Р Е Ш Е Н И Е № 501 София, 16 декември 2013година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на първи ноември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ : НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КАПКА КОСТОВА при участието на секретаря:Аврора Караджова и в присъствието на прокурора :Димитър Генчев изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №1534 по описа за 2013 година Производството е за възобновяване на нохд.№428/2012 г. на Окръжен съд гр. Видин,образувано по искане на осъдения Г. Л. А.. В съдебно заседание искането се поддържа лично от осъдения и защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановената присъда при спазване на процесуалните правила и закона,а искането за възобновяване изцяло неоснователно. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 6.02.2013 г. постановена по нохд.№428/2012 г. на Окръжен съд гр. Видин,подсъдимия тогава Г. Л. А. е признат за виновен в това ,че на 21.09.2012 г. в [населено място] умишлено умъртвил баща си Л. Г. А.,като деянието е извършено с особена жестокост и по особено мъчителен начин за убития,поради което и на основание чл.116 ал.1 т. 3 и 6 НК вр. с чл.115 НК и при условията на чл.55 ал.1т.1 НК е осъден на девет години лишаване от свобода,което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.Зачетено и е предварителното задържане на подсъдимия считано от 21.09.2012 г. Присъдата не е обжалвана и е в сила от 22.02.2013 г. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения Г. Л. : От многословното саморъчно изложение на осъдения може да се извлече оплакване за нарушение на закона.Твърди се - „вярно е,че не трябваше да го бия толкова много,но не съм искал да го убивам,той все пак ми беше баща”.Твърди се също - не било взето предвид,че „баща ми се отказа да си вади медицинско за да ме съди” и че отказал лекар и линейка и „това направил пред полицаите,които ме задържаха”.Разбрал от баба си,че след задържането му идвала линейка,но баща му отказал да тръгне с тях.Подробно са изложени предишни конфликти в семейството,злоупотребата с алкохол на баща му,побоите които нанасял на майка му,на баба му на него самия. В писменната защита ,а и в пледоарията по същество се твърди,че съда е подценил влошените отношения в семейството,причината за което е единствено в злоупотребата с алкохол на бащата,това че биел майка си,майката на децата си и самите деца.Обстоятелството,че подсъдимия е претърпял черепно мозъчна травма,по време на катастрофа с мотор,която „съвместена” с количество алкохол е такава,че при нея се получава освобождаващо чувство на агресия,което и обяснява побоя и впоследствие убийството на баща му. На следващо място защитата счита,че „въпреки жестокостта, с която е нанесен побоя,в случая сме изправени пред деяние,”което може да бъде квалифицирано на умишлено нанесена телесна повреда” и единствено факта,че баща му не е пожелал да отиде на доктор...е довело до трагичния край. Иска се и намаляване на наказанието,което макар и при условията на чл.55 ал.1т.1 НК е несъразмерно тежко за този подсъдим,поради което и правилната квалификация на деянието била, като такова по чл.124 ал.1 НК. Доводите и на осъдения и на защитата са неоснователни,не намират опора в данните по делото и това е така защото : Съда е събрал по предвидения в НПК процесуален ред необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства.Последващия доказателствен анализ не е особено детайлен и пълен,но приетото за установено по фактите е безпротиворечиво,без игнорирания,подценявания или надценяване и е подчинено на правилата на формалната логика. Безспорни са изключително влошените отношения в семейството,данни за което обстоятелство има не само в обясненията на осъдения Г. А., но и в показанията на всички разпитани по делото свидетели. Така св.С./баба на осъдения /-„Това което се случи е за това,че синът ми Л. много обиждаше момчето,подсъдимия А. негов син.Когато Л. пийне и брат си е тормозил,не само Г. и мен...като се върна в [населено място] много пакости направи...на два три пъти ме е удрял...Когато се напие Л. ни бие и тормози.Дори баща му,съпругът ми почина от тормоз от него...на 20.09.2012 г. Л. не е идвал на вечеря...не знам кога се е прибрал...чух гюрултията и отидох у една комшийка... аз отидох при нея за да извика полиция”.Свидетеля С. Г. /брат на осъдения /-„баща ни биеше майка ни като се напие,побоите бяха страшно много...посягаше и на нас.За случая знам от баба ми аз живея в [населено място]...брат ми пие...но става весел,като пийне не е агресивен”.Свидетеля Ц. А. /брат на пострадалия и чичо на осъдения /-„ Като го уволниха от Полицията,не знам какво се случи с този човек/брат ми /,но той започна да пие.Децата бях малки 7 и 6 клас.Разбрахме от други хора,че майка им праща пари от Гърция,а той ги изпива,а те децата са гладни...прибрахме децата на село и там завършиха осми клас...по късно Г. го записах аз, в дърводелското училище...ходех и на родителски срещи...баща им не се грижеше за тях,но те са добри момчета.След това заминаха при майка си в Гърция,стояха близо десет години при нея...виждал съм го Г. пиян,но не е агресивен...баща му е агресивен”.Особено показателни са данните дадени от св.Б. ,един от малкото свидетели извън семейството –На 21.09.2012 г. ми се обади дежурния на РУ на МВР за възникнал скандал в [населено място]...от майката на Л. разбрах ,че двамата –сина и бащата са се спречкали...влизам в къщата ,показа се Г. ,каза че са се спречкали с баща му,в стаята видях Л. да лежи на леглото-и той ми обясни ,че са се спречкали,по точно са се сбили ...попитах го ще подаде ли жалба срещу Г. .Отговора беше- Б., познаваме се, срещу сина ми няма да подам жалба.Състоянието му видимо не беше добро и аз се обадих на дежурния да уведоми спешна помощ.Взехме Г. с нас,за да го откараме в РУ и да няма нов скандал.Г. не е оказвал съпротива...по пътя срещнахме линейката и аз се върнах с тях,за да ги заведа до къщата на Л....отидохме,но Л. отказа да бъде транспортиран до болница,за което подписа и документ.Два или три пъти е имало сигнали от майката на подсъдимия срещу бащата,оплаквания имаше и от родителите на Л. ,но не писменно”. Относно вида на нанесените на пострадалия телесни увреди изключително подробно е експертното заключение на вещото лице д-р И..Изяснен е и механизма на нанасянето им ,както и вероятността, коя от тях е в резултат на удар с крак или ръка и коя от тях е от удар с брадва/с дължина 95 см./.Безспорно установена е причината за смъртта –остра дихателна недостатъчност ,вследствие на колабиране на двата бели дроба и изключване на дихателната функция ,поради притискане на паренхима от излялата се кръв и въздух в гръдната кухина.Всичко това в следствие на счупване на ІІ-ІХ ребра двустранно и проникване на счупените краища на ребрата в гръдната кухина и нараняване на белодробния паренхим. Вещото лице е категорично и относно наличието на пряка причинна връзка между нанесените травми и последвалата смърт. Показателни за нанесения побой са и останалите обективно установени увреди:-контузия на главата с наранявания по окосмената част и лицето,кръвонасядане на меките черепни покривки и кожата на лицето,горната устна,кръвонасядане около лява очна орбита,контузия на гръдния кош,контузия на ляв бъбрек,контузия на ляв лакът,порезни наранявания по главата. Невярно е твърдението в писменната защита,че не е съобразена получената при предишна катастрофа с мотор черепно мозъчна травма на осъдения.От заключението на съдебно психиатричната експертиза е видно ,че при Г. Л. има данни за повишена раздразнителност на патологична основа ,изводима от комбинацията между интензивната алкохолна злоупотреба и претърпяната черепно мозъчна травма,обстоятелство съобразено от съда,което не изключва „способността му за осъзнаване на постъпките и към дата 21.09.2012 г. Л. е разбирал свойството и значението на постъпките си и последиците от тях”. При правилно и безпротиворечиво установени факти и закона е приложен правилно.На инкриминираната дата и място,подсъдимия умишлено /при евентуален умисъл / е умъртвил баща си ,с особена жестокост /виж броя и вида на получените увреди / и по особено мъчителен начин за убития /починал е часове след побоя/ и по този закон е осъден,т.е. приложен е закона ,който е следвало да бъде приложен. Няма как да бъде споделено и искането на защитата за приложението на чл.124 ал.1 НК,мотивирано с „наказанието на подсъдимия макар и при условията на чл.55 ал.1т.1 НК е несъразмерно тежко”. Разпоредбата на чл.124 ал.1 НК ангажира наказателната отговорност на този ,който по непредпазливост причини смърт другиму вследствие на умишлено нанесена телесна повреда.В случая нормата е неприложима,не само защото категорично установените факти показват ,че осъдения е нанесъл тежък побой на баща си,с юмруци и ритници /когото събудил за да се разправя с него /,но след като се изморил /”заболяха ме ръцете” /, отишъл в друго помещение,взел брадва,с която продължил да нанася удари.Обстоятелството, че ударите са нанесени с тъпата част,а не с острието на брадвата /по металната тъпа част –триъгълното парче срещу острието е намерена кръв на пострадалия и може да се твърди,че с тази част на брадвата са нанесени уврежданията по главата му/,няма как да изключи евентуалния умисъл за причиняване смърт на пострадалия.Показателни в тази връзка са и местата, на които са констатирани уврежданията по тялото на пострадалия- в голямата си част в жизнено важни органи –главата и гърдите. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание.При определяне размера на наказанието ,което следва да бъде наложено на осъдения, съда е взел предвид всички обстоятелства от значение,като с най голяма тежест, от смекчаващите вината обстоятелства е отчетена системната злоупотреба с алкохол на пострадалия,след която той ставал агресивен по отношение на всички членове на семейството,не полагането на грижи за децата си,отчетена е и младата възраст на осъдения и това ,че очевидно съжалява за станалото,ниската степен на обществена опасност на самия осъден,чистото му съдебно минало и правилно е приел,че и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко за него.Наказанието е в размер доста под предвидения в закона минимум и не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената присъда при спазване на процесуалните правила и закона,наказанието на осъдения справедливо,а искането за възобновяване неоснователно. Ето защо и на основание чл.426 НПК вр. с чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. Л. А. за възобновяване на нохд.№428/2012 г. на Окръжен съд гр. Видин. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :