8 Р Е Ш Е Н И Е
№ 45
гр. София, 05 юли 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
АНТОАНЕТА ДАНОВА
при секретар НЕВЕНА ПЕЛОВА и с участието на прокурор АТАНАС ГЕБРЕВ разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 234/2019 г. по описа на ВКС, ІІІ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по жалба на подсъдимия Л. А. Л. чрез защитника му адв. И. срещу присъда № 209 от 12.10.2018 г. на Софийски градски съд (СГС), 17-ти въззивен състав, постановена по ВНОХД № 1443/2018 г. по описа на същия съд.
В касационната жалба са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, като към ВКС е отправено искане да отмени въззивната присъда и да постанови оправдателен съдебен акт. В представено допълнение към касационната жалба са изложени съображения,че въззивната инстанция неправилно интерпретирала събраните доказателства, което обусловило и неправилно приложение на материалния закон. Касаторът твърди, че въззивният съд не посочил в мотивите си в какво точно се изразявало противоправното мотивационно въздействие върху пострадалия, като настоява, че от доказателствените материали по делото такова не било установено. Липсвали доказателства подсъдимият да е създал невярна представа у свидетеля Д. С. относно формата на сключване на договора или пострадалият да е формирал волята си да не заверяват нотариално договора за покупко-продажба поради мотивация от страна на подсъдимия. Не било установено той да е възбуждал заблуждение у св. С., тъй като още преди срещата им, изхождайки от своя предходен опит с покупко-продажба на автомобили, пострадалият бил убеден, че нотариална заверка на положените подписи върху договора не била нужна, което се потвърждавало от него самия при проведените разпити, както и от показанията на присъствалите при срещата му с подсъдимия Л. свидетели С. С. и К.. В тази връзка е изтъкнато, че показанията на св. В. С. били неправилно оценени от въззивната инстанция като еднопосочни с изявленията на Д. С., тъй като същата не била очевидец на случилото се и била пряко заинтересована от изхода на делото. Поради това не било установено наличието на признак, съдържащ се в изпълнителното деяние на престъплението измама, изразяващ се във възбуждане на заблуждение у едно лице, в резултат на което в съзнанието му да е създадена невярна представа относно определени обстоятелства, довели до формиране на волята му за извършване на разпоредителен акт.
В касационната жалба се твърди, че не бил доказан по категоричен начин приетият от съда факт относно плащането на цялата продажна цена на автомобила. Въпреки твърденията на пострадалия, че заплатил изцяло цената на лекия автомобил, никой от разпитаните свидетели не присъствал при предаването, съответно, получаването на сумата от подсъдимия. Изложени са доводи, че не пострадалият и синът му сигнализирали полицейските органи за измамата, а напротив – това сторил пълномощникът на дружеството. Изтъква се, че в мотивите си СГС неправилно приел, че целта на подсъдимия да набави за себе си и за дружеството „Ем Д.“ имотна облага била реализирана с лично получените от него в брой 29 500 лева и преведените на дружеството 6 000лева; че последващото разпореждане с наличната сума чрез предаването й на св. Г., управител на дружеството, не водело до други изводи; че СГС не е отчел разпоредбите на ЗЗД, касаещи представителството; че по делото липсвали доказателства за измамлива цел, а доколкото последната не можело да се предполага, деянието било несъставомерно и от субективна страна.
В съдебно заседание на ВКС подсъдимият Л. Л., редовно призован, не се явява. Процесуалният му представител излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на въззивната присъда, като поддържа теза за несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна. Моли за постановяване на оправдателен съдебен акт поради липса на престъпление. По делото са представени писмени бележки, в които са залегнали съображения за наличието на облигационни отношения между подсъдимия и пострадалия, които сочели единствено на гражданскоправен спор, с отсъстващи елементи на измама по смисъла на чл. 209 от НК.
Частният обвинител Д. С. и повереникът му адв. П. не се явяват, редовно призовани.
Представителят на ВКП излага становище, че жалбата е неоснователна, а въззивната присъда следва да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347 от НПК, намери за установено следното:
С присъда № 283499 от 28.11.2017 г., постановена по НОХД № 16094/2016 г., Софийският районен съд, ІІІ наказателен състав, е признал подсъдимия Л. А. Л. за невиновен в извършването на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал.
По въззивен протест на прокурор от Софийска районна прокуратура и въззивна жалба на частния обвинител Д. С. чрез повереника му адв. П. срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 1443/2018 г. по описа на Софийски градски съд. С атакуваната нова присъда № 209 от 12.10.2018 г. СГС е признал подсъдимия за виновен в това, че на 09.07.2014г. в [населено място], МОЛ „С.“ – център, находящ се на [улица], с цел да набави имотна облага за себе си и за „Ем Д.“ Е., възбудил заблуждение у Д. С. С., като му казал, че му прехвърля собствеността – продава му лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“ с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на същото дружество ,само чрез съставяне на фактура с № 000544/09.07.14 г. и договор за покупко – продажба на МПС от 09.07.2014 г. без нотариална заверка на подписите на продавач и купувач и с това му причинил имотна вреда в големи размери – 35 500 лева, поради което на основание чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, изтърпяването на което отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от пет години.
ВКС намира, че касационната жалба на подсъдимия Л. е допустима – подадена от процесуално легитимиранa странa по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 346, т. 2 от НПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Преди всичко следва да се отрази, че в преобладаващата си част доводите на жалбоподателя Л. по съдържание са насочени срещу правилността на фактическите констатации на съда, въз основа на които са формирани изводите за наличието на обективните и субективни елементи на инкриминираното престъпление. В такъв именно смисъл са релевираните оплаквания за „неправилно възприета фактическа обстановка“ – че касаторът не бил създавал невярна представа у пострадалия относно формата за сключване на договора; че св. Д. С. не бил формирал волята си да не заверяват договора за покупко-продажба нотариално; че той, както и свидетелите Св. С. и К. предварително били убедени в липсата на необходимост от нотариална заверка на договора; че не било доказано, че пострадалият заплатил изцяло цената на лекия автомобил, тъй като никой от разпитаните свидетели не присъствал при предаването на сумата от подсъдимия; че неправилно били кредитирани показанията на свидетелите Д. и С. С., св. К. и св. С. и пр. Така развитата аргументация по същество разкрива несъгласието на подсъдимия с дадената от СГС оценка на достоверността на свидетелските показания и с приетите въз основа на тях фактически констатации. Съдържанието на допълнението към жалбата красноречиво илюстрира извод, че касаторът всъщност настоява определени факти да бъдат интерпретирани само и единствено по предложения от него начин, разминаващ се с дадения от въззивния съд прочит на доказателствената съвкупност.
С оглед необходимостта да се рамкират точно пределите на допустимия касационен контрол настоящият съдебен състав счита за необходимо за пореден път да припомни, че касационната проверка се разпростира само върху процесуалната законосъобразност на конкретните действия на съдебните инстанции по фактите по допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото и правилността на формирането на вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган. Фактическата необоснованост – неправилността на приетата фактология – не е изведена като самостоятелно касационно основание. ВКС многократно и последователно е изтъквал в актовете си, че проверява единствено юридическата правилност на съответните контролирани съдебни актове с оглед на изложената в тях фактическа обстановка, без да пререшава въпроса за достоверността на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело. Вътрешното убеждение на инстанциите по фактите относно достоверността на доказателствените материали може да бъде оспорено и поставено под съмнение при касационния контрол, само когато са били нарушени наказателнопроцесуални норми, които регулират формирането му и гарантират неговата правилност. Ако такива не са допуснати, вътрешното убеждение на инстанциите по фактите е суверенно и неотменимо.
В този аспект се констатира, че по делото не са допуснати процесуални нарушения, които да доведат до съмнителност на осъдителните изводи на съда. Доказателствените материали са оценени съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 5 от НПК. Решаващите доводи на съда са надлежно мотивирани съгласно изискванията на чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305, ал. 3 от НПК, като обективно създават ясна представа за начина, по който съдът е достигнал до окончателните си заключения, включително и относно представното съдържание на дееца при извършване на деянието.
Възраженията срещу кредитираните показания на свидетелите Д. и С. С. и К. К. не се основават на конкретни нарушения при анализа на гласните доказателствени средства, а са провокирани от различното субективно тълкуване на съдържанието им от страна на касатора и защитника му. Тяхното недоволство произтича от това, че предходната инстанция не е възприела твърдяното обстоятелство, че и тримата свидетели знаели предварително и били напълно убедени в липсата на необходимост от нотариална заверка на подписите, положени на договора за покупко-продажба на процесния автомобил, тъй като и преди това имали опит с покупко-продажби на автомобили нов внос. Върху това твърдение се гради лансираната защитна теза – че подсъдимият не бил възбудил заблуждение у пострадалия, доколкото неверните представи изначално съществували в съзнанието на свидетеля, утвърдени от собствената му практика при предходни покупко-продажби на автомобили нов внос. Това оплакване е неоснователно, като интерпретацията му до известна степен дори разкрива нюанси на превратност. Нито пострадалият Д. С., нито св. С. С., а и св. К. са отрекли факта, че и преди случая частният обвинител е закупувал от автокъщи леки автомобили нов внос, като собствеността върху превозните средства е била прехвърляна само с договор и фактура. Съобразно техните показания въззивният съд резонно е приел обсъжданото обстоятелство за установено. Касаторът обаче пропуска да коментира важният детайл, откроен от състава на СГС – че св. Д. С. е свидетелствал за предходния си опит по повод покупко-продажби на автомобили нов внос, но нерегистрирани в Република България.
В законовата регламентация (чл. 144, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП) е предвидена съществена разлика при прехвърлянето на собствеността на моторно превозно средство, внесено от друга държава, което е без номера или с транзитни номера, и на моторно превозно средство, внос от чужда страна, но регистрирано на територията на Република България. В първия случай за осъществяване на покупко-продажбата е достатъчно наличието на писмен договор между продавача (фирмата) и купувача, за който българското законодателство няма изискване да бъде с нотариална заверка на подписи или съдържание, както и издадена фактура, придружена с касов бон или банков превод. При втората хипотеза прехвърлянето на собствеността на регистрирани автомобили, регистрирани ремаркета с товароносимост над 10 тона, регистрирани колесни трактори и регистрирани мотоциклети с работен обем на двигателя над 350 cmі се реализира при допълнително изискване към формата на договора – подписите на страните да бъдат нотариално заверени.
В контекста на изложеното правилно в процесуален план въззивният съд е приел за достоверни, последователни и еднопосочни показанията на свидетелите Д.. С., С. С. и К., въз основа на които е извел като безспорно установени фактите, че при срещата в заведението на мол „С.” подсъдимият е заблудил частния обвинител Д. С., съобщавайки му информацията, че за прехвърлянето на лекия автомобил е достатъчно да се съставят и подпишат договор и фактура, без да е необходима нотариална заверка на подписите. В мотивите на съдебния акт е констатирано, че показанията и на тримата свидетели, депозирани пред първоинстанционния съд, и тези, дадени от св. Д. С. на досъдебна фаза, надлежно прочетени по реда на чл. 281 от НПК, са в синхрон и в пълна кореспонденция помежду си, като не са налице съществени противоречия, които биха могли да ги дискредитират. Убедителността им е обоснована и с показанията на св. В. С., която е потвърдила обстоятелството, че подсъдимият е казал на съпруга й, че за прехвърлянето на лекия автомобил е достатъчен само договорът за покупко-продажба и фактурата. СГС не е допуснал процесуално нарушение, като се е доверил на показанията й. Тази свидетелка действително не е очевидец на деянието, тъй като не е присъствала на преговорите в мола, а е възпроизвела съобщеното й от нейния съпруг, св. Д. С.. Макар и източник на косвена информация, показанията на св. С. са годно доказателствено средство, събрано, проверено и оценено по реда на НПК в съвкупност с останалите доказателствени материали. Съдът не е констатирал индиции за нейната недобросъвестност, каквито оплаквания, неподкрепени с обективни данни, отправя касаторът.
Релевираните възражения за недоказаност на приетите за установени факти относно изплащането на цялата продажна цена на лекия автомобил от страна на св. Д. С. също съставляват по характера си типично възражение за необоснованост, поради което няма как да получат отговор в претендирата от касатора насока. Твърденията за неизясненост на тези обстоятелства могат да се изследват от касационния съд само във взаимовръзката им с допуснати процесуални нарушения в доказателствената дейност на контролираната инстанция, които са довели до ограничаване на процесуалните права на страните, в частност на подсъдимия. Конкретиката на разглеждания казус обуславя извод за необходимата доказателствена обезпеченост на констатациите на второинстанционния съд и в обсъжданата насока. Решаващият съдебен състав е изложил достатъчно съображения, с които убедително е аргументирал своите изводи, залегнали в мотивите на атакувания акт. Контролираната инстанция не е пренебрегнала задължението си за пълноценно разкриване на обективната истина, а напротив – стриктно е следвала законосъобразен подход при оценката на доказателствените материали, както и в цялостната си дейност по осъществяване предмета на доказване. От доказателствената съвкупност по делото категорично и несъмнено е установено, че пострадалият Д. С. е заплатил общо сумата от 35 500 лева на подсъдимия, като 6 000 лева били преведени по банков път на името на „Ем Д.“ Е., а останалите били предадени на ръка в черен найлонов плик. Тези факти са базирани преди всичко на показанията на пострадалия, по отношение на които въззивният съд с основание е преценил, че не могат да бъдат отхвърлени единствено поради процесуалното качество на св. Д. С.. Съдът е подложил показанията му на внимателна проверка, като ги е съпоставил, на първо място, с показанията на свидетелите С. С., К., С., Г.. Констатацията за съответствие помежду им е обусловила мотивиран извод за достоверността им. Освен това са взети предвид и обясненията на самия подсъдим Л. и приобщените по надлежния процесуален ред показания на св. Г. от досъдебното производство, че и двамата се уверили, че пострадалият е разполагал с цялата сума –„30 000 лева“, след превода на сумата от 6 000 лева по банков път. Изводите, обусловени от събраните чрез тези доказателствени средства доказателства, не могат да бъдат опровергани от обстоятелството коя от страните първа алармирала органите на полицията за осъществената измама. Този факт няма съществено доказателствено значение, както счита касаторът, защото от него не произтича недвусмислено заключение относно авторството на деянието. При това от подробно установената фактологията на събитията е ясно защо частният обвинител се е въздържал да сигнализира компетентните органи – автомобилът се е намирал в неговата фактическа власт и той го считал за собствен, тъй като е заплатил продажната му цена.
В заключение следва да се обобщи, че при осъществената проверка ВКС не установи СГС да е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с оценката на доказателствените материали. Упражнявайки правомощията си на инстанция по фактите, въззивният съд не е основал изводите си по същество върху несъществуваща или недостатъчна доказателствена основа, нито е интерпретирал наличните по делото доказателствени материали избирателно, едностранчиво или превратно. При касационния контрол вътрешното убеждение на въззивния съд не може да бъде поставено под съмнение, щом са били спазени всички процесуални правила, които регулират формирането му и гарантират правилността му.
В пределите на установените и доказани фактически положения материалният закон е приложен правилно. Налице са всички съставомерни признаци от обективния и субективен състав на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, като изводът, че подсъдимият е действал виновно при пряк умисъл като форма на вината, с визираната в разпоредбата користна цел, е законосъобразен.
В допълнението към касационната жалба на подсъдимия Л. са развити принципни правни постановки, към които съдебната практика наистина последователно и неотклонно се придържа: за да е осъществен съставът на престъплението измама е необходимо от обективна страна да бъде установено, че подсъдимият е въвел в заблуждение едно лице, т.е. че е създал у него неверни представи относно съществуването или несъществуването на определени факти и обстоятелства от обективната действителност, свързани с основанието или условията, при които се осъществява имущественото разпореждане. В случая тъкмо това е сторил касаторът – неправомерната му дейност по възбуждане на заблуждение у частния обвинител Д. С. е обективирана в изявленията му при водените преговори в МОЛ-а, че собствеността на лекия автомобил се прехвърля с фактурата и договора за покупко-продажба, без да е необходима нотариална заверка на подписите, като пострадалият можел да го регистрира в КАТ. Защитната теза на касатора неглижира вече изтъкнатия основен факт от значение за ангажирането на отговорността му – че на св. Д. С. не е било известно обстоятелството, че нотариална заверка на подписите на договарящи страни при покупко-продажба е безусловно необходима при вече регистриран в РБ автомобил, факт, който подсъдимият Л. несъмнено отлично е знаел с оглед осъществяваната от него дейност. Въведеното от него заблуждение за липса на изискване за нотариална заверка на подписите на договора е бил решаващият мотив за изплащането на сумата от страна на частния обвинител. Без наличието на тази невярна представа, той не би се разпоредил с имуществото си, като тази информация е била изрично заявена от подсъдимия.
Всъщност поведението на подсъдимия изразително отразява спецификата на конкретното деяние и особеностите на самия деец, който обиграно и умело се е възползвал от общото познание на частния обвинител, че собствеността върху лекия автомобил нов внос може да се прехвърли и само чрез договора за покупко-продажба и фактурата. Върху тази база с лекота е била формирана невярната представа за действителността, мотивирала свидетеля да извърши имущественото разпореждане с произтичащата от това имотна вреда. В създадената ситуация не е съществувала никаква необходимост подсъдимият да настоява или да убеждава св. Д. С. да му се довери, че не е необходимо да подписват договора пред нотариус. В този контекст настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с мнението на въззивния съд, че фактът, че подсъдимият не е демонстрирал настойчивост при мотивирането на пострадалия, не променя изводите за съставомерност на поведението му. Съдебният състав с основание е отбелязал в мотивите на атакуваната присъда, че за извършване на престъплението е необходимо и достатъчно спрямо измамения да се реализира мотивационно въздействие, насочващо го към осъществяване на правно значимо поведение, без да са налице изисквания за степента на интензитета му.
Измамливият умисъл на дееца също е налице, като недвусмислено произтича от установените по делото факти. Съдът законосъобразно е приел, че цялостното поведение на подсъдимия обективира както умисъла му за формиране на погрешни представи у пострадалия относно начина и формата за прехвърляне на собствеността на автомобила, така и наличието на специфичната користна цел, в случая успешно реализирана: че разговорите са били проведени и документите оформени и подписани в заведение в МОЛ „С.”, а не в офиса на дружеството; че подсъдимият е бил придружаван от управителя на дружеството (лицето, което го е упълномощило за продажбата на процесния автомобил), който обаче останал да чака в колата и не се включил в разговорите; че касаторът е успял да убеди св. Д. С. да предаде съществената част от парите в брой под предлог за обезпечаване на интересите на дружеството – продавач; че при проведените след получаването на парите телефонни разговори със свидетеля (след като пострадалият вече разбрал, че няма как да регистрира колата без сключен в надлежна форма договор за покупко-продажба) подсъдимият не отказал изповядване на сделката пред нотариус, но впоследствие се укрил; че в крайна сметка сам придобил същия автомобил.
По отношение на залегналото в писмените бележки на защитника възражение за наличие на неуредени гражданскоправни отношения между подсъдимия и частния обвинител настоящият съдебен състав констатира, че по делото обективно липсва фактическа основа за изводи в подобна насока. Налице са всички елементи на измама по смисъла на наказателния кодекс, а не такава по гражданското законодателство. Достатъчно е само да се маркират някои от основните разлики между измама по смисъла на Наказателния кодекс и такава по гражданското законодателство: При „гражданската“ измама се формира невярна представа относно обстоятелствата, при които се сключва договорът, защото именно към тази крайна цел са насочени измамливите действия на дееца. При такава хипотеза заблуждението е относно определени елементи на дадена правна сделка или относно условията, при които тя ще се изпълнява (предмет, цена, страни и др.). Със сключването на договор „гражданската“ измама е довършена. При измамата по НК деецът задължително преследва користна цел, като изначално няма намерение да се задължава по договора, какъвто е разглеждания случай. Необходимо е реално осъществено поведение от страна на дееца по мотивиране на пострадалото лице да извърши акт на имуществено разпореждане, следствие на което да настъпи имотна вреда за него или трето лице. При измамата по НК е задължително деецът да преследва користна цел – да набави за себе си или за другиго имотна облага, като същевременно съзнава, че последната е невъзможна без причиняване на вредата. Установените по настоящото дело факти без съмнение се субсумират под престъпния състав на измамата по НК.
С оглед изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че в рамките на възложената компетентност и предоставените от закона правомощия следва да остави в сила атакувания съдебен акт на Софийския градски съд.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделениеР Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 209 от 12.10.2018 г., постановена по ВНОХД № 1443/2018 г. по описа на Софийския градски съд, 17-ти въззивен състав.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на протестиране и обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |