Р Е Ш Е Н И Е № 252 гр.София, 22 юни 2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети юни, през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МАЯ ЦОНЕВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 684/2015г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Ж. Ц., подадена чрез неговия защитник срещу решение №77/2015г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд №1143/2014г., с което е потвърдена изцяло присъда №255 от 27.10.2014г. на Софийски градски съд. В депозираната жалба се релевират допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон. В подкрепа на визираните касационни основания се излагат фрагментарни съображения, сочещи на несъществуваща причинно-следствена връзка между пътнотранспортното произшествие и настъпилия вредоносен резултат-смъртта на И. И., като се обръща внимание на обстоятелството, че пострадалото лице според показанията на разпитаните свидетели е имало травми по главата преди инцидента и се акцентира на неубедителността на назначената съдебномедицинска експертиза, базираща се на мнението на личния лекар за предпоставилата леталния изход белодробна тромбемболия. Декларира се и явна несправедливост на наложеното наказание. При условията на алтернативност се предлага атакуваният акт да бъде отменен чрез упражняване на предоставената от разпоредбата на чл.354, ал.1, т.2 и т.4 от НПК касационна компетентност или изменен в санкционната част. В съдебно заседание на 18.06.2015година, подсъдимият Ц. и договорният му защитник се явяват лично и мотивират позиция в насока поддържане на жалбата, по обективираните в нея доводи и възражения. Представител на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност, законосъобразност и справедливост на въззивното решение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 от НПК, взе предвид следното: С присъда № 255 от 27.10.2014г., обявена по нохд №3255/2014г., Софийски градски съд е признал Ж. Д. Ц. за виновен в това, че на 24.01.2013 година, в [населено място], при управление на моторно превозно средство /лек автомобил „Ф. Б.”, с рег [рег.номер на МПС] /, нарушил правилата за движение по пътищата / чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП/ и по непредпазливост причинил смъртта на И. П. И., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1 от НК го осъдил на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, с отлагане изпълнението за ПЕТГОДИШЕН изпитателен срок, и на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от правоуправление. С решение №77 от 12.03.2015г., по внохд 1143/2014г., в рамките на въззивна процедура, инициирана по жалба на подсъдимото лице, Софийски апелативен съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Касационната жалба на подсъдимия Ц. е НЕОСНОВАТЕЛНА. При реализирания инстанционен контрол, настоящият състав не констатира дерогиране на процесуалните норми при формиране на вътрешното убеждение на съда за фактите, значими за наличието на причинно-следствена връзка между инкриминираното пътнотранспортно произшествие и настъпилия вредоносен резултат - смъртта на И. И., обосновали ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия Ц. по повдигнатото срещу него обвинение по чл.343, ал.1, б.”в” от НК. Доказателствата, инкорпорирани по делото чрез обясненията на Ж. Ц., свидетелските показания на М. С., М. Х., К. Д., И. И., Г. И., В. М., Д. Т., Я. И. и В. И.; чрез приложените писмени документи; и назначените в хода на разследването експертни заключения, обезпечават с изискуемата се степен на интензитет приетата за установена фактология, очертаваща, че на инкриминираната дата /24.01.2013 година/, в [населено място], на [улица], при управление на лек автомобил, „Фиат Б.”, с рег [рег.номер на МПС] , в посока от [улица]към [улица], подсъдимото лице пренебрегвайки задължението си да намали скоростта или да спре моторното превозно средство, при възникнала опасност за движението, прегазило с колата си лежащия на пътното платно пострадал. В обсега на приобщената доказателствена съвкупност, с проявен юридически усет и при съблюдаване на правната природа на съдебната експертиза в наказателния процес като способ за доказване, представляващ система от сложни, различни по своето естество действия /проучвания и изследвания/, при които участващите вещи лица, използвайки притежаваните специални знания в областта на науката, техниката и изкуството, съдействат за изясняване на обстоятелства по наказателното дело, чрез даване на основани върху доказателствените материали мнения, обективиращи изводи от известни за неизвестни факти, са интерпретирани от решаващия орган и представените в хода на разследването медицински експертни заключения. Допуснатите в досъдебната фаза на наказателния процес и изслушани по време на проведеното съдебно следствие медицинска експертиза на телесни повреди и комплексна медико-автотехническа експертиза, са изготвени след внимателно запознаване с гласните доказателствени средства; и задълбочен преглед на медицинската документация - оригинална история на заболяване №3031/2013г. на „Пирогов”-София, включваща анамнеза, обективно състояние, образни изследвания, консултативни прегледи, оперативен протокол и следоперативен статус на И. И., и съобщение за смърт №07/25.04.2013г., издадено от личния лекар на пострадалия; като същите са категорични, че причината за смъртта на жертвата е масивна белодробна тромбемболия, предизвикана от множеството травматични увреждания /тежка травма на таза и гръдния кош със счупване на хълбочната кост на таза, увреждане на дълбоките тазови вени, разкъсване на пикочния мехур, счупване на ребра, ключица, лопатка и гръбначен прешлен/, които по своите медико-биологични характеристики съответстват по механизъм да са получени при инкриминирания пътен транспортен инцидент. Вещото лице доцент д-р Н. С. от Катедрата по съдебна медицина и деонтология е убедителен и по отношение на обстоятелството, че констатираните три разкъсно-контузни рани по главата на жертвата, на които поставя акцент упълномощеният защитник на подсъдимия Ц., са в резултат на падане или на нанасяне на удар с твърд предмет, като в съчетание с контузията на мозъка, от тях би могло да настъпи самостоятелна смърт. Без да изключва възможността визираните травми да са следствие от процесното пътнотранспортно произшествие, с оглед липсата на установени счупване на черепа и увреждания от притискане и прегазване, експертът приема за по-вероятно те да са предхождащи, инкриминираното деяние, но компетентно обосновава липса на причинна връзка с вредоносните последици Правилно е приложен и материалният закон. Общественоопасният характер на престъплението по чл.343 от НК е свързан с отрицателното въздействие върху обществените отношения по транспорта, като настъпването на вредоносния резултат е включено от закона в престъпния състав и е необходимост за неговата наличност. Причинната връзка между инкриминираното деяние чрез конкретни нарушения на правилата за движение по пътищата, и общественоопасните последици е изискуем и задължителен обективен елемент на престъплението, определя неговата наказателноправна квалификация, и представлява основание за търсене и носене на наказателна отговорност. Логическа последица от това, е заключението, че ангажирането на наказателна отговорност при тези резултатни престъпления предпоставя кумулативна даденост на извършено общественоопасно, противоправно и обявено за наказуемо деяние, очертано в наказателноправна норма на особената част на НК, при съществуваща причинна връзка с визираните в нея вредоносни последици, и при субективните измерения на законово очертаните обективни съставомерни признаци в съзнанието на дееца. Причинната връзка между дадено деяние и определен престъпен резултат съществува, щом като деянието е такава обективна предпоставка, без която съобразно характера на развиващия се процес престъпните последици не биха настъпили; когато то е едно от необходимите условия за вредоносните последици, елемент от каузалния комплекс, който предизвиква предвидения в закона общественоопасен резултат. Такава е конкретиката по настоящия казус. Извършеното от Ж. Ц. нарушение на правилата за движение по пътищата/ чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП/, предпоставило пътно-транспортния инцидент, при който бил прегазен лежащия на земята в безпомощно състояние И. И. през гръдния кош и таза, при обективната възможност за възприятие и адекватна реакция, е довело до фаталния изход - настъпилата смърт на пострадалото лице, вследствие на белодробна тромбемболия, започнала от причинената травма на дълбоките тазови вени. Изведеното заключение не се опровергава от наличието на предхождащи инкриминирания престъпен акт телесни увреждания по главата на жертвата, които са могли да доведат самостоятелно до летален изход. Очертаните фактически данни не изключват наказателната отговорност и не водят до оневиняване на извършителя на инкриминираното деяние, като обосновано те са обсъдени и ценени при индивидуализация на санкциите. По справедливост са отмерени и наказанията на подсъдимия Ж. Ц. за извършеното престъпно деяние по чл.343, ал.1, б.”в” от НК. Наложените санкции – ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, с правоприлагане на института на чл.66 от НК и ДВЕ ГОДИНИ лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7 от НК, са лимитирани при отчитане на тежестта на инкриминираното престъпление по транспорта, отдавайки нужното значение на данните за личността на неговия автор /чисто съдебно минало, предходни нарушения на правилата за движение по пътищата с голяма давност, напускането на местопроизшествието и изразеното съжаление за случилото се/, и с цел постигане на посочените в чл.36 от НК специална и генерална превенции. Предложената аргументация мотивира настоящия състав да приеме липса на основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК и да остави в сила атакувания въззивен акт, с който е потвърдена първоинстанционна присъда №255 от 27.10.2014г. на Софийски градски съд, по нохд №3255/2014г. Воден от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №77 от 12.03.2015г., постановено по внохд №1143/2014г., по описа на Софийски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.