4 Р Е Ш Е Н И Е №19 София,06 февруари 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА МИНА ТОПУЗОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1369 по описа за 2016 година. Производството е по реда на главата тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения С. В. Б. за възобновяване на нохд № 716/14 г. на Районния съд-гр.Перник, основано на чл.423, ал.1 от НПК. Осъденият иска връщане на делото за ново разглеждане за да реализира правото си на лично участие при разглеждането му. Пред ВКС искателят лично и защитата му – адв.Е.Д., поддържат искането. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за възобновяване на делото. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: 1. С присъда от 02.04.2015 г. по нохд № 716/14 г. ПРС осъдил подсъдимия Б. за деяние, извършено на 09.04.2013 г., на основание чл.195, ал.1, т.3, във връзка с чл.194, ал.1, чл.20, ал.2 и чл.54 от НК на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. Със същата присъда е ангажирана отговорност и на друг подсъдим – С. В. А.. Съдът се произнесъл по реда на чл.59 от НК и по деловодните разноски. 2. С решение от 21.08.2015 г. по внохд № 110/15 г., образувано по жалба на подсъдимите, Окръжният съд-гр.Перник потвърдил присъдата. 3. На досъдебното производство осъденият е взел лично участие. На 09.04.2013 г. Б. е бил задържан по заповед, постановена по реда на чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР (л.57). С постановление от 10.04.2013 г. на Районна прокуратура-София (л.123) Б. е задържан под стража до 72 часа, за което е бил уведомен. С определение от 12.04.2013 г. по чнд № 6513/13 г. на Районен съд-гр.София спрямо искателя е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” (л.131). С определение от 19.04.2013 г. по вчнд № 1876/13 г. Софийският градски съд потвърдил посоченото определение на СРС (л.128). На 10.04.2013 г. постановлението за привличане в качеството на обвиняем е предявено на Б. в присъствие на упълномощения от него адвокат К. Ч. (л.110-111). На същата дата - 10.04.2013 г., с участието на последно посочения е проведен разпит на Б. в качеството му на обвиняем (л.113). С определение по чнд №10949/13 г. СРС потвърдил взетата спрямо Б. мярка за неотклонение „Задържане под стража”. С определение от 09.07.2013 г. по вчнд № 3015/13 г. СГС изменил мярката за неотклонение на Б. от „Задържане под стража” в „Парична гаранция” в размер на 2500 лева, внесени след това от Д. К.Г. (л.146). В края на м.07.2013 г. Б. не е могъл да бъде установен в хода на досъдебното производство за извършване на други процесуално следствени действия, което е обусловило местно издирване на същия, изясняване на адресните му регистрации, както и обявяването му за общодържавно издирване. Тези усилия не довели до положителен резултат – постоянният и настоящият адрес на Б. са еднакви с този, съобщен от него при привличането му в качеството на обвиняем – София, [жк],бл.--ап., на който адрес той не бил установен. Б. бил обявен за ОДИ с телеграма 33048 от 09.09.2013 г. (л.262), като до приключване на досъдебното производство не е установен в пределите на РБългария. 4. На 20.01.2014 г. в СРС бил внесен обвинителен акт, по който е образувано нохд № 921/14 г. С определение на ВКС, ІІІ-то н.о. по кчнд № 818/14 г. по реда на чл.43 от НПК делото е изпратено за образуване и разглеждане по същество на РС-Перник. 5. По сходен начин стоят нещата и със съдебното производство, развило се пред ПРС. Не е установен адрес на Б., различен от посочения от него на досъдебното производство. Опитите за връчване на призовка, първата ведно с препис от обвинителния акт и съобщение за разпореждането на съдия-докладчик и уведомление по реда на чл.254, ал.4 от НПК, чрез бюро „Призовки”, Областна дирекция „Охрана” (л.л.12, 32, 108), останали без положителен резултат. Последно посочената призовка, за съдебното заседание на 13.01.2015 г. е върната на съда с отбелязване, че на 18.12.2014 г. Д. К.Г., от адреса, заявил, че търсеното лице е извън РБ за неопределено време. ПРС изяснил и това, че Б. не се намира в затворите и арестите на страната ни (л.л.127,129). Телеграмата, с която Б. е бил обявен за общодържавно издирване още на досъдебното производство, посочена по-горе, била актуализирана на 26.11.2014 г. и с това, че същият е необходим по настоящото наказателно дело (л.134), т.к. поради нарушаване на взетата мярка за неотклонение, с определение от 16.09.2014 г. ПРС заменил същата с по-тежка, а именно „Задържане под стража” и постановил ОДИ. С писмо на МВР (л.134) ПРС бил уведомен за това, че е регистрирано излизане на Б. от РБ на 25.07.2013 г. през ГКПП Аерогара София и няма данни за завръщането му. С писмо от 09.01.2015 г. на МВР (л.139) съдът бил уведомен, че Интерпол Хага е локализирал неколкократно Б. на територията на Нидерландия, през месеците август, октомври и декември на 2014 г. и последно на 07.01.2015 г. Така до даване ход на делото на 13.01.2015 г., след като не установил местонахождението на Б. на територията на страната ни, въпреки положените усилия, и това, че същият се намира извън РБ, и местопребиваването му не е известно, ПРС дал ход на делото по реда на чл.269, ал.3, т.т.1,2,3 и 4, б.”а” от НПК, като осигурил адвокатска защита за Б.. 6. На 21.04.2016 г. СРП издала европейска заповед за арест на Б. във връзка с влязлата в сила присъда по нохд №716/14 г. на ПРС. 7. На 19.09.2016 г. Б. е задържан в [населено място]-Германия, във влак пристигащ от Нидерландия, като след предаването му на българските власти е постъпил в затвора – София на 08.10.2016 г. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а разгледано по същество – неоснователно. Изложеното по-горе указва, че малко след изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража” с по-лека такава – „Парична гаранция”, с определението на СГС от 09.07.2013 г., на 23.07.2013 г. Б. е напуснал РБългария, без да уведоми за това надлежните органи, в нарушение на поетите от него ангажименти по мярката за неотклонение „Парична гаранция” и въпреки, че е знаел за воденото срещу него досъдебно производство - 10.04.2013 г. е бил привлечен в качеството на обвиняем и разпитан в това му качество. Това му поведение указва, че той се е укрил от съответните органи и не ги е уведомил за промяната на местопребиваването си. Поради това и процедурата по чл.254, ал.4 от НПК не е могло да бъде изпълнена. При липсата на условията на чл.423, ал.5 от НПК, предвид изложеното, искането на осъдения следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл.424, ал.2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. В. Б. за възобновяване на нохд № 716/14 г. на Районния съд – гр. Перник. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: