3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 346
С., 20,05,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т. о., в закрито заседание на двадесети май две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 2148/2013 год.
Производството е по чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез процесуалния й представител адвокат Д. М., срещу определение № 585/04.03.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 447/2013 г. на Бургаски окръжен съд, с което се потвърждава разпореждане № 2810/04.02.2013 г. по ч. гр. д. № 692/2013 г. на Бургаски районен съд, с което се отхвърля заявлението на [фирма] за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист срещу [фирма], [населено място], за следните суми: 30 000 лева – главница по договор за банков кредит – продукт „Б. овърдрафт” - № 2028/05.12.2006 г. и анекси към него от 09.06.2010 г. и от 06.02.2012 г.; 3 427, 71 лева – договорна лихва за периода от 21.05.2012 г. до 30.01.2013 г.; 160 лева – такси от 21.06.2012 г. до 30.01.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от предявяването на заявлението до окончателното изплащане на вземанията, както и направените по делото разноски.
Жалбоподателят [фирма] поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно, както и иска неговата отмяна и постановяването на издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Допускането на касационното обжалване основава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение след преценка на данните намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване и е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Производството по делото е образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги съгласно чл.417, т.2 ГПК
Въззивното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, от ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл.280, ал.1 от ГПК.
В частната касационна жалба е инкорпорирано изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК. Жалбоподателят поставя въпроси свързани с необходимите реквизити и съдържанието на заявлението по чл. 417 ГПК, както и относно това дали има еквивалентност между изискванията спрямо съдържанието на заявлението по чл. 417 ГПК и съдържанието на документа по чл. 417, т. 2 ГПК, като прилага и съдебна практика на ВКС и СГС.
С определение № 598/19.07.2011 г. по ч. т. д. № 402/2011 г., на IІ т. о. на ВКС е прието, че банката - заявител е длъжна да посочи в заявлението обстоятелствата, въз основа на които е обявила кредита за предсрочно изискуем, и да удостовери тези обстоятелства с извлечението от счетоводни книги. В цитираните от жалбоподателя определения на ВКС, както и в определение № 264/07.05.09 г. по ч. т. д.№ 210/2009г. на І т.о., определение № 624/24.10.2012 г. по ч. т. д. № 491/2012 г. на І т.о., определение №290/12.04.2013 г. по ч. т. д. № 684/2012 г. на І т.о. са изложени съображения, че за редовността на документа – извлечение от счетоводните книги, представляващ основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК е достатъчно в същия да се съдържат данни за договора за кредит – дата на сключване, размер, кредитополучател, усвояването му, размера на просроченото задължение за главницата, договорните и наказателните лихви, т. е. налице е твърдяното противоречие със задължителната практика на ВКС.
Обжалваното определение е неправилно.
В представеното извлечение от счетоводните книги, което носи подписите на длъжностните лица на банката и е подпечатан с нейния печат се сочи договора за кредит, кредитополучателя, усвоената и дължима главница, незаплатения размер на главницата, начислените договорни лихви и незаплатените такси. Предсрочната изискуемост на кредита произтича от клаузата на чл.27, б. „г” от договора за банков кредит – продукт „Б. овърдрафт” - № 2028/05.12.2006 г. и анексите към него, с която е постигната съгласие, че банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем, когато длъжникът не внесе дължима вноска по главницата и/ или лихва. Договорната клауза отменя общия ред на диспозитивната уредба на чл. 60 от ЗКИ. Волеизявлението на банката, с което е упражнила това свое право, е достигнало до адресата си преди подаване на заявлението по чл.417, т.2 ГПК.
Следователно в случая имаме редовен от външна страна документ, тъй като в ЗСч и М. няма специфични изисквания към съдържанието и реквизитите на извлечението от счетоводен документ, като заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК съдържа данните удостоверени с извлечението от сметката. Т. е. въззивният съд неправилно е приел, че данните за падежите на отделните внооски, от кога длъжникът е изпаднал в забава и други следва да се съдържат в текста на депозираното заявление.
Водим от горното, ВКС-І т.о.ОТМЕНЯ определение № 585/04.03.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 447/2013 г. на Бургаски окръжен съд, като ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417, т. 2 ГПК за заплащане от [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] на заявените суми: 30 000 лева – главница по договор за банков кредит – продукт „Б. овърдрафт” - № 2028/05.12.2006 г. и анекси към него от 09.06.2010 г. и от 06.02.2012 г.; 3 427, 71 лева – договорна лихва за периода от 21.05.2012 г. до 30.01.2013 г.; 160 лева – такси от 21.06.2012 г. до 30.01.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от предявяването на заявлението до окончателното изплащане на вземанията и ведно с направените по делото разноски за трите инстанции.
ВРЪЩА делото на Бургаски районен съд за изготвяне на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |