46 от 23.07.2009 год. по т.д.№ 454/2008 год. на ІІ т.о. на ВКС; Решение № 44 от 31.03.2009 год. по т.д.№ 447/2008 год. на ІІ т.о. на ВКС; Решение № 109 от 07.09.2011 год. по т.д.№ 465/2010 год. на ІІ т.о. и Решение № 42 от 19.04.2010 год. по т.д.№ 593/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС. Като взе предвид становищата на страните и извърши по реда на чл.290 ал.2 ГПК проверка на обжалвания съдебен акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: Жалбата е основателна. Предявени са три обективно съединени иска с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ. Безспорно е, че между страните по делото няма сключен единен договор за доставка на дървен материал, но те са в трайни търговски отношения. Твърдението по исковата молба на [фирма] е, че в качеството на продавач на дървен материал, не е получил цената по три доставки на дървен материал с купувач [фирма]. Трите процесни договора са материализирани чрез фактури: 1./ № 521/17.11.2008 год. за 4995.84 лв. с ДДС с неразплатен остатък 2000 лв.; 2./ № 525/26.11.2008 год. за 1890 лв. с ДДС и 3./ № 526/30.12.2008 год. за 12480 лв. с ДДС. С отговора на исковата молба ответникът [фирма] е оспорил посочените задължения, като се е позовал на погасяване, чрез плащане на първите две от тя и недължимост на третото, понеже не е получил количествата дървен материал, посочени като основание за плащане по третата фактура. Установено е от неоспореното заключение на назначената от първоинстанционния съд счетоводна експертиза, че оригиналите и на трите фактури се намират в счетоводството на ответника; отразени са в дневника за продажбите; осчетоводени са и едноличният търговец е получил съответния процент ДДС, възлизащ на 3227.64 лв. В счетоводното отразяване на задълженията за плащане на [фирма] към доставчиците, по партидата на [фирма] са отразени задълженията по описаните по горе фактури и сумите по тях. Поради оспорване извършването на последната доставка са събрани гласни доказателства, като свидетелите на ищеца са посочили, че количествата дървен материал за едноличния търговец са били натоварени и транспортирани на 30.12.2008 год., а свидетелите на ответника – че такава доставка не е имало, поради това, че складовете му не са работели за периода от К. и до след Нова година. Събирането на гласни доказателства се е наложило, поради липсата на превозен билет за дървения материал, описан в последната фактура. Първоинстанционният съд е уважил и трите иска, позовавайки се на обстоятелството, че задълженията са били осчетоводени при ответника. Сезиран с жалбата на [фирма], въззивния съд е приел за недоказано изпълнението на продавача по договор за търговска продажба на дървен материал по фактура № 526/30.12.2008 год., поради липсата на превозен билет и оттук недоказано реално получаване на стоката. Становището на настоящия съдебен състав за наличието на противоречие със задължителна практика при произнасянето по посочения по-горе правен въпрос се основава на следното: Категорична и непротиворечива е задължителната практика на ВКС, че отразяване на паричната престация по доставката като дължима в счетоводството на ответника и ползването на данъчен кредит, съобразно стойността и, съставлява извънсъдебно признание на задължението. Ще следва да се отбележи, че в настоящия случай липсва позоваване в отговора на ответника, че фактурата, носеща дата 30.12.2008 год. е неподписана от представител на ЕТ, но това е и без значение, както поради факта на осчетоводяването и, имащ значение по чл.301 ТЗ, така и поради това, че и фактура № 521/17.11.2008 год. е неподписана, но също е осчетоводена и дори е налице частично плащане по нея. Вярно е, че извънсъдебното признание не се ползва с абсолютна доказателствена стойност, но ако такова е налице, в тежест на страната от която изхожда е да го опровергае, въвеждайки в спора обстоятелства относно неговата симулативност. Твърдение за наличието на такива обстоятелства в случая липсва – защо едноличният търговец е осчетоводил задължението по фактурата и е ползвал данъчен кредит в момент, последващ неполучената доставка. Принципно вярно е позоваването от страна на КОС на нормативната забрана за превоз на дървесина без наличието на превозен билет и то би имало решаващо значение, както при реален договор, така и при консенсуален както е в случая, но с липсващо последващо признание на задължението. Предвид неправилната преценка на правното значение на отразяването на задължението в счетоводството на ответника, неправилен и крайният извод на Кюстендилския окръжен съд по съществото на спора. Гласните доказателства относно реалното предаване на стоката са противоречащи си, а и неконкретни по отношение на датата. За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че безспорна е датата на съставяне на фактурата. Датата на доставка би могла да съвпада, но и да е различна от нея с оглед факта, че стоката по ф-ра № 521/17.11.2008 год. е била доставена в предхождащ съставянето и момент – 14.11.2008 год. (датата на превозния билет), а тази по ф-ра № 526/26.11.2008 год. – на същата дата, съобразно транспортния документ. Тези факти, съдържащи се в експертното заключение имат косвено значение, но съставляват елемент от съвкупността за преценка на гласните доказателства досежно факта и периода на последната доставка. Изложеното по-горе налага касиране на въззивния акт и произнасяне по съществото на спора, като бъде ангажирана отговорността на ответника за заплащане на цената на стоката по доставката, материализирана чрез фактура № 526/30.12.2008 год., ведно със законната лихва. Няма направено искане за присъждане на разноски, както и списък по чл.80 ГПК. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 124 от 12.04.2013 год. по гр.д.№ 72/2013 год. на Кюстендилски окръжен съд в частта с която е отменено Решение № 825/11.12.2012 год. по гр.д.№ 149/2012 год. на Кюстендилския районен съд и е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ за сумата 12480 лв., вместо което постановява: ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК- да заплати на [фирма] с ЕИК- сумата 12480 лв. (дванадесет хиляди четиристотин и осемдесет лева), ведно със законната лихва, считано от 02.12.2011 год. и до окончателното и плащане. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.