О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 647 [населено място], 16.08.2023 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и трета година, в състав: Председател: Росица Божилова Членове: Ивайло Младенов Анна Ненова като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова т.д. № 722 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. М. М. и Й. М. М. срещу определение № 31 от 19.01.2023г. по в.ч.гр.д. № 19/2023г. на Апелативен съд – Бургас, с което е оставена без уважение частната жалба на касаторите против определение № 656 от 25.11.2022г. по гр.д. № 316/2022г. на Окръжен съд – Сливен за спиране, на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, на производството по делото (образувано по искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на Н. М. М. и Й. М. М. срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД) до приключване на наказателното производство по досъдебно производство № 1056/2020г. по описа на 03 РУ-Сливен, вх. № 1756/2020г., № 216/2020г. по описа на Окръжна прокуратура – Сливен, с влязла в сила присъда или с влязло в сила постановление за прекратяване на наказателното производство. Оплакванията на касаторите в подадената жалба са, че въззивното определение е неправилно. Не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК за спиране на производството, а именно съдът лично и непосредствено да е разкрил престъпни обстоятелства, както и изходът на гражданския спор да зависи от изхода на тези обстоятелства. По делото са били направени доказателствени искания, посредством които всички елементи на фактически състав на непозволеното увреждане ще бъдат доказани. Касаторите искат, при допускане на касационно обжалване, оспореното въззивно определение да бъде отменено и делото върнато на Окръжен съд – Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допустимо поради разрешаването на значим по делото процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Конкретно формулираният от касаторите въпрос е: „Налице ли са предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК за спиране на производството по гражданско дело, в което се реализира гражданската отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ спрямо пострадалото лице, при наличие на образувано досъдебно производство?“ Според касаторите въззивното определение е постановено в противоречие с възприетото в определение № 634 от 15.11.2015г. по ч.гр.д. № 5418/2015г. по описа на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и определение № 44 от 26.01.2010г. по гр.д. № 15/2010г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., съгласно които образувано досъдебно производство само по себе си не обуславя наличието на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК. От насрещната страна по жалбата „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е подаден отговор, с който частната касационна жалба се оспорва. Поддържа се, че спиране на гражданското дело следва да се извърши дори и когато делото е на досъдебна фаза. Страната се позовава на определение № 60251 от 02.06.2021г. по ч.т.д. № 1059/2021г. на ВКС, ГК, ІІ т.о., определение № 290 от 01.09.2020г. по ч.т.д. № 1303/2020г. на ВКС, ТК, І т.о. и определение № 10 от 07.01.2022г. по ч.т.д. № 2470/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Частната касационна жалба по делото е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 274, ал.3, т. 2 от ГПК съдът намира следното: Първоинстанционното производство е било образувано по искова молба от 26.07.2022г. на касаторите срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД с предявени искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на суми от по 30 000 лева, частично от 164 000 лева, със законните лихви от датата на претенцията за доброволно плащане (12.02.2021г.), обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на техния баща М. Н. М., при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 22.09.2020г., на път І-6, км. 400, на разклона за [населено място], по причина на Д. В. Д., водач на автомобил „Мерцедес Е2020 ЦД“, с ДК [рег.номер на МПС] , гражданската отговорност на когото е застрахована при ответника. Според изложеното в исковата молба Д. В. Д. е управлявал лекия автомобил „Мерцедес“ със скорост от около 65 км/ч над разрешената, което е в пряка връзка с настъпилото ПТП – удар с навлезлия в кръстовище автомобил, управляван от М. Н. М.. Починалият водач не е имал вина за пътния инцидент, тъй като е могъл да премине кръстовището, ако другият водач се е движил с разрешена скорост, както и обективно не е могъл да възприеме другото движещо се превозно средство поради растителност край пътното платно. Също съгласно изложеното в исковата молба за ПТП е било образувано досъдебно производство. Застрахователят доброволно платил обезщетения от по 36 000 лева на 15.03.2021г., при което са останали дължими по 164 000 лева, от които частично претендирани по делото са по 30 000 лева. С исковата молба са били представени документи от образуваното досъдебно производство № 1056/2020г. по описа на 03 РУ-Сливен, включително констативен протокол за ПТП и изслушана в това производство съдебна авто-техническа експертиза. Поискано е било допускането на свидетели за причинените на ищците неимуществени вреди, издаването на удостоверение за снабдяване с документи по наказателното дело, допускането на съдебна авто-техническа експертиза за установяване на обстоятелствата по пътния инцидент, както и представяне от ответника на застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лекия автомобил „Мерцедес Е2020 ЦД, с ДК [рег.номер на МПС] . С подаден отговор на исковата молба застрахователят е оспорил реализирана по отношение на застрахования водач гражданска отговорност. Причина за ПТП, според застрахователя, е било това, че при преминаване на кръстовище починалият водач не е спрял на знак „Б2“, непропускайки преминаващият с предимство водач Д. В. Д.. Относно платеното застрахователно обезщетение застрахователят е посочил, че ако се приеме дължимо обезщетение, то било 100 000 лева и при приспадане на принос от 64% на починалия водач, на ищците са дължими по 36 000 лева обезщетение, което е било платено, но плащането не следва да се счита признание на предявените искове. Отделно е било направено възражение за съпричиняване, обосноваващо намаляване на дължимото застрахователно обезщетение със 70%. Застрахователят е поискал допускане на комплексна автотехническа и медицинска експертиза относно механизма на ПТП, както и разпит на свидетели, включително Д. В. Д., също за обстоятелствата по ПТП. В отговора си застрахователят е посочил още, че по случая е образувано наказателно производство, изходът от което има значение за правилното решаване на спора, при което исковото производство да бъде спряно. С определението за насрочване на делото по чл. 140 от ГПК съдът е допуснал единствено свидетели на ищците за претърпените неимуществени вреди, както и разпит на Д. В. Д. като свидетел, съгласно искането на ответника. В първото съдебно заседание на 24.11.2022г., при направен доклад по делото, са били изслушани допуснатите на ищците свидетели. Други доказателства не са били допускани и събирани, а в закрито заседание на 25.11.2022г. съдът е спрял производството по делото, така както е било поискано от ответната страна в подадения отговор на исковата молба и допълнително в проведеното открито съдебно заседание. Първоинстанционният съд е приел, че досъдебно производство № 1056/2020г. на РУ-Сливен, по което Д. В. Д. е привлечен като обвиняем, е образувано по повод на същото деяние, което е описано като деликт в исковата молба по делото и срещу същия водач, който е посочен като делинквент. Конкретното вредоносно деяние осъществява фактическия състав на престъпление, неговото установяване не може да бъде изследвано самостоятелно от гражданския съд и са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК за спиране на производството. Необходимостта от спиране се аргументира и с разпоредбата на чл. 300 от ГПК. Въззивният съд е възприел изводите на Окръжен съд – Сливен. Посочил е, че изложението на обстоятелствата по исковата молба сочи на еднаквост между описаните неправомерни действия по твърдения деликт, обуславящ гражданската отговорност, и елементи на изпълнителното деяние по НК, за което е образувано досъдебно производство. Установяването на извършено престъпление е от съществено значение за разрешаване на гражданскоправния спор между страните, защото именно виновното извършване на деянието, което е предмет на наказателното производство, предпоставя основанието и обема на отговорност на застрахователя, доколкото той е оспорил тези обстоятелства. По правилото на чл. 300 от ГПК гражданският съд е задължен да вземе предвид влязлата в сила присъда относно извършване на деянието, неговата противоправност и наличието на вина на дееца. При тези установени обстоятелства въззивното определение следва да бъде допуснато до касация. Поставеният от касаторите процесуалноправен въпрос относно предпоставките за спиране на исковото производство, образувано по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, съответно дали предпоставка за спиране на производството в този случай е образувано досъдебно производство, удовлетворява общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 от ГПК за достъп до касация – въпросът е от значение за изхода на спора с оглед дадения от въззивния съд положителен отговор. Касационно обжалване следва да се допусне за проверка съответствието на решението с практиката на Върховния касационен съд, посочена от касаторите. Съгласно определение № 634 от 15.11.2015г. по ч.гр.д. № 5418/2015г. по описа на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и определение № 44 от 26.01.2010г. по гр.д. № 15/2010г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., съдът спира производството по гражданско дело, когато при разглеждането му се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор. В тази хипотеза гражданският съд трябва да е събрал доказателства за съществуването на престъпни обстоятелства. Осъществяването на проверка от прокуратурата или органите на МВР дали е извършено престъпление, фактът на образувано досъдебно производство не е основание за спиране на гражданското производство по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК. Нужно е съдът, който разглежда гражданскоправният спор, да констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора и че не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство. В същия смисъл са и мотивите към т. 8 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. по гр.д. № 1/2001г., ОСГК на ВКС. В случая на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК (чл. 182, ал. 1, б.“д“ от ГПК (отм.)) трябва да се касае за констатирани от съда при разглеждане на делото престъпни обстоятелства, съответно престъпното обстоятелство да съществува като факт, съдържащ се в доказателствения материал по делото. От посочените от застрахователното дружество съдебни актове на състави на ВКС практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК съставлява единствено определение № 290 от 01.09.2020г. по ч.т.д. № 1303/2020г. на ВКС, ТК, І т.о., но то не съдържа по-различно разрешение. Изрично в него е посочено, че ГПК не задължава гражданския съд да се счита обвързан от издадените в рамките на досъдебното производство актове, а сам следва да прецени дали действително са налице престъпни обстоятелства, които са от значение за разрешаване на гражданскоправния спор. С оглед практиката на Върховния касационен съд по приложение на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, касационната жалба е основателна. Обжалваното въззивно определение е постановено в отклонение от съдебната практика (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК), при нарушение на процесуалния закон, и е неправилно (чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК). Неправилно апелативният съд, споделяйки изводите на окръжния съд в същия смисъл, е възприел, че за спиране на делото по чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК е достатъчно от изложението на обстоятелствата по исковата молба по исковете по чл. 432, ал. 1 от КЗ да може да се изведат елементи на престъпен състав, съответно че е достатъчно да се установи еднаквост между описаните неправомерни действия по твърдения деликт, обуславящ гражданската отговорност на застрахован по договора „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, и елементи на престъпно деяние по НК, за което е образувано досъдебно производство. Както се посочи, в хода на гражданското дело трябва да се установени конкретни обстоятелства, които са белег (елемент) на престъпен състав. Този престъпен състав трябва да бъде изрично квалифициран от съда, както и да бъде посочено кои конкретни обстоятелства, елемент на престъпния състав, са елемент и от фактическия състав на непозволеното увреждане, основание за реализираната гражданска отговорност на застрахованото по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите лице. Спирането на гражданския процес в този случай, по преценка на съда, е, за да се обезпечи зачитането на присъдата (чл. 300 от ГПК), която се очаква да бъде постановена по вече образуван или предстоящ наказателен процес. За съда по гражданското дело биха били задължителни всички констатации на осъдителна присъда, които се отнасят до дееца и елементите на престъпния състав. При оправдателна присъда зачитането по гражданското дело е по въпросите, които са били основание такава присъда да бъде постановена и ако това е от значение за гражданската отговорност от непозволено увреждане. В случая в първоинстанционното производство не са били допуснати и събрани доказателства относно отговорността на застрахованото при ответника лице, извън тези за претърпените от касаторите страдания от смъртта на техния баща. Останалите събрани доказателства са били основно във връзка с образуваното досъдебно производство и от значение за това производство. Така не е имало констатирани от самия съд при разглеждане на делото престъпни обстоятелства, нито е била дадена квалификация на такива обстоятелства при съпоставянето им с елементите на непозволено увреждане, съответно реализирана гражданска отговорност, от значение за отговорността на застрахователя - ответник. С оглед изложеното обжалваното въззивно определение, потвърждаващо първоинстанционното определение за спиране на делото, следва да бъде отменено като неправилно, с връщане на делото на окръжния съд за продължаване на съдпроизводствените действия. Не е имало основание за спиране на производството по реда на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК. Воден от горното съдът О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 31 от 19.01.2023г. по в.ч.гр.д. № 19/2023г. на Апелативен съд – Бургас, с което е оставена без уважение частната жалба на Н. М. М. и Й. М. М. против определение № 656 от 25.11.2022г. по гр.д. № 316/2022г. на Окръжен съд – Сливен за спиране, на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, на производството по делото. ОТМЕНЯ определение № 31 от 19.01.2023г. по в.ч.гр.д. № 19/2023г. на Апелативен съд – Бургас. ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове:1. 2.