Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 27
София, 06.08.2020 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на ОСМИ ЮНИ две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2662 /2019 година, и за да се произнесе, взе предвид:


Производство по чл. 290-293 ГПК.

В. В. К. и С. В. К., и двете от [населено място] - Н. И. чрез процесуалния си представител- адв. С. Ч. - САК обжалват и искат да се отмени въззивно Решение Nо 1756 от 12.03. 2019 год., постановено по гр.В.д. Nо 12322 /2017 година на Софийския градски съд –II A възз. с/в .Поддържат се доводи за нищожност на обжалваното решение, респ. за процесуална недопустимо или неправилност,поради груби нарушения на процесуалните правила и като противоречащо на материалния закон и приложимите материално- правни норми.
С постъпилия писмен отговор от ответника по касацията Т. В. се излагат съображения за липса на пороци на обжалваното въззивното решение. Направено е искане за присъждане на разноски.
Състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия след преценка за на релевираните основания за отмяна и възраженията на ответника по касация , в рамките на правомощията по чл.293 ГПК, намира:
Касационното обжалване е допуснато при съобразяване задължителните разяснения на ТР № 8/2012 год. , прието на 27.11.2023 год. на ОСГТК на ВКС , на основание чл. 280, ал. 2 предл.2-ро ГПК –поради съмнения за евентуална процесуална недопустимост.
По основанието за допускане на касационното обжалване .
Процесуалната недопустимост на съдебен акт се обуславя от нарушение на процесуалните правила свързани с надлежното упражняване на правото на иск, в т.ч. и при нередовна искова молба с противоречива обстоятелствена част и неясен петитум или несъобразяване на постановения съдебен акт по съществото на спора със заявеното като форма на правна защита и обем на търсената защита от страната –ищец и съответно от въведените в предметната рамка на спора възражения на ответната страна в рамките на защитата, т.е. при констатация за грубо нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес.

По основателността на касационната жалба
С оглед на изложените съображения по допуснатия правен въпрос и след преценка в предметната рамка на чл. 290 ГПК , настоящият състав на ВКС намира , че касационната жалба е основателна .
С обжалваното решение , Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение от 16.05.2017 година постановено по гр.д. № 67789 / 2015 година на СРС- 33 състав , с което е на основание чл. 124, ал.1 ГПК е признато за установено, че В. В. К. и С. В. К. не са собственици на недвижими имоти с идентификатори № *** с площ от 346 кв.м. и с № *** с площ от 273 кв.м., находящи се в [населено място] и представляващи по РП на града, одобрен през 1984 година съответно реални части от УПИ *, целият с площ от 390 кв.м. и от УПИ *,целият с площ от 355 кв.м.
Ищцата Т. К. В. установява правния интерес от заявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК с представения констативен НА № 136, т.I, дело № 52/2007 г. на Нотариус М., с който същата е призната заедно със съпруга си , за собственик на ПИ № *, целия с площ 1180 кв.м.
Ответниците установяват легитимацията си като собственици на основание правоимащи лица по см. на чл. 10 ЗСПЗЗ и реституционно Решение № 1800К/07.10.2004 г. , в сила от 21.10.2004 год. на ОбСЗГ гр. Нови Искър, с което е възстановено правото на собственост на наследодателя им С. И. върху ливада от 0.745 дка в землището на К., м. Г.
За да приеме , че В. К. и С. К. не са собственици на недвижимите имоти, предмет на вещния спор , съдът предвид извода си за съществуваща конкуренция на права по отношение на собствеността на двата ПИ – от една страна земеделска реституция в полза на ответниците , а от друга страна твърдения на ищцовата страна за изтекла в нейна полза придобивна давност като основание за придобиване право на собственост от отношение на спорните имоти , е приел, че следва по същество да разгледа предпоставките за закона – чл. 79 ЗС за придобиване на имотите на основание давностно владение от страна на ищцата, обсъдил е наличие на елементите от фактическия състав на това придобивно основания на правото на собственост и е направил крайния извод , че именно ищцата се легитимира за собственик.
Правилно въззивният съд приема , че „ при въведената конкуренция на права с предявения установителен иск ищцата може да оспорва възникналото реституционно право на ответните, но само във връзка със своите противопоставими права, възникнали в периода след обобществяването на имота.
Неправилно като решаващ съд обаче разглеждайки спор за собственост на основание чл. 124, ал.1 ГПК с който се иска отричане правото на собственост на ответниците В. К. и С. К. , имплицитно признава на ищцата Т. В. „конкуриращо право на собственост“, резултат на осъществен фактически състав след извършената реституция на земеделската земя, без това право да е заявено за защита с положителен установителен иск.
По този начин , в нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес, при избраната форма на защита от страна на Т. В. с отрицателен установителен иск и искане да се отрече правото на собственост на ответниците , признато на основание земеделска реституция по ЗСПЗЗ , въззивният съд е променил предмета на спора и е разгледал незаявен иск . Така въззивният съд е разгледал и отговорил позитивно на търденията на ищцата , че е собственик на процесните два имота на оригинерно придобивно основание - изтекла в нейна полза придобивна давност. Въз основа на доказателствата по делото е приел, че че съгласно чл.5, ал.2 ЗВСОНИ позоваването е с най-ранна дата 22.11.1997 г., а по настоящия случай давност започва да тече от възстановяване на собствеността, считано от 21.10.2004 г. – датата на влизане в сила на решението на ОСЗГ Нови Искър, и доколкото исковата молба е предявена на 05.11.2015 г. то следва , че 10-годиния срок е изтекъл преди завеждане на иска. По отношение на доказване на обективния и субективния елемент на владението по смисъла на чл. 68 ЗС, въззивния съд е приел, че събраните гласни доказателства установяват несъмнено посочените обстоятелства, а и факта на владението не е оспорен. Ценени са и свидетелските показания на на свидетели М. и В., в насока , че бащата на ищцата е застроил имота и семейството му, впоследствие ищцата и нейното семейство, са във владение на имота от над 50 годишен период- т.е. разгледани са и са ценени доказателства в рамките на предмета на доказване и предмета на спора при заявен положителен установителен иск , а не отрицателен установителен иск.
При наличието на влязло в сила решение на органа по поземлена собственост в полза на ответниците, ищцата не може да възрази, че лицето, на което е възстановена собствеността респективно неговия наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС или че е възстановения имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията “, позовавайки се на ТР № 9/07.11.2012 г. по тълк.д. № 9/12 г. на ОСГК на ВКС, както и на Решение № 331/27.03.2012 г. по гр.д. № 298/2011 г. на II – г.о. на ВКС. Предмет на спора при заявен отрицателен установителен иск е установяване на обстоятелствата на който ответника основава отричаното от ищеца право на собственост. Фактите от които черпи правото си са предмет на доказване, поради което процесуалните действия по установяване на фактите , въз основа на който ищцата поддържа наличие на конкуриращо право на собственост , не са част от предмета на спора. Явната подмяната на предмета на спора и предмета на доказване от страна на съда и несъобразяването с разясненията на ТР № 8/2012 год. на ОСГК на ВКС по въпросите на отрицателния установителен иск сочат на тежък порок на съдебния акт- а именно неговата процесуална недопустимост.
В случая мотивите на съда сочат , че за ответниците е налице право на собственост , възникнало в резултат на земеделска реституция, но то е погасено ( възражението за изтекла в полза на страна по правния спор придобивна или погасителна давност е правоизключващо по своята правна природа е защитно средство на страната –ответник в процеса ) поради изтекъл в полза на ищцата придобивна давност, произнасяйки се по същество и за наличие на придобвиното основание на ищцата, извън предмета на спора по заявения отрицателен установителен иск , т.е. и по непредявен иск.
Изложените съображения налагат извод за обезсилване на обжалваното решение на въззивния съд и връщане на делото на въззивната инстанция за постановяване на законосъобразен съдебен акт, в предметната рамка на спора за отреченото право на собственост на ответниците по иска.
При новото разглеждане на делото решаващият състав следва да има предвид , че със задължителна практика на ВКС се приема , че при установителните искове (включително и отрицателните) в най-голяма степен се откроява разликата между спорното право и правото, което може да се окаже засегнато от правния спор. Първото има качеството "предмет на иска", защото е обект на противоречиви правни твърдения на страните по спора. Когато ищецът твърди, че определено право не съществува, предмет на спора и на исковия процес е отричаното от него право. При отрицателния установителен иск се твърди, че оспорваното право никога не е възниквало, поради което и ищецът не би могъл и да сочи юридически факт, от който такова право се поражда, но може да оспори съществуването му .
При отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи. Когато е уважен отрицателен установителен иск за собственост, това претендирано от ответника право е отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания.
По направеното искане за присъждане на разноски за защита пред касационната инстанция , при връщане на делото компетентността е на въззивния съд- арг. чл. 294, ал. 2 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 293 ал. 4 ГПК във вр. с чл. 270, ал.3 ГПК , Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия


Р Е Ш И :


ОБЕЗСИЛВА въззивно Решение Nо 1756 от 12.03. 2019 год., постановено по гр.В.д. Nо 12322 /2017 година на Софийския градски съд –II A възз. състав и
ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за ново разглеждане , от друг състав за постановяване на законосъобразен съдебен акт, в предметната рамка на спора по заявения отрицателен установителен иск при съобразяване на дадените указания по приложение на закона.
Решението не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ :