4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 472 гр. София, 06.08.2018 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1041 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Прокуратура на Република България, действаща чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура, срещу решение № 344 от 09.02.2018г. по в.т.д. № 3091/2017г. на САС, ТО, 5 състав в частта му, имаща характер на определение, с което е потвърдено определение № 3163 от 15.05.2017г. по т.д. № 2482/2016г. на СГС, ТО, VI-10 състав. С потвърденото първоинстанционно определение е допълнено по реда на чл.248 ГПК постановеното по делото решение от 18.04.2017г., като Прокуратурата на Република България да заплати на Фондация „Изкуството да живееш“ на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 1260 лева – съдебни разноски по делото. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като въззивният съд не е съобразил разпоредбата на чл.78, ал.11 ГПК, според която, когато в делото участва като страна прокурорът, дължащите се разноски се присъждат на държавата или се заплащат срещу нея. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по правния въпрос, свързан с прилагането на императивното правило на чл.78, ал.11 ГПК, че когато в делото участва като страна прокурорът, дължащите се разноски се присъждат на държавата или се заплащат от нея. Твърди, че посочената разпоредба има предвид предявяването на иск от прокурора от името на държавата относно чуждо право – чл.26 ГПК, какъвто е настоящия случай. Твърди, че въззивният съд е разрешил въпроса в противоречие с решение № 898 от 05.02.2009г. по гр.д. № 3147/2007г. на ВКС, I г.о. и решение № 382 от 01.07.2009г. по гр.д. № 821/2008г. на ВКС, II г.о. Ответникът Фондация „Изкуството да живееш“, представлявана от адв. С. Б., оспорва частната касационна жалба. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивния акт, тъй като не е формулиран правен въпрос и тъй като въззивният съд изобщо не се е произнасял по приложението на нормата на чл.78, ал.11 ГПК. Твърди още, че посочената практика е неотносима, тъй като е по реда на отменения ГПК и не е налице връзка между двете решения и искането на касационния жалбоподател. Излага съображения, че обхватът на въззивното обжалване е определен в чл.269 ГПК и се ограничава до посоченото във въззивната жалба, поради което въззивният съд не се е произнасял и не е бил длъжен да се произнесе по приложението на чл.78, ал.11 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.3 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. С обжалваното определение въззивният съд, като е изложил съображения, че освобождаването на СГП от заплащане на такси и разноски по смисъла на чл.83, ал.1, т.3 ГПК не води до изключване на отговорност за заплащане на разноски, извършени от насрещната страна, когато е постановено решение в нейна полза, е потвърдил първоинстанционното определение, с което прокуратурата е осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Процесуалноправният въпрос, поставен в изложението, е свързан с приложението на чл.78, ал.11 ГПК в хипотезата на иск, предявен от прокурора от името на държавата съгласно чл.26 ГПК. Въззивният съд, като е приел, че поради отхвърляне на предявения иск Прокуратурата на РБ следва да бъде осъдена да заплати направените от ответника по иска разноски, се е произнесъл по поставения в частната касационна жалба процесуалноправен въпрос. При произнасянето си въззивният съд се е отклонил от практиката на ВКС – представените от частния жалбоподател решение № 898 от 05.02.2009г. по гр.д. № 3147/2007г. на ВКС, I г.о. и решение № 382 от 01.07.2009г. по гр.д. № 821/2008г. на ВКС, II г.о., в които е прието, че нормата на чл.68 ГПК /отм./ касае хипотезата на предявен иск от прокурора от името на държавата относно чуждо право – чл.27, ал.1 ГПК /отм./. Тази практика следва да намери приложение и към настоящото производство с оглед идентичността на правната уредба по отменения ГПК и по действащия ГПК по отношение на отговорността за разноски в случаите, когато в делото участва като страна прокурорът. Поради това е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /редакция ДВ, бр.86 от 2017г./, с оглед на което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение. В настоящия случай исковото производство е било образувано по иск, предявен от СГП против Фондация „Изкуството да живееш“ с правно основание чл.13, ал.1, б. „б“ от ЗЮЛНЦ. В така образуваното исково производство прокурорът участва като страна на основание чл.26, ал.3 ГПК вр. чл.13, ал.2 ЗЮЛНЦ. Поради това при произнасяне по отговорността за разноски съобразно изхода на спора следва да бъде съобразена разпоредбата на чл.78, ал.11 ГПК, предвиждаща, че когато в делото участва като страна прокурорът, дължащите се разноски се присъждат на държавата или се заплащат от нея. Предвид изложеното, като е потвърдил първоинстанционното определение по чл.248 ГПК, въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, както и потвърденото с него първоинстанционно определение, като вместо това бъде постановено определение, с което бъде допълнено първоинстанционното решение и бъде осъдена държавата, представлявана от министъра на финансите, да заплати на Фондация „Изкуството да живееш“ направените в първоинстанционното производство разноски в размер на 1 260 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ решение № 344 от 09.02.2018г. по в.т.д. № 3091/2017г. на САС, ТО, 5 състав в частта му, имаща характер на определение, с което оставена без уважение частна жалба срещу определение № 3163 от 15.05.2017г. по т.д. № 2482/2016г. на СГС, ТО, VI-10 състав, както и потвърденото с него определение № 3163 от 15.05.2017г. по т.д. № 2482/2016г. на СГС, ТО, VI-10 състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ДОПЪЛВА решение от 18.04.2017г. по т.д. № 2482/2016г. на СГС, ТО, VI-10 състав, като ОСЪЖДА държавата, представлявана от министъра на финансите, да заплати на Фондация „Изкуството да живееш“, [населено място], [улица], ап.59 сумата 1 260 лева. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: