Р Е Ш Е Н И Е
№8
гр. София, 13.03.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1322 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение № 5769 от 19.12.2018г. по гр. д. № 760/2018г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 158/15.06.2018г. по гр.д. № 749/2017г. на Петрички районен съд за признаване за установено по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, чрез Областния управител на Област Б., че Потребителна кооперация „Искра“, ЕИК 00003577, със седалище и адрес на управление [населено място], е собственик на следните недвижими имоти, а именно: 1/ Поземлен имот № ** по картата на землището на [населено място], с предназначение друг промишлен терен, с площ от 2,608 дка; 2/ Поземлен имот №** по картата на землището на [населено място], с предназначение друг промишлен терен, с площ от 2,598 дка.
Касационната жалба е подадена от Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, чрез Областния управител на Област Б.. Поддържа, че решението е недопустимо, както и че е очевидно неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Недопустимостта е обоснована с липса на пасивна процесуална легитимация на посочения ответник Държавата чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, тъй като представител на Държавата по дела относно земи от държавния поземлен фонд, включително и такива, представляващи бивши стопански дворове на ТКЗС, е Министъра на земеделието, храните и горите.
Ответникът Потребителна кооперация „Искра“, чрез адв. П. Й., оспорва жалбата.
С определение № 437 от 28.10.2019г. е допуснато касационно обжалване за преценка допустимостта на решението във връзка с надлежното представителство на Държавата по делото.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата, установи следното:
Благоевградският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение за признаване за установено по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, чрез Областния управител на Област Б., че Потребителна кооперация „Искра“, е собственик на процесните имоти, като е споделил изцяло направените изводи на първата инстанция и на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите й. ПК „Искра“ се легитимира като собственик на имотите на деривативно основание - договор за покупко-продажба от 18.08.1994 г., сключен с Ликвидационния съвет на К. „К.“, с П., по силата на който кооперацията е закупила сграда - склад /текстилен цех/, находящ се в [населено място]. Последвало е извършване на оценка на прилежащата към него земя; като прилежаща площ са оценени: парцел I-склад за тютюн, с площ от 2 605кв.м. на стойност 19 539,75лв. и парцел II-склад за зърно, с площ от 2 715кв.м., на стойност 20 362,50лв. Цената на тези два имота е заплатена от ПК „Искра“ в полза на Ликвидационния съвет на две вноски; след плащането е сключен Договор от 18.08.1994г. за продажба на прилежащ терен, в който е посочено, че прилежащата площ към закупената сграда се състои от горепосочените два парцела, които се прехвърлят на купувача ПК „Искра”; нему е предадено и владението върху тях.
С Решение от 28.01.2003г. на Общинската служба по Земеделие-гр.Петрич е възстановено в ползата на Държавата правото на собственост върху имот №000286 по картата на землището на [населено място], с площ 8,420 дка, представляващ „друг пром. терен“. Въз основа на решението е съставен акт за частна държана собственост №1834/26.03.2008 г., в който липсва отразено придобивно основание; посочена е само разпоредбата на чл. 104, ал. 1, т.8 от ППЗСПЗЗ.
Приетата техническа експертиза установява, че имотът, възстановен на държавата, а именно имот № ** е същият, от който са образувани Парцел * и Парцел II, описани в Договора от 18.08.1994г. През 2008 г. по искане на ПК „Искра“ ПИ №* е разделен на три новообразувани имота имота: ПИ №**, с площ от 2 608 кв.м., идентичен с Парцел *, описан в Договора от 18.08.1994г.; ПИ №**, с площ от 2 598 кв.м., идентичен с парцел *, описан в Договора от 18.08.1994г. и ПИ №*, с площ от 3,213 дка. След разделянето са съставени нови актове за частна държавна собственост.
Според събраните свидетелски показания двата спорни имота се владеят от ищцовата кооперация още преди 1993-1994 година, когато са придобити чрез спечелени търгове, проведени от Ликвидационния съвет на К. „К.“ [населено място], което владение продължава и до днес. Свидетелите Р. Б., К. Г., З. С. и Л. Точков сочат, че кооперацията е купила през 1993 г. на търг сградата на шивашкия цех, а следващата година е купила и прилежащия терен около сградата. Б. е била член на Ликвидационния съвет на К.”К.” и потвърждава, че кооперацията е спечелила търга, както и че без търг сгради не са продавани; останалите свидетели също са категорични, че търг е имало. Предприетите действия за издирване на писмени доказателства относно проведения търг не са дали резултат - в архива на [община] и на [община] документи не са открити; такива липсват и в Териториален Държавен архив - Благоевград .
Въззивният съд на първо място е приел, че искът е допустим и ответникът Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, е пасивно легитимиран да отговаря по него. Посочил е, че имотите представляват друг промишлен терен и не са част от Държавния поземлен фонд, поради което не попадат в хипотезата на чл. 24, ал.12 ЗСПЗЗ. Освен това, актовете за частна държавна собственост са съставени от Държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, така че именно този орган оспорва правото на собственост на кооперацията и затова е легитимиран да отговаря по предявения иск.
По основателността на иска съдът е счел, че договорите за продажба на сградата и терена легитимират ищеца като собственик. Намерил е за неоснователни наведените от ответника възражения за нищожност на договора за продажба поради непровеждане на търг. Изтъкнал е, че няма данни законосъобразността на търга да е оспорвана, да е бил обжалван или отменен по съдебен ред. Също така, от страна на Държавата не са представени доказателства, че процедурата по търга не е проведена законосъобразно.
По отношение на съставения в полза на Държавата акт за частна държавна собственост съдът е приел, че не доказва собствеността на държавата, още повече, че в него липсва придобивно основание. В процеса Държавата също не е установила осъществено в своя полза конкретно основание за придобиване правото на собственост.
Поради това установителният иск на кооперацията за двата поземлени имота е уважен.
Касационното обжалване е допуснато поради съмнение относно допустимостта на обжалвания акт, касаеща надлежното представителство на Държавата по делото. Общата норма на чл.31, ал.2 ГПК определя за представител на Държавата по дела относно държавни недвижими имоти Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Разпоредбата е приложима доколкото в специален закон не е постановено друго. Такова друго е установено в ЗСПЗЗ. Съгласно чл.24, ал.1 Министърът на земеделието, храните и горите упражнява правата на Държавата като собственик за земите от държавния поземлен фонд, а в ал.12 изрично е посочено, че по дела относно земи от Държавния поземлен фонд държавата се представлява пред съда от министъра на земеделието, храните и горите. Според чл. 47, ал.1, пр.2 ППЗСПЗЗ в Държавния поземлен фонд се включват земеделските земи държавна собственост, включително тези които са застроени или представляват прилежащи площи към стопански сгради. В първото изречение на същата разпоредба Министърът на земеделието, храните и водите е посочен като упражняващ правото на Държавата като собственик на тези имоти.
Доколкото имотите, спорни по настоящето дело представляват част от стопански двор на бивше ТКЗС, то отношение към представителството на ответника Държавата по настоящето дело има и разпоредбата на §12а ПЗР ЗСПЗЗ. Според нея земеделските земи в бившите стопански дворове на организациите по §12, намиращи се извън урбанизираните територии, останали след възстановяване правата на собствениците, са държавна собственост; стопанисването, управлението и разпореждането с тези земи се извършват от министъра на земеделието, храните и горите при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона. Съответната разпоредба в правилника е чл.45, ал.10 ППЗСПЗЗ, която постановява, че земеделските земи в бившите стопански дворове на организациите по § 12, намиращи се извън урбанизираните територии, останали след възстановяване правата на собствениците, са държавна собственост и се актуват от областния управител, но стопанисването, управлението и разпореждането с тях се извършва от министъра на земеделието, храните и горите.
При така установената правна уредба следва, че по спорове относно недвижими имоти от Държавния поземлен фонд, включително относно държавни имоти, представляващи бивши стопански дворове на организациите по §12 и §29 ПЗР ЗСПЗЗ, извън урбанизирани територии, Държавата следва да се представлява не от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, а от Министъра на земеделието, храните и горите. Именно този министър е посочен от специалния закон като упражняващ правата на собственика и той следва да извършва и процесуалното представителство. Съображенията на въззивния съд, че актовете за държавна собственост са съставени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез Областния управител и затова този министър следва да представлява Държавата, са незаконосъобразни. Както бе посочено, актовете за тези имоти се съставят от Областния управител по изричната норма на чл.45, ал.10 ППЗСПЗЗ, но управлението и разпореждането с имотите е възложено на Министъра на земеделието, храните и горите. Отделно, именно областните управители са органите, овластени да съставят всички актове за държавна собственост - чл. 70, ал.1 ЗДС.
Що се отнася до отразеното в скиците предназначение на имотите като „друг промишлен терен”, то по никакъв начин не променя решаващия факт, че това са имоти от бившия стопански двор на ТКЗС, индивидуализирани по плана за парцелиране на стопанския двор. Явно е, че те понастоящем не се ползват за земеделски нужди, а имат друго стопанско предназначение.
На основание изложеното следва да се приеме, че ответникът по иска Държавата не е бил надлежно представляван в процеса, както пред първата, така и пред въззивната инстанция. Поради това постановеното решение на Благоевградски окръжен съд и потвърденото с него решение на Петрички районен съд са недопустими. Те следва да бъдат обезсилени и делото върнато на първата инстанция за конституиране на надлежния представител на Държавата - Министъра на земеделието, храните и горите. При решаване на спора по същество е необходимо инстанциите да вземат отношение към установените факти, че ПК „Искра” е закупила сграда, която се намира в ПИ № **, но като прилежащ терен е определен и е продаден на кооперацията и съседния имот - ПИ № **, в който имот е имало сграда - цех за зърно, понастоящем несъществуваща, но налична към момента на търга.
Разноски за настоящето производство не се присъждат. Те следва да бъдат взети предвид и присъдени според изхода на спора при решаването му по същество.
Водим от горното и на основание чл. 293, ал.4 във вр. с чл. 270 , ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 5769 от 19.12.2018г. по гр. д. № 760/2018г. на Благоевградски окръжен съд и потвърденото с него решение № 158 от 15.06.2018г. по гр.д. № 749/2017г. на Петрички районен съд.
ВРЪЩА делото на Петрички районен съд за ново разглеждане от друг състав, което да започне с конституиране на надлежния представител на Държавата.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |