Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                         №  498   гр. София, 06 януари 2009 г.                                   В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на десети ноември през две хиляди и осма година в състав :     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова                                           ЧЛЕНОВЕ: 1. Юрий Кръстев                                                               2. Жанина Начева     при секретаря …… Кр. Павлова ………………………………. в присъствието на прокурора …..…… Велинова ……………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………….. наказателно дело № 385 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на защитника (адв. Тончев) на осъдения А. Н. Г. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 7/08 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд и отменяване на въззивно решение № 71 от 2.04.2008 г., с което е потвърдена присъда № 680 от 30.11.2007 г. по н. о. х. д. № 1931/07 г. на Пазарджишкия районен съд, влязла в законната си сила. В искането защитникът се позовава на допуснати съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2-3 НПК. В откритото съдебно заседание осъденият поддържа оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че по делото е налице друго съществено нарушение на процесуалните правила, чиято констатация е абсолютно достатъчна за отменяване на въззивното решение по реда на възобновяването - окръжният съд не е оправдал А. Н. Г. за част от нарушенията на правилата за движение, включени в повдигнатото обвинение. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С въззивното решение от 2.04.2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд е изцяло потвърдена присъда № 680 от 30.11.2007 г. на Пазарджишкия районен съд по н. о .х. д. № 1931/07 г., с която подсъдимият А. Н. Г. е признат за виновен в това, на 4.02.2007 г. в с. З., област Пазарджишка, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка „БМВ” с ДК№ С* в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 1 т. 1 ЗДП, чл. 5, ал. 2, т. 3 пр. 1 ЗДП, чл. 6, ал. 1 ЗДП, чл. 20, ал. 2 изр. 2 ЗДП, чл. 21, ал. 1 ЗДП, чл. 47 ЗДП и чл. 42, ал. 2 ППЗДП по непредпазливост да е причинил значителни имуществени вреди в размер на 16 187,43 лева на лек автомобил „Нисан Патфайндър” с ДК№ С* поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „а” вр. чл. 342, ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на наказание пробация, изразяваща се в задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, всяка от мерките поотделно за срок от десет месеца. На основание чл. 343г НК подсъдимият Г е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца. В тежест на подсъдимия са възложени разноските. В срока по чл. 421, ал. 3 НПК е направено процесуално допустимо искане за възобновяване на наказателното производство. Искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. На първо място се подкрепя с довода, че въззивният съд е пропуснал да уведоми осъдения и неговия защитник за постановеното решение, поради което ги е лишил и от възможност да упражнят по касационен път правото си на обжалване. Разпоредбата на чл. 346 НПК изключва от предмета на касационно обжалване решенията по дела, разгледани от окръжния съд като въззивна инстанция. Затова правото на защита на осъдения не е могло по този начин да бъде накърнено в проявната му форма, каквато е правото на обжалване. Пазарджишкият окръжен съд е потвърдил присъдата въз основа на фактическите положения, приети в същия смисъл и от първоинстанционния съд, че на 4.02.2007 г. в с. З., при управление на лек автомобил, марка „БМВ” с ДК№ С* и след употреба на алкохол (0,71 %о) осъденият А. Н. Г. не спрял пред пътен знак Б-2, а навлязъл от път без предимство на територията на кръстовище със скорост от около 56,8 км/ч. В резултат на това настъпил удар с движещия се по пътя с предимство лек автомобил „Нисан Патфайндър Р 51” с ДК№ С* На моторното превозно средство, управлявано от св. А, били причинени значителни имуществени вреди в размер на 16 187,43 лева. В съответствие с установените факти и обстоятелства окръжният съд е конкретизирал в мотивите на въззивното решение, че осъденият А. Н. Г. е допуснал единствено нарушения по чл. 5, ал. 2 т. 3 пр. 1 ЗДП и по чл. 47 от ЗДП. Приел е, че инкриминираните други нарушения на правилата за движение (чл. 5, ал. 1 т. 1 ЗДП, чл. 6, ал. 1 ЗДП, чл. 20, ал. 2 изр. 2 ЗДП, чл. 21, ал. 1 ЗДП и чл. 42, ал. 2 ППЗДП) не стоят в причинна връзка със съставомерните последици. Направената констатация действително не е намерила отражение в диспозитива на решението. По своя характер обаче допуснатият пропуск не е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 2 НПК. То очевидно не разкрива онази тежест на незаконосъобразност, която засяга основни правила, предназначени да гарантират правилното развитие на процеса и правото на защита на осъдения А. Н. Г.. Правната квалификация на деянието по чл. 343, ал. 1, б. „а” НК отговаря на приетите за установени факти, които се вместват в рамките на инкриминираните с обвинителния акт. Срещу тях осъденият е имал възможност лично и с адвокатска помощ ефективно и пълноценно да се защитава. Процесуалното нарушение не е повлияло и при решаване на въпроса с наказанието. С оглед на смекчаващите отговорността обстоятелства (чисто съдебно минало на осъдения, положителни характеристични данни, частични самопризнания, ясно изразено съжаление и критична преоценка на собственото поведение) съдът е приел, че задължителните пробационни мерки са достатъчни, а срокът от десет месеца е напълно подходящ, за да се постигнат целите по чл. 36 НК на самото наказание. Така индивидуализирана, пробацията съответства на тежестта на престъплението и личността на неговия автор, а срокът на лишаването от правоуправление държи сметка и за допуснатото от осъдения грубо нарушение на правилата за движение, както за пияното му състояние при управление на моторното превозно средство. Ето защо, не е допуснато и съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Искането за възобновяване на наказателното дело и отменяване на въззивното решение следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховият касационен съд, на основание чл. 425 НПК     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на в. н. о. х. д. № 7/08 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд и отменяване на въззивно решение № 71 от 2.04.2008 г., с което е потвърдена присъда № 680 от 30.11.2007 г. по н. о. х. д. № 1931/07 г. на Пазарджишкия районен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: