Р Е Ш Е Н И Е № 264 София, 29.11. 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на пети ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Ванюша Стоилова и прокурор Станева като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 1185/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.290 ГПК. Образувано по касационни жалби на Ц. Л. В. чрез адвокат И.А. от САК и на Прокуратурата на Република България срещу решение № 85/10.01.2019 г. по гр.д. № 2656/2018 г. на Апелативен съд София, с което се отменя решение от 10.04.2018 г. по гр.д. № 2344/2015 г. на Софийски градски съд за разликата над 5000 до 7000 лева и в частта, в която се потвърждава решението за 5000 лева по иск на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, предявен от Ц. Л. В. срещу Прокуратурата на Република България за обезщетение на неимуществени вреди, със законната лихва от 04.12.2012 г. до изплащането. Обжалването е допуснато по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди. Отговор на въпроса обусловил допускане на касационното обжалване е даден с т.11 на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, в което се приема, че при определяне на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията трябва да се посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Дадените разяснения в тълкувателното постановление на Пленума на Върховния съд представляват задължителна съдебна практика по тълкуване и прилагане на закона, която се прилага последователно от Върховния касационен съд и се възприема изцяло от настоящия състав. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД, но винаги зависи от установените във всеки отделен случай факти и обстоятелства, които имат значение за спора по делото, а именно: какви процесуални действия са били предприети по отношение на обвинения в престъпление, вида, броя и тежестта на обвиненията, има ли постановена мярка за неотклонение или наложени други ограничения, както и дали наказателното преследване е приключило в разумен срок. При определяне на конкретен размер на обезщетението за неимуществени вреди е от значение също, доколко взетите мерки за процесуална принуда са се отразили върху личния и семеен живот на пострадалия и са засегнали неговото достойнство и авторитет в обществото. С оглед на дадения отговор на повдигнатия материалноправен въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивният съд правилно е приел, че държавата чрез своите правозащитни органи отговаря за всички причинени вреди, когато прокуратурата е повдигнала обвинение и са предприети съответните процесуално-следствени действия, но наказателното производство е завършило с оправдателна присъда срещу лицето. Въззивният съд правилно също така е възприел релевантните за случая обстоятелства, че след образуване на досъдебното производство във Военно-окръжна прокуратура – София, ищецът е привлечен като обвиняем на 05.12.2011 г. за престъпление по чл.389, ал.3, вр. с ал.1 НК и по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „подписка“, но с влязло в сила на 04.12.2012 г. решение по нохд № 279/2011 г. на Софийски военен съд, Ц. Л. В. е бил оправдан, поради което прокуратурата му дължи обезщетение за причинените вреди. В случая, обаче, съдът неправилно е определил размера на обезщетението, като не е съобразил, че мярката за неотклонение по отношение на ищеца не ограничава правото на свободно придвижване, а наказателното производство е приключило в разумен срок на три инстанции – за една година, като ищецът е оправдан още на 25.04.2012 г. Следствените действия преди повдигането на обвинение са предприети били във връзка с липсата на снаряди в охранявания и от ищеца район на поделението. При така установените по делото обстоятелства, доводите в касационната жалба на прокуратурата, че е допуснато нарушение на материалния закон при определяне на обезщетението на причинените неимуществените вреди, следва да се приемат за основателни. Въззивният съд неправилно е приел началния момент, от който се дължи обезщетение за вредите – образуване на досъдебното производство на 17.10.2011, а не повдигането на обвинение, в който случай се дължи обезщетението по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, поради което неправилно е било определено и дължимото обезщетение за вреди. Настоящият състав на Върховния касационен съд приема доводите на касатора - ищец по делото, че повдигането и поддържането на обвинение за извършено престъпление, несъмнено представлява увреждащо действие, чрез което се засяга личния живот, достойнството и авторитета му в обществото, но степента на въздействие върху личността на ищеца не може да се приеме за значително, когато твърденията за причинените неимуществени вреди над обичайните в подобни случаи не се подкрепят от доказателствения материал. Когато се установи, че в резултат от наказателното преследване са причинени вреди, съдът е длъжен да присъди обезщетение, но при съобразяване с доказаните по делото правнорелевантни факти и обстоятелства - тежестта на обвинението и причината, поради която е било образувано наказателно производство - нарушаване на уставни правила във военното поделение при неговата охрана. В случая, конкретното обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определено не само въз основа на външните проявления в психическото и емоционално състояние на ищеца, които неизбежно съпътстват наказателната репресия, но и социално-икономическите условия и стандарт на живот в страната, както и преките последици от повдигането на обвинение върху начина на живот на ищеца. При съвкупната преценка на тези обстоятелства и значително ограничения обем негативни изживявания на ищеца, в резултат от приключилото в едногодишен срок наказателно преследване, настоящият състав на ВКС приема, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди от повдигането и поддържането на конкретното обвинение е в размер на 3000 лева, което се дължи със законните лихви от влизане в сила на оправдателната присъда – 04.12.2012 г. до изплащане на сумата. Предвид изложените съображения, решението на въззивния съд следва да бъде отменено в частта, в която е уважена претенцията над този размер поради необосновано завишаване на присъденото обезщетение и да бъде потвърдено в останалата обжалвана част. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 85 от 10.01.2019 г. по гр.д. № 2656/2018 г. на Апелативен съд София в частта, в която е уважен иска на Ц. Л. В. против Прокуратурата на Република България за обезщетение на неимуществените вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ над сумата от 3000 лева до присъдените 5000 лева и вместо това: ОТХВЪРЛЯ предявения иск на Ц. Л. В., ЕГН [ЕГН] срещу Прокуратурата на Република България за обезщетение на причинените неимуществени вреди над сумата от 3000 (три хиляди) лева на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. ПОТВЪРЖДАВА решение № 85 от 10.01.2019 г. по гр.д. № 2656/2018 г. на Апелативен съд София в останалата обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.