Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                 №268                                                                          гр.София, 16 юли 2009 г.                 Върховният касационен съд на РБ, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и шести май, две хиляди и девета година, в състав:                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова                                                               ЧЛЕНОВЕ: Вероника Имова                                                                                                                                                       Борислав Ангелов                                                                                                                                                                                   с участието на прокурора Стефка Бумбалова и при секретаря Иванка Илиева, разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело № 260/09 година.             Производството е образувано  по искане на Главния прокурор за възобновяване на внохд № 570/07 год. на Софийски окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение от 23.12.2008 год. срещу А. Н. в частта , с която е отменена присъда № 18 от 30.05.2007 год. по нохд № 399/2006 год. на Районен съд-гр. Сливница, с която на основание чл.251 ал.2 НК е отнет в полза на държавата предмета на престъплението-149 835.00 евро с левова равностойност 293 051.79 лв.и постановено връщане на паричната сума на Г. М. и делото се върне за ново разглеждане в тази част.             В искането се твърди се, че посоченото решение в отменената част, с връщане на сумата от 149 835.00 евро на Г. Митич-живущ в Република Сърбия-гр. Ниш е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила-касационни основания по чл.348 ал.1, т.т.1 и 2 НПК. Съображенията за това са, че въззивният съд и направил недопустимо идентифициране на разпоредбите на чл.53 ал.1, б.”б” НК и чл.251 ал.2 НК. В първия текст е прогласен общият принцип за отнемане на предмета на престъплението и той препраща към съответните текстове на отделните престъпления. Затова при наличието на такъв текст в особената част на НК, както е в случая с чл.251 ал.2 НК, приложение намира тази специална законова норма. На основание на последната предметът на престъплението-в случая чуждестранната валута, следва да бъде отнет в полза на държавата. Това е така, защото нормата е императивна и предвижда отнемане в полза на държавата предмета на престъплението, а когато липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност. Събраните доказателства за собствеността на валутата са само с превод на български език не са достатъчно убедителни и пораждат съмнения относно техният произход. Прави се искане за възобновяване на наказателното дело и отмяна въззивното решение в частта с която е върната валутата на сръбския гражданин Г. М. , с връщане на делото за ново разглеждане.             Прокурорът поддържа искането по изложени в него съображения.             Защитата на осъдения А. Н. намира искането за неоснователно и моли да не бъде уважено. Намира за изяснени от съда всички обстоятелства по делото. Категорично е установена собствеността на предмета на престъплението и правилно е преценено, че не може да бъде наложена гражданска санкция.             Искането е ОСНОВАТЕЛНО.             При постановяване на решението в частта по приложението на чл.251 ал.2 НК е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на закона-касационни основания по чл.348 ал.1, т.т.1 и 2 НПК.             С присъда № 18 от 30.052007 год. по нохд № 399/2006 год., Районен съд-гр. Сливница е признал подсъдимия А за виновен в извършено престъпление по чл.251 ал.1 НК и при условията на чл.54 НК е осъден на една година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години.             На основание чл.251 ал.2 НК е отнел в полза на държавата предмета на престъплението, извършено от подсъдимия Н от 149 835.00 евро, с левова равностойност 293 051.79 лв.              С решение от 23.12.2008 год. по внохд № 570/2007 год., Софийски окръжен съд е отменил присъдата в частта, с която на основание чл.251 ал.2 НК е отнет в полза на държавата предмета на престъплението-149 835.00 евро, с равностойност 293 051.79 лв. Постановил е връщането и на Г. Митич-живущ Република Сърбия, гр. Ниш.             Въззивната инстанция е приела, че „…гражданската санкция по чл.251 ал.2 НК може да се приложи само в случаите, когато предмета на престъплението принадлежи на подсъдимия”. Застъпено е виждането в Р № 474/2002 год. по н.д. № 371/02 год. на ВКС, ІІІ н.о. Този извод обаче, както е посочено и в цитираното решение, предполага изясняване в достатъчна степен на съществения въпрос-собствеността на цялата валута.             По делото са представени документи, изходящи от сръбския гражданин Г. М. , от които обаче не може да се направи категоричен извод за собствеността на валутата. Първо представената декларация възпроизвежда изявления на последния, но същата е заверена по съответния ред, едва на 12.03.2008 год. Второ, самото изявление няма как да бъде ценено като доказателство за собственост, защото е известен реда и начина, по който могат да бъдат възпроизведени в процеса отделни факти от значение за правилното решаване на делото. Вярно е, че в обясненията си подсъдимия заявява обстоятелства с подобно на декларацията съдържание, но това съвсем не е достатъчно, да се приеме за безспорно изяснен въпроса за произхода на валутата. На следващо място, липсват каквито и да са доказателства, че е налице връзка между евентуално предадените от М. на подсъдимия парични средства, с тези които са предмет на престъплението. Само по себе си само размера на посочената сума в декларацията и откритата недекларирана такава, не може да обоснове такъв извод, защото е възможно и друго обяснение, например посочването й, да е в резултат на съгласуваност между лицата.             В обясненията си  депозирани пред първата инстанция подсъдимият Н заявява, че има пълномощно от името на фирмата, с конкретен мандат, но по делото липсва такова пълномощно, то не е представено и от защитата на подсъдимия, ведно с останалите документи-декларация, договор и фирмени документи.             В този смисъл, изводът на въззивния съд за безспорно установяване на обстоятелството-собствеността на валутата, е направен в нарушение на принципните норми на чл.13 ал.1 и чл.107 ал.2 и 5 НПК. Това е достатъчно за възобновяване на наказателното дело и отмяна на решението в частта по приложението на чл.251 ал.2 НПК. Допуснато е нарушение по смисъла на чл.422 ал.1, т.5, вр. с чл.348 ал.1, т.т.1 и 2 НПК.             Едва след точно, ясно и без противоречиво изясняване на посочените обстоятелства, може да се постави и принципният въпрос относно, направеното от съда свързване на чл.251 ал.2 НК с чл.53 ал.1, б.”б” НК.             Отмяната на решението в тази част, налага и ново разглеждане на делото от въззивната инстанция, от стадия на съдебното заседание.             По тези съображения и на основание чл.425  ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о.,                                                  Р  Е  Ш  И  :             ВЪЗОБНОВЯВА       внохд № 570 по описа за 2007 год. на Софийски окръжен съд, като ОТМЕНЯВА постановеното по него решение от 23.12.2008 год., срещу А. Н. в ЧАСТТА, с която е отменена присъда № 18 от 30.05.2007 год. по нохд № 399/2006 год. на Районен съд-гр. Сливница, с която но основание чл.251 ал.2 НК е отнет в полза на държавата предмета на престъплението. Връща делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на съда, от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно.                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                             ЧЛЕНОВЕ:                                                                                                                                                                  :