1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 187
гр. София, 03.12.2015 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при участието на секретаря Р. Иванова .
при участието на прокурора Стаменова
изслуша докладваното от съдията Е.Томов гр.д № 829/2015г и съобрази следното
Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Пловдивска апелативна прокуратура , както и по насрещна касационна жалба на И. В. Б.,срещу решение №726 от 25.11.2014г по гр.дело № 1053/2014г. на Пловдивски апелативен съд .Прокуратурата на РБ обжалва изцяло въззивното решение,касаторът И. В. Б. обжалва същото в частта, с която е потвърдено решение № 1299/04.07.2014г по гр.д № 460/2014г на Пловдивски окръжен съд за отхвърлянето на иска за обезщетение на неимуществени вреди от незаконно обвинение , над присъдения от въззивната инстанция размер от 80 000 лева , за разликата до предявените 100 000 лева по чл.2 ал.1 ,т. 3 от ЗОДОВ.
Касационната жалба на Прокуратурата съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на принципа в чл. 52 ЗЗД за справедливо обезщетение,поради необоснованото завишаване на обезщетението.Счита, че искът е неоснователен над размера от 11 000лева. Ищецът е продължил да упражнява професията си на лекар и след обвинението , не е бил лишен от социални контакти и възможности за професионална реализация , здравето му не е увредено. Не са преценени съвкупно всички обстоятелства. Прокуратурата изтъква, че продължителността на наказателното производство не е единственото фактическо положение,което би следвало да определя размера на обезщетението. Необходима е преценка и съпоставка с останалите обстоятелства , указани в задължителната практика (реш. № 62/2012г, ІІІ г.о , реш. 29/2012, ІІІг.о на ВКС) Нарушаване на процесуални правила е допуснато във връзка с разноските , които са определени неправилно и в нарушение на т.11 от ТР №6/2013 ОСГТК Оспорва се касацационната жалба на ищцовата страна .
В насрещната касационната жалба на И. В. Б. се сочи основание по чл. 281,т.3 ГПК , материална незаконосъобразност , изразила се в занижаване на обезщетението по резмер и необоснованост на решението Постъпила е писмена защита от адв. Н.. Незаконното обвинение е било свързано непрофесионализъм, професионална небрежност, немарливост при упражняване на определени професии, предвид наличието на завишени изисквания и очакванията на обществото към тях. Обвиняемият е практикуващ лекар - високохуманна , но и рискова дейност и всяко петно върху неговите знания и умения е в състояние да унищожи неговия личен, професионален и социален статус. Обвинението е изначално незаконно, продължило е неразумно дълго , поставило е под съмнение качествата му,взета е била мярка за неотклонение, макар и най -леката . Според защитата тези неотчетени от въззивния съд обстоятелства имат решаващо значение за по-силното негативно отражение на обвинението върху неимуществената сфера на ищеца Въззивният съд само формално е отчел като критерии естеството на обвинението и професията на обвиняемия , без им придава онази значимост,която би обосновала по-висок размер на обезщетение,каквито обезщетения в практиката си ВКС е намирал за справедливи при сходни случаи.Оспорва се касационната жалба на Прокуратурата на РБ. Съображения са развити в писмена защита.
С определение №515 от 08.05.2015г състав на ІІІ г.о на ВКС е допуснал до разглеждане касационните жалби и на двете страни при основанията на чл. 280 ал.1 т. 1 от ГПК , по въпроса за прилагането на критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД и процесуалните задължения на съда в решението да обсъди конкретните обстоятелства от значение за определянето на обезщетението по размер , указани в ППВС №4/1968г, включително когато въззивният съд не възприема определеното на първа инстанция обезщетение за неимуществени вреди за справедливо и го изменява по резмер.
По въпроса, обусловил допускане на решението до касационно обжалване , Върховен касационен съд намира следното : Въззивно решение №726 от 25.11.2014г по гр.дело № 1053/2014г. на Пловдивски апелативен съд е в противоречие с практиката на ВКС относно задължението на съда да прецени кръга обстоятелства при определяне на обезщетението по справедливост. Въззивният съд е определил обезщетение от 80 000 лева , като е обобщил абстрактно фактическа обстановка , без да е изложил при преценката си съображения по всички установени и изтъквани в доводите на страните относими обстоятелства съгласно ППВС № 4/1968г и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК съгласно реш. №350 от 2011г по гр.д №1382/2010 ІV г.о, реш.№70 от 2012г по гр.д № 748/2011г ІІІ г.о,реш. № 158 от 2012г по гр.д № 708/2011г ІV г.о. по прилагането на чл. 52 ЗЗД. В допълнение , когато изгражда собствен решаващ извод за справедлив размер на обезщетение по критерия на чл. 52 ЗЗД и за да формира законосъобразно извод за конкретното проявление на претендираните вреди, съдът следва да съпоставя относимите обстоятелства , без да отдава изолирано или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други , а при определяне на обезщетението по размер винаги да държи сметка за обществения критерии за справедливост. Обезщетението се присъжда заедно със законната лихва от момента , в който е влязла в сила оправдателната присъда или постановлението за прекратяване на предварителното производство
Обстоятелствата , при които въззивният съд е дал противно на установената практика по прилагането на чл. 52 ЗЗД разрешение и които обстоятелства конкретно е следвало да бъдат преценени във връзка с размера на обезщетението за вреди , са следните :
Ищецът И. В. Б. ,практикуващ лекар в Клиниката по неврохирургия при ВМИ [населено място] заедно с други лекари от същата клиника , както и лекари практикуващи във ВМБ [населено място] , е бил привлечен като обвиняем с постановление на военен следовател при ВОП - Варна на 19.09.2002г по сл. 533 -І/2001г в извършване на престъпление по чл. 123 ал.1 НК , за това че в условията на независимо съпричинителство,като лекуващ лекар, е причинил по немарливост смъртта на пациента Д. , настъпила на 11.08.1997г във ВМБ - Варна.Ищецът е разпитан в качеството на обвиняем на тази дата ,взетата мярка за неотклонение е най- леката.По отношение на ищеца наказателното производство е прекратено с постановление от 13.01.2011г на Окръжна прокуратура - Пловдив , поради липса на данни за извършено от него престъпление ,тогава е отменена и мярката за неотклонение. При тези обстоятелства началният момент ,който законът свързва с възникване отговорността на държавата да обезщети вредите от незаконното обвинение ,е този на привличането на ищеца като обвиняем ,тъй като при смърт на лекуван в двете посочени здравни заведения пациент, настъпила по причина ,насочваща към обема медицинки грижи, лечение и диагностициране на състоянието, разследването е било задължително и същото е провеждано законосъобразно , без да е насочено към конкретен лекуващ лекар с твърдение за извършено от него престъпление. Незаконно е било повдигнатото обвинение,а продължителността на наказателното преследване от осем години , три месеца и 24 дни е извън всякакъв разумен срок.На следващо място, макар че престъплението по чл. чл. 123 ал.1 НК не е тежко наказуемо и ищецът не е обвивен в умишлено деяние ,твърдението е злепоставящо за практикуващ лекар, а в случая за него и като военно- длъжностно лице. За периода на разследването макар и преди повдигане на обвинението, са били разпитвани като свидетели колегите на обвиняемия ,което следва да се съобрази във връзка с вредоносните последици за ищеца в личен и професионален план ,но като се отчете и факта , че паралено е провеждано и вътрешно разследване за изясняване причините за смъртта на пациент в Клиниката. Не може да бъде споделена тезата на ищеца ,че е бил „обвинен” по смисъла на чл.6 ал.1 от ЕКПЧОС и преди привличането си като обвиняем през м. септември, 2002г., но независимо от това ,стандартите за разумен срок са нарушени, при спиране и възобновяване на следственото дело пряко е бил нарушен и чл.244 ал.1 т.3 НПК(отм),не е бил съответно приложен чл. 397 ал.2 НПК (отм) , нарушено е било правото на ищеца делото срещу него да приключи в разумен срок и причина за това е изключително поведението на разследващите органи. На следващо място и при положение ,че ищецът е лекар неврохирург, практикуващ високо хуманна и свързана с високи отговорности професия, за немарливото изпълнение на която е бил обвинен, вредите за него в професионален план са налице , макар и от доказателствата да не може да се направи извод за тежка проявна форма. Ищецът е продължил да изпълнява работата си в същата клиника ,воденото производство и въобще данните по случая са станали достояние на тесен кръг негови близки и колеги , като цяло няма обществено разгласяване и производната от него степен на злепоставяне на ищеца като специалист и практикуващ лекар Отрицателните реакции в лекарските среди са били инцидентни и в частност обусловени от други отношения , или поводи . Ищецът не е бил обект на забележки от началника си по повод наказателното производство , а в засвидетелстваната при показанията на св.С. ситуация забележката е била общо адресирана с напомняне на смъртния случай на пациента в болницата , довел до наказателно разследване спрямо ищеца включително .Иначе въззивният съд правилно е отчел , че ищецът е лекар и воденото наказателно производство е било във връзка с това му качество , отчел е , че обвинението накърнява доброто му име и е злепоставящо. Не е отчетена конкретната проява на вредите. Конкретната проявна форма на вредата , изразила се накърняване на частта и професионалната репутация е обстойно коментирнана от първоинстанционния съд , но не е намерила израз в мотивите на въззивния съд при неговата преценка по същество. Следва да се добави ,че поставени под съмнение са били професионалните качества на ищеца , при това за дълъг период от време Обвинението е в убийство по непредпазливост , то поставя под съмнение качествата на лекаря, но като деяние причиняването на смърт е морално укорително обвинение и за човека,обвинен в извършването му. Правилно въззивният съд е посочил ,че нервното напрежение, безпокойството и стреса ,причинен от воденото наказателно разследване се е отразило негативно и на здравето на ищеца през исковия период,като фактор за хипертонични кризи. При степента на засягане на моралните ценности и неимуществени права предвид факта каква е била длъжността и работата на ищеца и в какво е бил обвинен ,обстоятелствата обуславят завишаване размера на обезщетението именно с оглед продължителността на наказателното преследване . Ищецът е имал подкрепа от тези свои колеги в Клиниката , които са били съпричастни или запознати със случая , но за него пряка вреда представлява именно това , че години наред е следвало да понася злепоставящото го положение на обвинен , да знае , че зад гърба му „се шушука”,че държавното обвинение го счита за убиец , без да извършил престъплението ,в което разследващите органи го обвиняват и без да може да изчисти името си. С това негативно положение ищецът се съобразявал и при професионалните си изяви , при участие в общи служебни мероприятия, медицински конференции , както и в личните си контакти От друга страна, вредата за професионалния авторитет на ищеца не се е проявила в тежка степен . Негативният ефект на незаконното обвинение е понесен в една активна от гледище на реализацията му като специалист възраст, но на практика разследването не е попречило на тази реализация . Ищецът е знаел ,че е неоснователно обвинен, но търпяните в тази връзка вреди ,без да се подценяват ,не са довели да загуба на социален и професионален статус ,до обществено злепоставяне. Неправилно е приложена разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като въззивният съд не е изтъкнал кое е съображението размерът на обезщетението да бъде значително завишен, спрямо присъдения на първа инстанция размер , а и спрямо обществения критерии за справедливост , при икономическите условия в стрната.. По чл. 52 ЗЗД се отчитат всички конкретни обстоятелства , за да се присъди обезщетение,което отговаря на обществения критерии за справедливост.
Като се вземе предвид тежестта на обвинението и неговата продължителност в конкретния случай ,също така отражението му върху личността и професионалното положение на ищеца , както са установени в конкретна степен, справедливият размер на обезщетението а неимуществени вреди според настоящата инстнация възлиза на 40 000 лева.Този размер удовлетворява най –пълно общественият критерии за справедливост при съществуващите в страната обществено – икономически условия на живот , и с оглед конкретните обстоятелства по делото , репарира вредите .
Предвид гореизложеното, оплакванията в касационната жалба на Прокуратурата на РБ за неправилно присъдено от въззивния съд обезщетение поради завишаването му , т. е в частта , с която искът е уважен до размера на сумата 80 000 лева, са частично основателни по същество . Неоснователни са оплакванията на касатора по насрещната жалба за занижаване на обезщетението от въззивната инстанция.Неоснователно се прави пряк паралел между разясненията , дадени в практиката на ВКС с реш. № 267/2013г по гр.д № 820/2012г ІV г.о на ВКС и настоящето дело . По общо правило, при определени професии , за които очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите са изключително завишени , незаконното обвинение може да има по- силно негативно отражение върху неимуществената сфера , но това не подкрепя довода на защитата че размера на присъденото по цитираното гр.д № 820/2012г ІV г.о на ВКС обезщетение е ориентир и за настоящия случай. За всеки отделен случай се преценява и действителното отражение на незаконното обвинение във всички сфери на живот на обвиняемия , дали деянието, в което е бил обвинен пострадалия е умишлено, непочтено и обществено укоримо в по-висока степен с оглед обществените отговорности на професията му. Пак по общо правило се преценява и дали обвинението в деяние по непредпазливост, или небрежност при упражняване на лекарската професия е злепоставило в по-интензивна степен професионалното достойнство и чест на ищеца като лекар,но конкретната преценка в случая не обосновава претенциите до размера , присъден от въззивната инстанция и до пълния предявен размер на иска
Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на въззивния съд по въпроса за дължимия размер на обезщетението ,в една част решението на Софийски апелативен съд следва да се отмени и да се постанови по същество решение, с което искът на основание чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ да се отхвърли за разликата над сумата от 40 000 лева , със законните последици. Лихва следва да се присъди от момента на прекратяване на наказателното преследване , в случая от датата 13.01.2011г, което въззивният съд не е сторил.Над сума от 40 000 лева претендираното обезщетение е прекомерно ,поради това следва искът да бъде отхвърлен като неоснователен за разликата до размера на присъдените от въззивния съд 80 000 лева,както и да бъде потвърдено въззивното решение в останалата част ,с която е потвърдено отхвърлянето на иска за разликата до 100 000 лева , т.е пълният претендиран от ищеца размер на обезщетението .
На ищеца също така следва да се присъдят разноски съобразно изхода на спора. За настоящата инстанция също частично (по съразмерност, съобразно уважената част от иска) следва да се присъдят тези разноски които страната е направила за защита по касационната жалба на другата страна с отговора , Установените разноски са 2205 лв, по договора за правна помощ от 10.12.2014г с приложена фактура, както тези по фактура от 20.05.2015г в размер на 1344 лв., общо за защита по делото,след като е бил допуснато касационно обжалване. Касационната жалба на Прокуратурата е частично основателна. Насрещната касационна жалба на касатора Б. е изцяло неоснователна и включените в списъка разноски , свързани с нея , не следва да му се присъждат, което обстоятелство съдът взема предвид служебно .Възражение, че разноските на другата страна за защита пред касационната инстанция са прекомерни,Прокуратурата не е направила.Има оплаквания в касационната жалба на Прокуратурата , че въззивният съд е следвало да намали разноските на ищеца поради прекомерност.Те са в размер на 1680 лева за въззивната инстанция , който размер не е прекомерен и съответства на фактическата и правна сложност на делото. При това положение разноските за всички инстанции в тежест на ответника , възлизат на 3481, 60 лева и следва да се присъдят .
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІг.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение №726 от 25.11.2014г по гр.дело № 1053/2014г. на Пловдивски апелативен съд в частта ,с която Прокуратурата на РБ , [населено място] [улица] е осъдена да заплати на И. В. Б. от [населено място] разликата над сумата от 40 000 лева, до размера на сумата 80 000 лева , представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение на основание чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ , както и в частта за разноските и вместо това постановява :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от И. В. Б. от [населено място] , [улица] срещу Прокуратурата на РБ ,гр. София [улица] за обезщетение на неимуществени вреди от незаконно обвинение, в частта за разликата над сумата 40 000 лева , до размера на сумата 80 000 лева .
ПОТВЪРЖДАВА решение №726 от 25.11.2014г по гр.дело № 1053/2014г. на Пловдивски апелативен съд в останалата обжалвана част .
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ , [населено място] [улица] да заплати на И. В. Б. , ЕГН [ЕГН] от [населено място] , [улица] законната лихва върху сумата от 40 000 лева, присъдена като обезщетение с решение №726 от 25.11.2014г по гр.дело № 1053/2014г. на Пловдивски апелативен съд , считано от 13.01.2011г до окончателно изплащане ,както и да му заплати сумата 3481, 60 лева разноски по делото за всички инстанции .
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: