Р        Е        Ш       Е       Н       И        Е                                                           №50                                        София, 05 февруари 2009 година                                           В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и девета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков                                                            ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева                                                                                 Севдалин Мавров   при секретар Л. Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева  наказателно дело № 693/2008 г.   Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Военно-апелативна прокуратура срещу решение № 107/3.11.2008 година по в н о х д № 94/2008 година на Военно-апелативния съд, с което е изменена присъдата на Софийски военен съд от 15.05.2008 година по н о х д № 34/2008 година, по описа на същия съд. В протеста е въведено касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК и е направено искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, с указания за правилно приложение на материалния закон. В протеста се твърди, че описаните факти в обвинителния акт, признати от подсъдимия Е, по реда на чл. 371 ал. 1, т. 2 НПК, сочат на осъществено както от обективна, така и от субективна с. на престъпление по чл. 115 НК. Съдът неправилно е приел, че деянието не е общественоопасно, тъй като е извършено при неизбежна отбрана и на основание чл. 12 ал. 1 НК, същият е оправдан по обвинението в умишлено убийство на Ж. Г. Пред касационната инстанция, подсъдимият Т се явява лично и с неговият упълномощен з. – адвокат М от САК. Последният възразява срещу протеста и иска въззивното решение да се остави в сила от третата инстанция. Гражданските ищци и частни обвинители Д. и М. Г. се явяват лично и с повереника си адвокат Х. Д. Г. и М. Ж. , редовно призовани, не се явяват. Повереникът им адвокат Х от САК пледира да се уважи касационния протест, по съображенията изложени в него. Прокурорът не поддържа протеста, като излага доводи в подкрепа на изводите във въззивното решение за наличие на неизбежна отбрана в поведението на подсъдимия, по смисъла на чл. 12 ал. 1 НК. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:   Протестът е неоснователен.   Процесуалната история на делото е следната: По обвинителен акт срещу военнослужещия лейтенант Е. Д. Т., за престъпление по чл. 115 ал. 1 НК, е образувано в Софийски военен съд н о х д № 235/2004 година. С присъда № 253/30.06.2005 година, постановена от състав на Софийски военен съд по н о х д № 235/2004 година, по описа на същия съд, подсъдимият Т е признат за виновен в това, че на 16.11.2003 година, в гр. И., по непредпазливост е причинил смъртта на Ж. Д. Г. , вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, изразяваща се в огнестрелно нараняване по предната повърхност в областта на горната част на лявото му бедро, причинило разкъсване на бедрената артерия и вена, обусловило постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, като деянието е било извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана. За престъпление по чл. 124 ал. 4, пр. 1 вр. чл. 124 ал. 1 и чл. 119 НК е осъден на две години и три месеца лишаване от свобода, при общ режим. По обвинението за престъпление по чл. 115 НК е оправдан. Приспаднато е времето през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест”. Уважени са били и предявените граждански искове за причинени от деянието неимуществени вреди, като на М. Ж. Г. са присъдени 30 000 лева като обезщетение, на Д. Г. – 15 000 лева; на М. С. Г. – 10 000 лева и на Д. Г. – 8 000 лева. Подсъдимият е бил осъден да заплати и съответните държавни такси и разноските по делото. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото. По протест на прокурора, въззивни жалби на подсъдимия и повереника на гр. и. и частни обвинители, състав на Военно-апелативния съд по в н о х д № 142/2005 година, е отменил тази присъда и постановил нова, с която, на основание чл. 12 ал. 1 НК оправдал подсъдимия Т изцяло. Отхвърлил и предявените граждански искове. По касационна жалба на повереника на частните обвинители е образувано н. д. № 734/2006 година пред ІІ н. о. при ВКС, по което с решение № 71/6.04.2007 година е отменено въззивното решение и делото е върнато за ново разглеждане с много подробни задължителни указания. При новото разглеждане на делото, друг състав на Военно апелативния съд, с решение № 80/28.06.2007 година е отменил първоинстанционната присъда по н о х д № 253/2004 година и върнал делото на първостепенния съд за ново разглеждане. Съображенията на този състав, отразени в мотивите към решението са свързани само с едно съществено процесуално нарушение – първостепенният съд е допуснал нарушение на чл. 289 и чл. 308 НПК /отм./ Пред Софийски военен съд, по н о х д № 79/2007 година, в съдебното заседание от 4.12.2007 година, защитникът на подсъдимия направил искане за провеждане на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371 ал. 1, т. 2 НПК, а подсъдимият признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Това съдебно производство било проведено по реда на глава двадесет и седма НПК и приключило с присъда № 79/2007 година, с която подсъдимият е признат за невиновен по обвинението за престъпление по чл. 115 НК и оправдан на основание чл. 12 ал. 1 НК. Предявените граждански искове били отхвърлени, като съдът се разпоредил и с веществените доказателства. По протест на прокурора и въззивна жалба на повереника на частните обвинители било образувано в н о х д № 5/2008 година, по което с решение № 26/18.02.2008 година тази присъда е отменена, по мотив, че първоинстанционният съд е заседавал в състав от съдия и двама съдебни заседатели, в нарушение на чл. 28 ал. 1, т. 3 НПК и делото върнато за ново разглеждане от същия съд, но от друг състав. Така по н о х д № 34/2008 година, по описа на Софийски военен съд, в разширен състав, постановил присъда № 34/15.05.2008 година, с която подсъдимият Т отново бил оправдан по обвинението за престъпление па чл. 115 НК, на основание чл. 12 ал. 1 НК. По протест и въззивна жалба на частните обвинители, тази присъда е изменена с решението предмет на настоящето производство. В протеста по основанието за допуснато нарушение на закона, доводите представляват всъщност нов, различен анализ на обсъдените в решението факти. От неговото съдържание може да се изведе искането на обвинението, касационната инстанция да отмени въззивното решение и върне делото с указания при новото разглеждане, подсъдимият да бъде наказан за престъпление по чл. 115 НК, така както е венесет обвинителният акт. Особеното в процеса е това, че съдебната му фаза е започнала по време преди влизането в сила на новия НПК /29.04.2006 г./ и първоинстанционното производство се е развило по общия ред, тъй като отменения НПК не предвиждаше съкратеното съдебно следствие като диференцирана процедура. След предпоследното връщане на делото от въззивната инстанция на Софийския военен съд, в съдебно заседание проведено на 4.12.2007 година по н о х д № 79/2007 година, подсъдимият и неговият з. направили искане за разглеждане на делото по реда на глава двадесет и седма НПК, като подсъдимият след съответното предупреждение за правните последици направил изявление с което признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дал съгласие да не се събират доказателства за тези факти. На основание чл. 373 ал. 1 и чл. 283 НПК, съдът прочел протоколите за разпит, експертните заключения от досъдебното производство и съдебните протоколи по н о х д № 253/2004 година и н о х д № 142/2005 година, съдържащи доказателства събрани при разглеждане на делото по общия ред от други съдебни състави. При анализа на тези доказателства, инстанционните съдилища са акцентирали върху преценката на това, имало ли нападение от с. на пострадалия по отношение на подсъдимия, застрашавало ли е то пряко и непосредствено живота или здравето на отбраняващия се, имало ли е превишаване пределите на неизбежната отбрана, с оглед характера и интензиновнастта на нападението, от една с. и от друга – тези на защитата и като цяло отбраната против противоправното нападение била ли е необходима и оправдана, както и по-конкретно ползването от отбраняващия се подсъдим на по – ефикасни средства на защита, води ли автоматично до превишаване пределите на неизбежната отбрана. Така съдилищата са отговорили на изискването на чл. 14 ал. 1 НПК, въпреки развитието на процеса по съкратена процедура, да вземат решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. При проверката не се установи твърдението на прокурора в протеста, че нападението от с. на пострадалия е било прекъснато от намесата на св. Т. Още в обвинителния акт, чиято фактическа обстановка подсъдимият приел за доказана, на л. 8 от І-во инст.проиводство е отразено обратното – „В този момент Г. заобиколил Ф. и Терзов и се насочил към обвиняемия с думите „Сега ще ме застреляш ли ?”... Т. произвел още три изстрела със стоп патрони в земята. Въпреки възпроизведените изстрели от обвиняемия, Г. не се спрял, а продължил да се доближава към него.” Не е основателно и не кореспондира с данните по делото и твърдението в протеста, че подсъдимият не е действал в условия на неизбежна отбрана, тъй като е произвел целенасочено изстрели срещу подсъдимия в жизнено важни органи. Въззивният съд е приел, че не се оспорва от страните, включително и от прокурора, автор на протеста, че изстрелите са в следната последователност – във въздуха, три в земята и последните три в долните крайници на пострадалия Г. , от които последният причинил смъртоносното увреждане, „почти от упор”. Последният извод не е голословен, защото е обоснован с експертното заключение на комплексната физико-химична и балистична експертиза /л. 271-275 т. І от сл. д./, а близкото разстояние се дължи не на противоправно поведение на подсъдимия, който отстъпвал, а на такова поведение от с. на пострадалия, който въпреки предупредителните изстрели и улучването в долните части на тялото му не спрял да приближава подсъдимия, до фаталния последен изстрел, също насочен към крайниците. Поради изложеното, настоящият състав намира, че при постановяване на въззивното решение не са допуснати сочените в протеста нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което това решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 107/3.11.2008 година на Военно-апелативния съд по в н о х д № 94/2008 година, по описа на същия съд.   Решението е окончателно.         ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: