Р Е Ш Е Н И Е № 537 гр. София, 19.12.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 1823 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.422 ал.1 т.5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Д. Ю. С. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 324/2012 г. на Районен съд гр.Кърджали. В искането се сочи, че наложеното наказание е явно несправедливо. Излагат се и доводи, че окръжният съд в гр. Кърджали е нарушил правото му да обжалва присъдата. По същество се иска делото да бъде върнато на въззивния съд за произнасяне по подадената жалба, както да бъде намален размера на наказанието. В съдебно заседание защитата поддържа искането с доводи, че съдът не е отчел в достатъчна степен смекчаващите вината обстоятелства. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на материалите по делото, установи следното: С присъда № 102/ 31.05.2012 г. Кърджалийският районен съд признал подсъдимия С. за виновен в извършване на две престъпления: по чл. 325 ал.4 вр. ал.2 вр. чл.29 ал.1 б.А от НК и по чл. 144 ал.3 вр. ал.2 от НК. На основание чл.58а от НК наложил за всяко от тях наказание от по 20 месеца лишаване от свобода и по реда на чл.23 от НК определил едно общо наказание- 20 месеца лишаване от свобода. Срещу присъдата са била подадени жалби от подсъдимия и неговия защитник и е било образувано внохд № 129/2012 г. по описа на Кърджалийският окръжен съд. С молби до окръжния съд- на подсъдимия вх. № 7117/ 27.06.2012 г. и на защитата вх.№ 2732/03.07.2012 г., жалбите срещу присъдата са оттеглени, поради което с определение № 554/03.07.2012 г. окръжният съд прекратил въззивното производство. Присъдата е влязла в сила на 15.06.2012 г. Искането е процесуално допустимо, защото е подадено от надлежна страна в срока по чл. 421 ал.3 от НПК. Разгледано по същество обаче е неоснователно. На първо място, неоснователно е оплакването на осъдения, че въззивният съд е нарушил правото му да обжалва присъдата. Определението, с което е прекратено въззивното производство е правилно и законосъобразно поради оттегляне на жалбите от подсъдимия и от защитата по реда на чл. 324 от НПК, с което е отпаднало основанието за провеждане на въззивно производство. Съдът не е допуснал процесуално нарушение, довело до ограничаване правата на подсъдимия. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанието. Лишено от фактическо основание е твърдението на защитата за недооценка на част от смекчаващите вината обстоятелства. Видно е от мотивите към присъдата, че при индивидуализацията на наказанията за извършените престъпления районният съд е взел предвид тежкото семейно и здравословно състояние на С. и направените самопризнания. Тези обстоятелства не са подценени, а точно обратното- придадена им е по-голяма тежест от действителната. Осъденият има три деца, но две от тях са пълнолетни и тежкото му семейно положение се дължи не на необходимостта да ги издържа, а на факта, че не работи. Самопризнанието е послужило като основание за разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК и осъденият е получил редукцията на определеното наказание на основание чл.58а ал.1 от НПК. В дадените на досъдебното производство обяснения С. е отричал да е извършил престъпленията, не е спомогнал за разкриване на обективната истина и поради това съдът не е следвало да отчита самопризнанието като смекчаващо вината обстоятелство / вж. ТР № 1/ 2009 г. на ОСНК/. Налице са и отегчаващи отговорността обстоятелства- многократните осъждания на С. и негативните данни за личността му, които разкриват висока степен на лична обществена опасност. Затова Върховният касационен съд намира, че допълнително намаляване на наложеното наказание не се налага, тъй като няма да се постигне поправителния и превантивния му ефект. Водим от горните съображения Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Ю. С. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 324/ 2012 г. на Районен съд гр.Кърджали и намаляване на наложеното наказание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: