Р Е Ш Е Н И Е № 25 гр.София, 13.02.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в откритото заседание на девети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Светлана Калинова Членове: Камелия Маринова Геника Михайлова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3089 по описа за 2016 г. Производството е по реда на глава Х. ГПК. Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила решение № I-181/ 17.12.2013 г. по гр. д. № 1123/ 2013 г. в частта, с която Бургаски окръжен съд е потвърдил решение № 2050/ 15.01.2013 г. по гр. д. № 4311/ 2012 г. на Бургаски за осъждането на М. Д. Д. на основание чл. 76 ЗС да предаде на И. С. Г. владението на един недвижим имот в землището на [населено място], общ. Б.. Молбата подава М. Д. Д. с искане въззивното решение да бъде отменено при основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, което счита да осъществява приложеното влязло в сила решение № VIII-1548/ 12.10.2015 г. по адм. д. № 4854/ 2014 г. на Бургаски районен съд. Ответникът по молбата И. С. Г. възразява, че е неоснователна. Претендира разноски. Молбата е допусната до разглеждане с определение № 277/ 12.12.2016 г. В решението, чиято отмяна се иска, недвижимият имот, обект на уважения иск с правна квалификация чл. 76 ЗС, е описан като попадащ върху новообразуван имот пл. № 503.758 по плана на с. о. Острица 1, землището на [населено място], одобрен със заповед № РД-09-75/ 28.02.2005 г. на областния управител на Б.. С приложеното към молбата решение по адм. д. № 4854/ 2014 г. на Бургаски районен съд е отменена заповед № 1409/ 05.06.2014 г. на кмета на [община], с която по реда на § 4к, ал. 8, т. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ за поправяне на очевидна фактическа грешка, е бил изменен планът на новообразуваните имоти по плана на с. о. Острица 1, землището на [населено място] (одобреният със заповед № РД-09-75/ 28.02.2005 г.). Заповедта, предмет на съдебна отмяна, касае имот, съседен на имота по уважения иск с правна квалификация чл. 76 ЗС. Това е новообразуваният имот 503.846 със заповед № РД-09-75/ 28.02.2005 г. Решението по административното дело е влязло в сила на 10.03.2016 г. – датата, на която е потвърдено с решение № 705/ 10.03.2016 г. по адм. д. № 2484/ 2015 г. на Върховен административен съд. Влязлото в сила решение е постановено по жалба на М. Д. Д., а по административното дело участва И. С. Г.. Настоящият състав на Върховния касационен съд не намира, че приложеното влязло в сила решение по приключилото административно дело осъществява основание за отмяна на влязлото в сила решение по приключилото гражданско дело. Съображенията са следните: Първо, макар че страни по административното дело са страните по гражданското, отмененият индивидуален административен акт не засяга имота, обект на уважения иск с правна квалификация чл. 76 ЗС. Следователно последиците, които чл. 177 АПК предвижда, че поражда влязлото в сила съдебно решение, с което се отменя обжалваният индивидуален административен акт, не рефлектират върху последиците, породени с влязлото в сила решение по приключилото гражданско дело. Второ, влязлото в сила решение по гражданското дело е постановено в особеното исково производство по глава ХХХ ГПК „Защита и възстановяване на нарушено владение“. Съгласно чл. 357 ГПК, по тези дела съдът проверява само факта на владението и на нарушението му. Следователно издаден индивидуален административен акт и породените или осуетени чрез съдебната негова отмяна правни последици са без значение за относимите факти по иска за възстановяване на нарушеното владение. Това е така и в хипотеза (различна от настоящата), в която недвижимият имот, обект на защита чрез уважения владелчески иск, е индивидуализиран в съдебното решение чрез описание, което произтича от индивидуален административен акт. Чл. 76 ЗС предоставя защита на владението на върху цялата недвижима вещ, но и върху реални части от нея. Следователно влязлото в сила решение по административното дело не осъществява заявеното основание на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, защото от него не произтича релевантен факт по иска с правна квалификация чл. 76 ЗС. По същата причина влязлото в сила решение по административното дело е негодно да осъществи и основанието в чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение по делото по владелческия иск. Основанието от чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е неосъществимо чрез влязло в сила решение по административно дело. Това основание за отмяна разрешава противоречието в правните последици на влезлите в сила решения по граждански дела. В обобщение, по приложеното влязло в сила решение по административното дело е изключена всяка възможност да бъде отменено по реда на извънредния способ в глава Х. ГПК влязлото в сила решение по иска с правна квалификация чл. 76 ЗС. При тези мотиви, съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 7547/ 18.07.2016 г. по описа на ВКС, подадена от М. Д. Д. с искане за отмяна на влязлото в сила решение № I-181/ 17.12.2013 г. по гр. д. № 1123/ 2013 г. на Бургаски окръжен съд. ОСЪЖДА М. Д. Д. от [населено място], [улица], вх. 2, ет. 1, ЕГН [ЕГН], да заплати на И. С. Г. от [населено място],[жк][жилищен адрес] ЕГН [ЕГН], на основание чл. 74, ал. 4 ГПК сумата 300. 00 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.