О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 445 гр. София, 19.06.2023 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА ИВО ДИМИТРОВ изслуша докладваното от съдията Иво Димитров ч.т.д. № 923 по описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Й. Н. К., чрез адв. П. К. от САК, против определение № 123 от 14. 03. 2023 г., постановено от Апелативен съд – Велико Търново в.ч.гр.д. № 83 по описа на съда за 2023 г. С обжалваното по касационен ред въззивно определение е потвърдено първоинстанционно определение № 1077 от 09. 12. 2022 г., постановено от Русенски окръжен съд по гр.д. № 501 по описа на съда за 2022 г., с което е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на наказателно производство № 211/2022 г. по описа на Русенска районна прокуратура. В частната касационна жалба се излагат оплаквания за неправилност и очевидна неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че не са налице условията за спиране на гражданското производство, образувано по иск срещу застрахователя с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, до приключване на наказателното такова, доколкото в последното няма лице, привлечено като обвиняем и няма предадено на съд лице. Иска се отмяната на обжалваното определение и връщането на делото на сезирания съд за продължаване на съдопроизводствените действия по същото. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК допускането на касационно обжалване се обосновава с произнасяне от страна на въззивния съд по въпроса: „Налице ли са предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК за спиране на производството по гражданското дело, в което се реализира гражданската отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ спрямо пострадалото лице, при наличие на досъдебно производство без да е привлечено лице като обвиняем?“ Твърди се въззивният съд в обжалваното си определение да е отговорил на този въпрос в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. С твърдения, че въззивният съд не е извършил необходимите действия за преценка на фактите от значението за спора се твърди очевидна неправилност на определението – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК. Ответникът по частната касационна жалба не взема становище по същата. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивният едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. За да потвърди определението, с което първоинстанционният съд е спрял производството по делото, въззивният състав е посочил, че първоинстанционният такъв е изискал информация от Районна прокуратура Русе относно воденото досъдебно производство, за което е образувана преписка № 211/2022 г. по описа на РП Русе, като с писмо от 05. 12. 2022 г. прокуратурата е отговорила, че досъдебно производство № 211/2022 г. по описа на РП Русе, ДП № 336-ДП 8/2022 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе не е приключило, няма лице, привлечено в качеството на обвиняем и няма предадено на съд лице; Разследването продължава, като предстои изготвяне на заключение на назначената авто-техническа експертиза; При тези обстоятелства първостепенният съд е приел, че от ангажираните доказателства се констатират престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор и е спрял производството по делото. Според въззивния съд по-натам, съгласно чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК съдът спира производството, когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор; В настоящият случай се претендират обезщетения за причинени вреди при настъпило ПТП, като се излагат обстоятелства за виновно противоправно поведение на водача, който е застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество; Отговорността на застрахователя по прекия иск на увреденото лице е функционално обусловена от гражданската отговорност на застрахования; При установяване на гражданския деликт елементите от фактическия състав - противоправно поведение на водача, настъпила вреда в пряка причинно следствена връзка с поведението, както и вината на деликвента, са идентични с тези, които са предмет на разследване в наказателното производство, т.е. конкретното вредоносно деяние осъществява състав на престъпление /чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК/, наказателното производство за което на този етап не е приключило; Установяването на престъпни обстоятелства от значение за едно гражданско правоотношение от гражданския съд е допустимо само в предвидените от закона случаи - чл. 124, ал. 5 ГПК, каквито хипотези в настоящия казус не са налице; Това обуславя приложението на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, като гражданското дело следва да бъде спряно до приключване на наказателното производство, в какъвто смисъл са и мотивите към ТР 5/05.04.2006 г. на ОСГТК на ВКС; В случай на прекратяване на наказателното производство, гражданското дело подлежи на възобновяване, а в случай на постановяване на присъда, постигане на споразумение или налагане на административно наказание, гражданският съд ще следва да се съобрази с постановеното от наказателния, съгласно изискването на чл. 300 ГПК; Възражението в частната жалба, че производството е спряно, без да има данни за повдигнато обвинение и за конкретизиране на правните норми, които извършителят е нарушил, не може да бъде споделено, тъй като предмет на разследването е установяване нарушаване на правилата за движение по пътищата от страна на водача, което е елемент от състава на престъпление против транспорта, като правната квалификация на престъплението и на допуснатото нарушение от него на този етап се явява без значение за гражданския съд; Не може да бъде споделен и доводът, че представянето на констативен протокол за ПТП е достатъчно доказателство, за да се произнесе гражданския съд, с оглед различната доказателствена тежест, която процесуалният закон му придава, от тази, предвидена в КЗ; Позоваването в частната жалба на правото на ЕС, гарантиращо разглеждане на делата в разумни срокове, също не може да бъде споделено, тъй като бързината на производството не може бъде поставяна за сметка на законосъобразността на извършваните процесуални действия, доколкото при наличието на определени предпоставки законодателят разпорежда спиране на производството. Настоящият касационен състав намира, че касационно обжалване на въззивното определение следва да бъде допуснато по поставения от касатора процесуален въпрос и на поддържаното от него основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Обжалваното определение не е очевидно неправилно. В практиката на ВКС по приложение на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК е възприето разрешението, че като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност предполага въззивният съдебен акт да е постановен при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необоснован и съответният негов порок да може да бъде установен пряко от мотивите към него, при това – при обикновен прочит, и без за това да се налага някакъв нарочен анализ на приетото в мотивите, и на постановеното от съда. В случая очевидната неправилност се обосновава с твърдението за неизвършена преценка от страна на въззивния съд, на фактите по делото, което твърдение поначало е относимо към правилността на съдебния акт, подлежаща на преценка след допускане на касационното му обжалване, но не и в производството по чл. 288 вр. чл. 274 от ГПК, каквото е настоящото. От съдържанието на обжалваното определение и на мотивите към него, за настоящия касационен състав не се разкрива такъв тежък негов порок, че същият да води до очевидната му неправилност в смисъла, обяснен по-горе. Относно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поставеният от частната жалбоподателка въпрос е правен, отговорът му, видно от възпроизведените по-горе мотиви на обжалваното въззивно определение, е обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, поради което и същият съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както същият смисъл е разяснен по задължителен за съдилищата начин с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. По същия въпрос е налице практика на ВКС, обективирана освен в соченото в жалбата определение № 50010 от 18. 01. 2023 г. по ч.т.д. № 1996 по описа на ВКС, ТК, Първо т.о. за 2022 г., така и в определение № 290 от 01. 09. 2020 г. по ч.т.д. № 1303 по описа на ВКС, ТК, Първо т.о. за 2020 г., и цитираните в него определение № 616/21. 07. 2014 г. по ч.т.д. № 1732/2014 г. на ВКС, ТК, Първо т.о., решение № 116/15. 05. 2013 г. по гр. д. № 745/2012 г. на IV ГО, определение № 566/2013 г. по ч.гр.д. № 5301/2013 г. на IV ГО, определение № 7165/2013 г. на IV ГО, определение 44/2010 г. по ч.гр.д. № 15/2010 г. на II ГО, определение № 378/2010 г. по ч.т.д. № 383/2010 г. на II ТО, определение № 274/2011 г. по ч.гр.д. № 270/2011 г. на ГО, определение № 96/2016 г. по ч.гр.д. № 445/2016 г. на IV ГО, определение № 140/2019 г. по ч.т.д. № 214/2019 г. на II ТО, и др. Съобразно посочената неизчерпателно практика на касационната инстанция, в същата еднозначно се приема, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. В тези случаи производството по гражданското дело следва да бъде спряно – при образувано наказателно производство в съдебна фаза – на основание чл. 124, ал. 1, т. 4 ГПК, а при образувано наказателно производство в досъдебна фаза – на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Отговорът на поставения процесуален въпрос, даден от въззивния съд в обжалваното му определение противоречи на цитираната практика на ВКС, поради което и касационно обжалване на същото определение следва да бъде допуснато на поддържаното от частната жалбоподателка основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. По същество частната касационна жалба е основателна. Доколкото по делото безспорно е установено от приложени в първоинстанционното производство две удостоверения, издадени от РП-Русе, че по образуваното досъдебно производство няма лице, привлечено в качеството на обвиняем и в наказателното производство няма лице, предадено на съд, решаващият извод на въззивния съд, обусловил изхода на делото във въззивната инстанция в насока на това, че предмет на разследването е установяване нарушаване на правилата за движение по пътищата от страна именно на водача, гражданската отговорност на когото е застрахована при ответника, което е елемент от състава на престъпление против транспорта, като правната квалификация на престъплението и на допуснатото нарушение от него на този етап се явява без значение за гражданския съд, се явява неправилен. Така даденото в обжалваното въззивно определение разрешение на спорния в производството процесуален въпрос, е в противоречие с формираната и цитирана практика на ВКС по приложение на чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, поради което същото определение и потвърденото с него първоинстанционно такова, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, следва да бъдат отменени и делото върнато на сезирания първоинстанционен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 123 от 14. 03. 2023 г., постановено от Апелативен съд – Велико Търново по в.ч.гр.д. № 83 по описа на съда за 2023 г. ОТМЕНЯ определение № 123 от 14. 03. 2023 г., постановено от Апелативен съд – Велико Търново по в.ч.гр.д. № 83 по описа на съда за 2023 г. и потвърденото от него определение № 1077 от 09. 12. 2022 г., постановено от Русенски окръжен съд по гр.д. № 501 по описа на съда за 2022 г. ВРЪЩА делото на Русенски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: