Р Е Ш Е Н И Е № 444 гр.София, 12 март 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ БИЛЯНА ЧОЧЕВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1161/2014 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането на осъдената П. Т. А. за възобновяване на в.н.о.х.д. № 36/2014 год. на Окръжния съд – гр.Русе и отмяна на постановеното по същото решение № 69/17. 04. 2014 год. на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Поддържат се доводи, относими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането поради липса на поддържаните в него нарушения на материалния и процесуалния закон. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: С присъда № 200 от 29.10.2013 год. по н.о.х.д. № 1782/2013 г. Районния съд – гр.Русе, седми състав, е признал подсъдимата П. Т. А. за виновна в това, че на 08.08.2012 г. в [населено място], в съучастие с Х. А. А., като извършител, противозаконно попречила на органи на властта – С. С. К. и Н. М. К., полицейски служители при Г. на Първо РУП на МВР – Русе, изпълняващи функции по опазване на обществения ред и сигурност да вземат необходимите мерки за преустановяване на нарушаването на обществения ред, установяването на извършено административно нарушение и самоличността на извършителите, съобразно компетентността си по чл. 55, чл. 57, ал. 1 и чл. 61, ал. 1 от ЗМВР, не изпълнява дадено устно полицейско разпореждане да излезе от домът си и да представи на полицейския орган, документ за самоличност и да преустанови противоправното си поведение, като с тези си действия е осуетила извършването на полицейска проверка. На основание чл. 270, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и при условията на чл. 54 от НК и е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. Със същата присъда подсъдимата е призната за виновна и в това, че на 08.08.2013 год., в [населено място], в условията на опасен рецидив и продължавано престъпление – на три пъти, извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – на публично място, в присъствието на трети лица отправяла непристойни изрази, цинични забележки, лични обидни квалификации и закани за саморазправа спрямо С. И. К. и спрямо С. С. К. - полицейски служител при Г. на Първо РУП на МВР – Русе, изпълняващ функциите си по опазване на обществения ред и сигурност, като същите се отличават с изключителна дързост и цинизъм. На основание чл. 325, ал. 4, вр. ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 вр. с чл. 36 от НК и е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години. На основание чл. 23, ал.1 от НК и е наложено едно общо, най-тежкото от определените, наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да изтърпи в затворническо заведение от закрит тип при строг режим. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимата е била задържана и по отношение на нея е била взета мярка за неотклонение “Домашен арест”. Осъдена е да заплати направените по делото разноски в размер 430 лв. Подсъдимият Х. А. А. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 270, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. При условията на чл. 54 от НК е осъден на четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. С оспореното решение по внохд № 36/2014 г. присъдата е отменена в частта, в която П. Т. А. и Х. А. А. са признати за виновни в извършването на престъпление по чл. 270, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и наказателното производство е прекратено. Присъдата на Районния съд – Русе е отменена и в частта, в която на П. А. на основание чл. 23 от НК е наложено общо най-тежко наказание. Въззивният съд е изменил присъдата, като е намалил наложеното на подсъдимата А. за извършеното по чл. 325, ал. 4, вр. ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК наказание лишаване от свобода на една година и е потвърдил в останалата част. Искането е процесуално допустимо, тъй като е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК, но разгледано по същество е неоснователно. Проверката за правилното приложение на закона е възможна само след констатация за липса на отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, поради което на първо място следва да получат отговор доводите в тази част. Твърденията за допуснати нарушения на процесуални правила при събирането, проверката и оценката на доказателствените източници не се подкрепят от данните по делото. Не са допуснати абсолютни процесуални нарушения или такива, които да са ограничили правото на защита на осъдената. Направените оплаквания за безкритично възприемане показанията на свидетелите С. И. К., Й. М. В., Р. Р. М., Н. М. А., Н. М. К. и С. С. Х., които не са били очевидци на деянието, за отхвърляне на доказателствените и искания за следствен експеримент, за неприлагане на пр. пр. № 6123/2012 г. на I РУП - гр.Русе по делото и неизискване на записи от телефон 112 от дати 08.08. и 09.08. 2012 год., са неоснователни. Както с дадените в хода на досъдебното производство, така и с показанията си пред първоинстанционния съд, свиделката К., очевидец и пострадала от деянието, установява датата, мястото и начина на извършването му. Незначителните противоречия са преодоляни от съда по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК. Казаните от А. обидни и непристойни изрази, засягащи честта, достойнството и личния живот на свидетелката, са адресирани към нея и непосредствено са възприети. В този смисъл, доводът на осъдената, че циничните квалификации са казани безадресно или по отношение на друго лице, е неоснователен. Изводът за достоверност на показанията на К. е направен след съпоставка и анализ с наличните по делото доказателства и е мотивиран с убедителни съображения. По съответния процесуален ред са приобщени и дадените в хода на досъдебното производство показания на свидетелите В. и М.. Последните двама и свидетелката Н. А. са очевидци на скандала, предизвикаван от П. А., възприели са нападките на осъдената към С. К., идването на полицейските служители Х. и К., отправените обиди към първия, отказът на Х. А. и П. А. да представят личните си карти, повторното идване на Х. и К. и последващото поведение на осъдената. Направеният от въззивния съд обстоен анализ и съпоставка на показанията на посочените свидетели поотделно и в тяхната съвкупност, както и с другите доказателствени източници са мотивирали становището, че са последователни, логични и безпротиворечиви за относимите обстоятелства. Доказателствената дейност на въззивната инстанция съответства на изискванията по НПК доколкото фактическите и правните изводи относно извършеното от осъдената деяние по чл. 325, ал. 4, вр. ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК са направени при спазване процесуалните задължения според чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК. Интерпретацията на доказателствените източници, направена от осъдената, подкрепя довод за необоснованост. Касационният съд и в производството по възобновяване не може да извършва проверка на приетите фактически положения и да заменя със свои тези на инстанциите по същество. Не подлежи на проверка и резултатът от упражненото право на съда да приеме едни и да отхвърли други доказателства, като е изложил подробни съображения за решението си. С оглед изискването на разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НК въззивната инстанция е дала подробен отговор на всички възражения. Доводът за нарушено право на защита на осъдената също не може да бъде споделен. Отхвърлянето на посочените по-горе доказателствени искания, не е ограничило процесуалните и права. Фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са установени чрез други събрани, проверени и оценени по предвидения процесуален ред доказателствени средства и способи. По всяко от направените искания въззивната инстанция се е произнесла, като е мотивирала подробно становището си за неоснователността им с определение. Съображенията за отхвърляне на исканията за извършване на следствен експеримент, приобщаване по делото на пр. пр. № 6123/2012 год. на I РУП - гр.Русе и изискване на записи от телефон 112 от дати 08.08. и 09.08. 2012 год. напълно се споделят, поради което и не следва да бъдат преповтаряни. Въз основа на установените фактически положения съдът е направил законосъобразен извод, че са налице обективните и субективните признаци на престъплението, за което е повдигнато обвинение и осъдена П. А., поради което не е допуснал нарушение на материалния закон. Обидите, заканите и агресията на осъдената, насочени към свидетелката К., са оценени правилно от съдилищата като действия, нарушаващи правовият ред и демонстриращи явно неуважение към обществото. С не по-малка дързост и цинизъм се отличават и казаните по адрес на изпълняващите служебните си задължения полицейски служители закани, обидни квалификации и обвинения в корупция. Непристойните действия, основен признак на осъщественото деяние, са установени по несъмнен начин и не е допуснато нарушение на чл. 303 от НПК. Извършването на три единични деяния през непродължителен период от време и идентичен начин, както и миналите осъждания на А. правилно са преценени при квалификацията на деянието по ал. 4 на чл. 325 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Неоснователен е и доводът за липса на публичност на извършеното деяние, тъй като съгласно ППВС № 2 от 29.11.1974 г. по н.д. № 4/1974 г., част първа, т. 5 хулиганство ще бъде налице и тогава, когато хулиганските действия не са извършени на публично място, но след това са станали достояние или могат да станат достояние на други лица. Поради това, обстоятелството дали А. е демонстрирала непристойното си поведение от собствената си тераса или в общия двор с къщи, обитавани от съседите и, някои от които свидетели по делото, или на улицата, е правно ирелевантно. С оглед на изложените съображения за липса на допуснати нарушения на процесуалните правила и на закона, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира искането на осъдената за неоснователно и затова Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената П. Т. А. за възобновяване на в.н.о.х.д. № 36/2014 год. на Окръжния съд – гр.Русе и отмяна на решение № 69/17.04.2014 год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: