Р Е Ш Е Н И Е
№ 30
Гр.С., 27.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми февруари през двехиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жива Декова
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.2924 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Д. Д. срещу решение №.420/30.03.16 по г.д.№.63/16 на Окръжен съд Варна в частта, с която е отменено решение №.4819/1.12.15 по г.д.№.4522/14 на Районен съд Варна и предявените от касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ са отхвърлени. Излагат се доводи за материална незаконосъобразност на решението.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата.
С определение №.831/7.12.16 е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса „в какво се изразява нарушението на забраната по чл.142 ал.1 и ал.2 ТЗ за конкурентна дейност от управител на дружество с ограничена отговорност - в самото участие в друго дружество, макар същото да не извършва дейност, или в реалното извършване на конкурентна дейност, от която са причинени вреди?”;
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ за неоснователни, тъй като предвидените в закона предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” са били налице. Процедурата по чл.193 КТ е била спазена - от ищеца - заемал длъжността „управител” в ответното дружество по трудов договор - са били изискани обяснения по реда на чл.193 ГПК /изискването е достигнало до адресата и то е съдържало достатъчна конкретизация на нарушенията/. Дисциплинарното наказание е било наложено с мотивирана заповед, която отговаря на изискванията на чл.195 КТ по отношение на дисциплинарното провинение „извършване на конкурентна дейност”. По делото е установено извършването на визираното в заповедта за уволнение дисципилнарно нарушение - участие в дружество с конкурентна дейност [фирма] и [фирма]. Съдът е посочил, че за да е налице нарушение на забраната за конкурентна дейност по чл.142 ал.1 вр. с ал.2 ТЗ, е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки – съвместяване на длъжността управител и съответно съдружник и управител на друго търговско дружество; идентичен или сходен предмет на дейност на двете дружества; управителят да е наясно със забраната и да допуска причиняването на вредите на едното дружество – без да е необходимо действителното им причиняване. В случая ищецът е участвал в събирателно дружество /СД/ с конкурентна дейност, което към момента на постановяване на заповедта за уволнение е съществувало – поради което и е налице основание да се приеме, че като съдружник в това дружество той е допускал причиняването на вредите в бъдеще на ответното дружество чрез участието му в СД. Без значение е обстоятелството, че СД, в което е участвал ищецът, не е осъществявало дейност както се твърди в исковата молба - доколкото дейността на СД може да се осъществява по всяко време. От друга страна, доколкото съществуването на СД е било факт към момента на издаване на заповедта за уволнение, и забраната за конкурентна дейност по ТЗ е постоянна и следва да се спазва по всяко време на упражняване на дейността на управител, срокът по чл.194 ал.1 КТ е бил спазен. При тези обстоятелства съдът е заключил, че ищецът е участвал в събирателно дружество, което е осъществявало конкурентна дейност – като по този начин е допуснал нарушения на трудовата дисциплина чрез неизпълнение на задължения, установени в Търговския закон. Това съставлява дисциплинарно провинение по смисъла на чл.187 КТ - а предвид тежестта на извършеното, наложеното дисциплинарно наказание е съответно на тежестта на нарушението.
В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:
Забраната по чл.142 ал.1 и ал.2 ТЗ за конкурентна дейност от управител на дружество с ограничена отговорност обхваща няколко форми на конкурентна дейност; ограничението за извършването й се регулира от императивно правило и е израз на проявлението на задължението за лоялност; от значение е преди всичко фактически осъществяваната дейност; фактът на участие в управлението на друго дружество сам по себе си не означава нарушение на това императивно правило. В този смисъл е постановено и решение по чл.290 ГПК №.66/19.05.2010 по г.д.№.832/09, І ТО на ВКС /в контекста на чл.237 ал.4 ТЗ – който съдържа аналогичен на чл.142 ал.2 ТЗ текст/, което настоящият състав споделя.
По основателността на касационната жалба:
Страните са били обвързани от безсрочен трудов договор, по силата на който ищецът е заемал длъжността „управител” на ответното дружество. Бил е и съдружник в него до изключването му с решение на ОС от 27.12.13г.
Със Заповед №.1/30.01.14 трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.190 ал.1 т.7 КТ- поради тежки нарушения на трудовата дисциплина – участие в дружества с конкурентна дейност /СД С. Д. и Д., ЕТ Фаворит 93/, неправомерно получена на 23.12.11 сума в размер на 83600лв., респективно отказ да я възстанови; съставяне на 23броя доклади за оценка на съответствието на инвестиционни проекти с подправен подпис на управителя Севдалин В..
От събраните по делото доказателства не се установи преди налагане на наказанието от ищеца да са били изискани надлежно обяснения по реда на чл.193 КТ. Установяването на това обстоятелство е в тежест на работодателя съгласно чл.154 ГПК и той не ангажира годни доказателства в този смисъл. Действително, представено е писмо от 18.12.13г. с общ текст, че се изискват обяснения на основание чл.193 КТ относно нарушения, описани във вече получени от К.Д. предупреждения за изключване. Приложени са и две такива предупреждения и разписки на „И.”. Доколкото, обаче, ищецът е оспорил факта, че с представените разписки са му връчени именно това писмо и цитираните в него предупреждения – и в уверение на това е приложил и констативен протокол от 28.03.14, съставен от нотариус Д.Б. – съгласно който в подобна пратка /изпратена от „Р. инженеринг” за получател К.Д. с разписка на „И.”/ се съдържа 1 брой списание „ЖП Транспорт” бр.1/м.09.13, в тежест на ответника съгласно чл.154 ГПК е да установи, че с представените разписки действително са били изпратени от него именно сочените документи на ищеца. Такива доказателства по делото не са ангажирани. При тези обстоятелства съдът намира, че процедурата по чл.193 КТ не е била спазена и само на това основание уволнението е незаконосъобразно.
Отделно от изложеното и само за пълнота следва да се посочи, че дори да се приеме, че изискването на чл.193 КТ е било спазено, то заповедта за уволнение е незаконосъобразна и доколкото по делото не е установено извършване на описаните в нея дисциплинарни нарушения.
С оглед отговора на правния въпрос, даден по-горе, трябва да се приеме, че забраната по чл.142 ал.1 и ал.2 ТЗ за конкурентна дейност от управител на дружество с ограничена отговорност е свързана със задължението за лоялност - като от значение е преди всичко фактически осъществяваната дейност. Фактът на участие в управлението на друго дружество сам по себе си не означава нарушение на това императивно правило. В случая по делото не са ангажирани никакви доказателства, че [фирма] - в което съдружник и управител е бил и К. Д., и заличеният през 2011г. ЕТ на негово име [фирма]- чиито регистрирни предмети на дейност частично се припокриват с регистрирания такъв на [фирма] - действително са осъществявали конкурентна дейност. Установяването на тези обстоятелства е в тежест на ответника съгласно чл.154 ГПК и той не ангажира доказателства. Липсват такива и в подкрепа на съдържащите се в предупрежденията за изключване твърдения за вземани решения от ОС на съдружниците участие в подобни дружества да е възможно само след предварително разрешение на ОС, респективно за подписване на декларация от ищеца, че не членува в такива дружества. При тези обстоятелства не е налице твърдяното участие в конкуретни дружества.
Не са налице и останалите две визирани в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения. Видно от влязлото в сила между страните решение по предявения от [фирма] срещу К. Д. иск по чл.55 ал.1 ЗЗД /реш.№.1174/8.12.14 по т.д.№.211/14 на Варненски окръжен съд, ТО/, не е налице недължимо получаване на сумата 83600лв., респективно не се дължи връщането й като получена без основание. Същевременно, не се установи и ищецът да е съставил 23 броя доклади за оценка на съответствието на инвестиционни проекти с подправен подпис на управителя С.В.. Според заключенията на приетите графологични експертизи, подписът за управител С.В. не е изпълнен от К. Д., като само по отношение на един от докладите са налице два екземпляра – като в единия подписът не е изпълнен от него, а в другия е изпълнен от него. При всички случаи, обаче, само тези данни в заповедта и доказателства не обуславят наличие на твърдяното тежко дисциплинарно нарушение.
С оглед на всичко изложено по-горе, заповедта за уволнение е незаконосъобразна и следва да се отмени, а предявеният иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ – да се уважи.
Предвид акцесорния им характер, основателни са и претенциите по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ.
Евентуално премахване на длъжността на ищеца поради промяна в правноорганизационната форма на ответното дружество / [фирма] е преобразувано в [фирма] и впоследствие в [фирма] - който е негов правоприемник/ не е пречка за възстановяването му на работа на заеманата преди уволнението длъжност /несъществуването на длъжността може да е основание за последващо уволнение на друго предвидено в КТ основание – като тогава работникът може да се ползва от последиците на възстановяването и евентуалното законосъобразно прекратяване н трудовото правоотношение/. Нарушение на чл.194 ал.1 КТ не е релевирано като порок на уволнение с исковата молба - такова фактическо твърдение липсва в обстоятелствената й част (заявено е едва с писмените бележки пред първата инстанция) - поради което и предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца /реш. №.459/27.10.2011 по г.д.№.1532/10, ІV ГО/.
От друга страна, от събраните по делото доказателства се установява, че след уволнението ищецът е останал без работа за периода 5.02.14 /заповедта за уволнение е връчена на 4.02.14/ - 28.05.14, а през времето 29.05.14-5.08.14 е работил на по-нископлатена длъжност по трудов договор с П. Б. Г. клон С.. Поради това и доколкото последното получено от него брутно трудово възнаграждение /чл.228 ал.1 КТ/ при ответника е в размер на 5573,18лв. /ССЕ/, а това при новия работодател е 4515,49, дължимото обезщетение за периода 5.02.-28.05.14 /3м. и 23дни/ възлиза на 20992,31лв., за периода 29.05.14-5.08.14 /2м. и 8дни/ - на 2397,43лв. /12632,54лв. (обезщетение, което би имал право да получи) – 10235,11лв. (получена заплата по новия трудов договор) = 2397,43лв./ - или общо 23389,74лв. /20992,31лв.+2397,43=23389,74лв./. За тази сума искът с правно основание чл.344 ал.1 т.3 КТ следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер от 25450,71лв. – да се отхвърли.
Предвид всичко изложено по-горе, обжалваното решение следва да се отмени като незаконосъобразно на основание чл.281 т.3 ГПК в частта, с която, след съответна отмяна на първоинстанционното решение, са отхвърлени предявените от К. Д. Д. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ, чл.344 ал.1 т.2 КТ и чл.344 ал.1 т.3 КТ за сумата 23389,74лв.-вместо което те се уважат, а в останалата обжалвана част /касаеща претенцията по чл.344 ал.1 т.3 КТ за сумата над 23389,74лв. до 25450,71лв./ - да се потвърди. С оглед изхода на спора на касатора следва да се присъдят общо 1750лв. разноски за адвокатски хонорар пред всички инстанции.
Мотивиран от горното и на основание чл.281 т.3 ГПК и чл.293 ал.2 ГПК, ВКС, ІІІ ГО,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №.420/30.03.16 по г.д.№.63/16 на Окръжен съд Варна В ЧАСТТА, с която е отменено решение №.4819/1.12.15 по г.д.№.4522/14 на Районен съд Варна за уважаване на предявените от К. Д. Д. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ, чл.344 ал.1 т.2 КТ и чл.344 ал.1 т.3 КТ за сумата 23389,74лв. и същите са отхвърлени, вместо което постановява:
ОТМЕНЯ Заповед №.1/30.01.14 на управителя на [фирма] за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” на К. Д. Д. на основание чл.344 ал.1 т.1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА К. Д. Д. на заеманата преди уволнението длъжност „управител” в [фирма], правоприемник на [фирма], на основание чл.344 ал.1 т.2 КТ.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], да плати на К. Д. Д., ЕГН [ЕГН], 23389,74лв. /двадесет и три хиляди триста осемдесет и девет лева и седемдесет и четири стотинки/ обезщетение за периода 5.02.14-5.08.14 на основание чл.344 ал.1 т.3 КТ, ведно със законната лихва считано от 4.04.14 до окончателното изплащане, както и 1750лв. /хиляда седемстотин и петдесет лева/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение №.420/30.03.16 по г.д.№.63/16 на Окръжен съд Варна в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|