Р Е Ш Е Н И Е № 95 София, 18.07.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 04.06.2019 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участието на секретаря Л.Златкова като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 903/2019 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.307, ал.2 ГПК, във вр. с чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Образувано е по молбата на К. Г. С. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Благоевградския окръжен съд № 2834 от 11.06.2018 г., по в.гр.д.№ 201812005000399, с което след отмяна на първоинстанционното решение на районен съд [населено място] № 355 от 05. 02.2018 г., по гр.д.№ 873/2017 г. е уважен предявеният от С. Х. Г. срещу настоящия молител, като ответник, положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК - за установяване съществуването на вземане от 1 600 лв. по запис на заповед от 18.03.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28. 07.2016г. до окончателното й изплащане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, по ч.гр.д.№ 927/2016 г.на СРС. При обосноваване на искането за отмяна молителят се позовава на нарушаване правилото на чл.41, ал.1 изр.1 ГПК при призоваването му за въззивното производство пред Благоевградския окръжен съд по в.гр.д.№ 201812005000399, довело до лишаването му от възможност да участва в процеса и да защити интересите си. Ответникът по молбата за отмяна в срока по чл.306, ал.3 ГПК оспорва основателността и, излагайки подробни писмени съображения. Настоящият състав на второто търговско отделение на ВКС като взе предвид доводите на страните и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.307, ал.2, във вр. с ал.1 ГПК, намира: С определение на ВКС,ТК № 145 от 23.04.2019 г. молба за отмяна е приета за процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Отменителното основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, аналогично на установеното с чл.231, ал.1, б.”е” ГПК( отм.), е израз на прогласеното в гражданския процес основано начало, че на всяка от страните в процеса следва да се осигури реална възможност да вземе участие при разглеждане на делото по предвидения в ГПК ред, за да защити интересите си, в който смисъл е и изискването на чл.6, ал.1 ЕКПЧ. Поради това на отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК подлежи влязлото в сила решение, постановено в съдебно производство, по което на страната е отнета възможността да участва по делото, в резултат на нарушаване на установените от процесуалния закон правила за призоваване и съобщаване; на създадени непредвидени обстоятелства, които въпреки положената процесуална грижа, обективно не е могла да преодолее, за да се яви в процеса или не е била надлежно представлявана. В случая, с оглед данните по делото, доводите на молителя С., че са били нарушени правата му на страна във въззивното производство, поради нередовно призоваване, са неоснователни. Вярно е, че в съдебната практика и в правната доктрина не съществува спор, че поредността на връчването на призовките и съобщенията, установена в чл. 38 ГПК, е гаранция, че страната ще бъде призована лично, но тази поредност по делото не е нарушена, нито е довела до прилагане на предвидената в чл.41, ал.2 във вр. с ал.1 ГПК процесуална санкция. Напротив, за инстанционното производство, развило се пред Благоевградския окръжен съд, настоящият молител, като въззиваем е бил призован по реда на чл.39, ал.1, пр.2 ГПК - чрез пълномощника си адв. И. Ч. и същото следва да бъде възприето за редовно, поради следното: Съгласно презумпцията на чл. 45, изр.2, във вр. с изр.1 ГПК за лично връчване на адресата по см. на чл.37 ГПК се смята и връчването на представител. В случая съобщението с преписа от въззивната жалба на С. Х. Г., подадена чрез Районен съд [населено място] с вх.№ 1071/12.03.2018г., е връчено на адресата К. Г. С., чрез пълномощника му по делото адв. И. Ч. на 17. 04. 2018 г., удостоверил редовното му лично получаване с положения от него подпис. По същия процесуален ред - чрез адв. Ив.Ч., като пълномощник на въззиваемия С. е връчена и призовката на страната за насроченото пред Благоевградския окръжен съд съдебно заседание на 31. 05.2018 г. в 9 ч.. Към същата, както сочат данните по делото,(л.13) е приложен препис от определение на въззивния съд № 2238 от 09.05.2018г. и проект за доклада по делото. Обстоятелството, че тази призовка до въззиваемия, връчена от съдебния служител в кантората на адв. Ив.Ч., е получена от адв. Д. Ч., с изрично отбелязване, че е оправомощена да я приеме, не обосновава правен извод за нередовност на призоваването, както неоснователно поддържа молителят. Според формираната последователна и трайно непротиворечива практика на ВКС по приложението на чл.51, ал.1 ГПК връчването на призовки и съобщения, на всяко лице което работи в кантората на упълномощения адвокат или му сътрудничи, респ. е негов колега, е редовно, ако този факт е надлежно установен от длъжностното лице- връчител. В случая връчването на призовката е в кантората на адв. Ив. Ч., като пълномощник на въззиваемия С.( л.25) и е отразено качеството на лицето получило същата - адв. Д. Ч.. Съгласно разпоредбата на чл.44, ал.1 ГПК, удостоверяването на връчителя на призовка съставлява официално удостоверително изявление на длъжностно лице по призоваването и доказателство както за изявленията пред него, така и за извършените от него и пред него действия по известяване и призоваване на страната, поради което е обвързващо съда с материална доказателствена сила по см. на чл.179, ал.1 ГПК. При наличие на редовно призоваване на страната, съобразно процесуалното правило на чл.45, пр.2 ГПК - чрез представител, е правно ирелевантно е дали са били налице предпоставките на чл.41, ал.2, във вр. с ал.1 ГПК, които и въобще не са били предмет на обсъждане във въззивното производство. Що се касае до твърдението на молителя, че упълномощаването на адв.Ив.Ч. за негов процесуален представител по делото е единствено за първоинстанционното производство, то подобен извод не следва от съдържанието на представеното по делото пълномощно ( л.25-СРС), в което подобно ограничаване на представителната власт липсва. Отделно е, че съгласно чл.35 ГПК доверителят има право да оттегли пълномощното си, но е длъжен да уведоми съда за оттеглянето. До оттегляне на пълномощното по посочения ред всички извършени от пълномощника процесуални действия остават в сила. Това означава, че получаването на препис от въззивната жалба и призовка за производството пред въззивния съд от адвокат Ив.Ч., като пълномощник на въззиваемия С., при отсъствие на категорични данни учредената му представителна власт да е оттеглена от страна на упълномощител по посочения процесуален ред, е произвело целеното правно действие за последния. Следователно призоваването, съобразено с процесуалното правило на чл.45 ГПК, е редовно и обвързва страната, настоящ молител. Обстоятелството, че качеството си на въззиваем, С. е бил надлежно уведомен както за въззивната жалба и възможността да подаде отговор на същата, така и за проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание на 31.05.2018 г., изключва правото му на защита и участие във въззивното производство пред Благоевградския окръжен съд да е било нарушено, поради неспазване на визираните процесуални правила. С оглед изложеното и молбата за отмяна на заявеното основание - чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. първо ГПК, следва да се остави без уважение. Ответникът по молбата С. Х., чрез адвокат К. Д. –САК(молба вх. на ВКС №5033/03.06.2019г.), е претендирал присъждане на деловодни разноски. С оглед изхода на делото в настоящето извънредно производство и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК на същия следва да се присъди сумата 150 лв. – реално заплатено, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие, адвокатско възнаграждение за изготвен отговор на молбата за отмяна. Мотивиран от горното, настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС Р Е Ш И: ОСТАВЯ без уважение,като неоснователна, молбата на К. Г. С. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Благоевградския окръжен съд № 2834 от 11.06.2018 г., по в.гр.д.№ 201812005000399. ОСЪЖДА К. Г. С. от [населено място] да заплати на С. Х. Г. от [населено място] сумата 150 лв.( сто и петдесет лева) , деловодни разноски за настоящето извънинстанционно производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: