3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 309 гр.София, 28.06.2016г. Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. №2564 описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Обжалвано е определение 03.05.2016г. по гр.д.№904/2016г. на ОС Пловдив, с което като е потвърдено първоинстанционното определение, е прекратеното производството по иск с правно основание чл.74 ЗЧСИ. Жалбоподателят А. Н. Р., чрез процесуалния си представител поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Мили същото да бъде отменено, както и потвърденото с него първоинстанционно определение , а искът му да бъде разгледан по същество. Ответникът М. О., в качеството и на ЧСИ, не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на определението на въззивния съд следва да се допусне. С обжалваното въззивно определение, като е потвърдено първоинстанционното производство, е прекратеното производството по иск с правно основание чл.74 ЗЧСИ. Въззивният съд е констатирал, че с разпореждане от 23.02.2016 г. РС Пловдив е оставил исковата молба на А. Р. без движение до отстраняване констатирани нередовности на същата, като му е указал да внесе 560 лв. ДТ по сметка на ПРС в едноседмичен срок от съобщението. С молба от 09.03.2016 г. процесуалния представител на ищеца - адв.вайло В., до когото е било изпратено съобщение за нередовностите на исковата молба, е направил уточненията в обстоятелствената част на иска, като е поискал от съда удължаване на срока за отстраняване на нередовностите за внасяне на държавна такса, като се даде нов едноседмичен срок , но с указания до ищеца, за което да му се изпрати съобщение на адреса в [населено място], [улица], тъй като не е във връзка с него, а сам не може да внесе таксата. С разпореждане от 10.03.2016 г. съдът е удължил срока за отстраняване на нередовностите с една седмица, считано от изтичане на първоначалния срок, т.е. до 16.03.2016 г., но не е съобщил за това на ищеца лично. Въззивният съд при тези данни е счел, че след като в указания и допълнително удължен срок държавната такса не е внесена, то районният съд правилно е прекратил производството по иска и е върнал исковата молба. Съдът е приел, че ГПК не предвижда възможност за удължаване на срока чрез изпращане на съобщение до ищеца, тъй като той сам е длъжен да следи за движението на молбите му. В приложено към частната касационна жалба изложение по чл.274, ал.3, вр.чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател, чрез процесуалния си представител поддържа, че с определението е дадено разрешение на правен въпрос от значение за спора: за задължението на съда да изпрати лично на ищеца съобщение за внасяне на държавна такса, поради липсата на задължение процесуалният представител да внесе същата. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., намира, че по поставения въпрос касационно обжалване следва да се допусне, тъй като същият е обусловил изводите на въззивния съд, доколкото с постановеното от него определение е прието, че не следва да се изпраща съобщение лично на страната за внасяне на дължимата се по делото държавна такса. Правилото на чл. 71 ГПК установява задължение за внасяне на държавни такси и разноски по водене на делото. Държавната такса е цената, определена от държавата за защитата, която се търси от съда в исковия процес. Тази такса се заплаща винаги, когато се подава искова молба с оглед изискването на чл. 128, т. 2 ГПК и съставлява условие за редовността на сезирането на съда. Таксата се дължи от страната, в чиято полза се предприема процесуалното действие по защита на правата й, а процесуалните представители само упражняват нейните процесуални права. Задължението за внасяне на държавна такса не може да бъде възлагано на други лица, които нямат качеството страна в процеса, поради което процесуалният представител не е задължен за заплащането на такси и разноски, а това е задължение на представляваната от него страна, която не е освободена от заплащането им. Ето защо в случай, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.128, т.2 ГПК, съдът с оглед разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК, следва да изпрати съобщение за отстраняване на нередовностите на страната, а не на нейния процесуален представител. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С оглед дадения отговор на поставения въпрос настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение на въззивния съд и потвърденото с него първоинстанционно определение следва да бъдат отменени. Съдът неправилно е приел, че задължение за внасяне на държавна такса има и процесуалния представител на страната и не е изпратил съобщение на именно на последната , с указания в какъв срок следва да отстрани тази нередовност на исковата си молба. Делото следва да бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба, като за дължимата се държавна такса по иска следва да бъде изпратено съобщение на ищеца А. Н. Р., на посочения в исковата молба и с допълнителна молба от 09.03.2016г. негов личен адрес -гр.Х., [улица], а не на адреса на неговия процесуален представител, тъй като именно на страната следва се даде подходящ срок за отстраняване нередовността по чл.128, т.2 ГПК. Предвид изложените съображения, съдът ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на определение 03.05.2016г. по гр.д.№904/2016г. на ОС Пловдив. ОТМЕНЯ определение 03.05.2016г. по гр.д.№904/2016г. на ОС Пловдив и потвърденото с него определение от 18.03.2016г. по гр.д.№2131/2016г. на РС Пловдив. ВРЪЩА делото на РС Пловдив за продължаване съдопроизводствените действия по исковата молба на А. Н. Р. с оглед дадените по-горе указания. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: