2 РЕШЕНИЕ № 190 София, 28.06.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти април две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №276/2010 година. Производството е по реда на чл. 73 от Закона за частните съдебни изпълнители. Образувано е по жалба от М. А. Г. – ч. с. и. с район на действие – Софийски градски съд, против решение от 28.7.2009 г. по дисциплинарно дело №12/2009 г. на д. к. при К. на ч. с. и. на Р Б. Обстоятелствата по делото са следните: С решение от 28.7.2009 г. по дисц.д.№12/2009 г. по описа на Д. к. на КЧСИ на РБ, на ч. с. и. М. А. Г. с рег.№862, район на действие – Софийски градски съд, е наложено наказание ГЛОБА в размер на 10000 лева, на основание чл.68 ЗЧСИ. К. е приела, че ЧСИ е насочила изпълнението срещу недвижим имот, подробно описан в обжалваното решение, поради това, че длъжникът притежава и друг жилищен имот, като на 11.01.2008 г. е изпратила на длъжника призовка за доброволно изпълнение. В мотивите на решението се излага, че обратната разписка, с която е изпратена призовката за доброволно изпълнение, е получена от лицето Р. Д. – съпруга – недлъжник, като от същата не е видно какво е съдържанието на писмото, което същата придружава. Излагат се мотиви, че в обратната разписка е следвало да се отбележи, макар и със съвсем кратък текст и съкращения в текста, какви документи/книжа се изпращат с писмото до длъжника. Освен това е прието, че дори и да се приеме, че съпругата –недлъжник е получила призовката за доброволно изпълнение, изпратена до длъжника, това не означава, че ЧСИ не следва да я уведоми за насочване на изпълнението срещу имота, в режим на съпружеска имуществена общност. В решението на дисциплинарната комисия е установено, че по делото е бил насрочен опис на възбранения имот на 22.5.2008 г. като е изготвена призовка за принудително изпълнение/ППИ/, в която е посочената датата на предстоящия опис, но по делото няма данни същата да е връчена, или изпратена на длъжника. Съдът е стигнал до извод, че въпреки, че длъжника и съпругата му – недлъжник , не са били уведомени с ППИ, респективно със съобщение до съпруга – недлъжник, по чл.503, ал.1 ГПК, частният съдебен изпълнител е извършил описа. Освен това дисциплинарната комисия е констатирала, че за извършване на описа по изпълнителното дело, взискателят е следвало да внесе такса за опис по т.20 ТТР към ЗЧСИ, в размер на 50 лева/без ДДС/, начислена върху паричното вземане, възлизащо на 2647,95 лева. Комисията е установила също така, че като е описал имота, предвид на това, че цената му е по-голяма от размера на вземането, ЧСИ е следвало да събере такса за опис и върху разликата, като изиска от взискателя тази разлика да бъде доплатена. Поради това комисията е стигнала до извод, че несъбирането от съдебния изпълнител авансово от взискателя на таксата за опис по т.20, заб.2 от ТТР към ЗЧСИ, е довело до липса на адекватност на предприетите изпълнителни действия спрямо размера на паричното задължение по делото, като заедно с дълга, възлизащ на сумата 2647,95 лева, ЧСИ е задължил длъжника да заплати като разноски по изпълнението такса за опис в размер на 3147 лева. Срещу посоченото решение е подадена жалба от ч. с. и. М. А. Г. с рег.№862, район на действие – Софийски градски съд. В жалбата се твърди, че решението на дисциплинарната комисия е неправилно като се сочат всички основания за касиране на решението по чл.281, т.3 ГПК. Навежда се и довод за приложение на чл.69 ЗЧСИ. Моли се за намаляване размера на глобата до минимален такъв, като алтернативно се поддържа искане за промяна на наказанието с “порицание”. Депозирани са две писмени становища, по естеството си писмени защити. Ответникът по жалбата – К. на ч. с. и., посредством процесуалния си представител – юрисконсулт М., оспорва жалбата. Депозирани са писмени бележки. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата – М. на п., посредством процесуалния си представител – юрисконсулт К., оспорва жалбата. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа жалбата, взе предвид становищата на страните, изразени в проведените съдебни заседания, писмените защити и с оглед правомощията си по чл.73, ал.4 ЗЧСИ, намира за установено следното: Жалбата отговаря на изискванията на чл.73, ал.2 ЗЧСИ, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото съдът съобрази следното: Незаконосъобразно и необосновано съставът на Д. к. на КЧСИ е приел, че в обратната разписка, с която е изпратена призовката за доброволно изпълнение, не е видно какво е съдържанието на писмото, което тя придружава. Неправилно е прието, че “в обратната разписка следва да се отбележи, макар и със съвсем кратък текст и съкращения в текста, какви документи/книжа/ се изпращат с писмото до длъжника”. Липсва нормативен документ, който да вменява на лицата, изпращащи кореспонденция, при оформяне на обратна разписка – обр.243 /известие за доставяне/ да вписват нещо различно от това, което изискват съдържащите се в образеца реквизити. Изложеното от състава на Дисциплинарната комисия в мотивите на решението му не се обхваща от реквизитите, които трябва да съдържа обратната разписка. Законосъобразно и обосновано е прието, че частният съдебен изпълнител е следвало да уведоми за насочване на изпълнението срещу имота в режим на съпружеска имуществена общност съпругата на длъжника. Този извод е съобразен с разпоредбата на чл.503, ал.1 ГПК, която предвижда задължение за съдебния изпълнител да извърши визираното действие. От представения по делото нот.акт №200, том І, рег.№7478, дело №173/2006 г./лист 112/, е видно, че имотът срещу който е било насочено изпълнителното действие е закупен от длъжника и съпругата му. Законосъобразни и обосновани са изводите на състава на дисциплинарната комисия за изпълнение на процедурата по чл.483 и сл. ГПК и по специално за липсата на доказателства, установяващи връчването на призовка за принудително изпълнение за длъжника и съпругата му, в която да е посочената датата на описа, и извършването на опис без посоченото уведомяване. Законосъобразни и обосновани са и изводите на д. к. относно несъбиране от страна на съдебния изпълнител авансово на всички таксите от ТТР към ЗЧСИ. Тези изводи съответстват на констатациите от извършената проверка и намират своето основание в разпоредбата на чл.426 ГПК. Н. на таксата в пълен размер по естеството си е довело до извършване на изпълнителни действия при наличие на нередовна молба по посочената разпоредба. Частният съдебен изпълнител е следвало да приложи разпоредбата на чл.426, ал.3 ГПК и да укаже на взискателя да довнесе съответната такса, съгласно изискванията на тарифата. Като не е сторил това той е допуснал нарушение на закона. Неоснователен е доводът на жалбоподателката за погасяване на дисциплинарната отговорност с двегодишната давност. Действията на съдебния изпълнител, за които му е наложено дисциплинарно наказание, са извършени в рамките на двугодишния срок по чл.69, ал.1 ЗЧСИ. Самият изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело е издаден на 08.11.2007 г., а дисциплинарното наказание е наложено на 28.7.2009 г. Досежно вида и размера на наложеното дисциплинарно наказание настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира следното: Дисциплинарната отговорност има санкционен характер, поради което видът и размерът на наложеното наказание трябва да бъдат съобразени с тежестта на нарушението, обстоятелствата при които то е извършено, наличието на други провинения и нарушения на наказваното лице, както и професионалната му дейност в нейната цялост, с оглед принцип за съразмерност на санкцията към нарушението. Видът на наложеното дисциплинарно наказание съдът намира, че съответства на извършените от съдебния изпълнител нарушения на разпоредби та процесуалния закон, посочени по-горе. По отношение размера на глобата обаче то е завишено. Размерът на наложеното наказание глоба от 10000 лева представлява максимално допустимия от закона размер. Извършените нарушения на закона, във връзка с изпълнение на професионалните задължения не са от такъв характер, че да са настъпили изключително вредни за страните по изпълнителното дело последици. Поради това настоящият състав на ВКС, ІV г.о., счита, че размерът на наказанието следва да бъде определен на 3000 лева, като обжалваното решение бъде изменено и наложената глоба се намали. С оглед изхода от делото и направените искания на страните за разноски, съдът намира, че същите следва да останат в тяхна тежест, така както са направени. Водим от изложените съображения и на основание чл.73, ал.4 и ал.6 ЗЧСИ, В. касационен, състав на ІV г.о., Р Е Ш И: ИЗМЕНЯВА решение от 28.7.2009 г. по дисц.д.№12/2009 г. на Д. к. при К. на ч.с. и., с което на основание чл.68 ЗЧСИ на ч. с. и. М. А. Г., рег.№862, с район на действие Софийски градски съд, е наложено дисциплинарно наказание “ГЛОБА” в размер на 10000/десет хиляди/ лева, като НАМАЛЯВА размера на глобата на 3000/три хиляди/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: