Р Е Ш Е Н И Е №440 София, 17 май 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на единадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Мира Недева, и в присъствието на прокурора Искра Чобанова, изслуша докладваното от съдия Мина Топузова дело № 1301 по описа за 2015 година. Производството е по реда на глава двадесет и трета от НПК, образувано по жалби на подсъдимите Я. Н. К., И. С. С., С. Р. Н. и Н. Е. Х.. Подсъдимият К. е депозирал касационна жалба (Вх.№ 4695 от 08.06.2015 г. по описа на Апелативен съд-гр.Бургас - БАС) и допълнително изложение към нея (Вх.№ 11503 от 28.10.2015 г. по описа на ВКС), прието от ВКС по реда на чл.351, ал.3 от НПК. Възразява се наличието на основанията по чл. 348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК и се иска връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС подсъдимият и защитата му – адв.К., редовно призовани, не се явяват. ВКС е уведомен, че не желаят лично да присъстват при разглеждане на делото от касационния съд, но поддържат жалбата и допълнението към нея. За подсъдимият С. са постъпили две касационни жалби, подадени от защитниците му – адвокати М. и Р. (Вх.№№ 4719 от 08.06.2015 г. и 5146 от 19.06.2015 г. по описа на БАС); жалба (Вх.№ 11968 от 09.11.2015 г.), приета по реда на чл.351, ал.3 от НПК; писмени защити от адв. Б. и от подс. С., и двете от 11.11.2015 г. Възразява се наличието на всички основания по чл. 348, ал.1 от НПК с алтернативни искания за – връщане на делото за ново разглеждане, оправдаване или намаляване размера на наложеното наказание. Пред ВКС подсъдимият лично и защитата му – адвокати Б. и М., поддържат жалбите и допълнението към тях. За подсъдимия Н. е постъпила касационна жалба, подадена чрез неговия защитник – адв. Н. (Вх.№ 4720 от 08.06.2015 г. по описа на БАС). Претендира се наличието на основанието по чл.348, ал.1, т. 2 от НПК с искане за връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване по възведеното обвинение. Пред ВКС подсъдимият, редовно призован, не се явява. Жалбата се поддържа от защитата му. За подсъдимия Х. е постъпила касационна жалба, подадена чрез адвокат Д. (Вх.№ 4862 от 11.06.2015 г. по описа на БАС), с която се релевират основанията по чл.348, ал.1, т.т. 1 и 2 от НПК с искане за връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване. Пред ВКС подсъдимият лично и защитата му – адв.Ч., поддържат жалбата. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията и липсата на основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 831/09 г. Окръжният съд - гр. Варна ангажирал наказателната отговорност на подсъдимите - жалбоподатели и на подс.П. Г. П., както следва: Подс. С. е осъден на основание чл.321, ал.3, т.1, във връзка с ал.1 и чл.54 от НК на 10 години лишаване от свобода при строг първоначален режим на изтърпяване в затвор, като на основание чл.59 от НК е зачетено задържането му под стража в периода от 20.10.2008 г. до 11.07.2012 г. Подс. К. е осъден на основание чл.321, ал.5, във връзка с ал.3, т.2 и ал.2 и чл.55, ал.1, т.1, чл.54 от НК на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване в затвор. На основание чл.59 от НК е зачетено предварителното му задържане за времето от 10.11 до 12.11.2008 г. Зачетено е и времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение домашен арест – от 12.11.2008 г. до 09.03.2010 г. Подс. Х. е осъден за две престъпления – на основание чл.354а, ал.2, във връзка с ал.1, чл.20, ал.2, чл.26 и чл.54 от НК на шест години лишаване от свобода и глоба в размер на 40 000 лева и на основание чл.321, ал.3, т.2, във връзка с ал.2 и чл.54 от НК на четири години лишаване от свобода. На основание чл.23 от НК е определено общо наказание, най-тежкото – шест години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор, към което е присъединено наказанието глоба в размер на 40 000 лева. На основание чл.59 от НК е зачетено предварителното задържане за времето от 15.05.2008 г. до 13.05.2009 г. Подс. П. е осъден на основание чл.321, ал.5, във връзка с ал.3, т.2, ал.2, чл.55, ал.1, т.1 и чл.54 от НК на две години и шест месеца лишаване от свобода при строг първоначален режим на изтърпяване в затвор, катона основание чл.59 от НК е зачетено предварителното му задържане от 16.09.2008 г. до 17.03.2011 г. Подс. Н. е осъден на основание чл.321, ал.3, т.2, във връзка с ал.2 и чл.54 от НК на шест години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор, като е оправдан за периода от 12.09.2008 г. до 19.09.2008 г., а на основание чл.59 от НК е зачетено предварителното му задържане от 01.10.2008 г. до 01.06.2011 г. Със същата присъда ВОС се произнесъл по разноските и веществените доказателства. С решение № 28 от 12.05.2015 г., постановено по внохд № 84/14 г., образувано по протест на прокурора и жалби на подсъдимите С., Н., К. и Х., Апелативният съд - гр. Бургас потвърдил присъдата на ВОС. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Жалбите са основателни. При разглеждане на делото са допуснати множество нарушения на процесуалните правила, съществени, по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 2, във връзка с ал.3, т.т.1-3 от НПК, и отстраними, което предопределя отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на съдебното заседание. При предпоставките на чл. 347, ал. 2 от НПК този изход на делото засяга и неподалия жалба подсъдим П., тъй като констатираното основание е и в негова полза. Съображенията за това са следните: 1. При разглеждане на делото от първоинстационния съд съдебният състав се е променял, както следва: - ВОС (т.2,л.400,нохд) в състав: П. М., Е. И. и В. А.-И. прекъснал съдебното заседание, след което разглеждането на делото продължило в състав: Р. П., Р.Р. и З. С.; - от 17.12.2009г. (т.2,л.513, нохд) на мястото на съдебния заседател Е. И. в съдебния състав се включил съдебния заседател Д. А., защото „заболяване е наложило замяната и встъпването..” й (т.4,л.136, гърба, нохд). - делото е разгледано и решено с присъда от състав М., И. и А.. 2. Със заповед № РД-1030/19.10.2009г. Председателят на ВОС разпоредил съдебният състав по нохд № 831/2009г. по описа на ВОС да проведе съдебни заседания извън сградата на съдебната палата -гр. Варна], насрочени за дати от 15.11.2010г. до 18.02.2011г. в сградата на Окръжен следствен отдел при ОП - гр. Варна при съображения, че съдопроизводствените действия се извършват при закрити врати (т.7,л.270, нохд). Със същата заповед е разпоредено копие от нея да се приложи по делото и да се запознае съдебния състав по делото - което се е случило на 20.10.2009г, видно от резолюцията в горния ляв ъгъл на заповедта. Със заповед № РД-1097/08.11.2010г. на административния ръководител- председател на ВОС, е отменена посочената по-горе заповед и е разпоредено съдебният състав по нохд № 831/09г. по описа на ВОС да проведе съдебни заседания извън сградата на съдебната палата на ВОС на дати от 15.11.2010г. до 18.02.2011г. в сградата на съдебно-изпълнителна служба при РС-гр.Варна, като изрично е посочено, че заповедта се отнася само за съдебните заседания, при които ще се извършва процесуално действие - изслушване на звукозаписи, изготвени по реда на ЗСРС, а всички останали действия ще се извършват в сградата на ВОС. Съображенията за това са голямата продължителност и интензитет на извършваните процесуални действия, ограничения кръг лица, които присъстват на съдебните заседания и ограничения брой съдебни зали в сградата на ВОС. Разпоредено е заповедта да стане достояние на съдебния състав разглеждащ делото. Съдебното следствие по делото е започнало на 25.01.2010г. (т.4,л.119, нохд), което сочи, че първо посочената заповед е била издадена далеч преди започване на съдебното следствие. 3. С писмо вх. № 50039/07.12.2010г. по описа на ВОС, ОП-Варна е поискала да й бъде изпратено за послужване нохд № 831/2009г. С резолюция от същата дата, председателят на съдебния състав е отказал изпращане на делото, като е указал възможност за представителите на ВОП за запознаване със същото в деловодството на съда. От писмо вх. № 51029/10.12.2010г. по описа на ВОС се установява, че ОП-Варна е върнала делото на ВОС след послужване (т.8,л.8-10,нохд). Очевидно е, че решението на председателя на съдебния състав, намерило израз в коментираната резолюция, в която правилно и законосъобразно е отказано изпращането на делото на ВОП, е било пренебрегнато, фактически недопустимо нарушено от неизвестно лице по неясни причини. В тази посока на самостоятелна преценка подлежи и факта, че писмото от 10.12.2010г. на ВОП е резолирано от председателя едва на 21.12.2010г.(т.8,л.10,нохд). 4. Прекъсването на съдебното заседание, за което стана дума в т.1 от изложеното по-горе, и заповедите на административния ръководител на ВОС са били поставени от подсъдимите и защитата им на вниманието на съдебния състав по нохд № 831/09 г. на плоскостта на чл.29, ал.2 от НПК, като исканията им са отхвърлени като неоснователни при съображения с поставен акцент върху субективната безпристрастност на членовете на съдебния състав. Констатираното дотук налага следните изводи: При условията на чл. 5, ал.4 от Конституцията на Република България част от вътрешното ни право е чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (Конвенцията) - всяко лице има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Съгласно чл.7, ал.1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) всеки има право на справедлив и публичен процес в разумен срок от независим и безпристрастен съд. На същото място – в ЗСВ, изрично е указано, че разпределението на делата в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им (чл.9, ал.1 от ЗСВ) и, че за всеки съдебен състав чрез жребий се определят основните съдебни заседатели (чл.72, ал.2 от ЗСВ). Последното правило е обяснимо при връзката му с чл.66 от ЗСВ и идентичния чл.8 от НПК, а най-вече, защото съдебните заседатели имат еднакви права със съдиите. Към образуване на нохд № 831/09 г. по описа на ВОС, организацията на последния по образуване на делата за спазване на принципа на случайния подбор била регламентирана със заповед № РД-1224 от 14.11.2007 г. на Председателя на ВОС, с която бил уреден единствено реда за случаен подбор при определяне на съдии-докладчици, но не и този за жребий (случаен подбор) на съдебни заседатели. В материалите по делото и на общодостъпното място – интернет страницата на ВОС, не се съдържат документи удостоверяващи извършеният жребий на съдебните заседатели – Е. И., В. А.-И., Р. Р., З. С. и Д. А., взели участие при разглеждане на делото, макар и на различни негови етапи. По идентичен начин стоят нещата и с участието на съдия Р. П., за чийто случаен подбор не е налице протокол. Такъв се обективира само относно избора на съдия М. като докладчик по делото (т.1, л. 95 нохд). Отделно от това, заявеното от съда основания за встъпване на съдебния заседател А. на мястото на съдебния заседател Е. И. не е надлежно документирано. Съгласно трайната практика на Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) понятията за независимост и безпристрастност от обективна страна, са тясно свързани и трябва да се разглеждат като едно цяло (Findlay срещу Обединеното кралство, решение от 25.02.1997 г., § 73, Bochan срещу У. от 3.05.2007 г., § 68 и Moiseyev v.Russia от 9.10.2008 г. и др.). Аспект на преценката за независимост на съда по всяко едно конкретно дело е и въпросът дали състава на съда е формиран съобразно действащото към конкретния момент законодателство. Очевидно е, че към образуване на първоинстанционното производство и смяната на съдебните състави, съответно, редът, предвиден в чл.9, ал.1 и чл.72, ал.2 от ЗСВ, относно случайният подбор (жребий) не е спазен. Тук е мястото да се посочи, че макар в закона – чл.72, ал.2 от ЗСВ, да не е указано по какъв начин трябва да се извърши жребият на съдебните заседатели, това не препятства съдилищата при организацията му. Не е имало пречки това да стане било по начина, предвиден в чл.9, ал.1 от ЗСВ – чрез електронно разпределение, било по друг – ръчно. Във всички случаи обаче, този избор трябва да е на основата на случайността и надлежно документиран. При липсата на правила за жребий на съдебни заседатели и надлежно документиране на това, тази дейност във ВОС е била непредвидима за страните по делото. Съдебното заседание неправилно е било прекъснато за смяна на съдебния състав, с цел произнасяне по реда на чл. 384 от НПК. Разрешаването на въпросите по чл.301 от НПК може да стане било по общия ред, било по особените правила на НПК, в това число и по реда на глава двадесет и девета от НПК и тъкмо за това е бил подбран, по предвидения в закона ред, съдия – докладчика по делото. Подобна практика, известна на ВКС, е неправилна и не следва да се толерира. Безспорно е, че в състава на съда не може да участва съдия и/или съдебен заседател, който е участвал в състава на съда постановил определение, с което се одобрява споразумение за решаване на делото - чл.29, ал.1, т.1, б.”б” от НПК и тъкмо това няма как да е основание за прекъсване на съдебното заседание за произнасяне по реда на чл.384 от НПК, от друг съдебен състав, а такива са съображенията предопределили обсъжданото решение на съда, обяснимо породили съмнение у подсъдимите и защитата им в неговата безпристрастност. ЕСПЧ отбелязва, че съдебната независимост и безпристрастност от обективна страна зависи от това дали отделните съдии са свободни от неправомерно влияние – не само от външна страна, а и от влияние отвътре. Тази вътрешна независимост на съдебната система изисква съдиите да бъдат свободни от влияние или натиск от колегите съдии или от тези, които имат административни функции в съда, като например – председателя на съда. Все в тази посока ЕСПЧ приема, че липсата на достатъчно гаранции за осигуряване на независимостта на съдиите в рамките на съдебната власт и в частност – от техните висшестоящи, може да доведе до заключението, че съмненията по отношение на независимостта и безпристрастността на съда са обективно обосновани. Със заповедите на административния ръководител на ВОС, посочени в т.2 , са засегнати суверенните правомощия на съдебния състав да определи сам (при съобразяване и със становищата на страните), реда, по който ще събира и проверява доказателствата по делото, както и да реши провеждането на съдебното заседание да стане на друго място, различно от сградата на ВОС. Само съдебният състав може да променя реда на съдебното следствие и да вземе решение за провеждането на съдебно заседание извън сградата на съда. Единственото правомощие на административния ръководител-председател на ВОС е да даде или не съгласие за това решение на съда. По делото не се обективират решения на съдебния състав разглеждането на делото да се извърши извън съдебната сграда на ВОС. Правомощията на административните ръководители -председатели и заместник-председатели на съдилищата, са изчерпателно и ясно регламентирани в закона като гаранция срещу външен натиск върху решаващия съд. Изземването на правомощията на съдебния състав по делото от административния ръководител на ВОС трябва да се интерпретира на плоскостта на чл.6, § 1 от Конвенцията като проявление, засягащо независимостта на решаващия съдебен състав. На същата плоскост следва да се обсъжда и изложеното по-горе в т. 3. Доколкото въобще законът позволява висящо наказателно производство да напуска деловодството на съда, то това следва да се съпровожда със съответните описи и приемо-предавателни протоколи, от които да е ясно коя част от делото е била предоставена на други институции, различни от съда, както и каква част е била върната на съда. Установените факти, обсъждани дотук, обективно обосновават съмнение, относно независимостта и безпристрастността на съда (от обективна страна), поради което подсъдимите и защитата им многократно са претендирали нарушение на чл.6§1 от ЕКПЧ, намерило израз в исканията им за отвод на съдебния състав. Посоченото е достатъчно за осъществяване на правомощията на ВКС, предвидени в чл.354, ал.3, т.3 от НПК, но за пълнота на проверката е необходимо да се вземе отношение и по останалите констатирани от касационния състав съществени нарушения на процесуалните правила. 5. Отдавна е налице изменение в НПК, в разпоредбите касаещи мярката за неотклонение „Задържане под стража”- чл.63, ал.1 НПК, като обобщено, при проверка наличието или не на основания за вземането й или изменението й, съдът не може да обосновава решението си по начин, който предпоставя съмнения в неговата непредубеденост. Недопустимо е да се излагат съображения, че е налице опасност подсъдимият да извърши „друго” или „ново” престъпление, защото така се засяга презумпцията за невиновност на подсъдимия. В процедурите по чл.270 от НПК, макар и непоследователно, но все пак неколкократно, ВОС е игнорирал това изискване на закона (достатъчно е да се посочат протоколи - т.8, л.72 и т.9, л.104,нохд). 6. Протоколите, съставени при условията и по реда, предвиден в НПК, са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени и за събраните доказателства- чл.131 от НПК, а страните имат право да направят писмени искания за поправки и допълнение в протокола за съдебното заседание, които се разглеждат от председателя, а при отказа му да ги уважи - от състава на съда в закрито заседание - чл. 312 от НПК. Наличието на висяща процедура по чл.312 от НПК има за своя последица извод за липсата на съответния протокол. Съдържанието на протокола от съдебното заседание, проведено на 02.11.2009г. от посочените по-горе съдебни състави (т.2,л.390-408,нохд) е било оспорено от адв. Р., защитник на подс. С., с молба вх. № 37441/09.11.2009г. по описа на ВОС (т.2,л.459,нохд), с искания за поправки и допълнения. От резолюцията на съдия-докладчик по делото от 10.11.2009г. се установява, че „ по т.4 в молбата следва да се произнесе съдия Р. П.”, а от резолюция от 12.11.2009г., поставена неизвестно от кого, това, че е „проведен разговор със съдия П., същата заяви, че не може да се произнесе, тъй като в момента не е в трудово-правни отношения с ВОС”. За последно посоченото обстоятелство, в делото липсват каквито и да било други данни. Нещо по-важно, коментираната молба, в частта по т.4, засягаща протокола за съдебното заседание, проведено в състав: П., Р. и С., е останала без разглеждане и отговор. Иначе казано, процедурата по чл. 312 НПК, инициирана с обсъжданата молба изобщо не е осъществена, макар, че е имало възможност за това. При надлежно удостоверена обективна невъзможност за съдия П., молбата, в съответната й част, е следвало да получи отговор от останалите членове на състава. Висящността на процедурата по чл. 312 НПК компрометира протокола като доказателствено средство по смисъла на чл.131 НПК, ограничава процесуалните права на страните и по същество указва на липсата на протокол. Обективира се по делото, че неколкократно са правени искания по чл. 312 от НПК за поправки и допълнения на съответни протоколи за съдебни заседания, които са били оставени без уважение. В тази посока в съдебното заседание на 05.03.2012г. защитата на подс. С. е поискала отлагане разглеждането на делото по причина, че до 16,00 ч. на 02.03.2012г. протоколът от предходното съдебно заседание, проведено на 22.02.2012г. не е бил предоставен на страните за запознаване. Заявено е желание за запознаване с него, с оглед упражняване правата по чл.312 НПК. ВОС оставил без уважение искането на защитата при съображения, че „не са налице основания за отлагане на делото и още повече заради неизготвен протокол и незапознаване със същия, а страните разполагат с възможността за снабдяване и запознаване с цитирания съдебен протокол от 22.02.2012г., който е бил наличен в деловодството на НО”. За пълнота на изложението е уместно да се посочи, че протоколът от с.з., проведено на 22.02.2012г. е със съдържание, видимо в т.10, л.343-л.369, нохд, като в него е отразено, че съдебното заседание е приключило в 18,00ч. В материалите по делото не се съдържа информация кога обсъждания протокол е бил наличен за страните, чрез прилагането му към делото и осигуряване на достъпа им до него. По тази причина възниква съмнение за ограничени процесуални права на страните относно възможностите им по чл.312 от НПК да оспорят съдържанието на протокола. Иначе казано - налице е съмнение за висящност на процедура по чл.312 НПК и относно този протокол, като тук е относимо изложеното по-горе. Тук е мястото да се посочи, че с молба вх. № 8258/09.03.2012г. по описа на ВОС адв. Р. е поискал копие от протокола на съдебното заседание от 05.03. до 07.03.2012г., тъй като до момента на подаване на молбата протоколът не е бил изготвен, като е поискал и да бъде уведомен за датата на изготвянето му с цел упражняване на права по чл.312 НПК. Председателят на съдебния състав с резолюция от 13.03.2012г. е разпоредил молителят да бъде уведомен за изготвяне на протокола, което е сторено на 14.03.2012г. по телефона. Очевидно е, че този протокол (т.10,л.415-425;л.438-л.439;л.444-446,нохд) е бил изготвен не в деня на приключване на съдебното заседание, а седмица по-късно. Тази констатация засилва съмненията, за които стана реч по-горе. Все във връзка с протоколите за съдебните заседания се установява, че многократно ВОС е оставял без уважение исканията на защитата на подсъдимите да се записват отделно въпросите и отговорите на страните. В малкото случаи, в които решаващият орган е мотивирал отказа си, се е позовал на чл.311 от НПК, където според него такава хипотеза не се разкривала (т.10, л.265,нохд). Тя обаче е налична в чл. 237, ал.3 от НПК и не е непозната на процесуалния закон и не е недопустима за разпитите пред съда. По-важно е друго, че реда по чл.237, ал.3 от НПК гарантира проверката за относимостта и допустимостта на поставените въпроси и основателността на отклоняването им. 7. В хода на разглеждане на делото страните по функция на защитата многократно са искали от съда при условията на чл.311, ал.3 от НПК да се изготвя звукозапис на съдебното заседание. ВОС е оставил тези искания без уважение, при едни и същи съображения, а именно: че това е процесуална възможност за съда, която той не намира за необходимо да ползва към съответния момент; не се налага изготвянето на звукозапис, тъй като се води съответния протокол съгласно НПК, а на страните е дадена възможност по чл.312 , ал.1 НПК да контролират съдържанието му (т.4,л.131 и др.,нохд). Не е спорно, че изготвянето на звукозапис на съдебното заседание е процесуална възможност и тя се разрешава от съда, както и това, че използването на реда по чл.311, ал. 3 от НПК може да се инициира от съда или от страните по делото. По-важно е друго - че нормата на чл.311, ал.3 от НПК препраща към правилата на чл. 237 - чл. 239 НПК, като от ал.1 на последно посочения текст произтича, че и при изготвянето на звукозапис се води съдебен протокол, по отношение на който намира приложение контрола по чл. 312 от НПК. Иначе казано, исканията на страните, за които иде реч, са отхвърлени без съдържателни съображения. Липсата на мотиви на обсъжданите определения на съда не е самостоятелно основание за упрек към ВОС. В множеството протоколи от проведените многобройни съдебни заседания обаче, се разкриват непълноти, които не позволяват на контролната инстанция да добие ясна представа за случилото се в съдебна зала (т.4,л.156,л.163,л.164 и др.,нохд) и за основанията на някои решения на съда и това предпоставя извод, че исканията за приложение на реда по чл. 311, ал.3 от НПК са били основателни. 8. Няма съмнение, че съдът има право да не допуска всички въпроси, поставени от страните на свидетеля. Когато обаче не се допускат въпроси, с които се цели изясняването на обстоятелства от значение за достоверността на свидетелските показания съдът сам злепоставя оценъчната си дейност. Примери в тази насока се разкриват при разпитите на почти всички свидетели по делото (т.6, л.29 и др.,нохд). 9. Трябва да се каже, че очертаните в закона етапи на стадия на съдебното заседание, не препятстват възможността за искания по доказателствата. Страните могат да правят такива искания винаги щом в хода на съдебното следствие, по време или след извършване на едно или друго процесуално следствено действие, установят необходимост от това. По делото е явно, че прочитът на процесуалния закон, в коментираната посока, е повече от незаконосъобразен. Многократно страните са насочвани да направят исканията си по доказателствата, след приключване на реда, който съдът е счел, че е задължителен, противно на вече казаното (достатъчно е да се посочи протокол в т. 9,л.55-63,нохд). 10. Подсъдимият има право да дава обяснения по всяко време на наказателния процес, в това число и когато се извършват други процесуално-следствени действия. Материалите по делото убедително сочат, че съдът не е гарантирал реализирането на това право, като неколкократно е указвал да не се правят разяснения или мълчаливо, а понякога и по неразбираеми съображения, не е давал възможност за обяснения (виж - т.8, л.249,нохд). 11. Съгласно чл.280, ал.5 от НПК, в случаите по чл.141 НПК, разпитът на свидетеля се провежда по начин, недопускащ разкриване на самоличността му, а преписи от протокола за разпит на свидетеля без неговия подпис, в съдебното производство, се предявяват незабавно на страните, които писмено могат да поставят въпроси на свидетеля- чл.141, ал.2 от НПК. Данните по делото сочат, че тези правила са пренебрегнати, избирателно, от състава на ВОС при разпита на анонимни свидетели № 5 и № 6, макар и да става дума за един и същи човек. Особено показателен е разпита на свидетел № 5. При провеждане на разпита са присъствали представители на обвинителната власт (т.6,л.81,нохд). Защитниците на двама от подсъдимите са представили писмено въпросите си към свидетеля (т.6,л.65-67,нохд ), но ВОС не е предявил тези въпросите на свидетеля при съображения, че при проведения му разпит той е отказал да дава показания (т.6,л.78,нохд). Няма как да се приеме, че разпитът на свидетеля е проведен съобразно изискванията на закона. Присъствието на една от страните по делото, при провеждане на такъв разпит в съдебно заседание, не е разрешено от процесуалния закон, щом съдът е задължен след приключване на разпита да предостави преписи от протокола на страните по делото. Ако съдът извърши разпит на анонимен свидетел в присъствието на която и да е страна по делото, той е процесуално недопустим и поради това няма как да се цени, свързано с фактите по чл. 102 от НПК. Обстоятелството, че показанията на обсъждания свидетел са изключени от доказателствените материали и съдът не е направил изводите си и въз основа на тях, не е достатъчно да елиминира допуснатото нарушение. То по съществото си е стеснило кръга на доказателствените източници, обема на доказателствата и така са ограничени процесуалните права на страните, не само на тази, която е ангажирала свидетеля. Съдът също сам се е лишил от този доказателствен източник. Отделно от това съдът е бил длъжен да представи на анонимния свидетел поставените му от защитата въпроси, независимо от заявеното от него при разпита, защото след запознаването му с тях, неговото решение в тази посока може да претърпи промяна. Като е пропуснал да изпълни задължението, произтичащо от чл.141, ал.2 от НПК, съдът е ограничил процесуалните права на съответната страна. Идентично е положението и с разпита на свидетел № 1. Подсъдимите и защита им не са могли да поставят своите въпроси към свидетеля, поради недостатъчност на времето за това, а при предявяване на преписи от протокола от проведения втори разпит на същия свидетел (по въпросите, поставени от прокурора), съдът не е изяснил другите страни имат ли въпроси по повод този разпит. В съдебния протокол от 05.03.2012 г. липсват каквито й да било данни за това. В съдебно заседание на 26.06.2012г. (т.11,л.229 и сл.,нохд) защитата на подс. С. е поискала нов разпит на свидетеля под № 1 и възможност да зададат своите въпроси по отношение на него. Съдът е оставил искането без уважение при съображения, че не се налага повторен разпит на свидетеля, тъй като „са налице съответните протоколи, които се обсъждат по същество”(т.11,л.268-269,нохд). Без да се акцентира върху съображенията на ВОС, ВКС намира, че при изложеното току що, той не е имал основание да отхвърли това искане. 12. Все в контекста на пренебрегване на процесуалните изисквания е необходимо да се посочи и следното: Целта на приобщаването на показанията по реда на чл. 281 НПК е да се изясни позицията на свидетеля относно това кои свои показания поддържа - тези от съдебната или от досъдебната фаза на процеса. Тази цел не е постигната с приобщаването на показанията на анонимен свидетел № 5, депозирани от него на досъдебното производство (т. 6, л.78,нохд), защото те са приобщени в открито съдебно заседание, а не по време на проведения с него разпит. Поради това е останало неясно поддържа ли той приобщените показания или не и поради какви причини. 13. Предявяването на ВДС от СРС цели установяване на идентичност между съдържанието на веществения носител и отразеното в съответния протокол, респ. служи за проверка на достоверността на доказателствените източници. Това предполага, след изслушване на определен запис, отразен в съответен протокол, съдът служебно и след изясняване становищата на страните за наличието или не на съответност, да вземе отношение и го отрази в съдебния протокол. Предяването на ВДС от СРС по делото е сторено по недопустим начин. На страните е указано да изразят становищата си след изслушване на всички, множество дискове, съдържащи записи от проведени СРС. Безспорно е, че подобен подход сериозно злепоставя възможността на страните да реализират своите процесуални права, тъй като съдът ги ангажира с дейност по записване на констатациите им, паралелно протичаща с гледане и слушане. Порокът при предявяване на ВДС е мултиплицирал и други пропуски, допуснати от решаващия съд. Така оспорването на съответността по С-45, С-46, С-28 е станало далеч след реалното им предявяване (т.9,л.185,нохд). Необяснимо е решението на съда по това искане на страните за констатиране на несъответност. Според ВОС, за да се произнесе за относимостта и допустимостта на исканията ”възниква техническа необходимост от допълнително запознаване с цитираните томове.., поради което и в рамките на служебно запознаване, след повторното им изслушване от съдебния състав, ще се произнесе относно тяхната относимост, което ще се осъществи на един по-късен етап....В тази връзка указва на страните, че до следващото с.з. съдебният състав следва да се запознае със секретните томове, след допълнителното им изслушване, за което ще се произнесе по така направеното искане”. ВОС не се произнесъл по това искане в срока, с който се е ангажирал – до следващото съдебно заседание, но направил това на 22.02.2012 г. (т.10,л.358,нохд), след като съдебният състав изрично е заявил, че повторно се е запознал със секретните томове и го отхвърлил като неоснователно. На плоскостта на казаното дотук единствено правилният процесуален подход, при направените от страните искания, е бил повторно предявяване на оспорените ВДС - в присъствието на всички страни, по предвидения в закона ред. Доказателствата в наказателния процес се събират и проверяват в хода на съдебното следствие, в съдебната зала, пред всички страни. 14. Известно е, че подсъдимият има право на лично участие при разглеждане на делото, щом обвинението срещу него е за тежко престъпление, какъвто е настоящия случай. За времето от 03.11.2010г.- 05.11.2010г. е проведено съдебно заседание, в рамките на което са събирани доказателства. Протоколът от 03.11.2010г. указва на поведение от страна на подс. С., което е обусловило решение на съда да назначи съдебно-психиатрична експертиза за него. С вх. № 45167/12.11.2010г. пред ВОС е депозирана експертизата, която в съдебно заседание на 15.11.2010г., след устните разяснения на експертите, е приета по делото. Съгласно заключението на съдебно-психиатричната експертиза, подс. С. „не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата… Поради това, че се е намирал в състояние на протрахирана депресивна реакция той не е могъл да се яви в съдебни заседания на 03.11. и на 05.11.2010г.” За настоящия състав на ВКС е повече от необяснимо, при какви съображения, след назначаване на експертизата с определение от 03.11.2010г, е счетено, че е процесуално допустимо да се продължи разглеждането на делото до представянето й. Подсъдимият С. е бил лишен от право да участва в коментираното съдебно заседание. Друг е въпросът за процесуалната годност на събраните в същото заседание доказателства, които съдът не е събрал повторно след отпадане на пречката за участието на подсъдимия в съдебно заседание. 15. От протокол за съдебно заседание (т.8,л.72 и сл.,нохд) е видно, че не всички действия, случили се в съдебната зала, са отразени в него. При липсата на каквито и да било фактически констатации за поведението на подсъдимия С., след даване на почивка, съдът служебно е констатирал, че той е отправял закани за живота и здравето на прокурори и техни близки. Нещо повече, предприел е изясняване на това поведение на подсъдимия, в която връзка е провел разпити на представителите на ОЗ”Охрана”-Варна - Г., П., И. и Д.(при явно несъобразяване с пределите на наказателния процес, очертани с обвинителния акт). Накрая, с определение съдът е постановил да се изпрати копие от протокола на Районна прокуратура-Варна по компетентност при съображения –„ с оглед лично възприетото от състава, именно в негово присъствие констатирано непристойното поведение на подсъдим, случило се в съдебната зала на ВОС, при прекъсване на съдебното заседание за даване на почивка и отразеното служебно в протокола обстоятелство за проявена заплаха по отношение здравето и физическата цялост на длъжностни лица, представители на прокуратурата, техни ближни и доколкото тази закана би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й .” Друг е въпросът, че на същото място, ВОС недопустимо се е позовал на собствените си възприятия, въпреки, че конкретни факти не са намерили отражение в съдебния протокол - единствен източник на доказателства по смисъла на НПК. По сходен повод, когато на вниманието на съда е поставено искане от подс. С. за изпращане на протоколи от съдебните заседания за проверка дейността на длъжностни лица, ВОС е оставил без уважение искането при съображения, че „.ВОС не е органът за сезиране при данни за извършени престъпления или да има задължения да събира доказателства във връзка с престъпления, за да ги препраща на компетентните за това органи, още повече в случай на твърдения от някои свидетели за данни, съдържащи признаците на престъпление, извършено в минало време….”(т.8,л.242,нохд). Констатираното обективира различен подход от страна на ВОС, за който няма приемливи аргументи. 16. Всеки акт на съда следва да бъде мотивиран по начин, който да дава възможност на страните по делото да разберат причините, поради които направените от тях искания са отхвърлени като неоснователни. Защитата на подсъдимите С. и Х. са направили искания по доказателствата, представени в писмена форма пред съда, детайлно развити, допълнително и в съдебно заседание (т.11,л.229.,нохд). Представителите на обвинението са взели отношение по така направените искания, като от протокола за съответното съдебно заседание е видно, че това отношение не е формално, а тъкмо обратното – конкретно, по всяко едно от тях. Съобразителната част на определението на ВОС, с което всички искания са отхвърлени като неоснователни, не позволява дори на касационния съд да разбере какви са основанията за това. По-важно е друго, че по такъв начин не може да се отхвърлят доказателствени искания от значение за проверка на доказателствата, ангажирани от обвинителната власт. Достатъчно е да се посочи, че недопускането до разпит в качеството на свидетели на лица, ангажирани с обстоятелствената част на обвинителния акт като участници в престъпната група, при съображения за неотносимост, е недопустимо на плоскостта на чл.107, ал.3 от НПК. 17. ВКС установи също, че институтите на “резервния защитник” и на „споразумението за решаване на делото в съдебното производство” (чл.94, ал.4 и чл.384 от НПК) са разчетени неправилно от ВОС. В разглеждания случай, броя на подсъдимите и на защитниците им, тежестта на обвиненията, изключителния обем на доказателствените материали, ангажирани от обвинението и перспективата за ангажиране на такива от страна на подсъдимите, е следвало да бъдат съобразени от ВОС още по реда на чл. 256 от НПК. Назначаването на резервни защитници за някои от подсъдимите, замяната на някои от тях, по различно време в хода на съдебното следствие, безспорно препятства възможността им реално да упражнят адекватна правна защита на съответните подсъдими. Що се отнася до института на „споразумението” по чл.384 от НПК, то той е обвързан с правилата на чл.381, ал.5 и 6 от НПК, които не са били налице, към момента, в който ВОС е прекъснал съдебното заседание и то е продължило пред друг съдебен състав. 18. Проверката, извършена от въззивния съд не е съответна с изискванията по чл. 313 и 314 от НПК и очевидно, на плоскостта на казаното дотук, е формална. Нещо повече, БАС сам е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. В съдебно заседание, проведено на 12.02.2015 г., за която дата всички подсъдими - жалбоподатели, и защитниците им са били редовно призовани, адв.К., като защитник на подсъдимия К., е поискал да се даде възможност на последния да даде обяснения по делото и е заявил, че неявяването му в това съдебно заседание е по причини, свързани с „дело по развод” (т.1,л.293,внохд). БАС оставил без уважение така направеното искане при съображения, че „не се представиха доказателства за неявяването на жалбоподателя по уважителни причини нито молба в която същият лично да заяви, че желае да даде обяснения пред въззивната инстанция (т.1,л.298, внохд). БАС не е имал основание да приеме, че не е бил надлежно сезиран от подсъдимия К. с искане за реализиране на правото му да даде обяснения, каквото той може да направи и чрез защитника си, и преждевременно е дал ход на съдебните прения, с което е ограничил процесуалните права на подсъдимия, а практически го е лишил от правото да даде обяснения пред въззивната инстанция. 19. При новото разглеждане на делото решаващият съд следва да съобрази пределите на фактическото обвинение, очертани с обвинителния акт, неизменени по реда на чл.287 от НПК, при отчитане и на конкретно предявеното срещу подсъдимите юридическо обвинение по чл. 321 от НК. ВКС намира за необходимо изрично да спомене това, защото тези предели не са съобразени от решаващия съд. Внимателният прочит на обстоятелствената част на обвинителния акт дава основание за констатирането на непълноти относно: броя на лицата на групата за времето от лятото на 1998 г., когато е напусната от В.Д. до пролетта на 1999 г., когато в нея се включва С.С.; участието на Хр.Д. в групата, доколкото обвинението на подс.П., К. и Н. е свързано с него; за целта на групата по чл.253 от НК, т.к. изложеното на л.6 и 14 от обвинителния акт е крайно недостатъчно. ВКС приема, че не е било налице основание за връщане на делото на прокурора, с оглед съответността на обвинителния акт на изискванията по чл. 246 от НПК, но пределите очертани с него на фактическото обвинение са задължителни за съда, освен ако не са променени по реда на чл.287 от НПК. ВКС оставя без коментар констатираното от него процесуално нарушение – отказът за приложение на чл. 25, ал. 3 от НПК във връзка с изборите за народни представители, доколкото същото е неотстранимо. Предвид характера на констатираното касационно основание – това по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, останалите възражения на жалбоподателите – относно приложението на закона и справедливостта на наказанията, следва да получат убедителен отговор при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.2 във връзка с ал.3, т.т.1, 2 и 3 , във връзка с чл.355, ал.1, т.т.1 и 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 28 от 12.05.2015 г. по внохд № 84/14 г. на Апелативния съд – Бургас и потвърдената с него присъда, постановена по нохд № 831/09 г. на Окръжния съд-гр.Варна и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на ОС-гр.Варна от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: