О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 825 гр.София, 10.11.2014 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 6397/ 2014 г. за да постанови определението, взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение на Плевенски окръжен съд № 1015 от 23.07.2014 г. по ч.гр.д.№ 575/ 2014 г., с което е потвърдено определение на Плевенски районен съд от 15.04.2014 г. по гр.д.№ 254/ 2014 г. в частта, с която е прекратено производството по предявените от касатора против М. В. П., И. Т. К. и Л. М. К. искове за заплащане на 10 000 лв (частично от вземане в общ размер 28 785,95 лв) – законна лихва за забава върху сумата 133 298,04 лв за период 06.12.2011 г. – 13.01.2014 г. Жалбоподателят поддържа, че претенцията му не предполага повторно присъждане на законна лихва по отношение на вземане, за което в негова полза е издадена заповед за изпълнение срещу ответницата М. П.. Въз основа на заповедта той разполагал с изпълнителен титул за законна лихва за забавено плащане на сумата 133 298,04 лв само срещу М. П., не и срещу другите ответници. Освен това претенцията била заявена на деликтно основание, докато заповедта за изпълнение била издадена въз основа на заявление за договорно неизпълнение. Счита, че исковете са допустими и моли определението, в което е прието обратното, да бъде отменено. Като основание за допускане на обжалването повдига процесуалноправните въпроси (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) кой се явява легитимиран ответник по иска на ипотекарен кредитор за поправяне на вреди, нанесени на ипотекирания имот и допустима ли е претенцията за обезщетяване на вреди от деликтно поведение в размер законната лихва, ако за главницата е издадена заповед за изпълнение въз основа на неизпълнен договор и лихвата е присъдена. Според касатора въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответните по частната жалба страни не вземат становище. Частната жалба е допустима, а са налице и основания за допускане на обжалването. Въззивният съд е приел, че ищецът [фирма] е бил в договорни отношения с ответницата М. П. по договор за банков кредит. Поради неизпълнение на задълженията на тази ответница ищецът поискал издаване на заповед за изпълнение и по гр.д.№ 5497/ 2011 г. съдът разпоредил М. П. (солидарно с други лица) да заплати на [фирма] 133 298,04 лв със законната лихва върху тази сума от 12.09.2011 г. до погасяване на задължението. Заповедта за изпълнение е влязла в сила и въз основа на нея е издаден изпълнителен лист. Образувано е изпълнително производство и изпълнението е насочено срещу ипотекиран за обезпечаване на задължението на ответницата М. П. недвижим имот. По настоящето дело ищецът претендира, че в хода на изпълнителното производство е установено, че М. П. и ответниците И. и Л. К. са предприели незаконно преустройство на ипотекирания имот. Една част от имота на М. П. била преустроена и присъединена към съседния имот на И. и Л. К.. По този начин фактически се намалява размерът на даденото обезпечение и се уврежда ипотекарния кредитор, поради което ищецът претендира ответниците да бъдат осъдени да възстановят предишното фактическо положение на имота. Освен това предявява иск за обезщетяване на имуществените вреди от незаконните им действия, в размер 16 915,25 лв за обезценка на имота и 10 000 лв (част от вземане в общ размер 28 785,95 лв) – представляващо законната лихва върху сумата 133 298,04 лв, дължима поради невъзможността да се извърши публична продан на имота предвид извършеното от ответниците увреждане. При тези данни въззивният съд посочил, че законната лихва върху сумата 133 298,04 лв вече е присъдена в полза на ищеца [фирма] с издадената по гр.д.№ 5497/ 2011 г. заповед за изпълнение и е недопустимо да се претендира в настоящето производство. Той не е посочил, че ответниците не са процесуално легитимирани да отговарят по тази претенция, поради което първият поставен от касатора правен въпрос не обуславя обжалваното определение. Вторият въпрос обаче е относим към правните изводи, мотивирали прекратяването на производството, а тъй като има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, по него касационното обжалване следва да се допусне. Върховният касационен съд приема, че квалификацията на предявения иск се извършва въз основа на твърденията, при които ищецът претендира за него да е възникнало спорното право. Недопустимо е предявяването на иск за право, което е признато със сила на пресъдено нещо, но само ако тази сила е формирана между същите страни, на същото основание (при идентични фактически твърдения) и при същото искане. Ако ищецът разполага с право на принудително изпълнение срещу ответника за право, възникнало от договор, той може да предяви иск за обезщетяване на вреди от деликт за вземане в същия размер, защото този иск е с различно основание. Въпросът дали едно и също вземане може да се претендира като възникнало и от договор, и от деликт, е по съществото на спора, а не по допустимостта на иска. По същество обжалваното определение е неправилно. Въззивният съд не се е ангажирал с изрично становище какво е правното основание за прекратяване на производството по иска. Доколкото е посочил, че не е допустимо присъждане на законна лихва, за която ищецът разполага с изпълнителен титул, изглежда е приел приложимост на разпоредбата на чл.299 ал.2 ГПК. По отношение на ответниците И. и Л. К. този извод не може да бъде направен изначално, тъй като срещу тях [фирма] не е искало издаване на заповед за изпълнение, нито разполага с изпълнителен титул. Изводът обаче е погрешен и по отношение на ответницата М. П., тъй като срещу нея ищецът разполага с влязла в сила заповед за изпълнение за заплащане на законната лихва върху сумата 133 298,04 лв като обезщетение за забавено изпълнение на парични задължения по договор за банков кредит. В настоящето производство същата сума се претендира въз основа на твърдения, че с деликтното си поведение (незаконно преустройство на ипотекиран за обезпечаване на задълженията по договора за кредит имот, осуетило продажбата му на публична продан) М. П. е причинила вреди, които са в размер законната лихва върху сумата 133 298,04 лв за времето след започване на изпълнението до предявяване на иска. Тази претенция, макар при идентично искане, е заявена на различно основание в сравнение с тази, за която е издадена и влязла в сила заповед за изпълнение. Поради това искът е допустим, а въпросът може ли същото вземане да се претендира повторно на деликтно основание, следва да бъде решен при разглеждане на спора по същество. По изложените съображения Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Плевенски окръжен съд № 1015 от 23.07.2014 г. по ч.гр.д.№ 575/ 2014 г. ОТМЕНЯ определение на Плевенски окръжен съд № 1015 от 23.07.2014 г. по ч.гр.д.№ 575/ 2014 г. и потвърденото с него определение на Плевенски районен съд от 15.04.2014 г. по гр.д.№ 254/ 2014 г. в частта му, с която е прекратено производството по предявените от [фирма] против М. В. П., И. Т. К. и Л. М. К. искове за заплащане на 10 000 лв (частично от вземане в общ размер 28 785,95 лв) – законна лихва за забава върху сумата 133 298,04 лв за период 06.12.2011 г. – 13.01.2014 г. ВРЪЩА делото на Плевенски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: