1 Р Е Ш Е Н И Е №. 62 Гр.София, 26.07.2018 година Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в открито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА при секретар ЛИЛИЯ ЗЛАТКОВА изслуша докладваното от съдия СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА търговско дело №1632/2016 г. за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗД „БУЛ ИНС“ АД срещу Решение № 34 от 7 януари 2016 г. по в.гр.д.№ 785/2015 г. н САС, с което е отменено изцяло решението на СГС, ІV ГО, 6 състав, от 8 август 2014 г. по гр.д.№ 1637/2010 г. вместо него е постановено отхвърляне на предявените от касатора искове срещу К. С. К. и В. С. К., действащи със съгласието на своята майка Д. П. Н., за заплащане на сумата 180 130,94 лв., представляваща регресна претенция на застрахователното дружество за изплатени на трети увредени лица застрахователни обезщетения за вреди, причинени при ПТП от наследодателя на ответниците С. В. К. при управление на МПС с алкохолна концентрация в кръвта над допустимата норма, като неоснователна. Претендира се отмяна на въззивното решение по съображения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила чрез разглеждане на ненаведени възражения и доводи на ответниците и необсъждане на въведените с въззивната жалба оплаквания в нарушение на диспозитивното начало. Ответниците по касация изразяват становище в срока за отговор на жалбата, че същата е неоснователна поради недоказано приемане на наследството на техния баща по опис съгласно императивната разпоредба на чл.61 ал.2 ЗН. С определение № 240/18.04.2017 г. по чл.288 ГПК, постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 34 от 7 януари 2016 г. на Софийския апелативен съд по гр.д.№ 785/2015 г. за проверка на допустимостта му. В проведеното открито съдебно заседание на 27.02.2018 г. процесуалният представител на касатора ЗД „БУЛ ИНС“ АД София – адвокат Л. Л. изразява становище, че въззивният съд се е произнесъл по недопустима жалба, подадена след изтичането на преклузивния срок по чл. 259 ал.1 ГПК, поради което обжалваното решение на САС следва да бъде обезсилено като недопустимо. Пълномощникът на ответниците по касация - адвокат А. Б. поддържа, че не му е надлежно връчен препис от първоинстанционното решение. Налице е нередовно връчване на лице с прекратени представителни правомощия, отписано от Адвокатския съвет по молба от 10 май 2014 г. и след посочване на нов съдебен адресат, който е и пълномощник по делото. Върховният касационен съд след преценка на данните по делото и заявените касационни основания приема следното: При служебната проверка на допустимостта на обжалваното решение настоящият съдебен състав констатира, че препис от първоинстанционния акт е връчен на пълномощника С. Б. А. на 23.9.2014 г. – след навършване на четиринадесетгодишна възраст от ответницата К. К., [дата на раждане] и след посочване на нов съдебен адресат, общ за двете ответници и техен пълномощник съгласно пълномощно от 17 юли 2013 г. от законния представител на малолетните ответници и писмено съобщение за посочване на нов съдебен адрес в седалището на съда с допълнителния отговор на исковата молба с вх. № 85619 от 19.07.2013 г. Пълномощникът А. Б. с посочен едновременно и като адрес за връчване, той е представлявал ответниците в проведените от СГС открити съдебни заседания до приключване на първоинстанционното производство - съответно на 1 април 2014 г. и на 17 юни 2014 г. Предвид горното следва да се приеме, че връчването на препис от решението на предишен съдебен адрес, който е и адрес на лице с прекратени адвокатски права, е нередовно и не поставя началото на преклузивния двуседмичен срок за обжалването му по чл.259 ал.1 ГПК. Подадената по пощата чрез А. Б. въззивна жалба не е просрочена и предприетите от името на навършилата 14 год. К. К. действия по обжалване на решението са потвърдени пред настоящата инстанция от нея, поради което следва да се приеме, че въззивното решение е процесуално допустимо. По същество на касационната жалба За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че за уважаване на предявените искове по чл. 81 ЗЗ /отм./ е необходимо кумулативно наличие на няколко предпоставки – договор за застраховка „Гражданска отговорност“, осъществен деликт от застрахованото лице след употреба на МПС след употреба на алкохол с концентрация над допустимата норма и плащане на обезщетения от застрахователя на увредените лица. Причинилият процесното ПТП водач е починал при инцидента, загинали са и пътуващите в автомобила, между които и В. Л. С.. Регресният иск на „БУЛ ИНС“ АД за платеното обезщетение в полза на Р. и Л. Соколови е насочен срещу законните наследници на водача на автомобила – двете му малолетни към датата на предявяване на иска дъщери К. и В. К., в хода на съдебното производство същите са навършили 14 години. За ангажиране отговорността на ответниците е необходимо да са приели наследството по опис, при откриването му със смъртта на С. В. К. – 17.12.2005 г. – те са били недееспособни, кредиторът – ищец не е упражнил правото си по чл.51 ал.1 ЗН да поиска от съда, разглеждащ спора, да определи срок за наследниците да заявят приемат ли наследството, неупражняването на това право е пречка да се ангажира отговорността на ответниците за задължения, включени в наследството на покойния им баща. Въззивният съд е приел, че недееспособните ответници не са пасивно легитимирани да отговарят по предявените регресни искове, което е достатъчно основание за отхвърлянето им без да е нужно обсъждането на останалите предпоставки за уважаване на претенциите. В съобразителната част на въззивния акт не е обсъдено нито едно от оплакванията на жалбоподателите – за липса на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на настъпване на процесното ПТП, за недоказано по несъмнен начин осъществяване на деликта от наследодателя – липсват доказателства, че именно К. е управлявал процесния автомобил марка „Порше“, за недължимост на сумата 60 000 лв., представляваща заплатена лихва за забава и разноски по водени срещу дружеството дела. Неоснователно е оплакването на дружеството-касатор за недопустимост на обжалваното решение поради произнасяне извън предмета на спора чрез изследване материалноправната легитимация на ответниците, която не е оспорена както пред първоинстанционния съд, така и с въззивната жалба на ответниците. Искът е предявен от застрахователното дружество срещу малолетните наследници на загиналия водач на МПС С. В. К. за изплатеното застрахователно обезщетение на родителите на друг загинал при процесното ПТП на 17.12.2005 г. пътник в застрахованото МПС. При липсата на данни за проведена процедура по приемане на наследството по опис сезираният с регресните искове Софийски градски съд е следвало да определи срок съгласно чл.51 ал.1 изр.2 ЗН във вр.чл.61 ал.2 ЗН. Последната разпоредба е императивна и предвижда само един начин на приемане на наследството от недееспособните, държавата и обществените организации – по опис. Тъй като в правомощията на въззивната инстанция влиза задължението да отстрани допуснати от първоинстанционния съд нарушения на императивни правни норми СЛУЖЕБНО, независимо от релевирането им като основания за обжалване, следва да се приеме, че ограниченията на правомощията на съда в обсега на въззивната дейност не се отнасят за случая, в който САС, без да е сезиран с такова оплакване, е следвало да обезпечи правилното приложение на цитираните императивни правни норми на ЗН, като даде подходящи указания /ТР № 1/2013 г. на ОСГТК от 9.12.2013 г. по ТД № 1/2013 г./. Пред първоинстанционния съд са представени във връзка с искане за допускане на обезпечение на предявените осъдителни искове срещу малолетните ответници съдебно удостоверение с вх. № 7126/2012 г. от 6.11.2012 г. за неоткрито вписване на отказ от наследството на С. К. за периода от откриване на наследството – 17.12.2005 г. до датата на издаване на удостоверението от Софийски районен съд, ІІІ ГО, и справки от службите по вписванията в София и Р.. Към датата на приключване на устните състезания пред СГС и към постановяване на първоинстанционното решение – 8 август 2014 г. ответницата К. К. е навършила 14 год. – обстоятелство, което не е съобразено при конституиране на страните пред въззивната инстанция и при изясняване на обстоятелството дали е прието наследството на С. К.. Правилно е разпределена доказателствената тежест между страните по отношение факта на приемането – кредитор, претендиращ, че наследниците на негов длъжник отговарят за задълженията на наследодателя си, следва да докаже приемане на наследството от ответника по някой от предвидените в ЗН способи /в този смисъл Решение № 165/16.9.2013 г. на ВКС, Второ т.о. по т.д.№ 1057 по описа за 2011 г. по чл.290 ГПК/, но съдът не е съобразил отпадането на причината за недееспособността на ответниците в хода на производството пред въззивната инстанция и последиците от нея, с оглед защитния характер на разпоредбата на чл.61 ал.2 ЗН е достигнал до необоснования извод, че ответниците не са пасивно легитимирани да отговарят по предявените срещу тях регресни искове без да е нужно да се обсъждат наведените с въззивната жалба оплаквания. Недееспособните наследници /с пълна или ограничена недееспособност/ са легитимирани страни по предявените срещу тях искове, но по отношение на недееспособните срокът за приемане на наследството следва да се счита преклузивен от момента в който отпадне причината за недееспособността/. ТР № 3 от 19.12.2013 г. то ТД № 3/2013 г. на ОСГК/. Обжалваното решение е постановено в нарушение на формирана по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС /Р.. № 149/12.10.2017 г. по гр.д.№ 5526/2016 г. на І ГО на ВКС, Р.. № 165 от 16.09.2013 г. по т.д.№ 1057/2011 г. на Второ т.о. на ВКС, Р.. № 437/17.0.2012 г. по гр.д.№ 70/2011 г. на Трето го. На ВКС и др./, поради което следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд и произнасяне по допустимостта и основателността на оплакванията в жалбата и релевираните с нея пороци на първоинстанционното решение, които са останали необсъдени – за недоказано виновно и противоправно поведение на наследодателя на ответниците, за липса на валидно застрахователно правоотношение, за неоснователност на претенцията в частта й за платени от застрахователя лихви и разноски. При новото разглеждане на делото следва да бъдат обсъдени всички доводи и възражения на страните, релевантни за спора, своевременно заявени и поддържани пред въззивната инстанция. Съдът дължи произнасяне и по разноските пред настоящата инстанция на основание чл.294 ал.2 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.293 ал.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ т.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № 34/7 януари 2016 г. по гр.д.№ 785/2015 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 1 състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: