8 Р Е Ш Е Н И Е №228 С., 20.10.2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 45 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано и по касационна жалба на Т. А. Б., чрез пълномощника й адвокат В. Л., против решение № 478 от 12.11.2010 г., постановено по гр.д. № 475 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Враца, с което е отменено в обжалваемата му част решение № 59 от 21.07.2006 г. и допълнително решение № 186 от 2.02.2007 г. по гр.д. № 1199/2005 г. на Районен съд-Враца и е постановено друго за допускане съдебна делба на наследствен недвижим имот, останал след смъртта на А. Я. М., поч.7.06.2005 г., представляващ УПИ * в кв.* по плана на [населено място] заедно с построената в имота двуетажна жилищна сграда /от към [улица]/, паянтова жилищна сграда, стопанска сграда и други подобрения между съделителите и при права в съсобствеността: * ид.ч. за Т. А. Б. и * ид.ч. за Д. А. Й. от *-* и *ид.ч. за Т. А. Б. и *ид.ч. за Д. А. Й. от двуетажната жилищна сграда, паянтовата жилищна сграда и стопанската сграда и за приемане за установено по отношение на Т. А. Б. и Д. А. Й., че са недействителни разпорежданията на Н. Г. М. в полза на Т. А. Б., извършени с нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */* г. и нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */* г., като Т. А. Б. е осъдена да заплати направените от Д. А. Й. деловодни разноски в размер на 762.50 лв. В касационната жалба са наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Ответникът по касационната жалба Д. А. Й. оспорва същата. С определение № 493 от 11.05.2011 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г., ОСГК на изводите на съда по въпроса за приложението на чл.76 ЗН, когато сънаследствения имот е прехвърлен от един от наследниците на друг такъв, а не на трето. Съдебното производство е висящо по предявения от Д. А. Й. против Т. А. Б. иск за делба на УПИ * в кв.* с построените в него жилищна сграда /стара/ от към [улица], паянтова жилищна сграда и стопанска постройка, останали в наследството на А. М. , поч. 7.06.2005 г. и придобити по време на брака му с Н. Г. М., майка на страните и ответник по делото, починала в хода на процеса на 23.03.2009 г. Ищцата е позовава на оставено в нейна полза завещание, а ответницата на две разпоредителни сделки от Н. М.. Д. Й. е предявила инцидентни установителни искове, които в молбата си от 23.02.2006 г. е квалифицирала по чл.76 ЗН, за признаване за установено, че разпорежданията на сънаследника Н. М. в полза на Т. Б. са недействителни, тъй като се е разпоредила с наследствени права, каквито не притежава, поради извършено в полза на ищцата завещание. Съдът е приел, че процесният имот е придобит в съсобственост с протокол за съдебна делба от 19.04.1957 г., като в резултат на сделки, съсобствеността е ликвидирана и към 31.01.1991 г. собственик на имота е Н. Г. М.. Придобиването е станало по време на брака с А. Я. М. и след неговата смърт права имат единствено неговите наследници – страните по делото, които се явяват наследници и на починалата в хода на делото Н. Г. М.. За основателни са счетени инцидентните установителни искове по чл.76 от ЗН по съображения, че по силата на оставено от наследодателя А. М. саморъчно завещание Д. Й. е станала собственик на *ид.ч. от двуетажната къща, старата къща и постройката за дърва в процесния парцел. Същевременно с нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */* г. и нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */* г. Н. М. е прехвърлила своите права на Т. Б., но в тези права влизат и права, за които приживе А. М. е направил завещателни разпореждания. Н. М. се е разпоредила с * ид.ч. от имота /* ид.ч. по първия нотариален акт и * ид.ч. – по втория/, които надхвърлят собствените й * ид.ч. * ид.ч. от деля и в СИО и * ид.ч. наследена от съпруга й А. М./. При делбата * ид.ч. от посочените сгради следва да бъде предоставена на Д. Й., съответно са налице условията за уважаване на иска по чл.76 ЗН. Изводът на съда, че сделки, извършени между сънаследници са недействителни на основание чл.76 ЗН противоречи на Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г., ОСГК, в мотивите на т.1 от което е посочено, че изключение от недействителността по чл.76 ЗН са хипотезите: 1/ ако наследството съставлява и се изчерпва само с една вещ /предмет, имот/, то актът на разпореждане с идеалната част, съответстваща на наследствения дял, съставлява акт на разпореждане с наследството – чл.212 ЗЗД или 2/ ако всички сънаследници са се разпоредили с наследствените си части от вещта, или разпореждането е извършено помежду им. Разпоредбата на чл.76 ЗН визира само разпореждане с вещни права, придобити по наследство, а съответно неправилно въззивният съд я е приложил и по отношение на права, за които е приел, че прехвърлителката притежава в резултат на прекратена със смъртта на съпруга съпружеска имуществена общност. Отделно от изложеното съдът неправилно е квалифицирал инцидентните установителни искове по чл.76 ЗН. При предявяването им с молба от 23.02.2006 г. Д. Й. е поддържала, че сделките са недействителни, тъй като Н. Г. М. се е разпоредила с наследствени права от своя съпруг каквито не притежава поради извършеното завещание в полза на ищцата. В хипотезата на чл.76 ЗН предмет на разпореждането са права, които прехвърлителят притежава по наследство, а след като се поддържа, че предмет на двете сделки са права, които Н. М. не е притежавала, то посочената разпоредба е неприложима. Същевременно според трайната съдебна практика прехвърлянето на чужди вещни права не води до недейкгнителност на сключения договор, от което следва, че предявените инцидентни установителни искове са неоснователни. В касационната жалба се поддържа, че неправилно съдът е отказал да приложи разрешението по ППВС № 2/4.05.1992 г. и да приеме, че делбата е недопустима, тъй като в УПИ * има сграда, която е изключена от възникналата по наследяване съсобственост. Д. е неоснователен, тъй като ППВС № 2/82 г., т.1, б.”д”, дава тълкуване, свързано с разпоредбите на чл.29, ал.1, чл.31, ал.3, чл.58 и чл.61, ал.4 З. /отм./ по приложението на които с оглед допустимостта на делба на парцел, са дадените указания. В настоящия случай липсва урегулиране на различни имоти в съсобствен парцел, поради което указанията по посоченото постановление са неотносими. Не може да се приеме и, че делбата на урегулирания поземлен имот е недопустима съгласно чл.38, ал.3 ЗС, тъй като триетажната сграда от към [улица], за която искът за делба е отхвърлен с влязлото в сила първоинстанционно решение № 59 от 21.07.2007 г., е в режим на суперфициарна собственост. Основателен е довода, че въззивният съд не е преценил каква част от процесното имущество е била лична собственост на Н. М. и каква част съпружеска имуществена общност с А. М.. От представените писмени доказателства е видно, че по наследство от Г. Ц. И., поч.5.06.1955 г., В. Г. А.-Ц., поч.1962 г. и Т. П. И., поч.31.12.1989 г. Н. М. е придобила общо * ид.ч. от дворното място и паянтовата жилищна сграда. Останалите * ид.ч. от същия имот са придобити на възмездно основание – при заплащане уравнение на дяловете по делбената спогодба от 1957 г. и чрез покупко-продажба по нотариален акт №*, том *, дело № */* г. и нотариален акт № *, том *, дело № */* г. – по време на брака с А. М. и са станали съпружеска имуществена общност. Със смъртта на А. М. дела му от прекратената съпружеска имуществена общност от паянтовата жилищна сграда в размер на * ид.ч., равни на * ид.ч. е преминал към ищцата Д. Й. по силата на саморъчното завещание от 3.05.2004 г., а Н. М. е останала собственик на * ид.ч. от паянтовата сграда и * ид.ч. от урегулирания поземлен имот * по наследство, * дела и от прекратената съпружеска имуществена общност и * по наследство от съпруга й А. М., доколкото дворното място не е предмет на завещателното разпореждане/ и на по 1/9 от урегулирания поземлен имот са наследници Д. Й. и Т. Б.. Не е спорно, че двуетажната жилищна сграда от към [улица]е построена по време на брака на А. М. и Н. М., поради което същата изцяло е била под режим на съпружеска имуществена общност. След смъртта на А. М., дела му от * ид.ч. е преминал към Д. Й. по силата на саморъчното завещание от 3.05.2004 г., а собственик на другата * ид.ч. е била Н. М.. Стопанската постройка не е самостоятелен обект на вещни права, поради което същата се явява подобрение към дворното място и следва същото. С оглед изложеното следва, че с откриване наследството на А. М. Д. Й. се легитимира като собственик на * ид.ч. от масивната двуетажна жилищна сграда, * ид.ч. /= */* ид.ч./ от паянтовата жилищна сграда и * ид.ч. /= * ид.ч./ от урегулирания поземлен имот и подобренията в него, включително стопанската сграда. С нотариален акт № *, том *, рег.*, дело */* г. Н. М. е прехвърлила на Т. Б. * ид.ч. /= на */* ид.ч./ от урегулирания поземлен имот и от паянтовата жилищна сграда, а с нотариален акт № *, том *, рег. *, дело № */* г. – * ид.ч. /= * ид.ч./ от урегулирания поземлен имот и сградите в него или общо са прехвърлени * ид.ч. от УПИ *, подобренията в него и паянтовата жилищна сграда и */* ид.ч. от масивната двуетажна жилищна сграда. Правата на прехвърлителката, а съответно и правата, за които разпорежданията са породили вещно-прехвърлително действие са: * от паянтовата жилищна сграда, * от урегулирания поземлен имот и подобрения в него, включително стопанската сграда и * ид.ч. от двуетажната жилищна сграда. Следователно към настоящия момент правата на страните в съсобствеността са както следва: от УПИ * и подобренията в него, включително стопанската сграда * ид.ч. за Д. Й. /наследени от А. М./ и * ид.ч. за Т. Б. /от които * ид.ч. наследени от А. М. и * ид.ч. придобити по разпоредителните сделки с Н. М./; от паянтовата жилищна сграда * ид.ч. за Д. Й. /придобити по завещание от А. М./ и * ид.ч. за Т. Б. /придобити по разпоредителните сделки с Н. М./; от двуетажната масивна жилищна сграда * ид.ч. за Д. Й. /придобити по завещание от А. М./ и * ид.ч. за Т. Б. /придобити по сделката с Н. М. от 2005 г./. Не следва да се обсъжда довода, че съдът не е съобразил, че макар Т. Б. да се е отказала от искането за оспорване на завещанието, не се е отказала от приложението на чл.29, ал.3 и чл.30 ЗН, което искане е направено в молбата от 6.03.2006 г. и е поддържано в пледоарията по същество в с.з. на 20.04.2006 г. Дори да се приеме, че пред районния съд е предявено искане за възстановяване на запазената част от наследството на А. М., то в първоинстанционното решение липсва произнасяне в тази част, като ответницата Т. Б. не е поискала допълването му, нито е поддържала висящността на процеса чрез подаване на въззивна жалба, а и предмета на повторното въззивно производство е определен с решение № 123 от 26.03.2009 г. по гр. № 5624/2007 г., ВКС, ІV г.о., с което делото е върнато за ново разглеждане само в частта по отношение делбата на УПИ * и складовата сграда, както и построените в него двуетажна жилищна сграда и паянтова жилищна сграда. С оглед горните изводи въззивното решение в частта, с която е допусната делба на стопанска сграда /постройка за дърва/, която не е самостоятелен обект на вещни права, следва да бъде обезсилено; в частта, с която е допусната делба на УПИ * и подобренията в него, включително стопанската сграда /постройка за дърва/ и на двуетажната жилищна сграда - да бъде оставено в сила; в частта, с която са уважени исковете за прогласяване недействителността на разпорежданията на Н. Г. М. в полза на Т. А. Б., извършени с нотариален акт № *, том *, рег. *, дело */* г. и с нотариален акт № *, том *, рег. *, дело № */* г. – да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за отхвърлянето им и в частта, с която са определени квотите от УПИ * и подобренията в него, включително стопанската сграда и от паянтовата жилищна сграда – да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което правата в съсобствеността да се определят на * ид.ч. за Т. Б. и * ид.ч. за Д. Й. от урегулирания поземлен имот и на * ид.ч. за Т. Б. и * ид.ч. за Д. Й. от паянтовата жилищна сграда. С оглед частичната основателност на тезите и изхода на настоящото производство, разноски по обжалването следва да останат в тежест на страните, така както са направени. По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 478 от 12.11.2010 г., постановено по гр.д. № 475 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Враца В ЧАСТТА, с която е допусната делба на стопанска сграда /постройка за дърва/ в УПИ * в кв.* по плана на [населено място]. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 478 от 12.11.2010 г., постановено по гр.д. № 475 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Враца В ЧАСТТА, с която е допусната делба на УПИ * в кв.* по плана на [населено място] и подобренията в него, включително стопанска сграда /постройка за дърва/ и на построената в него паянтова жилищна сграда, както и в частта, с която е допусната делба и са определени правата в съсобствеността на построената в него двуетажна жилищна сграда от към [улица]. ОТМЕНЯ решение № 478 от 12.11.2010 г., постановено по гр.д. № 475 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Враца В ЧАСТТА, с която са уважени предявените от Д. А. Й. против Т. А. Б. искове за установяване недействителността на разпорежданията на Н. Г. М. в полза на Т. А. Б., извършени с нотариален акт № *, том *, рег. *, дело */* г. и с нотариален акт № *, том *, рег. * , дело № */* г. и в частта, с която са определени правата в съсобствеността на допуснатите до делба УПИ * в кв.* по плана на [населено място] и подобренията в него, включително стопанска сграда /постройка за дърва/ и на построената в него паянтова жилищна сграда, както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. А. Й. против Т. А. Б. искове за установяване недействителността на разпорежданията на Н. Г. М. в полза на Т. А. Б., извършени с нотариален акт № *, том *, рег. *, дело */* г. и с нотариален акт № *, том *, рег. *, дело № */* г. ОПРЕДЕЛЯ правата в съсобствеността на допуснатите до делба УПИ * в кв.* по плана на [населено място] и подобренията в него, включително стопанска сграда /постройка за дърва/ и на построената в него паянтова жилищна сграда, както следва: * ид.ч. за Т. Б. и * ид.ч. за Д. Й. от УПИ * в кв.* по плана на [населено място], ведно с подобренията в него, включително стопанска сграда /постройка за дърва/; * ид.ч. за Т. Б. и * ид.ч. за Д. Й. от паянтовата жилищна сграда, построена в УПИ * в кв.* по плана на [населено място]. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: