Р Е Ш Е Н И Е № 136 гр. София, 20.09.2017 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на седми юни през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря Ирена Велчева, като изслуша т.д. № 2089 по описа за 2016 г., докладвано от съдия Петя Хорозова, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.47 и сл. ЗМТА. Образувано е по предявена на 14.10.2016 г. от В. Н. Н. от [населено място], чрез процесуалните му пълномощници, искова молба за отмяна на арбитражно решение по арб.д. № 2/2016 г. на АС при С. от 06.06.2016 г., на основание чл.47 т.3 пр.2 от ЗМТА, поради противоречие с обществения ред на РБ. Според ищеца, при постановяване на решението са нарушени императивни и свръхповелителни норми на българското правораздаване, които провъзгласяват основните негови принципи: законност, равенство на страните, диспозитивно начало, състезателност на процеса, дирене на обективната истина, справедлив процес и др. Навежда и доводи за наличие на основанието за отмяна по чл.47 т.5 пр.2 ЗМТА – поради произнасяне на съда извън предмета на спора. В съдебно заседание исковата молба се поддържа. Претендират се разноски. Ответникът Р. В. Я. от [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, с подробен писмен отговор оспорва допустимостта и основателността на исковата молба. Счита, че в подкрепа на доводите си за нарушаване на основните принципи за разглеждането на спора от арбитражния съд, ищецът излага оплаквания, които касаят изцяло правилността на арбитражното решение, а тя не е основание за отмяна по чл.47 ЗМТА. Моли искът да бъде отхвърлен, с присъждане на сторените от него разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Исковата молба е допустима, т.к. е предявена от надлежна страна, в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл.48 ал.1 ЗМТА. С оглед момента на предявяване на молбата, за разглеждането й е приложим процесуалният ред преди изменението на ЗМТА със ЗИД на ГПК /ДВ, бр. 8/2017 г./, в съответната негова редакция. С атакуваното арбитражно решение, ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.79 ЗЗД вр. чл.365 ЗЗД, сумата 28 900 евро – задължение по споразумение от 05.11.2015 г., подписано между страните, както и арбитражните разноски, в размер на 5 360.70 лв. Доводите на ищеца са свързани с това, че исковата молба, по която е постановено решението, е нередовна. В нея не е посочено основанието, въз основа на което се претендира плащане по двустранно сключеното споразумение от 05.11.2015 г. Последното необосновано е квалифицирано от съда като спогодба, т.к. спогодбата не може да бъде самостоятелен договор по смисъла на българското право, както и урежданите с нея последици трябва да са правомерни. Неотстраняването на горния процесуален порок от арбитражния съд /чрез изясняване на основанието на исковата претенция/ е лишило ответника в арбитражното производство от възможност адекватно да се защити против иска. Това е довело до накърняване на всички основни принципи на правораздаването, поради което решението противоречи на обществения ред - основание за отмяна по чл.47 т.3 пр.2 ЗМТА, евентуално съдът се е произнесъл по същество по въпрос, който не е надлежно въведен, респ. е извън предмета на спора – основание за отмяна по чл.47 т.5 пр.2 ЗМТА. По същество молбата с правно основание чл.47 ЗМТА се преценява като неоснователна. Част от наведените в нея оплаквания касаят процесуалната и материална законосъобразност и обоснованост на арбитражното решение, но с оглед неговата правилност, която не е допустим предмет на преценка в настоящото производство. Във връзка с останалите, настоящият съдебен състав констатира, че исковата молба в арбитражното производство не страда от пороци, касаещи нейната редовност, както и че арбитражният съд не се е произнесъл извън пределите на предявения петитум и възложените му за разрешаване въпроси. От материалите по арбитражното дело е видно, че в отговор на молбата, ответникът – настоящ ищец, чрез процесуалните си пълномощници, е посочил единствено, че исковата сума не се дължи, а и от споразумението не е ясно за какво се дължи, без коментар относно причината, поради която го е подписал. Не е направил надлежно възражение за нищожност, а дори оспорването да се квалифицира като такова, то не съдържа твърдения за съответните релевантни факти. От друга страна, в хода на процеса ответникът е признал, че страните са били в продължителни отношения отпреди сключване на споразумението, отново без да уточнява естеството им. При тези данни съдът намира, че на ищеца, в качеството му на ответник в арбитражното производство, е била осигурена гарантираната от закона възможност за процесуална защита, от която той не се е възползвал в пълен обем. Не са допуснати от арбитражния съд процесуални нарушения, накърняващи принципите на равнопоставеност на страните в процеса, състезателност, диспозитивно начало, право на защита и законност /понятие, различно от законосъобразност/. По изложените съображения, атакуваното арбитражно решение не подлежи на отмяна на претендираните основания по чл.47 т.3 и т.5 ЗМТА /в редакцията към датата на подаване на исковата молба/ и исковата молба следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода от спора, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски, в размер на 1 000 лв. – уговорено и заплатено адв. възнаграждение. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ исковете на В. Н. Н. от [населено място] против Р. В. Я. от [населено място] за отмяна на арбитражно решение по арб.д. № 2/2016 г. на АС при С. от 06.06.2016 г., като противоречащо на обществения ред и съдържащо произнасяне по въпроси извън предмета на спора. ОСЪЖДА В. Н. Н. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] да заплати на Р. В. Я. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] сумата 1 000 /хиляда/ лева – съдебно-деловодни разноски. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: