9 Р Е Ш Е Н И Е № 50056/16.10.2023 г. [населено място] В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в публичното заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА ИВО ДИМИТРОВ при участието на секретаря Александра Ковачева, като изслуша докладваното от съдия Цолова т.д.№439/22г.,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството по делото е образувано по касационна жалба на Х. М Х А. срещу решение № 176/03.12.2021 г. по в.т.д.№282/2021 г. по описа на Апелативен съд - Варна в частта, с която след частична отмяна на решение №260030/11.02.2021 г. по т.д.№1269/19 г. на Окръжен съд - Варна е осъден да заплати на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД на „Хамза Алмутауа“ ЕООД разликата над присъдените от първата инстанция 32 326,41 лв. до 37 520,84 лв. , както и в частта, с която решението на ВОС е потвърдено в осъдителната му част за сумата 32 326,41 лв. – представляващи общо част от вземане с общ размер 114 850 лв., с която дружеството - ответник се е обогатило неоснователно, като е изтеглило средства от банковата сметка на ищеца за извършване на строителство на две сгради в УПИ ХІV-800, кв.69 по плана на [населено място], ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане и разноски по чл.78 ал.1 ГПК. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД за разликата над сумата 37 520,84 лв. до предявения като частичен размер от 40 000 лв., въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. В касационната жалба са наведени оплаквания за постановяване на обжалваната част от въззивното решение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – произнасяне на въззивния съд plus petitum, без да бъде съобразено направеното от ищеца уточнение на петитума на исковата молба и потвърденото във въззивната му жалба обстоятелство, че превежданите по сметка на трето лице - С. Д. суми в общ размер от 62 000 лв. са част от общата претенция към ответника за изтеглени без основание суми 289 472 лв., а не отделна и самостоятелна претенция. Поддържа се, че в резултат на неправилна преценка на фактите и доказателствата по делото въззивният съд е извършил неправилни изчисления относно изтеглените от сметката на ищеца суми и сумите, вложени при изграждането на две сгради в изпълнение на развален договор за изработка между страните, поради което е достигнал до необоснован и незаконосъобразен извод, че е налице неоснователно обогатяване със сумата 37 520,84 лв. Предвид изложените в жалбата оплаквания и доводи, касаторът прави искане за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявения срещу него осъдителен иск. В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Хамза Алмутауа“ ЕООД, в който са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба и е направено искане за оставяне в сила на въззивното решение с присъждане на разноски за касационното производство. С определение №50153/22.03.2023г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ал.2 предл.2 ГПК - за проверка на допустимостта на обжалвания съдебен акт, включително с преценка на редовността на исковата молба, въз основа на която въззивният съд е постановил решението си по спора. В откритото съдебно заседание, проведено пред касационната инстанция, представители на страните не са се явили. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. ГПК, приема следното: Производството по т.д.№1269/19 г. е образувано пред Окръжен съд - Варна по искова молба на „Хамза Алмутауа“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск срещу Х. М Х А. за заплащане на сумата 40 000 лв. - част от вземане с общ размер 114 850 лв. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че на 01.08.2017 г. между ищеца като възложител и ответника като изпълнител е сключен договор за строителни дейности и ремонт при уговорена цена 152 305 евро със срок за изпълнение 180 дни; След сключване на договора ищецът открил в „Юробанк България“ АД банкова сметка на свое име и на 09.04.2017 г., чрез управителя на дружеството, изготвил пълномощно с нотариална заверка на подписа, с което предоставил на ответника правото да оперира със средствата по сметката, както и да се разпорежда като управител със средствата и с имуществото на дружеството; До началото на 2018 г. управителят на дружеството Хамза Алмутауа превел по откритата сметка 152 305 евро за извършване на строителството на две сгради до ключ в изпълнение на договора за изработка; Ответникът периодично теглел от сметката суми и нареждал преводи по сметка на трето лице - С. Д., без да предоставя отчети на Хамза Алмутауа в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на дружеството за разходването на средствата и за степента на завършеност на обекта; Поради отказа на ответника да предостави исканите отчети и документи във връзка със строителството и с оглед забавата на строежа, който останал до степен на завършеност „груб строеж“ при вече изхарчени пари за обект в готов вид „до ключ“, с връчена на 12.07.2018 г. нотариална покана ищецът поканил ответника да му предаде цялата налична документация за строежа, уведомил го, че разваля договора, и оттеглил пълномощното; Инициирал на 16.07.2018 г. съдебно производство по обезпечаване на доказателства, в което било прието заключение на съдебно - техническа експертиза, според което стойността на СМР по договора за изработка, изчислена според Справочник на цените в строителството, възлизала на 183 000 лв. с ДДС „до ключ“, при преведени от ищеца и усвоени от ответника 152 305 евро или 297 850 лв. по договор за изпълнение „до ключ“. Според ищеца с платената, но нереализирана в строителството разлика от 114 850 лв., ответникът се обогатил неоснователно, изтегляйки я от сметката на ищеца, за да извърши СМР в двете сгради по договора за изработка до степен на завършеност „до ключ“, но без да стори това. Въз основа на така изложените фактически твърдения в исковата молба е формулиран петитум за осъждане на ответника да върне на ищеца „получената в повече сума“ до размер на 40 000 лв. за нереализираните СМР, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане. В предоставения от съда срок за отстраняване на нередовности на исковата молба ищецът е пояснил, че сумата 114 850 лв. е получена от ответника на основание договора за изработка за извършване на СМР в определен обем и степен на завършеност, който е развален поради неизпълнение и ответникът дължи връщане на сумата, с която се е обогатил неоснователно на отпаднало основание за сметка на възложените му и заплатени, но неизвършени СМР. Първоинстанционният съд е квалифицирал иска с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД и с решението си е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата 32 326,41 лв., с която „ответникът се е обогатил неоснователно като я е изтеглил от банковата сметка на ищеца, за да извърши строителство на две сгради в УПИ ХІV - 800 от кв.69 по плана на [населено място]“, като е отхвърлил иска за разликата до 40 000 лв. Сезиран с въззивни жалби от двете страни, Апелативен съд - Варна е постановил обжалваното с касационната жалба въззивно решение, с което е потвърдил първоинстанционното решение в неговата осъдителна част /както и в частта за отхвърляне на иска за разликата над сумата 37 520,84 лв. до сумата 40 000 лв./ и след отмяна на решението е осъдил ответника да заплати на ищеца разликата над сумата 32 326,41лв. до сумата 37 520,84 лв. на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД. При постановяване на решението въззивният съд е приел, че се претендира сумата, предмет на частичния иск, като подлежаща на връщане поради разваляне на договора за строителство за платени, но неизвършени СМР. От фактическа страна съдът е приел за доказани твърденията на ищеца за сключен между него и ответника договор за СМР на стойност 152 305 евро без ДДС; за предоставяне на пълномощно на ответника, включващо и право за разпореждане със средства по банкови сметки на възложителя по договора „Хамза Алмутауа“ ЕООД, както и за връчена на 12.07.2018 г. нотариална покана на ответника, съдържаща изявление на ищеца за разваляне на договора. След преценка на представеното по делото извлечение от разплащателна сметка съдът е приел за установено, че ответникът е изтеглил от сметката на ищеца 305 080 лв. и е внесъл сума в размер на 15 608 лв., като остатъкът от изтеглената сума е 289 472 лв., както и че от разплащателната сметка са наредени три превода към лицето С. Д. в общ размер 66 000 лв., от които обратно към сметката са преведени 4 000 лв. и са останали 62 000 лв. Въззивният съд е обсъдил заключението на съдебно - техническата експертиза, прието в образуваното по молба на ищеца производство за обезпечаване на доказателства, според чиито констатации към момента на огледа двете сгради, чието строителство е възложено от ищеца на ответника със сключения помежду им договор, са изградени в груб строеж, с частично изпълнени довършителни работи и с отклонения от първоначално одобрените проекти за строителство, като възлизат на обща стойност 469 425,16 лв. /съгласно сключен от ответника и трето лице – изпълнител договор и анекси към него/, а оставащите за изпълнение „до ключ“, предвидени по проектите за сградите СМР, са с ориентировъчна цена 14 256 лв. с ДДС. Обсъдил е и експертното заключение, прието в производството пред първата инстанция, в което е посочено, че пазарната стойност на СМР, които следва да се изпълнят за достигане на степен на завършеност на сградите „въвеждане в експлоатация“, е 15 443,86 лв. без ДДС. Като относими към спора са преценени от въззивния съд, сключения на 26.09.2017 г. от ответника, в качеството му на пълномощник на ищцовото дружество и „КМК Билд“ ЕООД, договор за изграждане на двете сгради до груб строеж с покрив, както и анексите към него, с които общата стойност на строителството е определена на 313 446,21 лв., част от която сума ответникът е признал за неплатена със сключено от него от името на ищцовото дружество с третото лице споразумение от 20.07.2018 г. Съобразени са от съда показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели С. Д. и М. Б. - Б., като установяващи,че Д. е извършвала по молба на ответника разплащания във връзка със строителството на възложените от ищеца сгради като е теглила пари от сметката на ищеца и ги предавала на строителите, а свидетелят Б. е присъствал на разговори, в които съпругата на ищеца настоявала за промени в монтираната дограма срещу заплащане. Въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният съд е намерил предявения иск с правна квалификация чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД за частично основателен. След като е изложил съображения относно разпределението на доказателствената тежест при иск по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД, наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по договора за извършване на СМР, пораждането на право за ищеца да развали договора като последица от допуснатата от ответника забава в изпълнението и надлежното разваляне на договора към 12.07.2018г., когато ответникът е получил отправеното от ищеца волеизявление за разваляне, въззивният съд се е произнесъл, че сумата, която подлежи на връщане от ответника като заплатена без основание, „се формира като разлика между сумите, които ответникът е изтеглил от разплащателната сметка и престираното от него по договора до момента на развалянето, като се отчете стойността на недовършените СМР“. Приел е,че от банковата сметка на ищеца ответникът е изтеглил 289 472 лв. и е наредил междубанкови преводи по сметката на С. Д. в размер на 62 000 лв., които са в пряка връзка с изпълнението на договора за СМР. В съответствие с тази преценка съдът е формирал извод, че въз основа на предоставеното му пълномощно ответникът се е разпоредил от сметката на ищеца със сумата 351 472 лв. /289 472 лв. + 62 000 лв./. Относно стойността на извършената от ответника престация по договора въззивният съд е изразил виждане, че ответникът е бил длъжен да престира срещу сумата 297 882 лв. /левова равностойност на 152 305 евро/, която е уговорена в договора като цена на подлежащите на изпълнение СМР и която ответникът е упълномощен да изтегли от сметката на ищеца. С аргументи, че страните са обвързани от уговорена в договора помежду им цена и че представителната власт на ответника да превъзлага на трето лице изпълнението на договорените СМР е ограничена от предоставеното от ищеца пълномощно, съдът е отрекъл възможността извършените СМР да се остойностяват по пазарни цени, както и възможността ищецът да бъде задължаван да заплаща СМР по договорените между ответника и „КМК Билд“ ЕООД цени. Същевременно, като е взел предвид свидетелските показания и заключението на съдебно-техническата експертиза от първоинстанционното производство за допълнително възложени от ищеца СМР и за промени в първоначално предвидените СМР на обща стойност 31 513,02 лв., съдът е приел, че посочената сума следва да бъде прибавена към сумата 297 882 лв., като сборът от двете суми - 329 395,02 лв., формира общо дължимата сума за извършените СМР по договора, която „следва да бъде извадена от изтеглените от банковата сметка на ищеца суми“ и разликата е в размер на 22 076,98 лв. Въззивният съд е преценил, че към сумата 22 076,98 лв. следва да се прибави и сумата 15 443,86 лв., представляваща стойност на недовършените СМР в двете сгради, и е формирал крайния си решаващ извод, че „дължимата сума за връщане, за която липсва основание за задържане“ и за която искът по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД е доказан и основателен, е в размер на 37 520,84 лв. Така постановеното решение на Софийски апелативен съд е недопустимо. Същото е постановено по нередовна искова молба, поради несъответствие между обстоятелствена част и петитум и при произнасяне извън рамките на спора. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е навел твърдения за възникнали по силата на договор и упълномощаване две правоотношения между него и ответника - за извършване на строително-монтажни работи по изработката на две къщи и за общо представляване на търговското дружество в отношенията му с трети лица; за отправено от ищеца изявление за разваляне на договора, поради виновно неизпълнение от страна на ответника, изразяващо се в непредставяне на отчети и документи във връзка със строителството и забава в изпълнението на СМР – достигане на степен на завършеност „груб строеж“, вместо уговореното „до ключ“; за усвояване от ответника, чрез предоставеното му пълномощно, на пълната сума по договора – 152 305 евро /297 850 лв./ от банковата сметка на дружеството; за това,че по Справочник за цените в строителството стойността на уговорените по договора строителни работи за строеж на две къщи в степен „до ключ“ са на стойност 183 000 лв. /съгласно заключение, прието в производство по обезпечаване на доказателства и изготвено на базата на цените по справочника/; за това,че с разликата от 183 000 лв. до изтеглените от него 297 850 лв., възлизаща на 114 850 лв., ответникът се е обогатил неоснователно. При тези твърдения е заявен петитум за връщане на част от тази „получена в повече сума“ в размер на 40 000 лв., която с последващо писмено уточнение ищецът е посочил,че претендира за връщане като получена от ответника на отпаднало основание – развален поради виновно неизпълнение договор за СМР. Формулирани по този начин, обстоятелствената част и петитумът на исковата молба, са в несъответствие, което не позволява да бъде определено конкретното считано от ищеца за нарушено негово субективно материално право, съответно – да бъде определена правната квалификация на осъдителния иск, с който се търси неговата защита. Договорът за изработка, какъвто е договорът за изпълнение на СМР, е такъв с продължително изпълнение, поради което развалянето му няма обратно действие /чл.88 ал.1 ЗЗД/, а същият се прекратява занапред. С оглед това действие на прекратяването на договорната връзка при виновно неизпълнение възложителят може да претендира за връщане само това, срещу което не е получил насрещно изпълнение до момента. Обстоятелства, свързани със степента на изпълнение на договора към момента на едностранното му прекратяване, включително с посочване какъв вид и на каква стойност от уговореното е останалото неизпълнено, не са навеждани в исковата молба, а и петитум за плащане на сума, явяваща се разлика между престирано и насрещно получено, не е формулиран. Вместо това ищецът е изложил твърдения несъответствие между цената на изработката, определена в договора, респ. на усвоените изцяло от ответника средства като възнаграждение за пълно изпълнение и действителната цена на строително-монтажните работи за пълно изпълнение на двете къщи, определена на пазарен принцип по Справочник за цените на СМР. На тези твърдения не съответства заявеният петитум за връщане на сума, посочена като неоснователно изтеглена от ответника от сметките на дружеството по силата на предоставеното му пълномощно, поради разваляне на договора за СМР, вследствие виновно неизпълнение от страна на ответника на договорните му задължения да представи на възложителя отчети и документи, свързани със строителния процес, както и поради забавено изпълнение. Поради тази нередовност на исковата молба първоинстанционният съд е разгледал иск за неоснователно обогатяване на плоскостта на прекратен договор за поръчка /оттеглените с нотариалната покана на ищеца пълномощия за опериране със сметките на дружеството/.Същевременно е преценявал наличието на основание за усвояване на изтеглените от ответника суми във връзка със сключения от последния от името и за сметка на ищцовото дружество договор за строителство с третото лице, стойността на който е приел за меродавна и обвързваща ищеца. От своя страна въззивният съд не е предприел действия за привеждане на обстоятелствената част и петитума на исковата молба в съответствие, като поиска ищецът да уточни твърди ли да липсва изобщо правно основание за получаване на претендираната сума или е било налице такова, което впоследствие е отпаднало и кое е то; да обвърже заявения от него петитум с източника, от който произтича претендираното от него право; в случай,че се позовава на развалена облигационна връзка, да конкретизира обстоятелствата, поради които същата е прекратена/развалена и, като съобрази разпоредбата на чл.88 ал.1 ЗЗД, да посочи по какъв начин е формиран размерът на претенцията му в съответствие с изложените от него обстоятелства. Вместо това, при определена от него правна квалификация по чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД, въззивният състав е развил съображения за наличие на непълно изпълнение по договора за СМР, приемайки, че дължимата от ответника на ищеца сума, получена от първия без основание и поради това подлежаща на връщане, се формира от разликата между изтеглените от него от банковата сметка на дружеството суми и престираното от него по договора за строителство до момента на развалянето /но при отречена възможност то да бъде остойностено както по пазарни цени, така и по уговорените от ответника с третото лице такива/, като се отчете /прибави към тази разлика/ и стойността на недовършените СМР. С оглед постановките на т.4 от ТР №1/17.07.2001г. по гр.д.№1/2001г. на ОСГК на ВКС, изрично обявена за незагубила сила с т.5 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е бил длъжен да остави без движение исковата молба, като даде съответни указания на ищеца да отстрани констатираните нередовности – несъответствие между обстоятелствена част и петитум. Произнасяйки се, без да изпълни това си задължение не само при липса на яснота на какво основание и какво се претендира, но и по петитум, различен от заявения, Варненски апелативен съд е постановил недопустим съдебен акт, който подлежи на обезсилване. След обезсилването делото следва да бъде върнато на въззивния съд за разглеждане от друг състав след отстраняване на констатираните нередовности или за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на въззивното производство – в случай на неотстраняването им. При второто разглеждане на делото съставът следва да се произнесе и по разноските, направени пред настоящата инстанция. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 176/03.12.2021 г. по в.т.д.№282/2021 г. по описа на Апелативен съд – Варна. ВРЪЩА делото на Варненски апелативен съд за повторно разглеждане от друг състав на съда след отстраняване нередовностите в исковата молба. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: