Р Е Ш Е Н И Е
№ 150 София, 02.11.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 3877 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Т. Р. и И. С. Р. срещу решение № 952 от 14.06.2017г. по в. гр. д. № 679/2017 г. на Варненския окръжен съд.
Жалбоподателите поддържат, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Неправилен бил изводът на съда, че ищците по предявения иск за собственост се легитимират с валидно придобивно основание – покупко-продажба, извършена с нотариален акт, подписан от помощник-нотариус. Неправилно съдът приел, че за да е валидно нотариалното удостоверяване, извършено от помощник-нотариус при условията на чл.46, ал.1 ЗННД, е достатъчно отсъствието на нотариуса от кантората му, независимо от причините и продължителността на това отсъствие. Необосновани били констатациите на съда, че в деня на изповядване на сделката, от която черпят права ищците, нотариусът е бил в кантората си до 12 часа, а след това е отсъствал от нея. Доказателствената тежест за установяване на предпоставките на чл.46, ал.1 ЗННД се носи от страната, която черпи права от извършеното нотариално удостоверяване от помощник-нотариус, а в случая такива доказателства не са ангажирани от насрещната страна. Напротив, от приетите доказателства се установява, че нотариусът е бил на работа по времето, когато е извършена процесната сделка, следователно – не са били налице предпоставките по чл.46, ал.1 ЗННД и нотариалното удостоверяване е нищожно на основание чл.576, вр. чл. 570, ал.1 ГПК и чл.46, ал.1 ЗННД, а оттук нищожна по чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД е и самата продажба заради липса на предвидената в чл.18 ЗЗД нотариална форма. На следващо място – не били обсъдени доводите на жалбоподателите, че пълномощното за продавача, чрез което е изповядана сделката, следва да отговаря на изискванията на чл.32 ГПК, който се прилага и за охранителното нотариално производство, а не на чл.36 ЗЗД, както и че посоченото в нотариалния акт пълномощно на нотариус А. Ш. не се съдържа в нотариалната преписка, в която е приложено пълномощно с други характеристики – т.е. налице е и основанието на чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД за нищожност на сделката. На следващо място – неправилен бил и изводът на съда, че праводателите на ищците се легитимират като собственици на спорния имот с валидно и законосъобразно решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Възраженията за незаявяване на имота за възстановяване и за липса на идентичност между заявения и възстановения имот са допустими, противно на приетото от съда. Жалбоподателите били легитимирани да оспорят материалните предпоставки на реституцията. ТР №9/2012 г. на ОСГК на ВКС било неотносимо за тях, доколкото те не са ползватели по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, а противопоставят права, произтичащи от придобивна давност. И на последно място - неправилно съдът свързал началото на придобивната давност върху възстановения имот не с решението на ОСЗ за възстановяване на собствеността, а с по-късния момент на влизане в сила на плана на новообразуваните имоти. По този начин съдът отрекъл конститутивното действие на това решение, което е издадено при действието на редакцията на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ от ДВ бр.88/1998г. и чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ в редакцията до ДВ бр.113/28.12.1999 г., преди приемане на § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ.
Ответниците в производството Я. М. С. и С. С. С. оспорват жалбата. Считат, че въззивното решение е правилно.
С определение № 281 от 28.05.2018 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, редакция преди измененията с ДВ бр. 86/2017 г., по въпроса какви са предпоставките за заместване по чл.46, ал.1 ЗННД и кое отсъствие на нотариуса обосновава валидна възможност да бъде заместван от помощник-нотариус и на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, в същата редакция, по въпроса за предпоставките и момента на възникване на конститутивния ефект на решение на ПК по чл.14, ал.1, т.3 ПЗР на ЗСПЗЗ, постановено преди изменението на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ с ДВ бр. 68/1999 г.
По поставените въпроси съставът на ВКС приема следното:
По първия въпрос:
Съгласно чл.46, ал.1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, когато нотариусът отсъства или не е в състояние да изпълнява функциите си, той може да бъде заместван от помощник-нотариус, който има стажа по чл. 8, ал. 1, т. 3 и е положил изпит. В този случай помощник-нотариусът самостоятелно извършва всички действия от компетентността на нотариуса, като прибавя към подписа си и допълнението "по заместване".
Противоречието в съдебната практика е по въпроса кое отсъствие на нотариуса обосновава възможността той да бъде заместван от помощник-нотариус. С влязло в сила решение № 108 от 05.03.2010 г. по гр.д. № 77/2010 г. на Добричкия окръжен съд е прието, че думата „отсъства“ следва да се разбира като напускане на района на действие по чл.3 ЗННД или неявяване в нотариалната кантора /без такова напускане/ за продължителен период от време. Неколкочасовата липса на нотариуса през работното време в един ден не съставлява случай, обхванат от правилото на чл.46, ал.1 ЗННД. Становището е обосновано с изключителния характер на нормата, която установява отклонение от общата уредба за ограничената нотариална компетентност на помощник-нотариуса и правилото, че изключителните норми се тълкуват ограничително. В обратен смисъл е обжалваното в настоящото производство въззивно решение, в което се приема, че при всяко отсъствие на нотариуса от кантората той може да бъде заместван от помощник-нотариус, тъй като законът не съдържа дефиниция, включваща конкретни времеви параметри на отсъствието. В същия смисъл са и влезлите в сила решения № 54 от 8.04.2014 г. по в. гр. д. № 101/2014 г. и решение № 135 от 27.05.2016 г. по в. т. д. № 143/2016 г. на Варненския апелативен съд, в които се излагат и аргументи, свързани с
изискването за непрекъснатост на работата в нотариалната кантора и забраната за затварянето й за повече от два часа на работен ден – чл.46, 47 и чл.48 ЗННД, както и решение № 308 от 25.11.2016 г. по в. гр. д. № 546/2016 г. на ОС Добрич, в което се прави сравнение между ограничената нотариална компетентност на помощник-нотариуса по чл.40, ал.1 ЗННД и пълната му компетентност при условията на чл.46, ал.1 ЗННД.
Върховният касационен съд намира за правилна практиката, отразена в обжалваното решение № 952 от 14.06.2017г. по в. гр. д. № 679/2017 г. на Варненския окръжен съд, както и в решения № 54 от 8.04.2014 г. по в. гр. д. № 101/2014 г. и решение № 135 от 27.05.2016 г. по в. т. д. № 143/2016 г. на Варненския апелативен съд. Съображенията за това са следните:
По правило помощник-нотариусът притежава ограничена компетентност, дефинирана в чл.40, ал.1 ЗННД. Той извършва нотариални действия съгласно указанията на нотариуса, с изключение на актове с предмет вещни права върху недвижими имоти, актове за нотариални завещания или отмяната им, както и актове, с които се учредяват или заличават ипотеки. При определени условия помощник-нотариусът може да придобие пълна компетентност, която му дава възможност да извършва и посочените по-горе нотариални действия. Условията за придобиване на пълна компетентност са посочени в чл.46, ал.1 ЗННД – да има изискуемия стаж по чл.8, ал.1, т.3 ЗННД и да е положил изпит. Второто условие е детайлизирано в чл.46, ал.2-ал.7 ЗННД и в Наредба № 2 от 18.06.2003 г. за условията и реда за провеждане на изпита за помощник-нотариуси по заместване. Пълната компетентност се упражнява от помощник-нотариуса винаги за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 2 години – чл.46, ал.2 ЗННД. След изтичането на този срок нотариусът и помощник-нотариусът могат да подадат нова молба за нов срок на заместване, като в този случай повторен изпит не се провежда. Заповедите на министъра на правосъдието, с които се разрешава заместването, се вписват в регистъра на Нотариалната камара.
Условие за упражняване на пълната компетентност на помощник-нотариуса е отсъствието на нотариуса – чл.46, ал.1 ЗННД. Законът не дефинира продължителността и причините за отсъствието. Като се има предвид изискването за непрекъснатост на дейността на нотариалната кантора – чл.27 ЗННД, вр. чл. 27 и чл.28 от Наредба № 32 от 29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, следва да се приеме, че в срока на заместване по чл.46, ал.2 ЗННД всяко отсъствие на нотариуса от кантората дава възможност на помощник-нотариуса да действа при условията на заместване, като извършва всички действия от компетентността на нотариуса.
Разпоредбата на чл.46, ал.1 ЗННД не е изключителна, а специална, тъй като урежда отклонение от общото правило на чл.40, ал.1 ЗС за ограничената компетентност на помощник-нотариуса. Доколкото текстът на чл. 46, ал.1 ЗННД е пряко свързан с изискването за валидност на нотариалните действия – чл.576, вр. чл.569 ГПК, не може да се приеме, че законодателят ще си служи с относително определена правна норма при дефиниране на условията за заместване на нотариуса от помощник-нотариуса, като по този начин прехвърли на съда възможността да доразвива съдържанието на правната норма и да я прилага според конкретните обстоятелства. Затова понятието „отсъствие“, с което си служи чл.46, ал.1 ЗННД, следва да се приеме за абсолютно определено, като се прилага буквалното тълкуване на това понятие, т.е. всяко отсъствие на нотариуса в срока за заместване, независимо от причините и продължителността му. Въпрос на вътрешни отношения между нотариус и помощник-нотариуса е честотата и продължителността на тези отсъствия, като се има предвид и обстоятелството, че тяхната отговорност за вреди от извършваната дейност е солидарна – чл.40, ал.3 ЗННД. Следва да се съобрази и обстоятелството, че при осъществяване на дейността по чл.46, ал.1 ЗННД помощник-нотариусът има нужната квалификация, доказана чрез положения изпит. И на последно място - страната, която в съдебния процес оспорва наличието на предпоставките на чл.46, ал.1 ЗННД за възникване на пълната компетентност на помощник-нотариуса, следва да докаже, че в конкретния случай те не са били налице, в частност, че помощник-нотариусът е извършил въпросното нотариално действие в присъствие на нотариуса.
По втория въпрос:
В практиката на ВКС по чл.290 ГПК се приема, че преценката на конститутивното действие на решението на органа на земеделската реституция следва да се извършва с оглед редакцията на закона към момента на постановяването му. Новата уредба, въвеждаща различен ред за възстановяване на собствеността, не може да засегне вече придобити права. Ето защо решенията на Поземлената комисия, с които се възстановява собственост върху имоти в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, издадени до изменението на закона в ДВ бр. 68/1999 г., са достатъчни за установяване правото на собственост върху съответните имоти. В този смисъл са решение № 106 от 19.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1326/2010г., II г. о., решение № 61 от 17.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3273/2016 г., I г. о., решение № 588 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1350/2009 г., I г. о., решение № 157 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 409/2009 г., II г. о.; решение № 809 от 14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1889/2009 г., I г. о. Приема се също, че не е необходимо да се изчаква изготвянето на плана за новообразуваните имоти, който се има предвид в § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, в редакцията съгласно ДВ, бр. 68 от 1999 г. и плана по чл.28 ППЗСПЗЗ - решение № 804 от 23.07.2007 г. на ВКС по гр. д. № 600/2006 г., IV г. о.; решение № 2089 от 2.02.2004 г. на ВКС по гр. д. № 2782/2002 г., IV г. о. Настоящият състав споделя тази практика, като следва да се има предвид уточнението, направено в решение № 61 от 17.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3273/2016 г., I г. о., че конститутивното действие на решенията на поземлените комисии за възстановяване на собственост в земи по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, издадени преди изменението с ДВ бр. 68/30.07.1999 г., настъпва, ако имотът, върху който се възстановява собствеността, е описан по начин, който позволява неговата индивидуализация.
По съществото на касационната жалба:
С обжалваното решение състав на Варненския окръжен съд е потвърдил решение № 309 от 26.01.2017 г. по гр. д. № 4949/2016 г. на Варненския районен съд, с което е бил уважен предявеният от Я. М. С. и С. С. С. срещу М. Т. Р. и И. С. Р. иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на реална част с площ от 346 кв. м. от недвижим имот, съставляващ ПИ с идентификатор № 10135.5401.3048 по КК и КР на [населено място], район „А.“, СО „Б.-север“, при граници на реалната част, описани подробно в решението.
Въззивният съд е приел, че процесната площ е част от по-голям имот, който е бил възстановен на наследниците на И. С. Т. по реда на ЗСПЗЗ. С решение № 600/23.03.1999 г. е признато правото на възстановяване на собствеността върху нива от 11,400 дка в землището на „Г.“, местността „К. К.“, която по плана на старите имотни граници представлява част от имот пл. № 30, в който се включват множество имоти и части от имоти от комбинирания план, един от който е имот пл. № 2700, реална част от който е спорна по настоящото дело. В полза на наследниците на И. Т. е издадена и заповед № 100/01.04.2015 г. по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е възстановена собствеността върху бившата нива, включително и процесната реална част от бившия имот 2700. С нотариален акт № 156, т.IV, рег. № 10437, дело № 744/2015 г. на Д. Ш., помощник нотариус по заместване, собствеността върху възстановения имот е била прехвърлена на ищците по настоящото дело Я. М. С. и С. С. С.. Прието е, че този нотариален акт не е нищожен на основание чл.576, вр. чл.570, ал.1 ГПК и чл.46, ал.1 ЗННД. Нотариус О. Ш. е присъствал в кантората си на датата на извършване на сделката, но само до обяд, след което е бил заместван от помощник нотариуса. Съгласно чл.46, ал.1 ЗННД, при отсъствие на нотариуса, неговият помощник има право самостоятелно да извършва всички действия от компетентността на нотариуса, като прибавя към подписа си допълнението „по заместване“. Законът не съдържа дефиниция, включваща конкретни времеви параметри на отсъствието на нотариуса. От граматическото тълкуване на нормата следва извод, че при всяко отсъствие на нотариуса от кантората, той може да бъде заместен от помощник-нотариуса. По делото липсват доказателства, че в деня на изповядване на сделката нотариусът е бил в кантората си непрекъснато, независимо от това, че част от вписаните в регистъра действия са извършени от него. Следователно, при всяко негово отсъствие от кантората през този ден, са били налице предпоставките за заместване по чл.46, ал.1 ЗННД. Прието е също, че пълномощното за част от продавачите, което е послужило при осъществяване на сделката, произвежда правно действие, тъй като то съответства на изискванията на чл.36, ал.1 ЗЗД и за него не се прилага изискването на чл.32 ГПК. Затова сделката, от която черпят права ищците, е валидна и произвежда желаните правни последици.
По възраженията за незаконосъобразна реституция по ЗСПЗЗ в полза на праводателя на ищците съдът е изложил две групи съображения: На първо място – след като ответниците не твърдят да са били собственици на възстановения имот към момента на образуване на ТКЗС , т.е. не повдигат спор по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, те не могат да оспорват материалната законосъобразност на решението на ОСЗ за възстановяване на собствеността, съгласно ТР № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС. На второ място – конститутивният ефект в случая е настъпил не от самото решение на ОСЗ, издадено на 23.03.1999 г., а от последващата заповед по § 4к, ал.7 ЗСПЗЗ, издадена на 01.04.2015 г. Съдът е приел, че към решението на ОСЗ не е била издадена скица на възстановения имот, за да се завърши фактическият състав на реституцията, съгласно изискването на чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ, в редакцията преди изменението с ДВ бр.68/1999 г., вр. чл.18ж, ал.1, изр.2 ППЗСПЗЗ, действаща към датата на издаване на решението. Освен това действащата към този момент редакция на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ препраща към разпоредбите на § 4-4л ПЗР на ЗСПЗЗ. Собствеността върху земи в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ се възстановява при предпоставките на § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28 и сл. ППЗСПЗ. Според редакцията на чл.28, ал.4 ППЗСПЗЗ - ДВ бр.122/1997 г., в сила от 23.12.1997 г., за земите по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ се изработва план на новообразуваните имоти /ПНИ/, с който се определят границите на имотите, които се възстановяват, и останалите площи, над размерите по § 4з ПЗР на ЗСПЗЗ, които не могат да бъдат изкупени от бившите ползватели, както и възможността от тях да се образуват самостоятелни имоти. Следователно и преди влизане в сила на редакцията на § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ бр.68/30.07.1999 г./ за тези площи не е настъпил реституционният ефект на решението на ОСЗ, тъй като те не са индивидуализирани с плана по чл.28, ал.4 ППЗСПЗЗ. Административната процедура за тези терени настъпва след приемане на ПНИ и издаването на заповедите по §4к, ал.7 ЗСПЗЗ. В настоящия случай ПНИ за местността, в която се намира процесният имот, е влязъл в сила на 13.12.2012 г., а заповедта на кмета на общината по § 4к, ал.7 ПЗЗР на ЗСПЗЗ – на 21.04.2015 г. Към този момент реституцията на имота е приключила, като наследниците на бившия собственик И. Т. са придобили собствеността на възстановения имот и са могли да се разпоредят с него в полза на ищците с нотариалния акт от 24.11.2015 г. Прието е за неоснователно възражението на ответниците за придобиване на собствеността по давност. Давностният срок за придобиване на собственост от трети лица върху имоти, възстановени по ЗСПЗЗ, започва да тече най-рано от влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ или от по-късния момент на окончателното възстановяване на собствеността. Поради липса на конститутивен ефект на решението на ОСЗ за възстановяване на собствеността, давността в случая започва да тече от влизане в сила на ПНИ, с който се обособява обектът на реституцията. От 13.12.2012 г. до предявяване на иска на 04.05.2016 г. не е изтекъл изискуемият 10 годишен давностен срок по чл.79, ал.1 ЗС.
Решението е правилно като резултат.
В настоящия случай решението на ПК В. № 600 от 23.03.1999 г. няма конститутивен ефект, въпреки че е постановено преди измененията на чл.14, ал.1, т.3 и § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ с ДВ бр. 68/1999 г. Това е така, защото в самото решение възстановеният имот е описан по начин, който не позволява неговата индивидуализация – възстановен е част от имот пл. № 30, който включва имоти и части от имоти № 2718, 2717, 27,6, 2715, 2714, 2713, 2711, 2700, 2699, 2698, 2697, 2649, 2650, 2651, 2652 и 2653, т.е. не е ясно кои точно са възстановените части от имоти. Към решението липсва и скица, която да внесе нужното уточнение. Затова възстановяването на собствеността в случая настъпва едва с влизане в сила на заповедта по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Изложените от въззивния съд мотиви, които изключват по принцип конститутивното действие на решенията на поземлените комисии за възстановяване на собственост върху земи в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, независимо от действащата редакция на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ, са неточни. Като резултат обаче е правилен крайният извод, че в случая реституционният ефект е настъпил от заповедта по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСППЗЗ.
Правилно въззивният съд е отказал за извърши косвен съдебен контрол върху реституционния акт по възраженията на ответниците, че имотът не е бил надлежно заявен за възстановяване и че липсва идентичност между заявения и възстановения имот. Тези възражения са изключени от проверката, която прави съдът, по съображенията, изложени в ТР № 9 от 07.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС. Според практиката на ВКС това тълкувателно решение намира приложение не само в тясната хипотеза, при която възраженията се правят от ответници, които заявяват права по § 4а и § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, но и от всякакви други ответници по иск за собственост, на които се противопоставя административен акт за възстановяване на собственост върху земеделски земи, когато те не заявяват собствени права върху тях към момента на обобществяването - решение № 26 от 12.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 12/2011 г., I г. о., което има принципно значение, решение № 266 от 22.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3513/2013 г., I г. о. и решение № 223 от 13.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1945/2014 г., I г. о., при които ответниците противопоставят права по § 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ; решение № 206 от 3.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 380/2017 г., I г. о., по което ответникът не противопоставя никакви права върху процесния имот; решение № 161 от 29.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6153/2013 г., I г. о, по което ответниците черпят права от прехвърлителна сделка по ЗТПС.
Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че ищците черпят права от валидна сделка с процесния недвижим имот и по-конкретно – че нотариалният акт, с който е извършена тази сделка, не е нищожен на основание чл.576 ГПК, вр. чл.46, ал.1 ЗННД. Ответниците, които се позовават на тази нищожност, не са установили сделката да е извършена от помощник-нотариуса по време, когато в нотариалната кантора е присъствал и самият нотариус. Неоснователно е и другото оплакване в касационната жалба – че съдът не е обсъдил оплакването за липса на представителната власт на пълномощника, чрез когото е извършена сделката. Съдът е изложил законосъобразни мотиви по това оплакване. Прието е, че при извършване на нотариални актове за сделки с вещни права върху недвижими имоти се прилага правилото на чл.36 ЗЗД относно представителството на страните по тези сделки, а не чл.32 ГПК, както неправилно поддържат жалбоподателите. Липсата на качества на пълномощника по чл.32 ГПК не обуславя нищожност на представителството, съответно – на сключения въз основа на него договор. Приложимостта на чл.36 ЗЗД следва от мотивите на ТР № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС и свързаната с него практика на ВКС, например решение № 182 от 13.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4460/2015 г., IV г. о., решение № 92 от 14.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 6274/2014 г., III г.о.; Решение № 68 от 20.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5827/2014 г., IV г. о. Във въззивната жалба не е имало оплакване във връзка с обстоятелството, че посоченото в нотариалния акт пълномощно на нотариус А. Ш. не се съдържа в нотариалната преписка, затова въззивинят съд не е имал основание да се произнася по този въпрос. Подобно възражение не се съдържа и в отговора на исковата молба. Въззивният съд е констатирал, че продажбата е осъществена чрез пълномощника адв. Ц. Х. Т., който също е посочен в нотариалния акт и чието пълномощно се намира в нотариалното дело.
Законосъобразни са и мотивите на въззивния съд по направеното от ответниците възражение за придобиване по давност на процесния имот. Началото на давностния срок правилно е свързан с настъпване на конститутивния ефект на административния акт за възстановяване на собствеността, при отчитане и на разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ.
По изложените съображения обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 952 от 14.06.2017г. по в. гр. д. № 679/2017 г. на Варненския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |