1 Р Е Ш Е Н И Е № 14 София, 09.04.2013 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ при секретаря Р. Иванова и като изслуша докладваното от съдията Томов гр. дело № 712/2012 година. Производството е образувано по молба на Д. С. Г. от [населено място] на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК , както и по молба на К. Д. П.-Й. от [населено място] на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 и чл. 304 от ГПК , за отмяна на влязло в сила решение №58 от 01.02.2011г по ч. гр.д. № 111/2011г на Бургаски окръжен съд ,постановено по реда на чл. 435 ГПК поради противоречието му с друго решение , постановено по същия ред във връзка с несеквестируемостта на имот Общо е твърдението на молителите , че между атакуваното решение , постановено по жалба на длъжника в изпълнително производство по реда на чл. 435 ал.2 от ГПК за отмяна на действия по принудително изпълнение , насочени срещу конкретен имот и при възприета от съда несеквеституемост на същия, довела до отмяна на всички действия , е налице противоречие по смисъла на чл. 303 ал.1 т.4 ГПК с предходно решение №299 от 09.07.2010г по ч. гр.д. № 505/2010г на БОС по чл. 435 ал.2 от ГПК, което е влязло в сила и за същия имот е прието, че е секвеституемо имущество , а жалбата на длъжника е била оставена без уважение. Молителката К. Д. П.- Й. ,която е купувач на имота при публичната му продан , изтъква основание за отмяна и по чл. 304 ГПК ,тъй като в нарушение на процесуални правила не е участвала в съдебното производство ,образувано по жалба на длъжника и довело до отмяна на действията по принудително изпълнение,включително публичната продан. С определение №464 от 22.06.2012г по ч гр.д№225/2012г ІV г.о молбите са приети за допустими при така посочените основания за отмяна . Ответницата по молбите за отмяна Т. Иванова С. от [населено място] ,длъжник в изпълнителното производство , ги оспорва . По молбата на Д. С. Г. от [населено място] на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК , както и по молба на К. Д. П.-Й. от [населено място] същото основание, Върховен касационен съд намира , че по същество не са налице две съдебни решения , явяващи се в противоречие по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Институтът на отмяната е приложим и по отношение на решенията ,постановени по реда на чл. 435 ал.2 от ГПК, но с оглед конкретното основание на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК следва да се има предвид , че тези решения се ползват със сила на пресъдено нещо относно разрешения с тях процесуален въпрос, свързан с конкретно обжалваното действие на съдебния изпълнител и потестативното право на страната да иска отмяната му. Поради това и въпросът за несеквестируемостта на определено недвижимо имущество бива решаван в производството по чл. 435 ал.2 от ГПК към момента на конкретното изпълнително действие , дало основание за жалбата , а не въобще . Обжалваното действие определя релевантния за несеквестируемостта момент при произнасянето на съда и няма пречка за ново произнасяне с решение по чл. 435 ал.2 ГПК, ако обстоятелствата в тази връзка са се променили и правото на жалба е упражнено допустимо . Ето защо, макар веднъж да е прието, че дадено имущество е секвестируемо , или обратно, че същото е единствено жилище на длъжника към определен момент , различно решение на същия въпрос, е възможно и дори необходимо да се даде - по съдебен ред включително , когато принудителното изпълнение не е било реализирано и принудителни действия се предприемат отново в последващ момент, по същото или друго изпълнително дело. Различните изводи на съда по отношение на секвестируемостта не дават сами по себе си основание за извод , че между двете решения има противоречие . В случая с решението от 07.09.2009г по ч гр.д №446/2009г на БОС , произнесено по жалба на длъжника Т. С. срещу изричното постановление от 25.05.2009г на държавен съдебен изпълнител , обявяващо къщата в [населено място] за секвестируема , преценката е че макар към момента на налагането на възбраните през 1999г и 2004г въпросният имот да е бил единствен жилищен (действията не са били обжалвани) ,през 2007г длъжницата вече е придобила още един жилищен имот в [населено място], така жилищата са станали няколко и несеквестируемостта е отпаднала ( макар придобитият имот да е бил ипотекиран , отчетено е запазено пожизнено право на ползване) . Въпреки положителното за взискателите решение на въпроса за секвестируемостта обаче , публична продажба на имота в [населено място] не е реализирана . Нова такава е била насрочена в периода 08.10.2010- 15.12.2010г , по повод на което е постъпила и нова жалба на длъжника С. срещу тези действия - насрочването на публична продан върху същия имот ,при твърдение за несеквеституемост понастоящем, тъй спрямо другия имот в [населено място] също е предстояла публична продан,реализирана в хода на делото При постановяването на решение №58 от 01.02.2011г. по ч. гр.д. № 111/2011г по тази жалба , Бургаски окръжен съд е преценявал ,съответно отменил оспорваните последващи действия на съдебния изпълнител ,с оглед новонастъпилите обстоятелства , установени в производството и свързани със секвеституемостта . Ето защо между двете решения няма обективен идентитет ,а доводът за недопустимост на едното от тях няма отношение към основанието на чл. 303 ал.1 т.4 ГПК. Не е налице основание за отмяна по този ред . По молбата на купувача К. Д. П.-Й. ,Върховен касационен съд ІІІ г.о намира следното: Като е приел жалбата на длъжника С. за разглеждане и за да постанови атакуваното решение №58 от 01.02.2011г. по ч. гр.д. № 111/2011г , Бургаски окръжен съд принципно правилно е приел ,че подлежат на съобразяване всички новонастъпили обстоятелства , от значение за законосъобразнотта на насоченото принудително изпълнение , но същият принцип е следвало най-напред да приложи при служебно дължимата своя преценка , свързана с упражненото от длъжника право на жалба , процедурата по връчването на преписи от нея за възражения и пр. при положение , че публичната продан е вече реализирана и възлагателното постановление е издадено .При все този факт да е бил посочен от съдебния изпълнител в обясненията и същият да е от значение за реда и легитимацията на страните при обжалване , Бургаски окръжен съд се е позовал общо на нормата на чл. 435 ГПК, за да отмени всички действия по принудително изпълнение към момента на постановяване на своето решение от 01.02.2011г , включително публичната продан , при наличие на постановление от 15.11.2010г за възлагане на имота , без да следи за необходимото участие на купувача по постановлението К. Д. в производството по делото. Налице е отменителното основание на чл. 304 ГПК , поради което молбата на К. Д. П.-Й. от [населено място] следва да бъде уважена . Воден от горното , ВКС ІІІ г.о Р Е Ш И : Оставя без уважение молбата на Д. С. Г. от [населено място] както и молба на К. Д. П.-Й. от [населено място] на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК , за отмяна на влязло в сила решение №58 от 01.02.2011г по ч. гр.д. № 111/2011г на Бургаски окръжен съд поради противоречието му с решение от 07.09.2009г по ч гр.д №446/2009г на Бургаски окръжен съд Отменява на основание чл. 304 от ГПК и по молба на К. Д. П.-Й. от [населено място] [улица], влязло в сила решение №58 от 01.02.2011г по ч. гр.д. № 111/2011г. на Бургаски окръжен съд, като постановено по реда на чл. 435 ГПК без нейно участие в качеството й на купувач на имот при публична продан . Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаски окръжен съд , след връчване на преписи от жалбата срещу действията на съдебния изпълнител и конституиране на К. Д. П.-Й. от [населено място] [улица] в производството по чл. 435 ГПК ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.