О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 52 София, 16.02.2022 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 3405 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. А. М., В. Т. Я., Б. Т. М., Е. К. М., Е. Г. М. и А. Г. М. чрез пълномощника им адвокат М. М. против решение № 10350 от 28.04.2021 г., постановено по гр. д. № 2306 по описа за 2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 451 от 30.01.2019 г. по гр. д. № 169/2017 г. на Окръжен съд - Благоевград за отхвърляне на предявения от М. А. М., В. Т. Я., Б. Т. М., Е. К. М., Е. Г. М. и А. Г. М. против Община Гоце Делчев ревандикационен иск, основан на наследство от А. В. М. и реституция по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, по отношение на имот с площ от 950.50 кв.м., представляващ понастоящем част от поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***, с граници [улица]и градски парк, оцветена в жълто в приложение № 12 от заключението на съдебно техническата експертиза на лист 91 от гр. д. № 169/2017 г. на Окръжен съд - Благоевград, който имот съставлява част от бивша нива от 12 дка в землището на [населено място], местност „Л.“, придобита от А. В. М. с договор за покупко-продажба от 24.03.1943 г., заснета като имот пл. № * от кв. 98, 174 и 175 по плана на [населено място], одобрена със заповед № 562 от 1960 г., като на ответниците са присъдени разноски. Община Гоце Делчев е подала чрез пълномощника си адвокат М. Ш. писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното: Въззивният съд е приел за установено, че ищците са наследници на А. В. М., починал на 7.06.1973 г., който на 19.05.1943 г. въз основа на договор за покупко-продажба е придобил собствеността на нива от 12 дка, заснета по кадастралния план от 1960 г. като имот пл. № * от кв. 98, 174 и 175 по плана на [населено място], одобрена със заповед № 562 от 1960 г., част от която е процесния имот от 950.50 кв.м. Въз основа на експертно заключение съдът е проследил кадастралното заснемане и регулационно отреждане за имота, както и настоящото му положение – от претендираните 950.50 кв.м. 886.79 кв.м. попадат в поземлен имот с идентификатор *** с обща площ 32 607.20 кв.м. с начин на трайно ползване „Обществен селищен парк, градина“, отразен като публична общинска собственост в АОбС № 126, т. 14, рег. № 3380, дело № 2955 от 27.12.2005 г. на СВп-гр. Г. Д. и 63.71 кв.м. попадат в поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 179 кв.м. с начин на трайно ползване „За търговски обект, комплекс“, отразен като съсобствен на Л. И. К. по два нотариални акта и на Община Гоце Делчев, изцяло застроен със сграда за обществено хранене с площ 179 кв.м. Имотът се е намирал в строителните граници на населеното място, поради което дори и да е бил внесен в ТКЗС, А. М. е запазил собствеността си в реални граници, най-малко върху тази част, намираща се в западната част на имот пл. № * (част от която е и процесната площ от 950.50 кв.м.), в която са се намирали жилищните и стопанските му сгради. За имот от 32 000 кв.м., в които попадат и процесните 950.50 кв.м., е съставен АДС № 39 от 29.05.1962 г., в който е посочено, че е отчужден от ТКЗС „Яне Сандански“ – гр. Гоце Делчев. При тези факти въззивният съд е формирал извод, че процесния имот от 950.50 кв.м. е отчужден не по предвидения от закона ред, доколкото на действителния собственик А. В. М. не е платено обезщетение съобразно действащата към този момент норма на чл. 39 ЗПИНМ-отм. в редакцията след изменението от в. Известия, бр.54/1956 г., поради което е установена първата от предпоставките на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. Счел е обаче, че ищците не се легитимират като реституирани собственици, тъй като са налице пречки за реалната реституция, поради което се е породило само право на обезщетение по ЗОСОИ. Към момента на одобряване на регулационните планове от 1974 г. и 1992 г. и към момента на влизане в сила на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ на 22.11.1997 г. частта от имота, попадаща в поземлен имот с идентификатор *** е част от изграден парк, а съответно с влизане в сила на Конституцията на Република България на 13.07.1991 г. е станала публична собственост, която не подлежи на реституция. Апелативният съд е посочил, че за пълнота отбелязва, че за частта от процесния имот от 63.71 кв.м., попадаща в поземлен имот с идентификатор ***, която не е публична собственост, също са налице пречки за реална реституция, тъй като целият поземлен имот е изцяло застроен от преди 1987 г. с търговски обект. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, евентуално т. 3 ГПК по следния въпрос: кога настъпва отчуждителното действие на отчуждаванията по уличнорегулационния план за обществени мероприятия, ако недвижимите имоти не са били заети за съответните мероприятия. Въпросът не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като е изцяло неотносим към формираните от въззивния съд изводи. Съдът не е приемал, че имотът е отчуждаван, а напротив приел е, че същият е незаконно отнет не по предвидения в ЗПИНМ ред и именно затова е разгледал налице ли са пречки за реалната му реституция по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. Изясняването на предпоставките за настъпване на отчуждителното действие на отчуждаванията по уличнорегулационния план за обществени мероприятия, независимо дали имота е зает за съответното мероприятие или не, няма да рефлектира върху изхода на спора, доколкото е свързано с поддържания и от касаторите довод, че имотът не е бил надлежно отчужден. Не са поставени въпроси относно решаващите мотиви на съда, а именно публичния характер на собствеността на част от имота и застрояването на останалата част преди влизане в сила на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, явяващи се пречки за реституцията, а съответно и за възможността ищците да се легитимират като собственици на реално реституиран имот. С оглед изхода на настоящото производство касаторите следва да възстановяват на Община Гоце Делчев направените в настоящото производство разноски в размер на 500.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат М. Ш.. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10350 от 28.04.2021 г., постановено по гр. д. № 2306 по описа за 2019 г. на Софийски апелативен съд. ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН [ЕГН], В. Т. Я., ЕГН [ЕГН], Б. Т. М., ЕГН [ЕГН], Е. К. М., ЕГН [ЕГН], Е. Г. М., ЕГН [ЕГН] и А. Г. М., ЕГН [ЕГН] да заплатят на Община Гоце Делчев разноски по повод касационната жалба в размер на 500.00 лв. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: