Р Е Ш Е Н И Е № 53 гр. София, 08 март 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 116 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството по реда на чл.346, т.1 от НПК е образувано по саморъчна жалба на подсъдимия В. Г. М. против въззивно решение № 469/02.11.2017 г., постановено по внохд № 860/2017 г. по описа на Апелативен съд - София. Основното възражение на подсъдимия в жалбата касае явно несправедливия според него размер на наложеното му наказание. На този основа са инкорпорирани твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за неправилно приложение на материалния закон. Посочено е, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е отказал да допусне до разпит в качеството на свидетел лекарката от спешната медицинска помощ към МБАЛ - Петрич, посетила първа местопрестъплението, непосредствено след обаждането на М. на телефон 112. Вместо това съдът е разпитал медицинската сестра, която не била влязла в обитаваното от подсъдимия жилище. Този процесуален пропуск според М. е довел до неправилната правна квалификация на деяние, което не било извършено с особена жестокост и по особено мъчителен, а по един „нелеп” начин, следствие на възникнал битов скандал, без „капка умисъл”. Претендира се обжалваното решение да бъде изменено, като се намали чувствително размера на наложеното наказание лишаване от свобода. В съдебно заседание подсъдимият М. и назначеният му от първоинстанционния съд служебен защитник адв. Г. Б. поддържат жалбата и настояват тя да бъде уважена по изложените в нея съображения. Представителят на ВКП счита, че апелативният съд е постановил правилен и справедлив съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Частният обвинител и граждански ищец К. Е. Г. счита, че жалбата на подсъдимия е неоснователна. Частните обвинители и граждански ищци М. Е. Г., А. Е. Г., Ю. Е. Г., С. Е. Г. и М. Е. Г., последните двама, съответно чрез назначените им настойници Д. Д. и С. Р., въпреки предоставената им от съда възможност не се явяват и не взема становище по жалбата. Не се явява и повереникът - адв. М. Б.. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 1771/29.03.2017 г., постановена от Окръжен съд - Благоевград по нохд № 661/2006 г. подсъдимият В. Г. М. е признат за виновен в това, че на 10.08.2014 г. в [населено място] умишлено е умъртвил Вишна Г., като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6 пр.2 и 3 вр. с чл.115 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден двадесет години лишаване от свобода, което е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим, като го е признал за невинен да е извършил деянието, като е привел лицето в безпомощно състояние и в този смисъл го е оправдал по първоначално повдигнатото обвинение по т.5 на чл.116 от НК. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци и частни обвинители – деца на починалата, Ю. Г., М. Г., А. Г. сумата от по 20 000 лв., на С. Г. – 40 000 лв., и на К. Г. – 10 000 лв., представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното им заплащане, а по сметка на съда сумата от 4 400 лв. - дължима държавна такса върху уважения размер на предявените граждански иск. По жалба на подсъдимия е образувано внохд № 860/2017 г. по описа на Апелативен съд - София. С постановеното въззивно решение е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. При извършената касационна проверка настоящият съдебен състав намира, че твърденията на подсъдимия за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непълнота на доказателствата, свързани с отказа да бъде разпитана лекарката от медицинския екип, посетил местопрестъплението са напълно неоснователни. Следва да се посочи, че токова искане не е правено пред въззивната инстанция. За да постанови съдебния си акт, второинстанционният съд в съответствие с изискванията по чл.339 ал.2 от НПК е извършил цялостна задълбочена проверка на обжалваната присъда и след комплексен, собствен анализ на доказателствените източници е потвърдил валидността на установените от първата инстанция фактически и правни положения. С оглед направеното оплакване, следва да се посочи, че пръв на местопрестъплението се е озовал полицейският авто-патрул в състава, на който са били служителите – В. И. и Г. А., които са посочени като свидетели в обвинителния акт и са разпитани в хода на първоинстанционното производство. Двамата, след като са видели показаното им от подсъдимия безжизнено тяло на убитата, са се обадили на ЦСМП - Петрич. Пристигналият малко по-късно медицински екип начело с д-р М., единствено е констатирал вече настъпилата смърт на жената, т.е. показанията лекаря с нищо не биха допринесли за изясняване на въпросите, включени в предмета на доказване, съобразно чл.102 от НПК. Същевременно следва да се има предвид, че по делото е назначена и е приета без възражения от страните изготвената от вещото лице д-р Я. З. съдебно медицинска експертиза. Видно от заключението и от подробните разяснения на експерта в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, смъртта на Г. се дължи на остра кръвозагуба, следствие на обширно напречно разположено през шията порезно нараняване /заколване/, получено от няколкократно праволинейно движение по предната повърхност на шията от предмет с широк, режещ ръб, какъвто е ножът. Съдебният медик е категоричен, че е абсолютно невъзможно установената порезна рана да е получена само от навеждане или набождане, както твърди подсъдимия. При тази еднозначност на установения механизъм на извършеното деяние и причината за смъртта, с основание инстанциите по фактите са отхвърлили поддържаната от подсъдимия защитна теза, а направеното оплакване, че доказателствената съвкупност по делото е останала непълна, се явява изцяло неоснователно. При приетата от предходните инстанции фактология материалният закон е приложен правилно, като извършеното от подсъдимия е преценено като съставомерно по чл.116 ал.1 т.6, предл. 2 и 3 вр. с чл.115 от НК. Касационният състав споделя изцяло и не следва да преповтаря даденият от въззивния съд мотивиран отговор на оспорената квалификация на убийството, като извършено по особено мъчителен начин и с особена жестокост. При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия предходните съдилища правилно са отчели тежестта на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и са определили същото при условията на чл.54 от НК. В жалбата не са посочени, а и липсват други обстоятелства, които да не са били отчетени от инстанциите по същество и които да налагат допълнително смекчаване на определената санкция. Чистото съдебно минало на М. и обаждането му на телефон 112, с което се изчерпва оказаното съдействие към органите на досъдебното производство, не са нито многобройни, нито някое от тях е с изключителен характер, за да мотивират съда да определи наказание под най-ниския предвиден в закона предел. В случая не е налице и втората предпоставка за определяне на наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно – най-лекото, предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко. Заявеното от защитника влошено здравословно състояние на подсъдимия не е от съществено значение, за да бъде удовлетворена претенцията за допълнително облекчаване на наказателно-правното положение на М.. Въззивният съд правилно е отдал нужното значение, както на тежестта на извършеното, с оглед неговата конкретика, изразила се в нанасянето на множество телесни увреждания приживе на пострадалата, установяващи нанесения й побой, завързването на ръцете и последвалото заколване с нож, причинили мъчителни страдания преди настъпването на смъртта, така и останалите отегчаващи обстоятелства. При така изложените съображения, настоящият състав намира, че наказанието на М. правилно е определено по най-леката алтернатива на предвиденото в закона - лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години. Макар и в горната граница наказанието от двадесет години не е явно несправедливо, а съответно на извършеното, тъй като е съобразено със степента на обществена опасност на деянието и дееца, и на целите, визирани в чл.36 от НК. Водим от горното, настоящият състав счита, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 469/02.11.2017 г., постановено по внохд № 860/2017 г. по описа на Апелативен съд - София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: