Р Е Ш Е Н И Е № 447 София, 18 ноември 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети ноември 2014 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря ............И. ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора от ВКП .........Д. ГЕНЧЕВ................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 1429/2014 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения В. А. А. за възобновяване на ВНЧД № 95/2014 г. по описа на Бургаския апелативен съд и отмяна на постановеното по него въззивно определение № 76/21.07.2014 г., с което е било потвърдено определение, постановено на 22. 05.2014 г. по НЧД № 327/2014 г. на Бургаския апелативен съд. В искането се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на материален закон, тъй като съдът неправилно е преценил, че не са налице предпоставките на чл. 87 ал.1 от НК за допускане на съдебна реабилитация на А., както и за съществени нарушения на процесуалните правила предвид неправилното определяне на размера на разноските, дължими от осъдения по споразумението по НОХД № 66/2008 г., по което осъденият претендира за съдебна реабилитация. Сочи се от осъдения, че въпросът дали е знаел за необходимостта от ефективно изтърпяване на кумулираните наказания в размер на две години лишаване от свобода, е неотносим към производството за съдебната му реабилитация. В съдебно заседание пред ВКС служебният защитник на А. поддържа искането му по изложените в него съображения, както и поради обстоятелството, че наложеното наказание от две години лишаване от свобода по групиране на основание чл. 25 от НК, е погасено по давност. Осъденият поддържа искането си, като счита, че присъдените разноски по последното дело, по което е осъден, не представляват „вреди” по см. на чл. 87 ал.1 т.2 от НК, поради което отказаната реабилитация противоречи на материалния закон. Пледира за уважаване на искането му, тъй като счита, че след изтърпяване на наказанието по НОХД № 66/2008 г. има друга насока в живота, сочеща на добро поведение и никога не се е укривал. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно и счита, че то следва да се остави без уважение. Не намира да са допуснати твърдените нарушения на материалния закон, както и че въпросът за размера на разноските не би могъл да се повдига след сключването на споразумението. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване, депозирано от осъдения В. А., е процесуално допустимо, тъй като е подадено срещу акт на въззивен съд, неподлежащ на касационен контрол, и това право е упражнено в шестмесечен срок от влизането му в сила. Макар и процесуално допустимо, искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно. С определение, постановено на 22. 05.2014 г. по НЧД № 327/2014 г. на Бургаския окръжен съд е оставил без уважение молбата на В. А. за съдебна реабилитация на основание чл. 87 ал.1 от НК. Въз основа на депозирана жалба е било образувано въззивно производство пред Бургаския апелативен съд по ВНЧД № 95/2014 г. за проверка на така постановеното определение, приключило с определение, с което първоинстанционното определение е било потвърдено. За да постанови съдебния си акт, първоинстанционният съд е приел, че не е налице предпоставката на чл. 87 ал.1 т.1 от НК – осъденият не е имал добро поведение, тъй като след изтърпяване на наказанието в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода по споразумение по НОХД № 66/2008 г. е напуснал пределите на България, знаейки, че е налице висящо производство за кумулация на наказанията по две предходни присъди, и е следвало да изтърпи и общото наказание по тях. В подкрепа на този аргумент БОС е посочил и факта, че осъденият следва да възстанови на държавата значителна сума, представляваща разноски по последното наказателно производство срещу него. Въззивният съд е приел тези аргументи, но е счел, че последният от тях сочи на липса на предпоставката по чл. 87 ал.1 т.2 от НК. Върховният касационен съд в настоящия му състав намира, че постановените определения като цяло не противоречат на материалния закон, но поради наличие на следното съображение: Както е посочено в чл. 87 ал.1 от НК, за да е допустимо обсъждането на останалите предпоставки за допускането на съдебна реабилитация, е необходимо да е изтекъл тригодишен срок от изтърпяването на наложеното с присъдата наказание. Логическото и систематическо тълкуване на нормата на чл. 87 ал.1 от НК сочи на това, че когато присъдите са повече от една, то срокът започва да тече от изтърпяване на наказанието по последната присъда. В случая осъденият А. е осъден по НОХД № 66/2008 г. на една година и шест месеца лишаване от свобода, което наказание е изтърпял на 29.08.2008 г. Престъплението, довело до това осъждане, е извършено в изпитателния срок на наказанията, наложени по други две предходни присъди – по НОХД № 2159/2003 г. и по НОХД № 3085/2002 г. С определение № 104/25.07.2008 г., постановено по НЧД № 183/2008 г., влязло в сила на 08.10.2008 г., по тях е извършено групиране на наказанията на осн. чл. 25 вр. чл. 23 от НК, като на В. А. е наложено едно общо наказание в размер на две години лишаване от свобода, което на осн. чл. 68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение. Потърсен за изтърпяването му, осъденият не е установен. Предаден е на българските власти по силата на Европейска заповед за арест и е започнал да търпи това общо наказание от 27.08.2014 г. При така установените обстоятелства е видно, че осъденият, макар и да е изтърпял наказанието, наложено му с последната присъда, и да са изтекли повече от три години оттогава, не е изтърпял наложеното му наказание по други две предходни присъди. Този извод се налага от характера на условното осъждане. При постановяването му то не освобождава окончателно в този момент осъдения от изтърпяване на наказанието. Последното е поставено под условие – срокът на наложеното наказание с присъдата може и трябва да се счете за изтекъл едва след изтичане на определения изпитателен срок, когато при неизвършване на друго умишлено престъпление в този срок отпада напълно възможността за изтърпяване на наказанието. Когато обаче в изпитателния срок бъде извършено друго престъпление /както е в настоящия случай с престъплението по НОХД № 66/2008 г./, наказанието се активира и то следва да бъде изтърпяно. В този случай тригодишният срок по чл. 87 ал.1 от НК започва да тече от изтърпяването на така активираното наказание. Фактът, че в случая осъденият е изтърпял наказанието по НОХД № 66/2008 г. преди групираното наказание по неговите предходни осъждания, е резултат от обстоятелството, че групирането е извършено с определение по реда на чл. 306 от НПК след одобряването на споразумението по делото. Неизтърпяването на общото наказание по предходните осъждания на А., независимо от това, че е определено през 2008 г., се дължи на неговото поведение, изразило се в напускането на страната, независимо от обстоятелството, че е знаел за производството по НЧД № 183/2008 г. Сегашният му статут на изтърпяващ наказание лишаване от свобода е резултат от предаването му по силата на европейска заповед за арест, а не на негово доброволно поведение. Ето защо в настоящия случай не е налице първата изискуема предпоставка на чл. 87 ал.1 от НПК – към момента на подаване на искането за реабилитация да са изтекли три години от изтърпяването на наказанията по всички присъди, а не само по последната, когато наказанията по предходните присъди не са били търпени. Основателни са доводите на първоинстанционния съд за това, че не би могло да се счита, че осъденият е имал добро поведение след изтърпяването на последното наказание, след като той е проявил незачитане на правовия ред, избягвайки възможността своевременно да бъде приведено в изпълнение наложеното му общо наказание, за което е бил известен. Тези аргументи обаче могат да се считат само за допълнителни към вече изложения. Основателен е доводът на осъдения А., че незаплатените от него разноски по НОХД № 66/2008 г. не могат да се считат за „вреди” по смисъла на чл. 87 ал.1 т.2 от НК, както е приел въззивният съд, но макар и констатирано, това обстоятелство не повлиява на извода за липсата на основната предпоставка по чл. 87 ал.1 от НК за допускане на съдебна реабилитация. Възражението, което прави осъдения за неправилно определяне на размера на разноските, които следва да заплати по това дело, е основателно, но този въпрос не би могъл да бъде решен в производството по чл. 436 от НПК. ВКС не намира за основател аргументът на защитника за това, че са налице основанията на чл. 88а от НПК. За прилагането на абсолютната реабилитация спрямо А. следва да са налице предпоставките на чл. 88а ал.4 вр. ал.2 от НК, а те, видно от доказателствата по делото, не са налице. Независимо от допълнението на настоящия съд към основанията за отказа на съдилищата за съдебна реабилитация на А., на основата на установените фактически обстоятелства от тях материалният закон е бил приложен правилно, тъй като искането за съдебна реабилитация се явява преждевременно с оглед нормата на чл. 87 ал.1 от НК. Липсват нарушения на процесуалните правила, налагащи възобновяването на производството по делото. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените основания за възобновяване на наказателното дело, поради което и искането за това следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. А. А. за възобновяване на ВНЧД № 95/2014 г. по описа на Бургаския апелативен съд.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.