Р Е Ш Е Н И Е № 543 София, 10 март 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и десета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ:ЖАНИНА НАЧЕВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова като изслуша докладваното от съдия Д. Атанасова наказателно дело № 557/2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.Същото е образувано по искания за възобновяване на нохд №146/09г. по описа на Районен съд - Девня и отмяна на постановената по него присъда № 11 от 22.02.2010г., както следва: -от осъдения Т. В. Д., с изтъкване на касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.Подробно е развито оплакването за нарушение на материалния закон, като се прави искане след възобновяване на делото, осъденият да бъде оправдан на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК; -от осъдения И. В. К., с доводи за нарушения по смисъла на чл.348, ал.1, т. и 2 от НПК.Исканията, които се правят са в условията на алтернативност за оправдаване или връщане за ново разглеждане на досъдебната фаза. Сочените в двете искания касационни основания, са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че исканията на двамата осъдени са неоснователни. Адвокат Н., процесуален представител на осъдения К. пледира за уважаване на искането за възобновяване, по съображения подробно изложени в него. Осъденият К. изразява становище, че не е извършител на инкриминираното му престъпление и моли делото да бъде върнато за ново разглеждане. Осъденият Д. в лична защита се позовава на неизяснени съществени въпроси в хода на съдебното производство, което според него налага връщане на делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване, отправено от двамата осъдени е процесуално допустимо. Предмет на същото е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановената първоинстанционна присъда е била потвърдена с решение от въззивната инстанция и е влязла в сила, като не е била проверявана по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледани по същество исканията са основателни, макар и не по всички възражения. С присъда № 11 от 23.02.2010г., постановена по нохд №146/09г., Районен съд –Девня, е признал подсъдимия Т. В. Д. за виновен в това, че на 31.03.2008г. в гр. Девня, при условията на опасен рецидив, след предварителен договор с И. К., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у С. Н. и А. Н., с което причинил на А. Н. имотна вреда в размер на 93 645,23лв., като вредата е в големи размери, поради което и на основание чл.211, пр.2, вр. чл.210, ал.1, т.2 и 5, вр. чл.209, ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от пет години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. На основание чл.70, ал.7 от НК, съдът е постановил Д. да изтърпи отделно неизтръпяната част от наказаните по нчд № 690/07г. в размер на една година и шест месеца. Със същата присъда, подсъдимият И. В. К. е бил признат за виновен в това, че на 31.03.2008г. в гр. Девня, след предварителен договор с Т. Д., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у С. Н. и А. Н., с което причинил на А. Н. имотна вреда в размер на 93 645,23лв., като вредата е в големи размери , поради което и на основание чл.210, ал.1, т.2 и 5 вр. чл.209, ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. В тежест на подсъдимите са били възложени деловодните разноски. С въззивно решение № 253 от 04.08.2010г., постановено по внохд № 500/10г., Варненският окръжен съд е потвърдил изцяло, атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Решаващите две инстанции са положили всички усилия и са събрали доказателствена маса в пълния й възможен обем.Въз основа на направената оценъчна дейност на доказателствената съвкупност, съдилищата са извели своите фактически констатации, спазвайки правилата на чл.13 и 14 от НПК, като окръжният съд изцяло е инкорпорирал фактологията, приета от първия съд. В рамките на оценъчната си дейност както първата, така и въззивната инстанция не са допуснали нарушения на процесуалните правила, което гарантира формалната и логическа правилност при формиране на вътрешното им убеждение, поради което тази тяхна дейност не страда от недостатъците, сочени в искането за възобновяване.Много подробно и аналитично, въззивната инстанция е оценила както доказателствената съвкупност, събрана от първия съд, така и събраните нови доказателства в хода на въззивното производство, излагайки аргументи, за да даде вяра на едни от тях и да не кредитира други.Не такъв обаче е подходът на съда при извеждане на правните изводи.В тази му част въззивното решение страда от порок, който преклудира възможността на настоящата инстанция да извърши пълна проверка на акта относно приложението на материалния закон, тъй като не е ясно очертана волята на съда. Първата инстанция в мотивите на присъдата си, е акцентирала върху доказателствения анализ.По отношение на правото, изводите почиват на цялостно възприемане правната квалификация, дадена с обвинителния акт. Елементите от състава на престъплението “измама” са дефинитивно изписани, така както е ситуирана нормата на основния и квалифицираните състави.Въззивната инстанция, която освен контролна е и по същество на делото, е следвало да санира този порок, като направи убедителен анализ на елементите от състава на престъплението в контекста на установените факти.Това не е сторено, а частичният опит на окръжния съд е непълен, неясен и в достатъчна степен лаконичен. На първо място, въззивната инстанция в акта си е обсъдила субективната страна на деянието. Приела е, че същата е налична и е “обърнала внимание” на данните от декларациите за семейно, материално и имотно състояние на подсъдимите, дадени на досъдебното производство.Тези данни касаят обстоятелства, които не биха могли да обосноват наличието на каквато и да било форма на вината. Поведението на подс.Д. по прекъсване на отношенията си със св.С. Н. след сключването на сделката също така са факти, които не са определящи за субективната страна.Последната изисква за класическата измама наличието на пряк умисъл и особена користна цел.Съдържанието на прекия умисъл включва няколко момента. Деецът предвижда, че вследствие на неговото въздействие върху измамения у последния ще възникнат неправилни представи или че поддържа вече възникнали такива, или че ги използва.Освен това деецът предвижда, че измаменото лице ще извърши акт на имуществено разпореждане, в резултат на което ще бъде увредено едно чуждо имущество.За субективната страна изводите следва да бъдат изведени от обективните действия на подсъдимите по отношение на пострадалата към момента на извършване на деянието. Въззивната инстанция не сочи кои действия на подсъдимите приема, че пряко са довели до неправилната представа в пострадалата и вземането на решение за продажба на земите.Противно на това, така както е внесено обвинението, съдът приема, че действията по възбуждане и поддържане в заблуждение са резултат от опосредствените действия от страна на св.С. Н. -снаха на подсъдимата. На следващо място, въззивната инстанция намира деянието за осъществено и от обективна страна.Така както беше посочено по-горе, съдът е приел, че неправилните представи в пострадалата са били формирани от нейната снаха, но въпросът на който не е даден отговор е дали е правно възможно и защо съдът приема, че престъплението измама е осъществено опосредено. По отношение на приетите за осъществени две изпълнителни деяния-възбуждане и поддържане в заблуждение, липсва разграничаване и необходимото диференциране на действията по реализация на всяко едно от тях.От обективна страна престъплението измама се характеризира с два предмета-измамено лице и ощетено имущество.Измаменото лице е това, което следва да извърши разпоредителните действия.Неговите неправилни представи могат да се проявят в три форми-заблуждение, неопитност и неосведоменост, като изпълнителното деяние задължително включва действия на извършителя, които могат да бъдат по възбуждане и поддържане в заблуждение/чл.209, ал.1 от НК/ и по използване на заблуждение, на неопитност и неосведоменост/чл.209, ал.2 от НК/.Не е изследвана изискуемата се причинна връзка между деянието и престъпния резултат.Последният настъпва като пряко следствие от имущественото разпореждане, осъществено от измаменото лице, а разпореждането пък е следствие от неправилната представа на това лице относно основанието или условието за разпореждане.От своя страна неправилната престава е формирана или експлоатирана от извършителя на престъплението. Посоченото дотук очертава, че въззивният съд не е изпълнил задължението си, възложено му от закона, да направи крайните си изводи с необходимата задълбоченост, което е предопределило и наличната неяснота в мотивите по въпроси, които са включен в предмета на доказване.Съдебният акт на въззивният съд е несъответен на изискванията на чл.339 от НПК. Предвид гореизложеното, касационната инстанция намира, че са налице основания за възобновяване на производството пред въззивната инстанция, като постановеното от нея решение бъде отменено, а делото върнато в тази част за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото следва отново да бъде направен пълен и задълбочен анализ на доказателствата, след което да се приложи правилно материалният закон, като се съобразят и посочените по-горе характеристика на престъплението “измама”. Водим от горното, ВКС, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд № 500/10г. по описа на ОС-Варна. ОТМЕНЯВА въззивно решение № 253 от 04.08.2010г., постановено по горепосоченото дело, като ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: