6 Р Е Ш Е Н И Е № 350 София, 25.02.2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1514 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по подадена от „Гого Пласт“ ЕООД /в несъстоятелност/, представлявано от адв. С. М., за отмяна на решение № 24 от 08.01.2018г. по т.д. № 251/2016г. на Пловдивски окръжен съд, 18 търговски състав, с което е обявена неплатежоспособността на молителя, открито е производство по несъстоятелност, прекратена е дейността на дружеството и производството е спряно на основание чл.632, ал.1, изр.1 от ТЗ. Молителят поддържа, че е налице основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, а именно нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно, но които имат съществено значение за правилното решаване на спора. Твърди, че по делото, по което е постановено решение, от съществено значение за установяването на трайни затруднения на длъжника да изпълнява задълженията си са коефициентите за ликвидност на търговското дружество, в които се включват активите и пасивите му. Твърди, че в случая при определянето на коефициентите за ликвидност и в структурата на пасива на дружеството са включени като краткосрочни и ликвидни задължения на дружеството към Банка ДСК ЕАД в размер на 140 840,52 лева, което е и най-голямото перо в пасива на дружеството и при която липса коефициентите за ликвидност биха били значително по-високи. Поддържа, че с решение № 326 от 15.06.2017г. по т.д. № 542/2014г. на Пловдивски окръжен съд установителните искове по чл.422 ГПК за тези вземания са били отхвърлени като неоснователни, а при постановяване на влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, съдът по несъстоятелността не е ценил посоченото решение, тъй като не е влязло в сила, и в тази връзка е изследвал и обсъдил коефициентите за ликвидност при наличие на краткосрочно задължение към „Банка ДСК“ ЕАД в размер на 140 840,52 лева. Твърди, че след постановяване на решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила решението, с което е признато за установено, че касаторът дължи на „Банка ДСК“ ЕАД само сумата 10 745,93 евро – възнаградителна лихва и заемни такси в размер на 439,08 лева. Счита, че по този начин съдът по несъстоятелността е обсъдил и приел коефициенти за ликвидност на дружеството, формирани със задължение в значителен размер, което впоследствие е установено с влязло в сила решение, че не се дължи. Позовава се на становището на вещото лице, че при липса на изискуеми задължения към „Банка ДСК“ ЕАД коефициентът на обща ликвидност би бил към 4. Твърди още, в резултат на влязлото в сила решение, с което е отречено вземането на „Банка ДСК“ ЕАД, е променен не само пасивът на дружеството, но е и увеличен активът му, тъй като същото притежава вземания от „Банка ДСК“ ЕАД в резултат на проведени и приключили принудителни действия по изп.д. № 1554/2013г. по описа на ЧСИ М. О. с район на действие ОС – Пловдив, образувано по молба на банката за удовлетворяване на тези несъществуващи вземания. Поради това моли влязлото в сила решение да бъде отменено и делото да бъде върнато на окръжния съд за ново разглеждане. Ответникът „Папагал” ООД оспорва молбата за отмяна. Поддържа, че изложените в молбата аргументи се отнасят единствено и само до евентуално по-различното финансово и икономическо състояние на молителя, обусловено от наличието на влязло в сила решение. Твърди, че в случая съдът по несъстоятелност, за да обяви неплатежоспособността на длъжника, е приел, че е налице и съвсем отделно и независимо основание – по чл.608, ал.3 ГПК, тъй като установената презумпция не е оборена от страна на длъжника. Сочи, че това основание за обявяване на длъжника в неплатежособност няма отношение към финансово-икономическото състояние на длъжника. Поради това моли молбата да бъде оставена без уважение и да му бъдат присъдени разноски за производството. Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу влязло в сила решение в 3- месечния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, считано от деня, в който на молителя са станали известни новите обстоятелства и доказателства – решение № 366 от 19.12.2017г. по в.т.д. № 600 от 2017г. на Пловдивски апелативен съд, влязло в сила на 03.02.2018г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени изложените в молбата доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.307 ГПК, намира следното: Молбата за отмяна на влязлото в сила решение на Пловдивски окръжен съд е неоснователна. Съгласно чл.303, ал.1, т.1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В настоящия случай влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, е постановено по подадена от „Папагал“ ООД молба за откриване на производство по несъстоятелност на „Гого Пласт“ ЕООД. В решението съдът по несъстоятелност е приел за доказано състоянието на неплатежоспособност на длъжника, като е взел предвид всички показатели за ликвидност, които са под установения в практиката норматив, с изключение на коефициента на обща ликвидност. Приел е, че случая краткотрайните активи на ответното дружество се формират само от материални запаси и краткосрочни вземания, без да са налице никакви краткосрочни инвестиции и парични средства на дружеството, като нормалната стойност на коефициента на обща ликвидност се дължи на факта, че размерът на материалните запаси и краткосрочните вземания е по-голям от размера на задълженията, посочени като краткосрочни. Позовал се е на становището на вещото лице, че няма детайлна информация /която липса се дължи на непредоставена в пълнота счетоводна информация от ответника/ материалните запаси, които са най-значителното перо от текущите /краткотрайни/ активи на дружеството, дали са налични и дали е възможно да бъдат реализирани. Поради това, съобразявайки поднормативните стойности на останалите коефициенти на ликвидност и данните за големия размер на генерирана загуба на ответника за 2016г. и ограничената му основна дейност, е достигнал до извод, че ответникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност. В подкрепа на този извод съдът по несъстоятелност е изложил, че дори и от обективна страна липсата на данни за актуалното финансово-икономическо състояние на ответника да не позволява с категоричност да бъде направен извод, че същият е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, то следва да бъде съобразена действащата нова презумпция по чл.608, ал.3 ТЗ, съгласно която неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Приел е, че съгласно тази презумпция състоянието на неплатежоспособност на длъжника се предполага и в случаите, в които не е изпълнено изцяло или отчасти което и да е от съществуващите изискуеми парични вземания по чл.608, ал.1 ТЗ, тъй като това неизпълнение по силата на закона е приравнено на „спиране на плащанията“. Посочил е, че в настоящия случай длъжникът е спрял плащането на задължението си към молителя и не е ангажирал убедителни доказателства за такова свое финансово-икономическо състояние, което да обори презумпцията по чл.608, ал.3 ТЗ. Относно началната дата на неплатежоспособността съдът по несъстоятелност е приел, че за такава следва да се определи датата 18.06.2015г. – датата, следваща последното извършено плащане от ответника спрямо дружеството-молител по една от издадените от него фактури, тъй като спиране на плащанията от посочената дата към молителя от страна на длъжника предполага наличието към същия момент на състояние на неплатежоспособност по силата на необорената презумпция по чл.608, ал.3 ТЗ. С решение № 366 от 19.12.2017г. по в.т.. № 600/2017г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, е потвърдено решение № 326 от 15.06.2017г. по т.д. № 542/2014г. на Пловдивски окръжен съд в частта, в която е отхвърлен предявеният от „Банка ДСК“ ЕАД против „Гого Пласт“ ЕООД иск за установяване, че дължи към 16.10.2013г. сумата 256 323,66 лева главница по договор за кредит № 65 от 28.12.2009г., който е превърнат в предсрочно изискуем от 10.10.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.10.2013г. до окончателното плащане, за която сумата банката се е снабдила със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е признато за установено, че „Гого Пласт“ ЕООД дължи на „Банка ДСК“ ЕАД към 16.10.2013г. по договор за кредит № 65 от 28.12.2009г. неплатена възнаградителна лихва върху главницата в размер на 10 745,92 лева за периода 25.10.2012г. – 16.10.2013., за която сума банката се е снабдила със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Решението е влязло в сила на 06.02.2018г. При така установените обстоятелства настоящият състав намира, че представеното съдебно решение № 366 от 19.12.2017г. по в.т.д. № 600/2017г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение няма характера на ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото. С това решение е разрешен със сила на пресъдено нещо спорът между молителя и „Банка ДСК“ ЕАД относно съществуването на задължение по сключен между тях договор за банков кредит към 16.10.2013г. на основание настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Посоченото обстоятелство обаче не е обусловило изхода на спора, по който е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. В постановеното решение изводът за наличие на неплатежоспособност на длъжника – молител в настоящото производство, е основан на съвкупна преценка и цялостен анализ на икономическото състояние на дружеството, в това число на структурата на актива и пасива и на реализируемостта на актива, както и на наличието на основание за прилагане на презумпцията по чл.608, ал.3 ТЗ, а не на простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на дружеството. От друга страна, с влязлото в сила решение е отречено съществуването на вземане на „Банка ДСК“ ЕАД спрямо длъжника към 16.10.2013г. на основание настъпила предсрочна изискуемост, но не е отречено съществуването на вземане на банката по договора за банков кредит за вноски с настъпил падеж, като в тази връзка следва да се посочи, че видно от мотивите на представеното от молителя решение № 326 от 15.06.2017г. по т.д. № 542/2014г. на Пловдивски окръжен съд крайният срок за погасяване на кредита е 28.12.2016г. По изложените съображения следва да се приеме, че представените от молителя покана да доброволно изпълнение и протоколи за разпределение по изп.д. № 01554/2013г. на ЧСИ М. О. също не установяват нови обстоятелства от съществено значение за изхода на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, тъй като и тези доказателства са представени във връзка с установяване на твърдението на молителя за нови обстоятелства, относими към икономическото му състояние, поради съществуването на негови вземания към „Банка ДСК“ ЕАД, произтичащи от проведено незаконосъобразно изпълнение. Поради липса на предпоставките на чл.303, ал.1, т.1 ГПК молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на СРС е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото на молителя не следва да се присъждат разноски. На ответника следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 2200 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Гого Пласт“ ЕООД /в несъстоятелност/, за отмяна на решение № 24 от 08.01.2018г. по т.д. № 251/2016г. на Пловдивски окръжен съд, 18 търговски състав. ОСЪЖДА Г. Пласт“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК[ЕИК], съд. адрес: [населено място], [улица], ет.1, офис 1, адв. С. М. да заплати „Папагал“ ООД, ЕИК[ЕИК], съд. адрес: [населено място], [улица], ет.1, офис № 2, адв. Р. Г. С. сумата 2200 лева /две хиляди и двеста лева/ - разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: