Ключови фрази
Изменение и прекратяване на издръжката * намаляване на издръжка


5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 341

С., 1.11. 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 19 октомври две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова



при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 147/2011 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 851 от 30.06.2011 г. по касационна жалба на К. М. Т. като майка и законна представителка на малолетното дете В. И. В. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 93 от 22.10.2010 год. по гр. дело № 165/2010 год. на Силистренски окръжен съд, с което е отменено решение № 390 от 22.06.2010 год. по гр. дело № 304/2010 г. на Силистренски районен съд в частта, с която е отхвърлен иска за изменение на определената с решение № 223 от 26.05.2008 г. по бр. дело № 700/2008 г. на Силистренски районен съд месечна издръжка на В. И. В., чрез неговата майка и законна представителка К. М. Т. за разликата между 250 лв. и 130 лв. и е намалена месечната издръжка на 130 лв., която бащата И. В. В. следва да заплаща, считано от 02.03.2010 год. със законна лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства изключващи плащането й.
Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обуславящите изхода на делото материалноправни въпроси - от какво се определят възможностите на лицето, което дължи издръжка; следва ли при определяне на тези възможности да се приспадат ежемесечните разходи за покриване на битови нужди; при липса на доказателства за намаляване или увеличаване доходите на задължения родител в периода към първоначално определената издръжка и към искането за намаляване на нейния размер, следва ли да се допусне изменение на издръжката, разрешени с обжалваното решение в противоречие със задължителната съдебна практика установена с Постановление № 5/16.11.1970 год. на Пленума на ВС и Постановление № 5/31.11.1981 год. на Пленума на ВС.
Посочената задължителна съдебна практика приема, че възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация, а нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените условия за живот на тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. При изчисляване доходите от труд във връзка с определяне възможностите на дължащия издръжка се вземат предвид всички елементи, от които се формира индивидуалната работна заплата, а удръжките по чл. 272 КТ (удържане на суми без съгласието на работника или служителя) не се приспадат при определяне възможностите на дължащия издръжка.
С обжалваното решението е прието, че ищецът живее и работи в Англия, има родено второ дете, майката на това дете е по майчинство и не работи. Прието е, че годишния доход на ищеца възлиза на 30 000 британски лири, което месечно прави 2500 лири. От този месечен доход съдът е приспаднал документирани разходи за данъци, кредит, наем, електричество и газ, вода, услуги и телефон, като е приел, че разполагаемата част възлиза на 780,52 лири равняваща се на 1732,75 лв., при трудов доход на майката 350 лв. месечно. Прието е, че не могат да се установят доходите на родителите при първоначално определената по споразумение издръжка в размер на 250 лв. към месец май 2008 г., която според съда е била завишена с оглед възрастта на детето, тогава на осем години и тъй като не е установено нито намаление, нито увеличение на доходите е приел, че издръжката от 250 лв. следва да се подели между двете деца на ищеца, която разпределил 130 лв. месечно за детето В., понастоящем на 11 години и 120 лв. за новороденото дете И., понастоящем на две години. При тези съображения съдът е изменил първоначално определената издръжка за детето В., която намалил от 250 лв. на 130 лв. месечно.
В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон и необоснованост. Направено е искане за отмяна на решението и отхвърляне на иска за изменение на издръжката.
Ответникът И. В. В. в писмен отговор оспорва касационната жалба и излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., провери правилността на въззивното решение във връзка с касационната жалба и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното:
Решението е неправилно.
Предявен е иск за намаляване на издръжка, определена по споразумение с решение от 26.05.2008 год. по бр. дело № 700/2008 г. на Силистренски районен съд в размер на 250 лв. за детето В. [дата на раждане] год. Ищецът се позовава на второ дете родено на 12.06.2009 год. и на променени икономически условия в страната и чужбина.
Неправилно с обжалваното решение съдът е определил месечния доход на ищеца. В нарушение на приетото в ТР № 34/73 год. на ОСГК на ВС, съдът е приспаднал от трудовото възнаграждение на ищеца битовите разходи за поддържане на новосъздаденото му семейство и макар да не е имал основание за това, не е приложил същия подход по отношение доходите и на другия задължен родител - майката на детето. Изведени по този начин, възможностите на ищеца, като задължен да предоставя издръжка, са преценени и в противоречие с изискванията на Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС и Постановление № 5/1981 год. на Пленума на ВС.
В т. 19 от Постановление №5/1970 г. на Пленума на ВС е прието, че за основателността на иск за изменение на издръжката е необходимо да се докаже трайно съществено изменение на нуждите на издържаното лице или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. В случая нуждите на издържания са се променили, като с оглед възрастта му те вече са нараснали, и ако издръжката от 250 лв. към момента, когато е била определена е била завишена с оглед възрастта на детето и стандарта на живот тогава, както е прието с обжалваното решение, сега тази издръжка задоволява нуждите на детето така, както то би живяло, ако родителите не бяха разделени.
Според цитираното постановление, за основателността на иска от значение се явява още, доказано ли е трайно и съществено изменение във възможностите на ищеца, което да обоснове намаляване на издръжката.
Настоящият съдебен състав намира, че ищецът не е доказал обстоятелства налагащи намаляване на издръжката за детето В.. Наличието на родено второ дете безспорно е промяна след определяне на първоначалната издръжка, но за да е налице трайно и съществено изменение във възможностите на ищеца е необходимо, той да е доказал такова намаляване на доходите, което да води до затруднение или невъзможност да изплаща тази издръжка. Такива доказателства по делото няма. В исковата си молба ищецът е твърдял, че първоначалната издръжка е била определена в период, когато е работел в чужбина, но към момента на предявяване на иска (м. март 2010 год.) вече бил безработен и имал родено второ дете. Твърденията относно материалните възможности на ищеца са опровергани от доказателствата по делото. Видно от представен договор за работа, ищецът работи в чужбина от м. февруари 2010 г. със заплати 30 000 британски лири годишно. При този доход не би могло да се приеме, че ищецът се намира в трайно и съществено затруднение да заплаща същата издръжката, която се е съгласил да заплаща по време на задгранична работа, т. е. при подобни условия. В този смисъл различията в стандарта на живот в двете държави, с който в обжалваното решение е обоснована промяната във възможностите на ищеца, като основание за намаляване на издръжката, в случая е ирелевантен за основателността на иска, а наличието на второ дете не може да обуслови намаляване издръжката на другото родено дете на ищеца, още повече, че второ дете живее с двамата си родители.
При тези съображения обжалваното решение, като незаконосъобразно следва да се отмени и по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК се постанови друго, с което иска за изменение на присъдената издръжка се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на делото ищецът ще следва да заплати съдебни разноски на ответницата в размер на 120 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
Р Е Ш И

ОТМЕНЯВА решение № 93 от 22.10.2010 год. по гр. дело № 165/2010 год. на Силистренски окръжен съд.
ОТХВЪРЛЯ иска на И. В. В. против В. И. В. действащ чрез своята майка и законен представител К. М. Т. за намаляване на месечната издръжка определена в размер на 250 лв. с решение № 223 от 26.05.2008 год. по бр. дело № 700/2008 год. на Силистренски районен съд на 100 лв. месечно, считано от 02.03.2010 год.
ОСЪЖДА И. В. В. да заплати на К. М. Т. съдебни разноски в размер на 120 лв.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ