Р Е Ш Е Н И Е №1 София, 01.03.2018 година Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при участието на секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.дело № 3080 по описа за 2017 година, за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба вх. № 6019 от 26.04.2017 г. на С. З. Ж. и А. З. В. за отмяна на влязлото в сила решение № 77/17.05.2016 г. по гр.д. № 5296/2015 г. на Върховния касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение и оставеното с него в сила решение № 33 от 16.04.2015 г. по гр.д. № 250/2014 г. на Апелативен съд-Б. за отхвърляне на предявения от наследодателката им П. А. Ж. против „Х.-Т.-с“, АД, [населено място] иск с правно основание чл.53, ал.2 /сега чл.54, ал.2/ ЗКИР за установяване право на собственост и допусната непълнота или грешка в кадастралната карта на [населено място], изразяваща се в това, че не е бил нанесен собствения на П. Ж. недвижим имот с площ от 2410 кв.м., част от имот с проектен идентификатор 67800.54.208, целият с площ от 2761 кв.м., която част попада в имот с идентификатор 67800.54.4 на [фирма], [населено място]. Молителите се позовават на основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по молбата за отмяна [фирма], [населено място] оспорва основателността й с доводи, че представените писмени доказателства не са новооткрити, тъй като са били известни на наследодателката на молителите по повод друго водено дело и същата е могла да се снабди с тях при висящността на спора. С влязлото в сила решение касационният съд е приел, че процедурата по възстановяване на собствеността на П. Ж. /наследодател на молителите/ по чл.18ж от ППЗСПЗЗ върху поземления имот в стари реални граници е завършена. Разгледал е противопоставеното от ответника по делото възражения, че процесният имот не подлежи на реституция по ЗСПЗЗ, тъй като процесната част от имота, като част от по-голям имот с № 67800.54.4, е част от бившия къмпинг „Каваци”, която съгласно чл.10б ЗСПЗЗ не подлежи на възстановяване на бившите собственици, тъй като е била държавна собственост (по чл.10б, ал.5 ЗСПЗЗ), която е била предоставена за стопанисване и управление на праводателя на ответното дружество, видно от А. № 226 /1996 г., и по силата на чл.17а ЗППДОП е станала негова собственост, впоследствие придобита от ответника и ги е приел за основателни. Решаващите мотиви във влязлото в сила решение са, че имотът е бил държавна собственост и е част от актуваните 217 дка, правото на собственост върху които е включено в капитала на [фирма] със съдебно решение от 28.02.1995 г. въз основа на заповед № 24/27.01.1995 г. и е легитимирано с А. № 226/1996 г. и имотът е станал собственост на ответното дружество на основание чл.17 а ЗППДОбП, като същевременно върху него попадат изцяло или частично бунгала и с това е проведено мероприятие, което не позволява възстановяване на собствеността по чл.10б ЗСПЗЗ. В молбата за отмяна се твърди, че след постановяване на въззивното решение молителите са се снабдили с редица документи, за чието съществуване не са знаели в хода на процеса и които са от съществено значение за правилното решаване на спора. Представените към молбата за отмяна писмени документи съдържат данни за доказателствени факти, относими към посочените решаващи мотиви към влязлото в сила решение. Част от тях не са новооткрити, тъй като са били известни на П. Ж., наследодател на молителите, по повод предходно на настоящото гр.д. № 2619/2001 г. на Районен съд-Бургас, по което същата е била страна. Такива документи са: А. 656/1994 г. с приложени списък за актуване само на сгради, справка за предоставените недвижими имоти към 31.12.1993 г., решенията на фирмения съд за регистрацията на държавната фирма и впоследствие на търговското дружество, протокол от 27.01.1984 г. за предоставена слабопродуктивна, необработваема земя от селскостопанския фонд Останалите документи обаче се явяват новоткрити. Такива са протокол от 16.12.1962 г. на Т.-комисия за причисляване на имоти към държавния поземлен фонд, в който не фигурира имотът на наследодателката П. Ж.; писмо до [община] № 06-00-53/28.06.1994 г. от Министъра на икономиката, че при изготвяне на оценката и информационния меморандум са взети всички реституционни претенции; писмо на ответното дружество от 27.05.1996 г., въз основа на което е съставен на акт № 226/1996 г.; писмо на Министерство на икономиката Т 94.00.37/11.04.2002 г., съдържащо изявление, че приватизиращият орган се съобразява с правата по реституция /относими към извода във влязлото в сила решение, че имотът е актуван с А. № 226/1996 г./; справка на Д. към 30.09.1999 г. във връзка с приватизационната процедура, в която е отразено, че е в ход реституционна процедура относно земята; проект за обособяване на недвижим имот от 1.07.1998 г., изготвен по искане на ответника с цел придобиване на вещни права върху земята на територията на къмпинг К., тъй като правният статут на земята не е изяснен и земята е актувана без да е заплатена; извлечение от информационния меморандум, че не е извършено заплащане на земята за придобиване на вещни права /относими към извода, че имотът е бил предоставен за стопанисване и управление преди преобразуването на „Х.-тур-с, като дори да се приеме за основателен довода на дружеството, че наследодателката на молителите е можела да се снабди с извлечението от информационния меморандум, то справката на Д. към 30.09.1999 г. и проекта за обособяване на недвижим имот от 1.07.1998 г. не фигурират в него/; решение за учредяване и регистрация на ДВ „Д.“ № 15/24.04.1990 г. на Комитета по Туризъм и решение на БОС от 5.06.1990 г. по ф.д. № 1896/1990 г., съдържащи данни, че преди ДФ „Х. Т. С“ е създадена ДФ “Д.“, която също е поела част от активите на ТП Б. С. /относими към извода на съда, че е осъществен фактическия състав на чл.17а ЗППДОбП/; писмо на МЗГ 7000-5665/23.01.2001 г., че не е проведена процедура по промяна предназначението на земите и възстановяването на земите, извън тези с масивно строителство е съгласувано с ръководството на Х. Т. С; протокол № 9/25.05.1999 г. на архитектурно градоустройствена комисия на [община] – допуснато е изготвяне на градоустройствено решение за доказване възмажнотта за промяна на предназначението на земеделска земя за територията на къмпинга; разрешения за строеж от 1986 и 1987 г. на бунгала при условията на чл.120 ППЗТСУ; договори за продажба и фактури, с които ответникът е продал на възстановени собственици бунгалата като движими вещи /относими към извода във влязлото в сила решение, че е осъществено мероприятие по чл.10б ЗСПЗЗ/. Установените от писмените документи и посочени по-горе обстоятелства имат значение на доказателствени и юридически факти, които са съществували към деня на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция, но ищците-молители в настоящото производство не са могли да ги представят при разглеждане на делото, тъй като същите са се намирали в държане на ответното дружество или на трети лица, които също са предявявали реституционни претенции и в този смисъл се явяват новооткрити. Ако новооткритите документи са били представени при разглеждане на делото и обсъдени в съвкупност със събраните доказателства, както и с приетите в настоящото производство документи, които не са новооткрити, същите биха могли да обосноват различен извод осъществена ли е хипотезата на чл.17а ЗППДОбП-отм., съответно налице ли е пречка по чл.10б ЗСПЗЗ с оглед на това дали имота попада в терена, отреден за къмпинг и дали към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ е реализирано мероприятието къмпинг като комплекс от строителни дейности, включително обслужваща инфраструктура /за което обстоятелство съдът при преценка, че не разполага със специални знания да формира извод въз основа на доказателствата, може да назначи и съдебна експертиза/, поради което молбата за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК е основателна. Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ влязлото в сила решение № 77/17.05.2016 г. по гр.д. № 5296/2015 г. на Върховния касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение и оставеното с него в сила решение № 33 от 16.04.2015 г. по гр.д. № 250/2014 г. на Апелативен съд-Б. за отмяна на първоинстанционното решение и за отхвърляне на предявения от наследодателката им П. А. Ж. против „Х.-Т.-с“, АД, [населено място] иск с правно основание чл.53, ал.2 /сега чл.54, ал.2/ ЗКИР за установяване право на собственост и допусната непълнота или грешка в кадастралната карта на [населено място], изразяваща се в това, че не е бил нанесен собствения на П. Ж. недвижим имот с площ от 2410 кв.м., част от имот с проектен идентификатор 67800.54.208, целият с площ от 2761 кв.м., която част попада в имот с идентификатор 67800.54.4 на [фирма], [населено място], на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК по молба вх. № 6019 от 26.04.2017 г. на С. З. Ж. и А. З. В.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от Апелативен съд-Б.. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: