РЕШЕНИЕ
N 522
София, 05.07.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 8 юни две хиляди и десета година в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1301/2009 год.
Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по молба на Д. А. Й., К. А. К. , Н. А. К., К. Ц. Д., Р. Д. С., Ц. Д. Ц.К. Й. Н., В. Й. Д., А. Й. Ж., Й. А. Н.,К. Н. К., В. Н. М., Д. Г. Д., С. Д. Б., Г. Д. Б. и Д. Д. Б., чрез пълномощника им адв. П от ВАК за отмяна на влязло в сила решение от № 1* от 29.01.2009 г. по гр. д. 1568/2006 г. на ВКС, ІV-А отд. и потвърденото с него решение от 27.10.2006 по гр. д. № 104/2006 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 1655/2004 г. на ВРС. Твърдят, че са открили нови писмени доказателства, които са им станали известни след постановяване на решението на касационния съд, поради което не е могло да бъдат приобщени към доказателствения материал, както и че съдържащите се в тях данни, ако са били известни на съда, биха обосновали други правни изводи.
Ответникът по молбата за отмяна намира същата за неоснователна. Прави възражение, че част от представените писмени доказателства не са новооткрити, тъй като са били известни на молителите и представени пред въззивния съд, по отношение на друга част се обосновава довод, че не съдържат сведения за факти, относими за предмета на правния спор.
Молбата за отмяна е подадена от легимирани страни, в законния срок срещу влязло в сила решение, поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността й настоящият съдебен състав взе предвид следното:
С решение от 29.01.2009 г. по гр. д. 1568/2006 г. на ВКС, ІV-А отд. е оставено в сила решение от 27.10.2006 по гр. д. № 104/2006 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение по гр. д. № 1655/2004 г. на Варненски районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявен от молителите срещу М. С. М. ревандикационен иск за поземлен имот с площ от 1035 кв. м., съставляващ пл. № 3* по кадастралния план на кв. “В”, м. “М” в землището на гр. В.. Изводът за неоснователност на иска е обоснован с това, че ищците не са установили имотът да е идентичен с притежавания от наследодателя им К. А. К. земеделски имот с площ от 11700 кв. м. в м. “М” ( “М”) в кв. Виница, в землището на гр. В., за който имот е признато право на възстановяване с решение по гр. д. № 1437/96 г. на ВРС и е възстановен в съществуващи стари реални граници с решение № 933 от 2003 г. на ОСЗ община В.. Н. е и това, че ищците не са установили наследодателят им да е бил собственик на този имот към момента на обобществяването му в ТКЗС. Представеният от тях нот. акт съставен за сключен договор за покупко-продажба № 1* от 18.12.1919 г. е непълен поради това, че липсват подписите на страните и нотариуса. С приета техническа експертиза е установено, че липсва идентичност на описания в акта имот с този, възстановен на молителите, липсва такава идентичност и с имота описан в крепостен акт № 37/1896 г., с който праводателят К. К. се е легитимирал като собственик при сключване на договора от 1919 г. Въззивният съд е приел, че позоваването на титули за собственост на други имоти, в които наследодателят е посочен като съсед, също не е достатъчно за да се индивидуализира притежавания от него имот.
Ответникът е противопостовил довод, че е установил владение върху имота през 1957 г., а през 1966 г. е сключил и предвалителен договор с праводателя Г. С. , който се е легитимирал като собственик на имота на основание извършена замяна от т п с комисията с негов имот ( протокол от 28.11.1966 г.)
С молбата за отмяна са представени девет писмени доказателства. Първите пет от които са: нот. акт № 1* т. І, н. д. № 82/1948 г.; записка за вписване № 1* т. ІІ от 16.02.1948 г.; декларация за притежавани земеделски имоти от К. К. от 1949 г. № 7* нот. акт № 1* т. ІХ, н. д. № 1792/1934 г. и решение № 293 от 23.02.1995 г. на поземлената комисия при община В. не са новооткрити доказателства. Те са били известни на ищците по време висящността на спора пред въззивната инстанция, представени са на съда, приобщени са към доказателствения материал (л. от 44-48 по гр. д. № 104/2006 г. на ВОС.) и са обсъдени от него относно това дали съдържат релевантни за спора факти.
Останалите четири писмени доказателства представляват договори, сключени от К. К. през 1924, 1928, 1929 и 12934 г. за отдаване под наем на зеленчукова градина, намираща се в землището на с. К., Варненска околия, в м. “М” с площ от около 20 дка, индивидуализирана с граници: морски бряг, Н. К. , Я. Д. , К. К. , К. А. К. , път, долния бент през чаира, сечения бряст и лозето на К. А. К.
В производството по предявения вещен иск за да установят, че наследодателят им е бил собственик на признатия за възстановяване с решение № 933 от 24.06.2003 г. имот - нива с площ от 16.420 дка в землището на В. , м. “М”, ищците са се позовали на нот. акт № 1270/1919 г. и крепостен акт № 27/1896 г. Обективираният в първия акт договор за покупко-продажба има за предмет в т. 4 градина от 18.5 дка, намираща се в землището на с. К., при съседи: морето, скрипка и поле, Варненска околия, м. “М”. В него е записано, че това са границите на имота и по крепостен акт № 27 от 10 май 1896 г., съставен по реда на обстоятелствената проверка в полза на праводателя.
Единствената обща граница на имота описан в изброените документи е морето, поради което не може да се направи извод, че договорите за наем са относими към спора и представляват косвено доказателство за индивидуализиращите белези – граници, на притежавания от наследодателя на страните имот.
На следващо място при заявеното от ответника, че е придобил имота от лице, което е било оземлено с него през 1957 г. по реда на ЗТПС, ищците е следвало да установят, че наследодателят им е бил собственик на имота и към този момент. Договорите за наем предхождат времето на извършени замени от комисията по т п с около 20 23 години, поради което с тях не може да се установи по безспорен начин, че наследодателят не е загубил правото на собственост, поради това че друг го е придобил на договорно или на друго основание включително и поради извършено отчуждаване, косвени данни за което се съдържат в писмените доказателства по делото, към момента на обобществяване на земята в кооперативните стопанства.
По тези съображения молбата за отмяна като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. А. Й., К. А. К. , Н. А. К., К. Ц. Д., Р. Д. С., Ц. Д. Ц.К. Й. Н., В. Й. Д., А. Й. Ж., Й. А. Н.,К. Н. К., В. Н. М., Д. Г. Д., С. Д. Б., Г. Д. Б. и Д. Д. Б., за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение от № 1* от 29.01.2009 г. по гр. д. 1568/2006 г. на ВКС, ІV-А отд. и решение от 27.10.2006 по гр. д. № 104/2006 г. на Варненски окръжен съд и решение по гр. д. № 1655/2004 г. на Варненски районен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|